Юрий Медведев
Чашата на търпението (5) (Фантастична повест-памфлет)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Чаша терпения, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010 г.)

Издание:

Юрий Медведев. Колесницата на времето. Научнофантастични повести

Първо издание

Преводач: Елена Коларова, 1989

Превод на стиховете от руски: Славчо Донков

Рецензенти: Димитър Пеев, Петя Караколева

Редактор: Станимира Тенева

Художник: Васил Миовски

Библиотечно оформление: Васил Миовски

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Юлия Терзийска

 

Руска. Изд. № 1230

Дадена за печат на 17.VI.1989 г.

Подписана за печат на 22.VIII.1989 г.

Излязла от печат на 18.1Х.1989 г.

Формат 32/70/100. Изд. коли 12,31

Печатни коли 19,50.УИК 1425

Цена 2.21 лв.

Държавно издателство „Отечество“, 1989

Държавна печатница „Георги Димитров“, София

История

  1. — Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: NomaD)

* * *

— Хубава приказка — казах аз. — Селцето и дори подземното езеро допускам, че съществуват. Но да има картини и скулптури в светещи пещери?…

— Светещите пещери не са някакво чудо. Както и картините в тях. В Китай има огромен лабиринт — „Хилядите пещери“. В някои от тях намират изсъхнали мумии. В Иран и в Ирак са описани говорещи пещери. И в тях слънцето се вижда като през слюда, и в зависимост от движението на светилото се чуват гласове, които разказват за различни загадки от древността.

— Излиза, че слънчевият лъч е като игла, а Земята, която се върти, е като грамофонна плоча и се наблюдава пиезоефект, нали?

— Охо, какви научни термини знаят нашите хуманитари! — повдигна вежди Учителя. — Може и така да се приеме, макар че е много по-сложно. Между другото, някои моменти от епопеята на Мурат би могло, разбира се, и да се смятат за бълнуване, за халюцинации, за каквото щеш. Но едно не може да им се отрече — че са точни и сюжетите на картините, и митологичните предания за превръщането на животни в хора. А „Медицинския канон“ собственоръчно поднесох в дар на президента на академията.

— Ако добавим пушката и часовника на верижка, които аз също съм държал в ръцете си, остава един-единствен въпрос: къде е изчезнал верният му другар Токо?

— Мурат не пожела да ми обясни. Струва ми се, че е загинал, когато е защищавал Мурат от глутница вълци.

— Значи — живот за живот!

— Да, живот за живот! Ще има още с какво да ни радва това умно уйгурско момче.

След две години това умно момче беше вече в университета, където учудваше всички с паметта си. Когато му даваха страница с непознат текст, той го прочиташе и веднага го повтаряше наизуст.

В четвърти курс това умно момче подари на Сергей Антонович, а после и на мен, красиво издание на томовете на Авицена в негов превод. И даже се дипломира преди мен. Макар и с три седмици, но по-рано.

Да, имаше за какво да си спомням, докато пътувах до Москва, после до Рим и после на летището „Леонардо да Винчи“, чакайки няколко часа самолета за Палермо.