Франсоа Вийон
Балада за обжалването ^[0]

Ударя ли го на молба,

ще бъда ли съвсем добре

(кой може всъщност без борба

животно живо да дере?),

а щом въртят го на кутре

закона тъй, че най-накрая

да ме опява мен кюре,

сега ли точно да си трая?

 

Касапин-крал^[1] е със съдба,

достойна да се разбере,

но не и как море успя

устата ми да побере —

изобщо мъчат ме добре.

А щом в съда ще ям калая

(и никой няма да ме спре!),

сега ли точно да си трая?

 

Ще кажете ли: „Оглупя

и затова душа бере —

въпрос е всичко на молба…“

Нотариус ли? Е, добре —

дошло е време да се мре.

Но щом и без заверка зная

пешкира кой ще опере,

сега ли точно да си трая?

 

Мълча ли, Ваша милост, зле

ще свърша — с участ като тая:

да плаша гарги сред поле…

Сега ли точно да си трая?