Бъртрис Смол
Блез Уиндъм (17)

Шестнадесета глава

Чак след няколко дни Блез успя да получи аудиенция при кралицата. Това, че я виждаха отново в „Гринуич“ сама, без съпруга си, отседнала в своя кралски апартамент, смути целия кралския двор. Присъствието й даде повод за много клюки, особено поради факта, че госпожица Болейн се беше затворила в собствената си стая и избягваше да се среща с краля. Блез обаче си мълчеше и нито потвърждаваше, нито отричаше слуховете. Що се отнася до Хенри, той изглеждаше доволен, че графиня Лангфорд е отново при него. Шегуваше се открито с нея и по време на концерта една вечер настоя тя да седне до него. Никой не можеше да разбере какво става. Предположенията бяха най-различни. Дали лейди Уиндам не е повикана да заеме старото си място? Дали госпожица Болейн вече не е изместена от нея в непостоянното сърце на краля?

Най-после канцлерът на кралицата определи часа на гостната аудиенция на Блез при Катерина. Щеше да бъде на следващия ден, сутринта, веднага след литургия.

— Добре! — каза Блез на Херта. — Можем да си заминем след това и пак ще имаме почти цял ден за пътуване. Както е слънчево от два дни насам, пътищата сигурно са изсъхнали. Вероятно ще пристигнем вкъщи по-бързо, отколкото дойдохме. Съмнявам се, че ще ми отнеме кой знае колко време, за да се отчета на краля след разговора.

Блез много внимателно подбра облеклото си. Макар че не беше благородничка от висшата класа, тя все пак трябваше да покаже на Катерина, че идването й по поръчка на краля не бива да се приема като обида, а по-скоро като чест. Роклята й бе от златистокафяво кадифе с тежко избродирани корсаж и ръкави. Отдолу се подаваше златиста втора рокля от скъп брокат без бродерии, чиято строгост контрастираше с богатството на горната. Около китките и деколтето се виждаха нежни кремави дантели.

Деколтето на роклята бе квадратно и дълбоко изрязано, както диктуваше модата. На врата си Блез имаше плътна златна верига с овален медальон, покрит със скъпоценни камъни и дълъг перлен гердан. Обеците й бяха от едри барокови перли.

Косата си бе разделила на път и опънала в стегнат нисък кок, обхванат от златна мрежа, също обсипана с перли. На колана й висеше малко огледало, чийто гръб също бе инкрустиран с перли. Като се погледна в огледалото, Блез остана доволна от вида си. Роклята бе една от онези, които така и не бе успяла да облече, докато беше в кралския двор предишния път като кралска любовница. Добре, че модата не беше се променила оттогава.

— Всичко ли е опаковано, Херта? — попита тя за десети път, откакто беше се събудила тази сутрин. — Каретата готова ли е, ескортът?

— Да, милейди. Всичко е готово. Щом си свършиш работата, веднага тръгваме. Аз също нямам търпение да се върнем у дома.

У дома. В Ривърс Едж. Господи, да! Тя нямаше търпение да се върне у дома! Нямаше търпение да види Антъни и да му каже, че го обича. Че го обича с цялото си сърце и че не иска никога повече да се отделя от него. Как е могла да бъде така сляпа досега? А как е могъл той да бъде толкова невероятно търпелив? Даже и след раждането на Филип тя не бе успяла да прозре истината. Не бе успяла да му каже думите, които той така много искаше да чуе. Колко ли го е наранила нейната коравосърдечност! Той бе най-добрият и обичан човек на света и тя щеше да му го показва до края на живота си. Сега само трябваше да поговори с кралицата, после с краля и след това ще е свободна. Свободна да си иде у дома в Ривърс Едж, при прекрасния си съпруг.

Малко преди уречения час дойде пажът на кралицата, за да я вземе и заведе в апартамента й. Преддверието, където я оставиха да чака, беше приятна стая, с прозорци, гледащи към зелените ливади и реката. Беше сама в стаята и се чувстваше много притеснена. След малко влезе една от придворните дами — лейди Есекс, която трябваше да я въведе. Тя се усмихваше приятно, но не и сърдечно.

— Елате с мен, лейди Уиндам — каза тя.

Блез я последва в дневната стая на кралицата, където бяха се събрали останалите придворни дами. Някои от тях шиеха, други бродираха. Някои просто разговаряха, а едно момиче свиреше на клавесин. Но всички любопитно се загледаха в Блез, когато тя бе въведена сред тях. Имаше жени, които не познаваше, но повечето беше виждала, в кралския двор. Няколко й кимнаха учтиво, защото знаеха, че тя не е враг на кралицата. Други я гледаха неодобрително, тъй като бяха изключително лоялни към кралицата и се съмняваха, че Блез е дошла с добри намерения. По-младите я гледаха с открито любопитство, тъй като в обкръжението на кралицата любовницата на краля, макар и уважавана от неговите приятели, се считаше за лоша жена. Тези млади дами преди не бяха виждали такава „лоша жена“. Те тайно бяха доста разочаровани, защото Блез изобщо не изглеждаше „лоша“.

— Кралицата ще ви приеме в личната си стая, лейди Уиндам — каза лейди Есекс, докато отваряше вратата пред Блез. Тя си пое дълбоко дъх и влезе в малка стая. Беше квадратно помещение с красиво тапицирани стени. Малък нисък прозорец гледаше към реката, а в камината гореше силен огън, защото на кралицата винаги й беше студено в „Гринуич“.

Катерина седеше пред камината в голям дъбов стол с резба и красива тапицерия. Беше облечена в черна кадифена рокля с квадратно деколте, богато обшито с перли, скъпоценни камъни и златни топчета. Ръкавите на роклята бяха дълги до китките, но докато горната им част беше от кадифе, долната беше от тежък златен брокат, завършваща с дантела до китката. На ръцете си не носеше никакви бижута, с изключение на брачната халка, но на врата й висеше великолепен гердан от перли и златна верига, на която имаше кръст от рубини и перли. Косата й бе скрита под богат воал, закрепен на главата от тежка диадема с диаманти, рубини и перли. Блез се поклони ниско пред Катерина.

— Можете да се изправите, лейди Уиндам — чу се плътен мъжки глас.

Тя се изправи стреснато и видя висок мъж в свещенически одежди, застанал до кралицата. Той имаше тясно аскетично лице и черни очи, които като че ли я пронизваха.

— Аз съм отец Джордж де Атека, изповедник на кралицата, лейди Уиндам. Преди да говорите с кралицата, искам да знам дали вие сте изповядали предишния си грях, сторен от вас с краля, и дали сте получили пълно опрощение.

— Да, отче — отвърна Блез, почувствала се страшно неудобно. Точно така си беше мислила, че ще се чувства. — Не можех да се омъжа, преди да сваля бремето на вината си — довърши тя, като добре знаеше, че свещеникът точно това очакваше да чуе.

Той кимна със студена усмивка.

— Сега, мадам, се закълнете върху този честен кръст — и той й подаде сребърен кръст върху поставка от тъмно дърво, — че ще кажете истината, когато ви задам следващите си въпроси. Кълнете ли се?

Блез целуна кръста, като се чудеше какви толкова важни въпроси иска да й зададе, че да е нужно да се заклева, но все пак не можеше да му откаже.

— Кълна се — каза тя.

— Вашият син кралско копеле ли е? — грубо попита свещеникът.

Блез първо беше шокирана, но после отвърна с ярост.

— Не! — извика тя, но после изпусна нервите си. Свещеник или не, той нямаше право да я обижда. — Как смеете да ми задавате подобни въпроси, отче? И двамата ми съпрузи са графове на Лангфорд и аз твърде много ги обичам и уважавам, за да натрапя копеле на рода Уиндам.

— Дори и кралско? — упорито настоя свещеникът.

— Особено кралско! — извика тя.

— Кога е роден синът ви? — попита той.

— В навечерието на Вси светии миналата година и беше кръстен на деня на Вси светии. Можехте да направите справка в църковния регистър. Ако мислите, че Филип е син на краля какъвто той не е, тогава аз трябва да съм го носила поне дванадесет месеца. Чували ли сте някоя жена да е носила детето си толкова дълго време? — Блез вече беше разярена. — Аз дори не съм спала със съпруга си първите три месеца след женитбата, за да съм сигурна, че няма да има никакви съмнения по отношение законността на нашето дете, когато бъдем благословени с наследник! — довърши тя.

— Достатъчно! — най-после се обади кралицата. Свещеникът се поклони и се оттегли в сянката зад стола й, но Блез виждаше как очите му блестяха фанатично, като я гледаше.

— Можете да седнете, лейди Уиндам — посочи кралицата стола срещу себе си. — Значи синът ви се казва Филип? Аз имам племенник Филип. Той първото ви дете ли е?

— Не, мадам. Имам дъщеря от първия си съпруг. Казва се Ниса Катерина Мери Уиндам.

— Как стана така, че се омъжихте за двама поредни графове на Лангфорд? — попита кралицата.

— Антъни, който е моят втори съпруг, беше племенник на първия ми съпруг Едмънд. Преди да умре, Едмънд е пожелал Антъни да се ожени за мен, за да се грижи за мен и дъщеря ми. Тъй като вторият ми съпруг не е имал уредена женитба с друга, той се е съгласил да изпълни предсмъртното желание на чичо си. Нашият брак бе уреден от свещеника ни чрез кардинал Улеи, милейди.

— Много възрастен ли беше първият ви съпруг? Вероятно е така, щом племенникът му е бил достатъчно възрастен, за да стане ваш съпруг.

— Между двамата имаше само четири години разлика. Те бяха по-скоро като братя, мадам.

— Къде е вашият дом?

— В Херфордшайр, мадам. На брега на река Уай. Много тихо и красиво място.

— Обичате ли съпруга си, лейди Уиндам? — попита кралицата.

— О, да, мадам — отговори с дълбоко чувство Блез.

— Е такъв случай за мен е чудно, че сте оставили съпруг, който обичате, двете си деца и красивия си мирен дом на брега на река Уай. Любопитна съм да знам защо моят съпруг кралят настоя толкова да разговарям с вас, както и да науча причината, поради която вие сте се върнали в кралския двор — каза Катерина.

— Върнах се в кралския двор по изричното искане на краля. Не можех да постъпя иначе.

Кралицата кимна.

— Говорете тогава, лейди Уиндам — каза тя.

— Кралят поиска да разговарям с вас за отношенията ви, въпреки протеста ми, че това не е моя работа, мадам. Той смята, че вие ме харесвате, тъй като по времето, когато бях тук, не съм се държала лошо. Вярва, че вие поне ще ме изслушате и че може би моите думи ще ви трогнат.

Устните на Катерина бяха стиснати и образуваха тясна права линия. За миг тя затвори очи и Блез помисли, че е видяла мъчителен спазъм да изкривява лицето на кралицата.

— Вие не бива да слушате това ваше величество — изсъска свещеникът от мястото си. — Изгонете това грубо същество.

— Къде е вашето милосърдие, отец Джордж? — попита кралицата, която бе отворила очи. — Лейди Уиндам всъщност е била изтръгната от дома и семейството си, за да бъде въвлечена в нещо, което не я засяга. Но ако аз не я изслушам, моят съпруг ще разгласи публично и шумно за моята невъздържаност. Лейди Уиндам, разрешавам ви да говорите в полза на краля, независимо, че това няма да доведе до нищо. Най-великите лордове на тази страна са идвали при мен и коленопреклонно са ме молили да разреша проблема на краля. Аз ги изслушвах от любезност. С какво ще ме засегне още една молба, тъй като се съмнявам, че вие ще ми кажете нещо ново.

— Мадам — започна Блез. — Вие по-добре от всеки друг знаете, че кралят се нуждае от наследник.

— Аз съм дала на краля наследник в лицето на нашата дъщеря Мери — отвърна спокойно Катерина. Държеше се като човек, уверен в своята правота.

— Кралят трябва да има син, мадам. Можете ли да му дадете син?

— Аз му родих трима синове и още две дъщери — каза кралицата. — Моя ли е вината, че Бог пожела да ги прибере? Аз съм само вярна божия слугиня. Като такава не мога да обсъждам неговите деяния.

— И все пак кралят няма законен син, а трябва. Принцеса Мери не може да управлява Англия сама. Тя трябва да има съпруг и по необходимост този съпруг трябва да бъде от чужда страна. Нашият народ няма да приеме чуждоземен принц за свой крал. Просто няма, мадам. Затова кралят трябва да има законен син, който да го наследи като владетел на Англия. Как бихте могли да му откажете това право, ако наистина го обичате, както твърдите? — каза Блез учтиво.

— Моята майка беше кралица на Кастилия — изплака Катерина.

— Но тя се омъжи за краля на Арагон, за да създадат единна Испания, мадам. Тук, в Англия, е различно. Англия е самостоятелна държава, управлявана от крал Хенри Тюдор, който няма син да наследи трона му. Какво ще стане с моята страна, мадам, ако това се случи? Народът, високопоставените лордове няма да приемат принц чужденец за свой крал, дори и ако той е женен за вашата дъщеря. Отново ще избухне гражданска война, както е било по времето на родителите на моите родители. Това е съдбата, която вашата дъщеря ще донесе на Англия. Наистина ли желаете това, мадам?

— Какво искате да направя аз, лейди Уиндам? Не мога да се отрека от брака си с краля.

— Но вие можете да се оттеглите, мадам, така както света Джоана Валоа се е оттеглила, за да отстъпи мястото си на Ана Британска по времето на Луи XII във Франция. Тази бездетна кралица е направила огромна жертва, защото е обичала своя господар така, както знам, че и вие обичате краля. И въпреки това, мадам, тя е потиснала чувствата си, заради убеждението, че Франция трябва да има престолонаследник, и е отстъпила мястото си на овдовялата дукеса на Британия, за която се е знаело, че ражда здрави и силни деца.

Кралицата беше безкрайно впечатлена от познанията на Блез, тъй като знаеше, че графиня Лангфорд беше, както кралят я наричаше, малко селско момиче. Катерина би се изненадала, ако някоя от нейните собствени придворни дами имаше исторически познания толкова, колкото Блез, особено що се отнася до историята на чужда страна.

— Откъде знаете всички тези неща? — попита тя Блез.

— Първият ми съпруг, Едмънд Уиндам, нека Бог благослови скъпата му душа, намираше за забавно да ме учи. Аз знаех само малко да чета и да смятам, когато се омъжих за него. В моя дом, в Ашби, живееше мой по-голям братовчед, завършил в Оксфорд, който в замяна на жилището и храната, които татко му беше предоставил, ни беше обучил малко. Когато се омъжих за Едмънд, той ми даде повече знания, мадам.

— Какви? — попита кралицата.

— Латински, защото аз знаех само църковен латински. Гръцки. Висша математика, философия, френски, история.

— И вие харесвахте уроците?

— Да, мадам! Има толкова неща, които могат да се научат — отвърна Блез.

— Горкият Хенри — каза кралицата. — Той изобщо не ви е познавал. Нали лейди Уиндам? Той е видял само вашата младост, красивото ви тяло и необикновената ви коса с цвят на мед. Хенри много харесва този цвят на косата. Ако аз някога се реша да се оттегля, то би станало само заради някоя като вас. Вие не сте амбициозна жена. Вие сте благородна и добра. Да, въпреки вашата връзка с моя съпруг, аз съм уверена, че вие сте добра жена. Уви, не сте от такъв произход, че да бъдете съпруга на краля. Да, за съжаление, това не може да стане. Вие сте щастливо омъжена жена, а аз нямам намерение да се оттегля, лейди Уиндам. Аз не съм Света Джоана Валоа. Тя не е имала деца, нито пък е забременяла някога. Аз обаче родих на своя съпруг шест деца, въпреки че само Мери оживя. Кралят ще трябва да се разведе с мен, макар да твърди, че нашият брак не е законен, че бил извършил грях, като се е оженил за жената на брат си, поради което нашите деца умират. Но той добре знае, че макар и да бях омъжена за принц Артур, нашият брак не беше консумиран. Моят брак с Артур Тюдор беше само на книга. Онова бедно момче беше твърде болнаво, за да изпълни съпружеските си задължения. Пък и той почина скоро след нашата женитба. Какво ще стане с моята дъщеря, лейди Уиндам, ако аз се оттегля или ако кралят успее да анулира нашия брак? Тя пак ли ще бъде принцеса Мери или просто лейди Мери? Какви ще са нейните шансове за подходящ брак, след като ще възникнат съмнения относно произхода й? Вие имате дъщеря, лейди Уиндам. Бихте ли желали подобна съдба за детето си?

— Мадам, съдбата на вашата дъщеря не е в моите ръце. Това са неща, за които вие трябва да разговаряте с краля. Това не е моя задача.

— Нито пък е ваша работа онова, което сега наричат „големият проблем на краля“, но ето ви тук, пред мен, да говорите за това, лейди Уиндам.

— Само защото кралят го поиска от мен, ваше величество. Иначе аз не бих дошла и мисля, че вие добре го знаете.

— Вие сте загрижена за моя съпруг — каза кралицата. Беше просто установяване на факт, а не въпрос.

— Да, така е, мадам. Вие знаете, че аз не съм се стремила към положението на държанка. Вие знаете, че аз никога не използвах влиянието си над краля, за да властвам, за да обогатя себе си или своето семейство. Не бих желала да ви наранявам с признания за истината, но аз се опитах да избегна „честта“, която ми бе наложена. Аз се борих толкова много против нея, че когато вашият съпруг ме взе за първи път, то беше насила.

Кралицата побледня.

— И въпреки това, мадам, аз скоро започнах да разбирам човека, когото ние наричаме наш крал. Открих, че всъщност го харесвам, защото той не е глупав и в него има много добрина. Хората го обичат, мадам. Ние всички го обичаме. Въпреки че това, което поиска той сега от мен, е глупост, аз разбирам дълбокото му и растящо отчаяние. Сигурно вие също го разбирате, нали? Кралят трябва да има престолонаследник. Вие сте преминали възрастта за раждане. О, скъпа госпожо, вие трябва да се оттеглите, за да може кралят да се ожени за жена, която може да му даде наследник.

— Никога, докато още дишам, няма да отстъпя мястото си на Ана Болейн — изведнъж изръмжа кралицата и красивите й тъмни очи блеснаха. Блез разбра, че въпреки годините, несполучливите раждания и дворцовите интриги, Катерина все пак беше дъщерята на Изабела, войнствената кралица на Кастилия, с нея трябваше още много и много да се борят…

— Сигурно кралят няма да се ожени за дъщерята на обикновен рицар от Кент, мадам. Той по-скоро иска да я направи своя любовница. Тя е малко по-умна и може да го държи далече от себе си по-дълго време, защото е девственица, но той скоро ще се измори от игричките й и ако тя не му се отдаде, ще се огледа за някое по-лесно завоевание.

— Така мислите вие, мадам, но не и аз — отвърна кралицата.

— Така мисли кардиналът, мадам — каза Блез.

— А, да, чух, че сте се срещали с тази хитра стара лисица — отбеляза Катерина.

— Кардиналът казва, че той дори и за миг не си е помислил, че кралят има сериозни намерения да се ожени за госпожица Болейн. Ако той сключи повторен брак, това ще бъде с френска или германска принцеса.

— Вие познавате моя съпруг и знаете, че той е упорит човек. Малко неща има в кралския двор, за които аз да не знам. Съпругът ми си е внушил, че една добра английска жена е отговорът на неговите проблеми. Кардиналът е стар. Той е и болен. По време на своята служба си е създал достатъчно врагове, за да не може да разчита на спокойна смърт. Той уталожи желанията на моя съпруг, като му подари Хемптън Корт, когато Хенри беше разстроен от песничката на Джон Скелтън. Вие сигурно я помните.

Блез се усмихна, защото наистина я помнеше, Хенри беше побеснял и като компенсация кардиналът не беше имал друг избор, освен да подари на краля красивия дом, който бе построил за самия себе си.

Защо не идваш ти в двора, там, където има хора? В кралския ли, или в Хемптън? Не, не в кралския, защото там добиваш величие, а в Хемптън си с отличие.

— Да — каза Блез. — Добре си спомням песничката.

— Дните на кардинала са преброени, лейди Уиндам, което е тъжно, защото, макар той да е горделив, винаги е бил верен и работлив слуга на краля. Сегашната му оценка обаче е замъглена от силното му желание за сродяване с Франция. Аз съм застанала на пътя му и затова сигурно ще бъда обвинена и за неговото падение.

— Знаете това, мадам, и все пак не предприемате нищо, за да му помогнете. Защо?

— Ако аз се оттегля, ако призная, че бракът ми с краля не е законен, Хенри ще се ожени за госпожица Болейн при първа възможност, така както се ожени и за мен — тайно и само шест седмици, след като се възкачи на английския престол. И тогава се говореше да ме върнат в Испания, а Хенри да се ожени за френска принцеса. Той обаче си беше наумил да осъществи годежа, който имаше между нас, когато той беше само дванадесетгодишно момче, а аз — момиче на осемнадесет. Тогава той ме обичаше така, както аз винаги съм го обичала. Няма да отстъпя своето място като кралица на тази страна и майка на престолонаследницата — принцесата на Уелс, за да може Ана Болейн да управлява на мое място! Никога! Никога! Никога!

— Мадам, а какво ще се случи, ако вие не отстъпите пред желанието на краля? Какво ще се случи с принцеса Мери? Аз самата много добре знам какво значи да откажеш на краля — тихо каза Блез.

— Аз мога само да стоя на своята позиция и да се моля очите на краля да се отворят и той да осъзнае глупостите, които върши. Ако господ отвърне на молитвите ми, кралят ще се осъзнае.

— Уви, мадам, всичките ви молитви няма да дадат на Англия принца, от който тя се нуждае — каза тъжно Блез. Не можеше да убеди кралицата, но тя го знаеше още преди да влезе в тази стая. Сега си помисли, че вероятно и кралят го е знаел, но е искал да опита още веднъж.

— Колко голяма е дъщеря ви, лейди Уиндам? — попита кралицата.

— Ще навърши пет в края на годината, мадам — отвърна Блез.

Кралицата свали един малък пръстен от ръката си и го подаде на Блез. Беше красив пръстен с овален рубин, заобиколен с малки перли.

— Това е за дъщеря ви, мадам. Дете, което носи моето име и името на дъщеря ми. Трябва да има някакъв спомен от нас — каза тя.

Разговорът беше приключен. Блез стана от стола и коленичи, за да целуне протегнатата ръка на кралицата. Тя бе мека, бяла и пълна.

— Благодаря ви, мадам — тя се изправи, — както и за това, че толкова търпеливо ме изслушахте.

Кралицата кимна.

— Отец Джордж — каза тя. — Нека госпожица Джейн заведе лейди Уиндам обратно в нейния апартамент.

— Да, милейди — каза свещеникът и Блез го последва в дневната на кралицата. — Госпожице Джейн! Трябва да заведете лейди Уиндам в апартамента й.

Младата придворна дама пристъпи напред. Тя беше средна на ръст и със скромно държание.

— Последвайте ме, моля, лейди Уиндам — каза тя учтиво. Имаше големи тъмни очи и мека кестенява коса, но не беше красавица, тъй като устата и брадичката й бяха малки, а носът — твърде голям. „Нечия сестра или племенница, или наследница от севера, която не може да бъде препоръчана с нищо друго, освен с богатството си“ — помисли Блез, която поради положението си в кралския двор вече можеше да преценява, че тази длъжност е дадена само поради силна роднинска връзка. И все пак в лицето на момичето имаше нещо познато, макар че Блез беше сигурна, че никога не я е виждала преди. На кого ли й напомня?

Те стигнаха до апартамента на Блез и момичето се поклони учтиво.

— Благодаря ви госпожице…? — Блез погледна момичето.

— Сеймур, лейди Уиндам. Казвам се Джейн Сеймур.

— Вие сте сестра на Том Сеймур.

Момичето се усмихна почти закачливо.

— Спомняте ли си го? Той ще се зарадва!

— Едва ли — отговори с безразличие Блез.

Сега Джейн Сеймур се засмя.

— Вие бяхте първата жена, която някога е отказвала на предложението на брат ми. Той се мислеше за голям красавец, лейди Уиндам. Когато вие го зашлевихте преди няколко години, той разбра, че може би не е чак толкова неотразим, както си е мислил. Смятам, че му направихте добро, милейди. — Джейн Сеймур се поклони мило на Блез и се отдалечи по коридора.

— Толкова отдавна те няма, че вече си помислих да не са те затворили в подземията на Тауър, милейди — каза Херта. — Кралят вече два пъти изпраща човек да те търси и мисля, че скоро ще дойде за трети път. Надявам се да не се бавиш толкова и при него. Нямам търпение да напусна това място.

— Каретата натоварена ли е, всичко ли е готово?

— Да, милейди, готово е.

Блез изми лицето и ръцете си в легена с топла вода, който й донесе Херта, и внимателно поправи прическата си. Пръсна се с любимия парфюм и се огледа в огледалото. Беше красива жена. По-красива от кралицата и много по-красива от госпожица Болейн, въпреки че трябваше да признае, че втората имаше някакво екзотично излъчване, което сигурно е очаровало краля, който обикновено харесваше по-светли жени. И Беси Блаунт, и Мери Болейн бяха руси.

— Пажът на краля е тук — каза Херта и момчето влезе в спалнята.

— Ще минем по вътрешната стълба, мадам — каза й той.

Блез кимна и тихо отвори скритата врата. Момчето й осветяваше пътя. Момчето веднага пресече стаята и излезе, като остави Блез с краля. Тя му се поклони, а после го погледна с любопитство, защото кралският шут Уил Самърс също беше в стаята.

— Можеш да говориш, мое малко селско момиче. Уил е мой добър приятел и знае всичко за мен.

— Хал, съжалявам — каза Блез. — Кралицата няма да отстъпи мястото си на друга. Седях при нея почти цял час. Говорих й за саможертвата на Джоана Валоа, но тя каза, че не е светица и че Джоана не е имала деца, докато тя ти е родила шест деца.

— От които е живо само едно, и то момиче! — избухна кралят. — Бог прибра синовете ни заради нашия грях. Защо Катерина не иска да разбере това?

— Тя казва, че е слугиня на Бога и не може да обсъжда делата му.

