Юрий Медведев
Накъде бързаш, мравке? (3)

3. Да не опустее домът ти, човече

На другия ден се завъртя обикновената въртележка. В минутите на отдих неведнъж си опомнях нощта на границата между мрака и светлината. Понякога изваждах плоското глинено съдче, внимателно измъквах дървената запушалка и помирисвах течността. Усещах аромата на прясно окосена трева, на цъфнал анасон, на тръпчива пелинова отвара. И веднага ме обхващаше тъга. Искаше ми се да захвърля всичко — безумното препускане по чуждата земя, интервютата, срещите, речите, авариите, междинните финали, жълтите шлемове на лидерите, — всичко това да захвърля и да се върна в къщи, при родните поля, при шума на боровете, при купите сено, които плават над крайречната мъгла…

Ние с Виктор спечелихме „Златото на инките“. Но това беше последната ни победа.

В Каляо натоварихме „Перун“ на кораба „Таис Атинска“, настанихме се в каютите и си отспахме до насита. До отплаването на кораба оставаха броени дни.

Една вечер, след като изгледахме в тамошния кинотеатър широко рекламирания фантастичен филм „Обсадата на Марс“, ние се върнахме на кораба.

— Фантазьоре, ще намина при тебе, ако не възразяваш, разбира се. След около половин час, може ли? — каза Виктор и ми намигна.

Той се появи с желязна кутия за киноленти в ръка.

— Познай с какъв нашумял филм ще зарадвам победителя? — попита Виктор, като размахваше кутията.

— С филм за финала. На ръце ни подхвърлят до небето, ти се хилиш до ушите, от джобовете ти се изсипват отвертки, релета, контрагайки и какво ли още не, а аз съм прегърнал като смок купата, която, както ти точно забеляза, е преправен самовар.

— Ето че не позна. Пред теб е строгонаучно кинообвинение. Срещу служителите на кулата, които се възползуват от изостаналостта на масите, за да залъгват простаците с циркови трикове от вида на летене на различни божества над пропаст. Това е то, фантазьоре.

Той се разсмя, а аз все още без да се досещам за нищо, попитах:

— Викторе, нима успя да се сдобиеш с филм за ходенето на жреците по въже?

— Успях не да се сдобия, а да го заснема собственоръчно — гордо рече Голосеев. — При това с помощта на безпощадните инфрачервени лъчи. А те не допускат никаква измама. Ненапразно се казва, че с тях всичко тайно става явно.

Бях много учуден:

— Че кога успя, обесник такъв?

— Ами още тогава, при лунните ратници.

Оказа се, че още щом Повелителката на Лунния огън се бе появила внезапно в мрака пред кулата на Смъртта на луната, неуморимият Голосеев се е промъкнал незабелязано до „Перун“, насочил е кинокамерата така, че да обхване и двете кули, включил е самоснимача на 15-минутен максимум и веднага се е върнал обратно. Ето защо не бях го открил до мене, когато подобието на светещ хитон се развяваше между крилата й, а лицето светеше с белотата си и със сините кръгове около очите…

— Е, храбрецо, какво си успял да снемеш?

— Не съм снимал аз. Да не мислиш, че не съм подвластен на страстите и аз като тебе, макар и в по-малка степен. Снимал е безстрастният уред. И той, само те моля да не се огорчаваш, потвърди моята правота в спора ни. Всичките твои гравейроси — гравестоси са красива измислица. — Голосеев пак размаха кутията както триумфатор скиптъра си от слонова кост. — Вчера проявих филма и току-що го извъртях на монитора.

Не, не се разхожда по въжето нарисуваната птичка. Както постоянно ти втълпявам, чудеса не съществуват! Тя е завързана към една халка, през която е прекарано въжето. С друго въже теглят халката от първата кула до втората. И за да не се върти богинята, когато я теглят, към халката има примка, както на хвърчилата. И забележи, фантазьоре, че щом тя долети — ха-ха, — долети до кулата, веднага тайнствени сили разхлабват въжето и го спускат в пропастта. И всичко е скрито-покрито.

— Вечно ми играеш номера. Но този път няма да успееш, храбрец такъв, страшилище за морските свинчета — ядосах се аз.

— Заповядай на монитора — посочи Голосеев с елегантен жест към вратата и седна. — Върви и сам със собствените си очи ще се убедиш кой кого разиграва. Между другото, решил съм, щом пристигнем, да покажа филма на мои познати от телевизията. От предаването „Очевидно — невероятно“. Сензацията ще гръмне по цялата страна.

— Умник си ми ти, Голосеев — казах с възможно най-спокойния тон, защото усещах, че ще се пръсна от необяснима злоба. — Ти си истински естествоизпитател. От онези, които одират кожата на живи жаби, за да се любуват на рефлексите им. А как иначе ще разгадаят тайните на живата материя? Режи, ръфай, безчинствувай! Но пази се, нещастен натурфилософе, нейно величество тайната отмъщава за насилствените развлечения във владенията й. Дори и на онези, които по-добре от другите взимат завоите в планината.

Голосеев се усмихна до ушите.

— По отношение на отмъщението силно го даваш. А да не би нейно величество тайната да поощрява само за високопарни изрази?

— Тогава смятай за поощрение заплахата да загинеш на линията между мрака и светлината — казах, след като помислих малко. — Нали не си забравил? Това очаква всеки, който разгадае тайната на Повелителката на лунния огън.

— Не са ти точни контурите на призрака, фантазьоре. Умирачката трябва да настигне нечестивеца не просто в подножието на вечните снегове, но непременно в нощ на лунно затъмнение. Съчетанието е, както сам виждаш, твърде рядко за обитател на равнините. Така че шансовете ми да увелича броя на дълголетниците не са малки. Заедно с тебе, разбира се. Ако, фантазьоре, не рискуваме повече от другите на завоите.

— Добре, ставай дълголетник — казах аз. — А на мен ми остави лентата. Искам да я извъртя сам. Без твоите безкрайни коментари. Ако не възразяваш? И моля те, не ме наричай повече фантазьор. До гуша ми дойде от тебе.

Той остави кутията на масата, повдигна рамене и излезе.

През илюминатора нахлуваше мастиленосинята нощ. Над двата острова, които предпазваха пристанището на Каляо от свирепите океански вълни, припламваха трептящи светлини. Аз взех кутията и се качих на палубата.

Износеният, достатъчно изпомачкан „Перун“, беше прикрепен здраво с въжета към стойките. Нищо, железен ветрогоне, мислех си аз, възсядащите колесницата ще те излъскат по време на дългото пътуване на север.

За да не привличам излишно вниманието, поляризирах стъклата на купето на пълно вътрешно отражение. Сега останах съвсем сам с проклетата кутия. Не знам защо, но главното, което ми остана в съзнанието от разказа на Виктор, бе чувството на срам, както ако днес случайно бях подслушал, че съперниците ни още преди началото на състезанието са се уговорили поради неизвестни на мен причини нарочно да отстъпят първото място именно на „Перун“, така че всички наши тактически комбинации са били напразно хабене на сили и на нерви. Ситуацията, макар и нереална, е потискаща. Потискаща е преди всичко с това, че е невъзможно да се промени каквото и да е. Комедията е свършила. Завесата е паднала. Театърът е празен. Само плъховете дращят под сцената.

Извадих лентата, заредих монитора и вече се протегнах да включа, но ръката ми спря на половината път.

За какво ми е нужно всичко това? Нима само да се убедя, че Голосеев е прав? Но в какво се състои неговата правота? В това, че лунното чудо се подчинява на неизменните закони на земната механика? Но защо ми е да знам докрай по какъв — с желязна или с диамантена твърдост закон, денем и нощем, на ята или поединично се носят във висините над океана прелетните птици? Защо ми е да знам докрай защо в детството ми, когато се пренасяхме от село в града и не взехме с нас кучето Нерка, то дотича след седмица, като беше прекосило над шестстотин километра през есенната тайга. Защо в нощта преди последния изпит в Автоакадемията, когато всичко висеше на косъм, ми се присъни моят билет с трите въпроса и на сутринта изтеглих именно него? Защо понякога, особено в лунни нощи, предчувствувам не само завоите и наклоните на пътя, но и насрещните коли зад хълма, и не само колите, а всички препятствия? Какво ли, ако допуснем, че тези странни, загадъчни, неизучени докрай явления също са неотменима част от живота във Вселената? Подобно на задължителната странност в пропорциите на пленителната красота, която е частица от самата красота? Може би светлините на космическите цивилизации угасват именно тогава — едни, задушени от атомни смерчове, други, притиснати от рационално безплодие, — когато в тях накрая умира и последната тайна. Както умира селската къща, изоставена от стопаните си. Както умира човекът, който е изгонил от сърцето си чудото на състраданието и на любовта.

