Фьодор Сергеев
Тайното оръжие на агресията (7) (Подривната дейност на САЩ срещу СССР)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Тайное орудие агрессии (Подрывная деятельность США против СССР), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране и първоначална корекция
MesserSchmidt (2009)
Корекция и форматиране
Диан Жон (2010)

Издание:

Фьодор Сергеев. Тайното оръжие на агресията (Подривната дейност на САЩ срещу СССР)

Редактор: Кирил Иванов

Художник: Свилен Христозов

Художествен редактор: Александър Хачатурян

Технически редактор: Симеон Кръстанов

Коректор: Стойка Радойчева

Издателство Партиздат, София, 1987

 

Сергеев, Ф. М. Тайное орудие агрессии. (Подрывная деятельность США против СССР)

Издательство „Мысль“, Москва, 1984

История

  1. — Добавяне

В дебрите на американското разузнаване

Една от най-старите специализирани секретни служби на САЩ е разузнаването на Държавния департамент. Външнополитическото ведомство винаги е било свързано с проникване в тайните на другите държави.

Веднага след войната ръководителите на американската дипломация приспособяват разузнаването на Държавния департамент към бързо изменящото се положение в света. Създадено е централизирано подразделение — Бюро за разузнаване и изследвания (съкратено БРИ), чиито основи полага Джордж Маршал, заемащ поста държавен секретар на САЩ през 1947–1949 година. В един от документите, съставени с неговото участие, се казва: „Основен елемент в работата на Държавния департамент трябва да стане провеждането на настъпателно, активно разузнаване, неограничавано от средствата. Това ще позволи на Съединените американски щати да постигнат външнополитическите си цели и ще изключи възможността от провали.“[1]

Предназначението на БРИ е да събира, анализира и разпространява политическа, икономическа и социологическа информация, интересуваща цялата „разузнавателна общност“ на САЩ и преди всичко ЦРУ, както и да задоволява нуждите от такава информация на самия Държавен департамент. То разпространява съобщенията на дипломатическите и консулските представителства на САЩ и довежда до знанието на ръководителите на американските мисии в чужбина нуждите на „разузнавателната общност“ от съответна информация[2].

Главният източник на разузнавателни данни на БРИ са дипломатическите и консулските представителства на САЩ в другите страни: докладите и съобщенията на посолствата и другите представителства на САЩ в чужбина (те са над 200) представляват половината от „суровия материал“, който постъпва за анализ. Събирането на този материал се възлага преди всичко на политическите и икономическите отдели на посолствата. Освен това в щата на посланика има специални аташета (в областта на селското стопанство, търговията, финансите, труда, науката и др. под.), които отговарят за събирането и представянето на информация от своята област.

Директорът на БРИ осигурява на Белия дом, на държавния секретар и на ръководните органи на централното разузнаване разузнавателни оценки и освен това разработва и осъществява координирани изследователски програми, ориентирани към външната политика. За целта от 60-те години насам бюрото широко привлича (по договор) специалисти и сътрудници от научноизследователските организации в страната. Предвид на препоръките в тези изследвания ЦРУ определя практическите си действия, насочени към подкрепа на партиите с проамериканска ориентация, към неутрализиране влиянието на левите сили и на ръководителите им, към подкупване на профсъюзните ръководители и т.н.

Някои от регионалните и тематични обзори, подготвяни от аналитиците на БРИ в средата на 1980 г., са: „Арабско-израелските отношения“ (излиза 6 пъти седмично), „Доклад за положението в Афганистан“ (излиза 2 пъти седмично), „Текущите събития на Африканския континент“, „Главните събития в страните от Източна Азия“, „Главните събития на американския континент“, „Седмичник за СССР“, „Анализ на военнополитическите проблеми“ и т.н. Подобии периодични издания включват неголеми статии или кратки изводи от изследванията, след които обикновено се излагат най-важните разузнавателни сведения. При подготовката на всекидневните обзори на събитията, на специалните аналитични материали и на другите изследвания БРИ използва информацията, получена от дипломатическата служба, от ЦРУ, от разузнавателните подразделения на Министерството на отбраната, от ФБР, от информационната служба за задграничните радиопредавания, а също и сведенията, взети от открити научни публикации и от периодичния печат.

Директорът на БРИ, който е с ранг и пълномощия на помощник-държавен секретар, представлява Държавния департамент в Националния съвет за разузнавателната дейност в чужбина и във всички консултативни комитети, съвети и групи, създадени от директора на ЦРУ и занимаващи се с определяне на задачите и програмите за събиране и анализ на разузнавателна информация. Той отразява становището на Държавния департамент при оценката на политическите, социалните и икономическите факти, събрани от общността като цяло. Пряко съдействие му оказва групата от специални изследователи, която извършва аналитична и изследователска работа в политическата област и изработва препоръки по секретните външнополитически въпроси. Но, както подчертава X. Рансъм, „в Държавния департамент почти всеки сътрудник в една или друга степен изпълнява разузнавателни функции“[3].

Структурата на БРИ отразява функциите на тази служба: един заместник отговаря за резултатите от анализа на текущата разузнавателна информация; друг ръководи работата по подготовката на оценъчните документи и изследванията както със силите на сътрудниците на бюрото, така и чрез привличане на представители на академичните кръгове, трети координира дейността на БРИ, свързана с анализа на конкретните операции на другите членове на „общността“.

Голяма част от апарата на БРИ е на подчинение на заместника на помощника на държавния секретар по анализа на текущата разузнавателна информация. Това направление обединява седем изследователски отдела. Шест от тях обхващат основните географски райони на света: Африка, Латинска Америка, Източна Азия и Тихия океан, Съветския съюз и Източна Европа, Западна Европа, Близкия изток и Южна Азия. Седмият отдел се занимава с анализ на военнополитическите проблеми.

Те подбират и обработват информацията, оценяват я и я предават на заинтересованите лица и организации. Работата им се основава не само на закрити данни, но и на най-различни открити източници. Тези подразделения задоволяват текущите и дълготрайните интереси на политическите дейци и са длъжни да анализират събитията, които стават. Те отговарят и за подготовката на регионални и други специални обзори и за информирането на ръководството. Освен това те осигуряват участието на БРИ в изработването на междуведомствените разузнавателни оценки и прогнози.

Въз основа на огромния брой сведения, постъпващи от „разузнавателната общност“, в отдела за текуща разузнавателна информация се проучва военностратегическата обстановка в света. В БРИ има и оперативен център, създаден в началото на 60-те години, чиято задача е да уведомява висшите ръководители на Държавния департамент за възникването на „критични ситуации и да предупреждава за назряващите кризи“, които представляват опасност за „жизнените интереси“ на САЩ.

По данни на американския печат БРИ, за разлика от многото други разклонения на „разузнавателната общност“, няма специални кадри по места и в събирането на информация зависи от сътрудниците на дипломатическата служба и от различните правителствени организации, представени в чужбина. Това обстоятелство обаче ни най-малко не намалява ролята на БРИ. Нещо повече, с пълно основание може да се твърди, че то е играло и играе важна роля както за разработването, така и за практическото осъществяване на опасните външнополитически концепции за агресивна намеса на САЩ във вътрешните работи на други държави и във връзка с това има пряко отношение към планирането и изпълнението на тайните операции на ЦРУ, РУМО и АНС. Например във връзка с организирането на шпионски полети над Съветския съюз със самолетите Ю-2 на БРИ е била възложена деликатната, както я наричат американските автори, задача да склони правителството на Турция да разреши територията й да се използва като база за тези самолети. Р. Хилсман отбелязва, че в подобни случаи Бюрото за разузнаване и изследвания е като свързващо звено между „разузнавателната общност“, от една страна, и управленията за регионална политика на Държавния департамент, от друга. В отношенията си с регионалните управления то действува като защитник на интересите на „разузнавателната общност“, а в отношенията си с „разузнавателната общност“ — като защитник на политическите интереси, които са от компетенцията на регионалните управления.

БРИ участвува активно в трагичните чилийски събития. Вече не е тайна, че разработеният от ЦРУ план за организиране на военен преврат в Чили е бил проучен отначало в Бюрото за разузнаване и изследвания на Държавния департамент, а едва след това е разглеждан от висшите разузнавателни инстанции.

Всяко съмнение в законността на подобна намеса във вътрешните работи на една суверенна държава се посреща на нож от ръководителите на БРИ. Те заявяват, че „в света на реалната политика, където се предприемат подобни операции, няма място за емоции“. Заключенията на БРИ са едно от основанията висшите разузнавателни инстанции на САЩ да препоръчат да се изразходват 350 хил. долара за подкуп на членове на чилийския Конгрес. В документ с дата 25 юли 1973 г. ЦРУ е предложило да се финансират тайно политическите партии, които са против С. Алиенде. И това предложение е подкрепено изцяло от БРИ.

Разузнаването на Държавния департамент съдействува за проникването на петролните монополи на САЩ в страните от Близкия и Средния изток, проправя пътя на американските концерни в Латинска Америка, Западна Европа и Япония. БРИ придава важно значение на мерките, прилагани и подготвяни от чуждите правителства в областта на валутните операции. То отделя особено голямо внимание на финансовите операции на СССР и другите социалистически страни, за изясняването на размерите на техните валутни и златни резерви. По данни, промъкнали се в американския печат, през октомври 1982 г. на тайно съвещание в Държавния департамент са се обсъждали мерки за засилване на намесата във вътрешните работи на социалистическите държави. Държавният секретар Джордж Шулц и заместникът му Лорънс Игълбъргър, изказали се на това съвещание, заявяват: САЩ искат да положат ефикасни усилия за ускоряване на измененията в страните на социализма. При това те приканват „да се разчита на отделни лица и групи в комунистическите държави, които се стремят към такива изменения“. Както твърдят ръководителите на Държавния департамент, наложително е „да се поддържат силите, враждебни на социализма“. Шулц информира, че само през 1982 г. Държавният департамент е отделил 44 млн. долара за финансиране на антикомунистическите подривни радиоцентрове и за пряка подкрепа на контра революционните сили.

За тясното взаимодействие между ЦРУ и Държавния департамент като ведомство от „разузнавателната общност“ може да се съди например по такъв факт. Както съобщи вестник „Вашингтон пост“, около 1500 американски разузнавачи са зачислени „без шум“ в Държавния департамент, за да се занимават с разузнавателна дейност под прикритието на дипломатически длъжности. В това съобщение се твърди, че оперативните работници на ЦРУ са заели редица ключови постове в Държавния департамент.

През 1946 г. Конгресът приема Закона за организирането на Комисия по ядрената енергия, която започва да работи от януари 1947 година. Заедно с Пентагона тя провежда научни изследвания, опити и изпитания и се занимава с производствена дейност, свързана с разработването на ядрено оръжие.

Стремейки се да осигури на САЩ приоритет в създаването и натрупването на нови видове оръжие, едновременно със създаването на Комисията по ядрената енергия американската администрация образува към нея специален отдел за разузнаване. През 1975 г. на базата на Комисията по ядрената енергия са създадени две самостоятелни учреждения: Управление за енергетични изследвания и разработки и Комисия за контрол на ядрената енергия. През 1978 г. при създаването на Министерство на енергетиката в него влезе и Управлението за енергетични изследвания и разработки заедно с отдела за разузнаване, ръководен от помощника на заместник-министъра по международните въпроси. Заедно с Държавния департамент този отдел участвува в събирането по открити начини на сведения за ядрения потенциал, термоядрената технология, новостите в ядреното и лазерното оръжие и резултатите от изпитанията му в другите държави и преди всичко в Съветския съюз. С участието на разузнавателния отдел на Министерството на енергетиката непрекъснато се контролира атмосферата на Земята, за да бъдат открити в нея радиоактивни частици, свидетелствуващи за ядрени опити. Обработената информация се изпраща в СНС, ЦРУ, военните ведомства и в други звена на „разузнавателната общност“. Специфичните задължения на разузнавателния отдел са да държи ръководството на Министерството на енергетиката в курса на въпросите, които засягат политиката в областта на атомната енергия.

Освен това чрез своите специалисти отделът осигурява квалифицирана техническа, аналитична и изследователска помощ на други членове на „разузнавателната общност“[4].

Когато се разглежда структурата на „разузнавателната общност“, не може да не се спомене за още един от нейните важни членове — Федералното бюро за разследване (ФБР), макар и ролята му в получаването на сведения за други държави да е ограничена. Сега ФБР изпраща свои представители в столиците на редица страни в света, но функционира предимно като орган на контраразузнаването. Освен това в сътрудничество с ЦРУ то извършва контраразузнавателни операции извън САЩ. Получаваната от време на време от него информация, която е ценна от гледна точка на разузнаването, се изпраща на ЦРУ и на другите разузнавателни служби чрез междуведомствените органи, където ФБР има свои представители.

* * *

И така, анализът на съвременната структура на „разузнавателната общност“ показва, че при цялата външна обособеност на отделните й звена, която се обуславя от спецификата на изпълняваните от тях задачи и все по-голямата специализация, още през първите години след войната в САЩ се сформира доста сложен комплекс от разузнавателни организации, които имат за цел да проникнат в политическите, икономическите, военните и научните тайни на другите държави и преди всичко на Съветския съюз.

Функциите на „разузнавателната общност“ на САЩ — събиране, натрупване, обработка и анализ на разузнавателна информация, в крайна сметка са подчинени на една цел — подсигуряване на агресивната държавна политика на американския империализъм. Ако по-рано, пише Л. Къркпатрик, под разузнавателна дейност се разбираше преди всичко получаването на информация, сега акцентите се изменят, особено що се отнася до същността и методите на този процес, който в съвременното американско общество става все по-важен за „вземането на решения на висше равнище“.

Тази постановка се потвърждава и от мястото на разузнаването в системата на държавния апарат на САЩ. От една страна, като монополен носител на най-важната държавна информация то влияе все по-активно при вземането на решения в областта на външната и военната политика от правителството, а, от друга — с нарастването на мащабите на експанзията на американския империализъм все по-сериозно се включва в подготовката на политическите препоръки: в разработването и провеждането на големите външнополитически и военни операции, продиктувани от интересите на монополите.

Бележки

[1] The Washington Post, 3. II. 1968.

[2] The New York Times, 5. XII. 1981.

[3] Ransom, Н. The Intelligence Establishment, p. 138.

[4] The New York Times, 5. XII. 1981.