Джейн Ан Кренц
Вярвай ми (9)

IX

„Непредсказуемостта на комплексността е нищо, сравнена с великолепната непредсказуемост на природата на Дездемона“ — реши Старк.

Помолил я бе да му даде някакъв срок и тя бе направила точно това. Беше казала: Тук. Сега. Тази вечер.

Едва ли би могла да избере по-неподходящ момент, дори и да се бе опитала.

Старк тайно хвърли поглед към часовника си и си помисли за Джейсън и Кайл, които го чакаха вкъщи с Макбет. Следващата му мисъл бе свързана с малкото пакетче кондоми, които бе пъхнал в жабката на колата си преди няколко дни. То все още си беше там, пет етажа по-надолу, в гаража.

Дездемона не му беше дала никакъв знак, че има намерение да промени именно този аспект на връзката им. „По дяволите, та ние имахме разгорещен спор насред дансинга само преди час!“ И през ум не му минаваше, че тя ще е в настроение да се любят, когато се качат в апартамента й. Изглеждаше определено дистанцирана, дори хладна, когато се появи откъм стаята за почивка.

Поведението й би могло да подлуди всеки логично разсъждаващ мъж.

От друга страна, тя току-що беше казала да.

И Старк нямаше намерение да спори с едно да.

— Старк?

Дездемона свали ръката си от рамото му. Очите й бяха огромни и загадъчни — пълни с въпроси, обещания и тайни, които съществуваха на границата на хаоса и комплексността.

— Казвал ли ти е някой, че нямаш никакъв усет за момента?

Тя се усмихна.

— Всички Уейнрайт имат усет за момента.

Старк се взираше с гладни очи в пълните й устни и реши да пренебрегне неподходящия момент. Трябваше да бъде много, много умен. Притежаваше цял куп дипломи по математика и физика, които го доказваха. И би трябвало да се справи в какъвто и да било момент.

— Господи, Дездемона! — той обгърна с длани лицето й. — Имаш ли изобщо представа колко много те желая!?

— Не, но се надявам, да ме желаеш поне толкова, колкото аз теб.

Никога не бе виждал такова сладко желание в очите на жена или поне не в очите на жена, която гледа право в него. Беше изгубен.

Целуна я с цялата жажда, която бе трупал в себе си през последните няколко седмици.

Да целуваш Дездемона бе, като да се гмурнеш с главата напред в някой от шедьоврите на генерираното от компютри фрактално изкуство. Той се потопи в някаква вселена от пламтящи цветове и безумно преплетени орнаменти.

Всичко в него се ускори до скоростта на светлината, когато го помете някакъв зашеметяващ вихър. Озова се в центъра на динамично сътворение, което би могло да бъде родено единствено от най-изтънчен математически алгоритъм.

Устните на Дездемона бяха меки, влажни и покорни. Вкусът й бе неописуем. Старк искаше повече. Чудеше се, дали изобщо някога щеше да й се насити. Може би бе осъден вечно да търси ключа на променящата се динамика.

Притисна я още по-здраво към себе си. Искаше да почувства всеки сантиметър от мекотата й. Споменът, как тя бе станала влажна и гореща за него онази нощ в кухнята му, го обгърна в огнено кълбо. Зави му се свят.

Ръцете й прегърнаха врата му, главата й се отпусна назад под яростния напор на целувката му. Устните му се плъзнаха към ухото, към шията, към рамото й. Тя въздъхна и се сгуши в него.

Многоцветните петна отново затанцуваха и изпълниха празното пространство със светлина и енергия.

Старк усещаше гърдите на Дездемона, притиснати до своите. Дрехите му пречеха. Той намери ципа на черната рокля и го дръпна надолу. Дездемона отпусна ръце и роклята се смъкна до талията й.

Сега му пречеха черният й комбинезон и финият дантелен чер сутиен. Старк се отърва от тях с няколко бързи движения. Всички дрехи, които Дездемона носеше, с изключение на малкия триъгълник от черна дантела и черните копринени чорапи паднаха в краката й на пода.

Старк я гледаше, прикован от вида на почти голото й тяло. До такава степен бе погълнат от извивката на нежните й гърди и приглушения блясък на бедрата й, че почти не забеляза кога тя се зае с копчетата на ризата му.

Свали очилата си и ги хвърли на една близка масичка.

Върховете на пръстите на Дездемона плахо докоснаха гърдите му и той усети, че тя трепереше. Взе ръката й и я притисна към устните си.

— Всичко е наред — прошепна й. — Не се бой. Никога не бих ти причинил болка.

Дездемона му се усмихна, потръпвайки.

— Знам. Вярвам ти.

Старк я гледа в продължение на няколко секунди като омагьосан. Тя се надигна на пръсти и целуна шията му.

— Ще ти прозвучи глупаво, — каза той дрезгаво — но трябва да взема нещо от колата.

Дездемона зарови лице в гърдите му.

— Ако говориш за онова, за което си мисля, че говориш, няма нужда да слизаш долу. Кирстен ми даде няколко пакетчета. В подбрани цветове. В една кутия под леглото са.

Старк простена, едновременно облекчен и развеселен.

— Вземам назад всичко, което казах по повод на това, че не бива да се дават заеми на роднини.

Той вдигна Дездемона на ръце. Развълнуваната й въздишка накара кръвта във вените му да кипне.

— Лека ли съм като пух? — запита с ирония Дездемона. — Винаги съм се чудела.

Старк сериозно се замисли по въпроса.

— Не. Но със сигурност не си по-тежка от един среден компютър.

Искрящият й смях се плисна върху него като кристален водопад.

Той я пренесе през помещението до параваните, които скриваха спалнята й. Отпусна я върху бялата покривка на леглото. Дездемона вдигна поглед и очите й потърсиха лицето му в полумрака.

Старк се подпря на коляно и посегна да освободи косата й от златните шноли, които я придържаха. Буйните червени къдрици се пръснаха върху възглавниците във великолепно ветрило. Той зарови ръце дълбоко в тях и се наведе да вдъхне аромата им.

Дездемона плъзна ръка под разкопчаната му риза и погали гърдите му.

— Харесва ми да те докосвам — дланта й се отмести към рамото му. — Толкова си силен и красив.

Старк не вярваше, че ще издържи повече. Винаги се бе смятал за човек със самоконтрол, за експерт в областта на отложеното удоволствие, но тази нощ бе повлечен от неудържими стихии.

Буквално се срина върху Дездемона.

Тя протегна ръце към него с нетърпение, което го зашемети. Обгърна едната от гърдите й и усети напрегнатото зърно да се притиска към дланта му. Жадно го пое в устните си.

Дездемона издаде тих, полузадушен звук.

— Нараних ли те?

— Не, не. — Тя притисна главата му към гърдите си. Устните му отново я погълнаха, ръката му се плъзна по корема й. Тя повдигна бедра, изпълвайки се с напрежение под дланите му. Старк я погали. Кракът й се притисна към слабините му. Жестът й издаваше страстно нетърпение. Коприненият допир на чорапите й бе невероятно еротичен.

Старк докосна парчето дантела между бедрата й. То вече беше влажно. Уханието на възбудата й бе най-примамващият аромат, който можеше да си представи. Прониза го невероятно задоволство, когато съзна, че Дездемона е също толкова луда за него, колкото и той за нея.

— Старк… — Тя заби нокти в гърба му.

Пръстът му се плъзна под тесния ръб на бикините й. Дездемона потръпна.

Старк вдигна глава и я погледна. Никога в живота си не бе виждал нещо по-красиво. Тя бе потънала в мига. Очите й бяха затворени. Дори само видът на елегантните й, напълно отдадени бедра в черни чорапи, бе достатъчен да го накара да експлодира.

Той направи отчаян опит да се овладее. Целият бе плувнал в пот. Освободи едната си ръка и посегна под леглото. Напипа кутията с мострите на „Екзотика Еротика“. Ръката му стисна някаква кутийка.

Вдигна я и видя, че е в пластмасова опаковка. През щорите проникваше достатъчно светлина и успя да разчете думата „Вибратор“.

— Какво има? — запита бързо Дездемона.

— Сбърках кутията.

Той отново посегна под леглото и този път намери, каквото търсеше.

Ръцете му трепереха, но успя да дръпне ципа си, успя да отвори пакетчето, успя да направи, каквото трябваше да бъде направено.

Не успя обаче да свали панталона и да събуе обувките си. Отказа се да го прави, а само посегна към дантелените бикини на Дездемона.

— Моля те! — Дездемона се вкопчи в него. — Не мога да чакам. Никога в живота си не съм изпитвала нещо подобно. Моля те, Старк! Побързай…

Старк се отказа от усилието да изхлузи черните й бикини по обичайния начин. Сграбчи тясната ивица дантела и тя се разкъса в ръката му.

Старк се вряза в Дездемона с един-единствен властен тласък.

Тя се вцепени, останала без дъх.

— Старк!

За един миг плуващите, променящи се и невъзможно сложни фигури на компютърната конфигурация застинаха за Старк.

Тя беше толкова тясна. Невероятно стегната. Той просто усети, че й причинява болка. Разбра, че ако тя не бе така тотално възбудена, никога нямаше да се получи.

— Добре ли си? — запита я.

— Да… — Дездемона сякаш все още не можеше да си поеме дъх. — Просто ми дай една секунда. Не знаех, че вдигането на тежести увеличава дотолкова определени части на мъжкото тяло.

— За Бога, Дездемона, не ме карай да се смея. Не и сега. Тя постоя още миг неподвижна, после бавно, внимателно се раздвижи, канейки го още по-дълбоко в себе си.

Ръката му се плъзна надолу и намери малкото чувствително местенце, откъдето извираше удоволствието й. Усети електричеството, което я прониза при докосването. Почуди се, че то не го изгори целия. Тя извика — бе възхитителен, полузаглушен звук на изумление и изненада.

Старк усети, че се притиска още по-силно, видя устните й да се разтварят, почувства как бедрата й го обгръщат.

Екстазът й отекна в него, отпращайки го в центъра на някакъв смайващ, невероятно сложен водовъртеж от цветове и форми. Бе по средата на фрактално образувание. За миг Старк видя и разбра всички закономерности в тяхната цялост.

И за този кратък миг във времето вече не беше сам…

 

Дъждът зачука по прозорците, които изпълваха едната стена на мансардата на Дездемона. Вятърът беше сменил посоката си.

Дездемона лежеше щастливо смазана под голямото, топло тяло на Старк. Главата му почиваше върху гърдите й. Бедрата му твърдо се бяха настанили между нейните. Платът на черните му официални панталони леко драскаше голата й кожа.

— Та ти дори не си си свалил панталоните, каубой — промърмори тя.

— Какво? — Старк вдигна глава.

Погледна я с премрежени очи. В изражението му имаше някакво сънливо задоволство.

— Казах, че дори не си си свалил панталоните. И обувките — тя лениво се протегна под тежестта му. — Трябва да съм благодарна, че поне не носиш ботуши.

— По дяволите. Извинявай.

— Няма нищо — тя се ухили. — Просто те закачах.

— Чаршафите ти…

— Ще ги сменя.

Старк простена и погледна часовника си. Дездемона съзря мекия блясък на цифрите върху циферблата.

— Знаеш ли кое време е? — запита той.

— Кое време?

— Минава полунощ.

Тя му се усмихна унесено.

— Шегуваш ли се.

— Трябва да тръгвам. — Старк се претърколи на леглото и се надигна. — Макбет има да се чуди къде съм се дянал.

— Той няма да се паникьоса.

Стана й студено, след като Старк вече не беше до нея, да я топли.

— Не, но Джейсън и Кайл могат.

Старк тъжно се загледа в черните й чорапи и разкъсаната черна дантела на бикините. Стисна зъби, грабна ризата си от пода и тръгна към банята.

— Ей сега се връщам.

— Няма защо да бързаш.

Дездемона изучаваше сенките по високия таван на мансардата си и се чудеше на интересното усещане между бедрата си. Не болка. Не дори следа от болка. По-скоро приятното чувство, което бе свикнала да изпитва след няколко ободряващи упражнения. Тялото й току-що бе направило нещо, за което бе създадено, и се чувстваше много добре. Чувстваше се както трябва. Доволно от себе си.

Тя протегна ръка и взе кимоното си, окачено на тухлената стена зад леглото.

Старк излезе от банята, големите му ръце закопчаваха ризата. Оправил бе с пръсти тъмната си коса. Прекоси стаята, за да вземе очилата си в златна рамка. Върху лицето му бе изписан обичайният израз на напрегната съсредоточеност.

— Предполагам, нямаш време за кафе — каза Дездемона, докато връзваше пеньоара си.

— Не. Съжалявам — той грабна сакото от стола и отново хвърли бърз поглед към часовника си. — Трябва да се прибирам. Ще ти се обадя утре заран.

— Обещания, обещания…

— Какво каза?

— Нищо. Просто си мърморех. Пристъп на посткоитална дезориентация, предполагам. А може би съм чела прекалено много предупреждения в женските списания.

Старк се намръщи.

— Добре ли си?

Тя му се усмихна сладко.

— Превъзходно.

— Играеш неестествено.

— Никой никога не е казвал, че съм най-добрата актриса в семейството. — Дездемона усети, че коленете й треперят.

Старк метна сакото си на рамо и се приближи до нея.

— Бих искал да не ми се налага, да си тръгвам по този начин.

— Аз също.

— Сигурна ли си, че си добре?

— Абсолютно, напълно добре.

— Окей — той обгърна с длан брадичката й и леко докосна устните й. — Както казах, ще ти се обадя утре заран.

— Добре.

Старк се поколеба, сякаш съзнаваше, че би трябвало да направи или каже нещо, но явно не знаеше какво.

— Лека нощ.

Дездемона си спомни неотдавнашния разговор с Памела Бедфорд в стаята за почивка.

„Мисля, че онова, което най-много ме тревожеше, бе, че той никога нямаше какво да каже, след като се бяхме любили. Не ви ли смущава, че просто става от леглото, казва лека нощ и си тръгва?“

— Лека нощ, Старк.

Той кимна рязко и се отправи към вратата. Дездемона тръгна след него.

Старк излезе в коридора. Бързо понечи да затвори вратата зад себе си, но после изведнъж хвърли поглед към нея през тесния отвор.

— Да не забравиш да заключиш след мен?

— Няма.

Старк се колебаеше.

— Казвал ли съм ти, че ми напомняш за фрактален дизайн?

— Не, не си. Благодаря. — Дездемона замълча. — Какво значи фрактален?

— Ще ти го обясня някой друг път. Трябва да бягам. Старк внимателно затвори вратата под носа й. Дездемона притисна ухо до дървената плоскост и се заслуша в стъпките му, които се отдалечаваха по коридора.

Изчака, докато той стигне до асансьора, и тогава рязко отвори вратата отново. Наведе се навън в коридора. Старк беше в края му и нетърпеливо гледаше часовника си.

— Точно така, изхвърчаваш навън в нощта, без изобщо да си направиш труда, да попиташ, дали за мен също е било добре — викна силно Дездемона. — Изобщо не те интересува!

Старк сепнато се извърна.

— Какво, по дяволите?

— Кого го интересува, че аз току-що имах моя пръв оргазъм? Какво значение има изобщо това за теб? Ти сигурно си дал тонове от оргазми на милиони жени. За теб е дребна работа, нали Старк?

Вратата от другата страна на коридора се отвори. Мириам Акърби, със сива коса, навита на розови ролки, изгледа сърдито Дездемона.

— Какво става тук?

— Нищо. — Дездемона се усмихна широко на съседката си. — Просто обсъждах едно значимо, променящо живота събитие, което току-що се случи в моя апартамент. Причината за него бе онзи мъж, който стои в края на коридора.

— Наистина ли? — Госпожа Акърби се наведе навън, за да види Старк.

— За мен това бе значима повратна точка, госпожо Акърби — призна Дездемона с ясен, звънък глас, за който знаеше, че ще стигне до края на коридора.

Уейнрайт знаеха как да представят нещата.

— Но мисля, че персоната, отговорна за това, и пет пари не дава. Той току-що каза лека нощ и си тръгна.

Госпожа Акърби въздъхна.

— Те всички са еднакви, нали?

— Не, точно този е доста различен. Лека нощ, госпожо Акърби.

— Лека нощ, скъпа. Дездемона рязко захлопна вратата.

Стъпките на Старк отекнаха по коридора. Няколко секунди по-късно той потропа на вратата.

— Дездемона, отвори!

— Не бих посмяла да те забавя и за минута. Бягай вкъщи, Старк.

— По дяволите, отвори вратата. Искам да говоря с теб.

— Твърде късно е. Изтърва тази възможност. Дездемона спусна резето. Сигурна бе, че Старк чу този звук. — Лека нощ, скъпи принце. И карай внимателно.

— Дездемона, тук имаме публика. Престани да играеш.

— Уейнрайт винаги са играли за тълпата. Бягай. Благодаря ти за всичко. Наистина за всичко.

— Дяволите да го вземат!

Дездемона долови, че той се колеба още няколко секунди, после чу стъпките му, които се отдалечаваха към асансьора. Този път тя изчака, докато се убеди, че си е отишъл.

Тогава отново отвори вратата.

Госпожа Акърби не беше единствената, която надничаше в коридора. Кристофър Питърс от 508 също се бе появил.

— Всичко наред ли е тук? — запита учтиво Кристофър.

— Да, благодаря — отвърна Дездемона. Госпожа Акърби закудкудяка съчувствено.

— Твоят пръв оргазъм ли, скъпа? Трябваше отдавна да ми споменеш. Можех да ти заема вибратора си.

 

„Нейният пръв оргазъм?“

Старк не можеше да повярва. Та тя беше така адски секси. Толкова отзивчива. Толкова страстна. Сигурно бе изпитала множество оргазми.

После си спомни колко тясна беше. Спомни си тихите стонове на изненада. Припомняйки си всичко, той си даде сметка, че бе пренебрегнал множество малки знаци, всеки от които свидетелстваше, че Дездемона е жена с изключително оскъден опит.

„По дяволите!“ Никога не успяваше да разчете достатъчно добре дискретните сигнали, които жените даваха за себе си.

Старк трябваше да мобилизира цялата си воля, за да се съсредоточи върху пътуването към къщи. Никоя жена не бе оставяла сетивата му толкова замаяни след секса. В миналото винаги след подобен род преживявания се бе връщал незабавно към обичайното си трезво състояние на ума.

За него страстта бе кратко, много интензивно изживяване, което временно замъгляваше мозъка по същия начин, по който една лоша команда разбъркваше данните на компютърния екран.

Обикновено той превключваше и се връщаше в нормалния си операционен статус само за минути.

Но тази нощ мозъкът му не отговаряше на обичайните промптове. За щастие, беше късно и улиците бяха почти пусти. Движението не беше проблем. Старк се озова у дома си за по-малко от двадесет минути.

Макбет го чакаше. Той огледа Старк с хладен интерес, докато вземаше коженото си яке и ключовете на джипа.

— Добре ли прекара вечерта?

— Да — рече рязко Старк.

Имаше чувството, че Тони не е единственият член от семейството, който има покровителствено отношение към Дездемона.

— Всичко наред ли е с Джейсън и Кайл?

