Теодор Траянов
Анахорет

На Г. Тъмен

Като престъпник минах през сетните предели,

и сенките заклинах на моя рухнал ден,

плътта си обещавах (душата бяха взели),

всевластний знак чертаех на сън невъплътен.

 

Дълбоко в свойта мисъл чух думи-имортели:

„Началото е всъде, а краят — праг свещен!“

Лежа, отгдето тръгнах, на каменна постеля,

в съзнание и будност, от нова скръб пленен —

 

далеч се мержелее изгубена звездица,

последно заклинание на молещия миг,

и бавно в кръгозора се дига черна птица!

 

Нощта умира негде! Ехти родилен вик!

Към утрото! Разблъсквам

                мъртвец подир мъртвец!

О, кой ли ще упъти прокажений слепец?