Теодор Траянов
Пророк

Върви напуснат той наново

и кръв бележи горък ход,

из погледа му живо слово

споява заник и възход.

Вживян той в залеза трагичен

съдба вековна разгада,

повярвал в изгрев героичен,

речта магична овладя.

 

И той с любов света обсеби,

прегърна всеки враг без страх,

и, вдълбочен в най-черен жребий,

видя рода си чист от грях.

Тогаз заклинащ проговори

духът на слънцелик пророк,

дошел молитвите да стори

към яростен, отминал бог.

 

Ала омраза робска зина

из слепи, виещи тълпи,

де всеки миг расте в година

и никога врагът не спи.

Макар че всичко буди спомен

за звяр стоглав, за бесен град,

зове там подвигът огромен

и няма връщане назад.

 

И днес, от някой брат прободен,

върви той с кървави следи,

но лирата му, дар господен,

съдбата земна победи.

О жива си ти, песен строга,

завет от силни времена,

о слово, меч от вечен огън,

огрей над горестна страна!

 

Живей, о дар на небесата,

у мой боголик народ,

вдъхни му вяра в чудесата

на героичния живот,

вдигни пожарища в душите,

вродена скръб изпепели,

и с пламъците яровити

сърца сломени окрили!

 

И българският бог отново

ще слезне в тъмния Балкан,

и там, от огнен праг, сурово

ще сочи пътя ни избран:

от Шар и Дунав до Егея

единен дух да зацари!

Една душа да заживее,

едно сърце да възгори!