— Никакви проблеми. За вечеря си купихме пица и поиграхме на видеоигри. Легнаха си към десет. — Макбет слезе по предното стълбище. — Ще се видим утре заран.

— Да. Благодаря. Макбет се спря.

— Ще дойдеш ли на рождения ден на Дездемона другата седмица?

— Да.

Макбет кимна.

— Добре. Доведи и Джейсън и Кайл.

— Ще ги доведа.

Старк затвори вратата и включи компютъризираната охранителна система. Изведнъж осъзна, че не му се спи. Спомените за това, как се любиха с Дездемона, със сигурност нямаше да му позволят да заспи лесно тази нощ.

Той реши да прави онова, което правеше винаги, когато се чувстваше неспокоен. Изкачи се по стълбата от бетон и стомана до кабинета си и включи компютъра.

Успокояващите образци на виртуозно програмиране на „АРКЕЙН“ скоро го погълнаха. Не вдигна глава от екрана, докато две малки фигурки не се появиха в полумрака до вратата.

Джейсън и Кайл, по пижами, бяха застанали там.

— Мислех, че спите — каза Старк.

— Джейсън се събуди преди няколко минути — заяви безцеремонно Кайл. — Искаше да види, дали вече си си вкъщи.

— Не само аз исках — рече бързо Джейсън. — Ти също искаше да видиш дали той е тук.

— Тук съм — потвърди Старк. — Как мина репетицията този следобед?

— Мина страхотно — ухили се Кайл. — Всички казаха, че ще взривим залата.

— Макбет каза, че сме на път за „Бродуей“ — докладва Джейсън.

— „Бродуей“ в Сиатъл или „Бродуей“ в Ню Йорк? — запита Старк.

— Де да знам. — Джейсън явно не намираше особена разлика. — Бес, това е майката на Макбет…

— Тя играе едно от чудовищата — обясни Кайл.

— Бес каза, че Кайл и аз сме най-добрите сценични работници, които „Скитащите артисти“ са имали от години. Каза, че имаме вроден талант.

— И каза също, че не биха могли да направят шоуто без нас — добави Кайл. — Август каза, че ако се задържим повечко време тук, ще ме научи да работя с осветлението. Точно с това бих искал да се занимавам.

— На мен ми харесва да поставям декора — заяви Джейсън. — Отговарям за всички дървета в представлението.

Старк кимна.

— Изглежда важно.

— И наистина е важно. Макбет казва, че дърветата са част от онова, което създава настроение на актьорите и на публиката. Той казва, че без съответното настроение, нищо не се получава.

— Настроението е важно — съгласи се Старк.

— Осветлението също е важно за атмосферата — изпъчи се Кайл. — Макбет каза, че с помощта на светлините могат да се създадат цели светове. Казва, че можеш да направиш всичко със съответното осветление.

— Ще го запомня — рече Старк.

— Готвим се за нашето първо представление в събота — тревожна сянка мина по възторженото изражение на Джейсън. — Ти наистина ли ще дойдеш да го гледаш, както обеща?

— Не бих го пропуснал — потвърди Старк.

— Би могло да възникне нещо — подхвърли Кайл с привидна небрежност. — Бизнес или нещо такова.

— Ще бъда там — обеща Старк. Джейсън триумфално се ухили на Кайл.

— Видя ли? Казах ли ти, че няма да промени решението си?

Когато на другата сутрин Дездемона влезе в офиса си, Тони беше там и си играеше с компютъра.

— Здравей, детенце — той не вдигна поглед. — Преформатирам инвентарната ти програма, за да могат надписите в долната част да излизат цветни. Сега няма да ти се налага, да преглеждаш всеки ден списъците с продуктите точка по точка. Само ще гледаш за нещата, които излизат във виолетово.

Дездемона веднага се разтревожи.

— Не си променял командите, нали?

— Успокой се. Не съм променял командите.

— Сигурен ли си? Всеки път, когато разбърникаш компютъра ми, ме очаква някоя изненада. И трябва да уча нови неща. Знаеш колко мразя това. Сега, след като най-сетне горе-долу се оправям, нямам намерение да губя време да уча нови версии.

— Ако искаш да се задържиш на гребена на вълната, винаги трябва да си в крак с новото. Редовното актуализиране на софтуера на специализирани програми като тази, е залог за бъдещето.

— В кулинарния бизнес да си във форма, означава да знаеш разликата между вегетарианско и напълно вегетарианско ястие. Тони, какво значи фрактален?

— Това е изкуство, генерирано от компютри. Сигурно си го виждала. Странни, много сложни фигури в ярки, наситени цветове. Когато създадеш фрактална конфигурация на екрана, тя продължава да се развива и променя от само себе си. Но можеш да застопориш един момент от нея и да си я сложиш в рамка.

— О, така ли. — Дездемона се усмихна доволно. — Мисля, че съм виждала подобни картини в къщата на Старк. Напомняха нещо от друга планета.

— Да.

— Искам си стола, Тони. Трябва да планирам едно абсолютно вегетарианско меню за обяда другата седмица.

— Разбира се. — Тони натисна още няколко клавиша и стана. Най-сетне я погледна. — Нещо не е ли наред?

— Не, разбира се, че не. — Дездемона заобиколи бюрото си и седна на стола.

— Изглеждаш някак особено.

— Благодаря. Ти самият също не изглеждаш зле.

— Говоря сериозно. Изглеждаш… Не знам. Някак различна.

Жулиета отвори вратата на офиса и пъхна глава вътре.

— Дездемона, ако имаш нещо пред вид за края на седмицата, отмени го. Намерих човека — мечта за теб.

— Остави — рече Дездемона. — Заета съм.

— Никакви извинения. Страхотен тип е — увери я въодушевено Жулиета. — Новият художествен директор на „Медисън Стрийт Тиътър“. Ще се влюбиш в него.

— Не, няма. — Дездемона потърси бележника с графиците си.

— Напротив, ще видиш — умилкваше се Жулиета. — Наистина е хубав човек. Дай му шанс.

— Казах, не. — Дездемона се усмихна самодоволно на братовчедка си. — Благодаря ти за загрижеността, но по една случайност съм заета.

— Искаш да кажеш, че имаш служебен ангажимент?

— Не, нещо лично, а не работа. Лицето на Тони се изопна.

— Какво става? Да не би да имаш любовна среща тази неделя?

— Още не знам — каза Дездемона. — Но предполагам, че ще имам.

— Наистина ли? — Очите на Жулиета се разшириха. — Със Старк?

— Аха.

— Това става сериозно, а? — промълви замислено Жулиета.

— Да.

— По дяволите — промърмори Тони. — Все още не мога да повярвам, че си хлътнала по него.

Дездемона сви рамене.

— Както знаеш, противоположностите се привличат.

— Противоположностите? — Бес измести Жулиета от вратата. — Чух ли нещо за това, че противоположностите се привличат?

— Да, чу. — Дездемона преглеждаше списъка с продуктите, подходящи за напълно вегетарианско меню. — А сега, ако ме извините, ще трябва да поработя.

— За Старк ли говорим? — настоя Бес.

— Да, точно така. — Дездемона вдигна поглед. — Жулиета, започна ли да правиш миниатюрните рула със спанак за кръщенето днес?

— В печката са. И наистина са много симпатични. Защо не ги направим и за оня обяд, за който спомена? Ще изглеждат много добре до салатата от елда.

— Няма да стане. Това е абсолютно вегетарианско меню, забрави ли? Никакви яйца или млечни продукти.

— Вярно. Забравих. — Жулиета се вгледа внимателно в нея. — Сериозно ли говориш, че нещата са сериозни със Старк?

— Да.

— По дяволите! — Тони удари с длан по стената. — Ти спиш с него, нали?

Дездемона се изчерви до корена на косите си.

— Това не е твоя работа.