— Аххх! — изръмжа мъчително кралят. — Тя разбира! Тя много добре разбира! Но никога няма да го признае! Прави го, за да ме ядосва! О, Блез! Какво да правя? Аз трябва да имам законен син! Трябва! Катерина го прави от лошотия. Знае, че мога да създам синове, но от други жени. Ядосана е, че не можа да ми даде синове и сега си отмъщава на мен. Но грешката не е моя, че тялото й е болно! Не е моя!

— О, Хал — каза тя и взе ръцете му, за да го успокои. — Винаги си искал желанията ти да се изпълняват бързо. Сега обаче ще ти е нужно повече време, но ти трябва да го приемеш. По-добре от мен трябва да знаеш, че желанията на силния се осъществяват бавно.

— Ами ако умра, Блез? — попита я той с глас и тон, какъвто никога преди не беше чувала. Беше почти страх.

— Ти няма да умреш, милорд — каза твърдо тя, както говореше на Ниса, когато тя се боеше от нещо. — Ти ще живееш и ще създадеш за Англия синове от друга, млада кралица, Хал фамилията Тюдор няма да умре с теб. О, не, Хал! Не!

— Досега — обади се Уил Самърс от стола си до камината — си мислех, че съм единственият ти истински приятел, милорд. Сега виждам, че ти можеш да разчиташ на двама истински приятели.

— Мога ли да разчитам на теб, мое малко селско момиче? — попита замислено кралят.

— Винаги, милорд — отвърна тя. — Аз винаги ще бъда най-вярната слугиня на ваше величество.

— Прието — кралят се беше съвзел и се пошегува: — Сигурно обаче ако не се опитвам да нарушавам твоите принципи, нали?

— Точно така, сир! — отвърна тя бързо. — Ето, виждаш ли, ти също си ми приятел, защото ме разбираш, Хал.

Кралят й се усмихна.

— Сега сигурно ще искаш да си идеш у дома, мое малко селско момиче. Виждам желанието в твоите прекрасни виолетово-сини очи. Ти нямаш търпение да изтупаш прахта от „Гринуич“ от полата си и да изтичаш при твоя Антъни.

— И при децата си също, Хал — каза тя и му върна усмивката.

— Целуни ме тогава за довиждане, Блез Уиндам — каза той тихо.

Тя вдигна глава към него и обви врата му с ръце. Устните му, горещи и чувствени както винаги, се сключиха върху нейните и извикаха чувства, които тя смяташе за отдавна забравени. Той я притегли към себе си, за да продължи прегръдката, и точно в този момент вратата на личната му стая се отвори и затвори с трясък.

Чу се яростен писък и полуистеричният глас на Ана Болейн.

— Негодник! О, какъв негодник си ти!

Кралят пусна Блез и изръмжа:

— Как смееш да влизаш в тази стая без мое разрешение, Нан!

Блез се обърна и видя Ана Болейн в любимите й бледожълти дрехи, с лице, изкривено от яростна ревност.

— Да, смея, Хенри! Ще посмея да направя всичко, за да те задържа за себе си, защото те обичам и ти добре го знаеш! Но ти не можеш да стоиш мирен, докато не опиташ някоя долна курва! Не можеш ли да изчакаш, докато се оженим? Трябва ли да привикваш бившите си любовници в кралския двор и да ми ги показваш, докато не полудея от мъка?

— Нан, трябва да се засрамиш от подобни мисли! Лейди Уиндам дойде тук по мое искане, за да разговаря с кралицата по моя въпрос, тъй като Катерина винаги я е харесвала. Надявах се, че ако тя говори с Катерина, ще успее да я вразуми. Лейди Уиндам ни направи услуга, като дойде тук. За съжаление, Катерина не я послуша, както не желае да слуша мен и всички останали, които й говориха.

— Знам аз какви услуги ти прави лейди Уиндам, Хенри — изсъска Ана Болейн. — Такива, каквито ти правеше и сестра ми, преди и след като се омъжи за горкия мухльо Уил Кери. Същите, каквито и Беси Блаунт ти правеше преди и след сватбата си с Джилбърт Тайлбот, синът на стария луд лорд Кайм! Тя си разкрачва краката и приема твоя член! Не си мисли, че ще ме излъжеш, защото аз не съм глупачка!

Преди кралят да успее да проговори, за да успокоява госпожица Болейн, Блез пристъпи напред и с малката си длан зашлеви истеричното момиче през лицето.

Ана зяпна и изпищя, а после завика на краля:

— Тя ме удари! Твоята курва ме зашлеви!

Блез й зашлеви още един шамар.

— Ако продължаваш да ме обиждаш, госпожице Болейн, аз ще продължа да те удрям. Как смееш да говориш за мен с подобен език? Аз съм графиня Лангфорд и като такава съм с по-висок ранг от теб. Аз съм лоялна към своя крал, но съм вярна на съпруга си, госпожице Болейн. Всичко е точно така, както кралят ти каза. Как смееш да се съмняваш в думите на краля?

— Ела, миличка — каза кралят и разтвори ръце, а госпожица Болейн се гушна в него с хълцане. — Хайде, хайде, любима. Нямаш причини да ревнуваш. Аз нямам по-добър и истински приятел от Блез Уиндам, нито пък ти имаш такъв. — Той погали дългата й черна коса.

— Аз м-мислех, ч-че ти си я в-взел отново да ти бъде л-любовница — хълцаше Ана Болейн. — Тя т-та-ка к-каза онази вечер.

— Онази вечер ли? — кралят любопитно погледна към Блез.

— Госпожица Болейн ме посети, когато бях във ваната си — отговори графиня Лангфорд. — Тя очевидно е разбрала погрешно думите ми. — Очите на Блез блеснаха шеговито и кралят не можа да въздържи едно леко прихване.

— Трябваше да знам за това посещение, което си направила на лейди Уиндам, Нан — каза кралят и я освободи от прегръдките си.

Ана Болейн си замълча пред краля, че бе постъпила грубо към Блез, изпращайки да я повикат. Вместо това каза:

— Да, посетих лейди Уиндам. Заварих я във ваната. Тя каза, че ти си я повикал.

— Така е — отвърна кралят.

— Но тя не ми каза защо — запротестира госпожица Болейн.

— Ти не ме и попита — отвърна Блез. — Беше твърде заета, скъпа, да ме обвиняваш във всички смъртни грехове. И аз реших, че ти трябва един малък урок по възпитание.

— По възпитание ли? — госпожица Болейн беше разярена. — Ти застана гола пред мен и ме попита дали аз мога да дам на краля онова, което можеш ти!

Хенри Тюдор избухна в смях, който изпълни стаята. Картината, за която говореше Ана, изникна пред очите му и той си представи прекрасното предизвикателство.

— Срамота, мое малко селско момиче — каза той. — Не знаех, че в теб има толкова дързост, Блез!

— Няма, но си помислих какво ли би направила сестра ми Блис, сир.

— Лейди Фицхю винаги е притежавала висок дух.

За момент настъпи тишина. Ана Болейн се беше пъхнала отново в прегръдката на краля и стоеше там полуобърната към Блез. Сега лицето й беше по-доволно и даже в погледа й се четеше лек триумф.

— Ако Ваше величество повече не се нуждае от мен, аз ще се оттегля — наруши мълчанието Блез. — Както знаете, аз съм нетърпелива да си тръгна за вкъщи.

Кралят подаде ръката си и Блез я целуна, след което му се поклони грациозно.

— Сбогом, мое малко селско момиче — каза кралят. — Бог да те пази в твоя път за дома ти Ривърс Едж.

— Сбогом, Хал — каза Блез и се измъкна от личната стая на краля към вътрешната стълба, за изненада на госпожица Болейн, която не знаеше, че тук има такъв изход.

Когато вратата се затвори след нея, Ана Болейн каза:

— Искам този апартамент за себе си, Хенри.

— Не още, скъпа — отвърна той. — Ти още не си го заслужила. Знаеш ли къде свършва стълбата горе? В спалнята. Ти още не си готова за това, Нан. Или вече си?

— Аз никога няма да ти бъда любовница, Хенри — упорито каза тя. — А да ти бъда жена не мога, докато не се освободиш от испанката.

— Тогава — отвърна кралят — този апартамент над моя не може да бъде твой, нали Нан?

С ядно изсумтяване тя се освободи от прегръдката му и избяга от стаята.

— Май няма да спечелиш лейди Ана без златна халка — замислено рече Уил Самърс. — Искаш ли да платиш тази цена, сир?

— Добър английски произход, Уил! Тя е от здрав английски род и аз имам нужда от нея — отвърна кралят.

— Може би си изпратил по-добрата кобила на друг жребец, милорд — отбеляза Уил. — Но каквото е сторено, не може да се върне. Бог да пази Англия!

— Ще я пази — каза кралят. — В това поне съм сигурен, добри ми приятелю и съветнико. Ако Бог не беше ми отворил очите, щях ли да знам за големия си грях с принцесата на Арагон? Ще мине време, Уил. Моето малко селско момиче е чувствително и умно. Ще ни трябва време, за да разплетем този възел, но накрая аз ще постигна своето и Англия ще има най-после своите принцове! Бог наистина ще пази Англия!