Върнах филма в кутията, излязох от купето на колата, отидох на безлюдната кърма, наведох се над перилата и разтворих пръстите си. Пляскането долу дори и не чух. Е, какво, спи спокойно на дъното на Тихия океан, осквернена сянка на Лунната дева! Нека все така да лети над пропастта Повелителката на Лунния огън! Да не опустее твоят дом, Человече!

На другия ден отлетях с първия самолет за Куба, а оттам — за Москва. Голосеев така и не повярва, че съм хвърлил в океана лентата, без да я извъртя. На сбогуване му оставих собствения си превод на една статия от някакво изтъркано списание. За да има над какво да поразмишлява кожодерът на живи кожи, когато съзерцава самотните албатроси над нощния враждебен океан с инфрачервената си камера.

Статията беше озаглавена така: „Тайнствените сили на луната.“

„Силите на притегляне между Земята и Луната са твърде значителни, тъй като и двете небесни тела притежават сравнително големи маси, а разстоянието между тях по космическите мащаби е незначително.

Като исполински магнит Луната привлича към себе си водите на Световния океан, при което на повърхността му се образува цяла водна планина. По много крайбрежия, и преди всичко в затворените заливи на северозападните щати на САЩ, приливната вълна достига 20 метра височина. На френското крайбрежие на полуостров Бретан разликата в нивата на прилива и отлива е толкова голяма, че гравитационните сили привеждат в действие голяма хидроелектроцентрала.

На лунното притегляне са подложени обаче не само океаните, но и континентите. Установено е, че под влияние на Луната те се издигат и се спускат в интервал от 23 сантиметра. Не е чудно, че подобни премествания могат да предизвикат катастрофални разрушения в онези места, където земната кора се намира под натиск.

Лунното въздействие се отразява дори и на въздушната обвивка на нашата планета. И в атмосферата съществуват своеобразни приливи и отливи. При пълнолуние и новолуние атмосферното налягане се понижава приблизително с три милибара в сравнение с другите лунни фази.

И още една закономерност. Макар отразената от Луната слънчева светлина да съставлява само стохилядна част от целия слънчев поток, устремен към Земята, тя повишава температурата на земната повърхност с 1/2000 от градуса.

Може да изглежда, че посочените стойности са нищожни, за да оказват каквото и да е влияние върху времето на планетата. Дали е бил прав историкът и природоизпитателят Плиний, живял през I век от н.е., когато е твърдял, че пълната луна повишава влажността на въздуха и предизвиква дъждове? Прави ли са тези, които твърдо вярват — а такива хора има много, — че с нарастването на лунните фази времето се оправя?

Дълго време метеоролозите въобще са избягвали да си задават подобни въпроси. Но ето че специална група американски учени е разучила подробно 16 хиляди сведения за времето в 1544 района на САЩ през последните петдесет години. Обръщали са внимание главно върху закономерностите при валежите. Оказало се, че най-често е валяло три или пет дена след новолуние и пълнолуние.

Публикуваните материали предизвикали всеобщо недоверие. Скоро обаче дошло потвърждение от австралийски учени: да, дъждовете предпочитат да валят след новолуние и пълнолуние.

Други изследователи, след като обработили данните от 269 метеорологични станции, веднага забелязали закономерност при възникването на тайфуни със сила на вятъра над 12 бала. Изводите обезкуражавали. Вероятността да възникнат подобни урагани при новолуние и пълнолуние е с 25 процента по-голяма, отколкото през останалите дни.

За съжаление причините за въздействието на древната Селена върху времето не са изяснени и досега. Най-разпространената хипотеза е следната: космическото пространство съвсем не е абсолютно празно. В него се движат огромно количество космически прах, остатъци от метеори и от загинали планети. Не е изключено част от това вещество да се улавя от Луната, а след това да се прехвърля на Земята — нали земното притегляне е по-силно от лунното. Когато попадат в горните слоеве на атмосферата и започват да се утаяват, миниатюрните космически частички стават зародиши, около които се кондензира влага, после те се събират в облаци и накрая вали дъжд.

Щом Луната е способна да оказва въздействие върху движението на океаните, на земната кора, върху атмосферното налягане и температурата, не оказва ли влияние и върху поведението на животните и хората?

Как да си обясним например следното явление. Отдавна е известно, че мекотелите отварят черупките си при прилив и ги затварят при отлив. На ден те филтруват около 65 литра вода и задържат около 72 милиона микроорганизми, които им служат за храна. Първоначално се е смятало, че движението на черупките зависи от разликата в налягането на водата при прилив и при отлив. Но направили такъв опит. Пренесли няколко миди на 1660 километра от крайбрежието и ги поставили в непроницаеми за светлината стъклени съдове, но осигурили същата температура и налягане на водата, каквито били в морето. После включили прибор, който да наблюдава движението на черупките.

Отначало мидите спазвали привичния си режим — отваряли се и се затваряли, въпреки че нямало приливи и отливи. Но точно след 14 дни се случило нещо невероятно — ритъмът се изместил с 3 часа. Въз основа на това направили извода, че мидите отварят и затварят черупките си в точно съответствие с приливите и отливите на тяхното ново място. С други думи, Луната е тази, която диктува ритъма на мекотелите.

Луната безспорно влияе и върху поведението на някои бозайници. При лабораторни условия хомяците винаги са по-бодри при новолуние и при пълнолуние, а мишките само при пълнолуние.

Пълнолунията и новолунията са погубили над 900 хиляди човешки живота. Случайност ли е това, или закономерност?

На 16 септември 1978 година в 19 часа и 28 минути, за три минути земетресение със сила от 7—8 степен е изтрило от лицето, на картата цветущ град. Трагедията се е разразила в мига, когато Луната, Слънцето и Земята са били разположени на една ос и тънката земна кора е изпитала въздействието на масите на Слънцето и на Луната.

Старо поверие гласи: при новолуние и при пълнолуние се страхувай от земетресение. Това не е доказано научно. Повечето геофизици вдигат рамене. Съществуват обаче твърде много факти, които не могат да се обяснят само със случайно съвпадение.

Да разгледаме най-силните земетресения през последните десетилетия:

29 февруари 1960 година — ужасяващо земетресение в мароканския град Агадир. Под развалините са загинали около 12 хиляди души. Било е новолуние.

2 септември 1962 година — при силно земетресение, което е продължило 4 минути, в Иран са загинали около 12 хиляди души. Било е пълнолуние.

22 май 1970 година — страхотно земетресение е променило ландшафта на Перу. Катастрофата е отнела живота на 60 хиляди души. Пак при пълнолуние.

28 юли 1976 година — 800 хиляди са загинали при земетресение в Китай. Пълнолуние.

3 септември 1978 година — в 6,08 сутринта най-силното земетресение след Втората световна война е разтърсило Баден-Вюртемберг. Новолуние.

16 септември 1978 година — при пълнолуние и лунно затъмнение страшно земетресение буквално е унищожило иранския град Табас и над 40 села.

Все случайности ли са това? Или суеверия? Или наистина съществува някаква връзка между земните и лунните сили?

От памтивека човечеството приписва на Селената тайнствени свойства. Почитали са Луната не само като богиня на смъртта, но и като богиня на плодородието. Фазите й са били смятани за символи на раждането, растежа, смъртта и изтляването. Още древните римляни са твърдели, че пълнолунието предвещава дъжд, а спартанците са започвали война само при пълнолуние.

В основата на първия древен календар била лунната, а не слънчевата година. Отдавна е забелязано, че някои хора не могат да спят при пълнолуние. През древността и дори през средните векове твърдо са вярвали, че Луната може да предизвика душевни болести. Англичаните и досега изразяват понятието душевно болен с думата лунатик — от латинския корен на луна.

За да проследят въздействието на Луната върху поведението на човека, учени са наблюдавали дълго време една група от 50 студенти. Те установили, че настроението на младежите се променя рязко в интервал около две седмици. При това максимумите и минимумите в настроението съответствуват на фазите на пълнолуние и на новолуние. В същия ритъм се променя и електрическият им потенциал.“

Оставих статията в каютата на Голосеев прибързано, като исках да го ядосам, дори не да го ядосам, а по-точно да го укоря за насилственото вмешателство в космическия покой на лунните ратници, и за нищо не съжалявам сега толкова, колкото за необмисленото си бягство тогава. Крепостта на необясненото, на почти неосъществимото, която мени очертанията си, не се нуждае от ничия защита. Чудото на необикновените явления умее само да се защити…