Теодор Траянов
На младия

Разпускай ветрила̀, отплувай,

чело за гръм грядущ открил,

в смел устрем всичко извоювай,

що скритом Бог е сътворил!

Вълшебен кораб да те носи

под удара на млада кръв,

и с демона си път кръстосал,

ти нивга не отстъпвай пръв!

 

В съня ти буря ли завие,

наяве потърси я сам,

през примките на зли стихии

мини като двуостър плам

и възвести, лъчист велможа,

че пламъкът се не бои,

че най е силен, който може

съня с живота да спои!

 

И в час на всичките молитви,

и в час на земната печал

спомни си кървавите битви,

в които си смъртта възпрял!

И протръби, че всяка правда

е от божествен произход,

че всякой път, що се изстрадва,

донася благодатен плод!

 

И възвещал в нетленно слово

на времето завета скрит,

възлез на своя бряг отново,

хвърли в морето меч и щит!

Смирен челото си навеждай

пред всяка мъка на света,

вдъхни на слабия надежда,

спомни на силния смъртта!

 

Величието на живота

в смъртта за него разгадай,

съкровищница на доброто

дори от злия враг създай!

Животът е най-скъпо благо,

що Бог излъчва в своя блян,

но огнен дар небето слага

в сърцето на певец избран!

 

Помни това, о дух свободен,

и в мъдра песен отдъхни,

а стих, спокойно благороден,

света с любов да осени!

От Бога паметник изваян,

сам свойта вечност поздрави,

сърцето си и святи тайни

на идни братя остави!