Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La requeste de Villon, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2009)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Франсоа Вийон. Стихотворения

Френска. Първо издание

Илюстрации: Алекси Начев

Оформление: Стефан Груев

Редактор: Иван Теофилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Стефка Добрева

ISBN 954-04-0024-4

ДФ „Народна култура“, София

 

François Villon. Œuvres. Editions Rencontre Lausanne, 1968

История

  1. — Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, корекция: NomaD)

Очи, уши, уста и нос, и кожа,

на всички вас, петте ми сетива,

такава мисия ще ви възложа —

да изречете следните слова:

„Върховен съд, щастливи сме с това,

че ни помилвахте, но на езика

не е по силите му да извика

самичък всички думи за прослава;

за нас е чест и радост най-велика

да хвалим този, който ни прощава!“

 

Кърви, сърце, или ще грабна ножа,

недей да си от камък — виж каква

скала в пустинята със помощ божа

под жезъла Мойсеев оживя;

къпи се в сълзи — хлипайки едва,

моли за прошка ти и нека блика

от теб любов към тази най-велика

с Върховния си съд и днес държава,

достойна за едната политика:

да хвалим този, който ни прощава!

 

Не искам, зъби, вас да ви тревожа

(разклатени сте не един и два!),

но вън от оркестрантската ви ложа

ще бъде музика, и то каква!

Пригласяйте им, дробове, черва —

и както тъне в тинята мръсника,

така смъртта във гроба ще натика

ведно с душичката му мекушава

навеки тялото на мъченика —

да хвалим този, който ни прощава!

 

Три дена, Ваша милост, и владика

не предоставя даже на длъжника

да се сбогува, както подобава,

че и без грош, прокуден да извика:

да хвалим този, който ни прощава!

Бележки

[0] Написана, след като на 5 януари 1463 г. Върховният съд отменил смъртното наказание на Вийон с десетгодишно изгнание от Париж и му дал три дни, за да се подготви.

Край
Читателите на „Баладична възхвала на Върховния съд“ са прочели и: