Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger (2010)

Издание:

Теодор Траянов. Избрани произведения

Редактор: Милка Спасова

Художник: Евгени Клинчаров

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Любен Петров

Коректор: Елена Баланска

Формат 16/54/78; тираж 8100 екз;

печатни коли 25; издателски коли 17,61; л.г. VI/29;

поръчка № 182/1966 г. дадена за набор на 2.VI.1966 г.;

излиза от печат на 30.VIII.1966 г.; цена 1.54 лв.

Издателство „Български писател“, 1966

Печатница на Държавно военно издателство

История

  1. — Добавяне

В памет на Перси Биш Шели

За път се пригответе, о сънища безбройни,

завършва празненството на краля ви могъщ,

върнете се отново в сърцата неспокойни,

там битвата е вечна, врагът — един и същ!

Чие сърце не шъпне въпроси несъзнати,

що някъде са случай, а другаде — съдба,

и кой с вериги тежки не броди по земята

с тревогата дълбока пред сетната борба?

 

Чие сърце човешко не тръпне пред хорото,

където всяка стъпка е кървава бразда,

и кой не е въздъхвал, веднъж поне в живота,

пред бляна на съдбата, наречен свобода,

чий поглед не е гаснел, когато се е спирал

пред взора ненадеен на земната печал,

кой в своя лик огледан друг образ не е дирил.

що нивга не е виждал, а всякога мечтал?

 

Чий дух насън не търси оназ звезда, където

е бродил като дивеч низ девствени гори,

и кой не е поглеждал поне веднъж небето,

не само в нощ на мъки, а в светъл час дори?

Тъй беден е животът от красота и радост,

тъй малка е земята за толкоз много скръб,

молитвата е страшна, когато всички страдат,

утехата — миражна, смъртта — спасител скъп!

 

Станете бранен кораб, о сънища магични,

с човека се втурнете в най-бурното море,

че не на леш подобен, а в подвиг героичен

божественият трябва божествено да мре!

Да кипне, като нявга, кръвта на Прометея

в рапсоди и светии, в пророци и жреци,

сърцето на сърцата тогава ще огрее,

събудено от хора на смелите плувци!

 

Надежди ще израстват из всяко отчаяние,

в доспех ще се превръща най-нежният копнеж,

че страшен е позорът на срамното съзнание —

да носиш дух безсмъртен, а като роб да мреш!

Човекът ще си спомни завета благороден,

че дар, изтръгнат силом, е земният живот,

че плътно са споени дори мигът преходен

с небитието тъмно и вечния му ход!

 

През някой сън далечен ще дойдат чудесата,

с единство и съзвучност в живота многолик,

у всяка гръд ще бие сърцето на сърцата,

безбройно въплъщение на бляна си велик!

Земята ще разрасне в божествена империя,

където трон ще вдигне свободна красота,

а нощем в океана на звездната мистерия

сама ще се преражда безсмъртна любовта!

Край
Читателите на „Cor Cordium“ са прочели и: