Лора Джо Роуланд
Китаноката (21)

Глава 20

Задухалият призори свеж вятър затрака в капаците на прозорците и събуди Сано. Той стана тихо, изми се и се облече. Остави Рейко да спи, закуси заедно с помощниците си и им разпредели задачите за деня.

Снощи, когато съобщи на шошидай Мацудайра и на дворцовия управител за откритията на Рейко, Янагисава се бе отнесъл с насмешка — та кой луд би тръгнал да възстановява императорската власт. Сано го контрира с припомнянето, че историята помни и други такива случаи — преди четиристотин и седемдесет години император Го Тоба се опитал да отхвърли диктатурата на Камакура с помощта на военизирани свещеници и бунтовнически настроени самурайски кланове. Опитът му пропаднал, но двеста години по-късно император Го Дайго успял да завземе властта, макар и за доста кратко.

Янагисава се навъси. Вероятно му бе твърде неприятно, че Сано отново води с едни гърди в разследването. Въпреки това не можеше да пренебрегне каквато и да било заплаха срещу режима, който на практика сам контролираше.

— Аз ще поема разследването на владетеля Ибе — каза той накрая.

— Войниците ми са на ваше разположение — побърза да заяви шошидай, явно доволен, че няма да му се налага лично да поема отговорност и ръководство.

Сано се надяваше, че Янагисава ще бъде достатъчно ангажиран със задачата си, за да не му създава повече неприятности, но имаше и своите колебания. Опасяваше се, че един ден ще съжалява за това странно свое партньорство с дворцовия управител.

Сега се отправи към двореца. Искаше да се срещне с десния министър Ичиджо, но се боеше, че разговорът му с него няма да е лесен. Ичиджо го посрещна в официална роба и черна шапка.

— Поздравления за свръхестественото ви завръщане в света на живите, сосакан сама — каза той. — Простете, че нямам време да ви приема, но трябва да отида при дъщеря си. Тя вече си е у дома и е ужасно разстроена от изживяното…

— Простете, че се наложи да арестувам уважаемата госпожа Асагао — каза Сано. — Моля, приемете искрените ми извинения. Няма да ви бавя дълго, само няколко въпроса. Къде бяхте по време на новото убийство?

Ичиджо поклати раздразнено глава и подмина въпроса на Сано:

— Щом не съм заподозрян по първото убийство, значи нямам връзка и с новото, тъй като очевидно е било извършено от същия човек.

— Разговарях с дворцовия управител Янагисава и той ми предостави информация, която съществено променя положението ви…

Ичиджо замръзна на място. Обърна се с неохота, имаше загрижен вид.

— Бях тук, у дома, спях, но викът ме събуди. Един слуга ми извести, че има ново убийство. Всички вкъщи могат да го потвърдят.

Сано не се и съмняваше, че подчинените ще излъжат, за да защитят господаря си.

— Преди второто убийство сте получили съобщение, че въпросната вечер ще дойда в двореца — каза Сано.

— Да — Ичиджо потропа с бастуна си по един камък от настилката. После изгледа Сано изпитателно: — Презирам анонимни послания и затова не обърнах внимание на полученото. По-късно разбрах, че подобни съобщения са получили още Джокьоден, Момозоно и Томохито. Доколкото знам, те също не са обърнали внимание на написаното. Това ли е всички, което ви интересува?

— Не, но смятам, че за останалото ще трябва да поговорим насаме — каза Сано.

Сянка на тревога се мярна в погледа на Ичиджо. После с изражение на мъченик десният министър го поведе в къщата. Настаниха се в кабинета и Сано заговори:

— Някога вашият праотец Накатоми Каматари оглавява заговор срещу управляващия клан Сога. Заговорът е успешен, а Каматари приема ново име — Фудживара (глициния) — в памет на градината, в която бил замислен заговорът. В следващите петстотин години Фудживара управляват Япония като неизменни съветници и министри на императорите. Един друг ваш праотец — Фудживара Йошифуса, регент на младия император Сейва, налага традицията дъщерите на клана Фудживара да се омъжват за императори. Един тъст може да упражнява много повече влияние върху младия суверен, нали така? — Ичиджо стисна устни, подразнен от тази алюзия за неговите отношения с император Томохито. — Но върхът в славата за Фудживара постига великият Мичинага — продължи Сано. — Неговите дъщери стават съпруги на четирима императори; други двама императори са негови племенници, а трима — негови внуци. Мичинага основава манастира в храма Ходжо. След смъртта на Мичинага кланът Фудживара започва да запада, идва краят на славните дни.

— Впечатлен съм от познанията ви за моите предци — промълви Ичиджо с хладна строгост. — Разбирам накъде биете, но, предполагам, и сам разбирате, че смъртта на левия министър Коное няма да ми донесе власт над цяла Япония…

— Познавате ли даймио Ибе Масанобу? — попита Сано.

Ичиджо вдигна вежди, макар че Сано не можеше да каже дали е изненадан от явната липса на връзка с обсъжданото до момента или от нещо друго.

— Даймио на провинция Ечизен? Никога не сме се срещали.

— Посещавали ли сте къщата му в района на текстилните бояджийници?

— Доколкото знам, на даймио им е забранено да притежават имоти в Мияко… Наистина не разбирам…

— Имате ли някаква връзка със свещеници от околните манастири?

— Разбира се. Те изпълняват ритуали тук, в двореца — Ичиджо скръсти ръце и каза: — Добивам впечатлението, че се опитвате да ме обвините в нещо, което не е свързано с убийството на Коное. Поне бъдете по-конкретен, за да мога да се защитя.

Ако знаеше за дейностите в имението на владетеля Ибе, Ичиджо великолепно се справяше с ролята си на несведущ. Но Сано все още не бе готов да му отправи открито обвинение.

— Само още нещо — каза той. Изражението на десния министър, което до този момент излъчваше огорчение и нетърпение, сега се изопна от тревога. Сано за пореден път се запита какво ли криеше и дали Янагисава му бе казал всичко, което знаеше. — Трябва да говоря с императора, с майка му и с принц Момозоно, но бих предпочел да се срещна с тях насаме и без предварително предупреждение.

— Това противоречи на дворцовия протокол, но може да се направи изключение — зад изразеното с неохота съгласие Сано почувства как Ичиджо си отдъхна с облекчение. Каквото и да криеше, със сигурност бе нещо сериозно. — Ще ви придружа до покоите на императора.