Теодор Траянов
Самота

Изправя се гората,

унесено мълчи,

заслушана в незнаен свят.

 

В зелени питащи очи

замаяно блести росата

и лъха тежък аромат.

 

Душа неволно взор подига

и търси вечния творец,

отпада земната верига

и трънният венец.