— Как да не е? — Тони рязко се извърна към нея. — Ти си ми сестра.

Дездемона въздъхна.

— Тони, аз съм на двадесет и осем, скоро ще стана на двадесет и девет. Имам си собствен бизнес, плащам си данъците и се ползвам с доверието на банката. Смятам, че съм достатъчно зряла и независима, за да имам една нормална връзка.

— Ти спиш с него? — задъха се Жулиета. — Дездемона, това е невероятно!

— Ти наистина си се забъркала с тоя тъп технократ — процеди през зъби Тони.

Дездемона хвърли писалката и скочи на крака.

— Следващият, който нарече Старк „тъп“, ще бъде уволнен на часа, ясно ли е?

— Успокой се, успокой се — размаха примирително ръце Жулиета. — Никой няма намерение да обижда клиента ти. Просто ни е трудно, да го приемем така изведнъж, разбираш ли.

— Уейнрайт винаги се женят в своята собствена среда — произнесе заплашително Бес.

Дездемона вдигна очи към тавана.

— Кой тук говори за женитба?

Смаяно мълчание се възцари в офиса. Три чифта очи се втренчиха в Дездемона с мрачен интерес.

— Кога всъщност започна тази история? — запита деликатно Жулиета. — В техническия смисъл, искам да кажа.

— Това е нещо лично — заяви Дездемона. Тони присви очи.

— Снощи, нали? Снощи си спала с него за пръв път. Затова изглеждаш толкова различна тази сутрин.

— Казах, че това си е моя лична работа — сряза го Дездемона. — Е, ако тази инквизиция вече е свършила, наистина бих искала да се върна към задълженията си.

Жулиета докосна челото си с ръка.

— Господи. Сега всичко ми става ясно. Той те е прелъстил след бала. Ти си позволила на целия този луксозен декор, на смокингите, музиката и шампанското да те замаят. Изгубила си си ума.

— Не съм си изгубила ума — рече Дездемона. — Знаех много добре какво върша.

— Надявам се поне да си взела предпазни мерки — изръмжа Бес.

— За него това сигурно е била поредната авантюрка — промърмори Тони.

Дездемона вече не беше на себе си.

— Не е било поредната авантюрка!

— Откъде можеш да бъдеш сигурна? — запита Жулиета.

— Занапред смятаме да се срещаме редовно — отвърна Дездемона.

— Сигурна ли си? — запита Бес.

— Разбира се, че съм сигурна. Всъщност той каза, че ще се обади още днес.

— О, Дездемона! — Жулиета печално поклати глава. — Толкова си наивна понякога. Не знаеш ли, че те винаги казват, че ще се обадят, но никога не го правят?

Телефонът иззвъня.

Дездемона грабна слушалката, благодарна за прекъсването.

— Доставки „Райт Тъч“.

— Твоят пръв оргазъм ли? — запита Старк без всякакъв увод.

Дездемона се срина на стола. Помъчи се да скрие една глупава усмивка.

— Да, защо? Наистина беше, ако там е въпросът.

— Интересно — каза Старк.

— И аз така си мислех.

— Искаш ли пак да го направим някой път? — запита Старк.

Усещайки погледите на публиката, приковани в нея, Дездемона се завъртя на стола си и се обърна с лице към стената. Снижи глас.

— Невъзпитано е да каниш жена на среща, само за да правиш секс.

— Знам — каза Старк и се изкашля. — Би ли желала да дойдеш на театър с мен?

— Звучи прекрасно. Кога?

— Утре следобед. На премиерата на „Чудовища под леглото“.

— С удоволствие ще те придружа — произнесе превзето Дездемона. — По една случайност много обичам театъра.

Трясъкът на вратата на офиса, затръшнала се зад гърба й, я накара да се извърне. Видя Тони да минава покрай прозореца.

Изглеждаше тъй, сякаш всеки миг ще разбие нещо.

— Какво беше това? — запита Старк.

— Нищо важно — увери го Дездемона.