Фьодор Сергеев
Тайното оръжие на агресията (10) (Подривната дейност на САЩ срещу СССР)

Определяне на целите за нанасяне на ядрен удар

Тъй като разглежда и икономиката на Съветския съюз и на другите страни — участнички във Варшавския договор, като обект на въоръжено въздействие, „разузнавателната общност“ на САЩ отделя внимание главно на разкриването на стратегическите цели, по които трябва да бъдат нанесени първите удари. Имат се предвид големите индустриални и транспортни центрове, ключовите промишлени предприятия, енергийните съоръжения и т.н. Голямо значение се отдава и на изясняването на уязвимостта на всеки от тези обекти и на получаването на сведения за жизнеспособността на икономическата база на социалистическите страни.

Органът, който отговаря за избирането на обектите цели, пише бившият ръководител на разузнаването на Държавния департамент на САЩ Р. Хилсман, „трябва да изучава икономиката на противника, за да се установи до каква степен ще се отразят на военните му усилия излизането от строя на едни или други отрасли на промишлеността и прекратяването на производството на определени видове продукция, а също и да уточни местоположението на обектите — заводите, жп възли и т.н., които трябва да бъдат унищожени“^[1].

Известно е, че на разузнавателното управление към щаба на военновъздушните сили на САЩ, чието главно предназначение е да съдействува за нанасянето на удари по територията на противника, е възложена задачата да събира сведения за ключовите военни, промишлени и административни центрове и оценката на сравнителната им уязвимост при въздушно космическо нападение. Американските експерти смятат, че тези данни, получени в мирно време, трябва да дадат възможност да се определят потенциалните цели и редът на поражението им и да бъдат основа за своевременно планиране на бойното използване на междуконтиненталните балистични ракети и стратегическата бомбардировъчна авиация. Определяйки задачите на органите на военното разузнаване, Гилпатрик, тогавашният заместник-министър на отбраната на САЩ, още през лятото на 1962 г. обръща внимание на Пентагона, че за да бъде нанесен ефикасен удар, е необходимо да се уточни системата от цели на бъдещия противник.

Съгласно това указание през есента на 1964 г. група разузнавачи работещи в апарата на военните аташета при посолството на САЩ, предприемат разузнавателно пътуване по маршрута Москва-Владивосток. В писмените инструкции на Вашингтон, получени от военните разузнавачи, се изброяват обектите, разположени покрай Транссибирската магистрала, за които те е следвало да съберат допълнителни сведения или да потвърдят наличието им, да уточнят местоположението им. Става въпрос по-специално за жп възли, за разположението и размерите на мостове и тунели, за разположението и предназначението на предприятия на отбранителната промишленост, на далекопроводи, на трансформаторни подстанции, на складове за гориво и смазочни материали, на военни складове, казарми и други обекти. Вниманието на разузнавачите е било насочено специално към събиране на сведения за летища, радиолокационни станции, и радиорелейни линии за връзка, става въпрос за райони, където според нуждаещи се от уточняване данни на американското разузнаване биха могли да се намират стартовите площадки на съвременните междуконтинентални балистични ракети.

Конкретна представа за характера на инструкциите, получени от американските военни разузнавачи, дават извадките от записките в бележниците им, показващи къде — на кой километър от пътя и какво — какви обекти именно интересуват Пентагона.

В Хабаровск и Находка разузнавачите е трябвало да открият обектите на гражданската отбрана, да установят различните видове антени, жп тунели и т.н. Освен това те е следвало да уточнят разположението на войсковите части, да потвърдят разположението на обектите на ПВО, да проникнат в районите, където се извършва строителство, и да се постараят да определят предназначението му.

Както и би трябвало да се очаква, резултатите от това пътуване са неблагоприятни за американските шпиони. Органите за държавна сигурност успяват да разкрият истинската цел на пътешествието на американските „дипломати“ и да го прекратят.

В структурата на щаба на военновъздушните сили на САЩ влизат група отдели, които осигуряват планомерно събиране и обобщаване на цялата информация за стратегическите обекти, която постъпва в органите на военното разузнаване. Въз основа на тази информация се съставят така наречените бомбени енциклопедии, съдържащи изходни данни за обектите, които трябва да бъдат унищожени на първо място.

Преди известно време западният печат публикува материали за едно секретно издание — двутомния „Ядрен справочник“, с който разполагат летците от американската стратегическа авиация и от другите части, свързани с употребата на ядрено оръжие. Съставен по данни на „разузнавателната общност“, главно на А-2, „Ядреният справочник“ съдържа подробни географски координати на няколко хиляди обекта, всеки от които има номер и позволява на летеца преди излитането да определи взривната мощност, необходима за унищожаването на дадена цел. На всяка страница от справочника има четиридесет цели. Това са летища, мостове, жп възли, шлюзове, складове, предполагаемите райони на концентрация на войските и т.н.^[2]

По различно време в американския печат се промъкват сведения, че през пролетта на 1979 г. Управлението на националното разузнаване е пристъпило към изпълнението на програма под кодовото обозначение „Биг бърд“. Главната задача на тази програма е с помощта на спътникови системи да се получат такива снимки, въз основа на които да могат да се направят изводи за местоположението и мощността на важни отбранителни предприятия на Съветския съюз и за видовете оръжия, произвеждани в тях.

Трябва да се има предвид, че при организирането на шпионажа срещу социалистическите страни и по-специално на насочения към разкриване на стратегическите им обекти цели разузнавателните служби на САЩ сътрудничат пряко с разузнаванията на държавите — участнички в агресивните военни блокове, и по правило действуват с обединени сили. Известно е например, че в командуването на НАТО в Европа има специално разузнавателно управление, което ръководи всички шпионски акции на блока. Освен това в НАТО функционира и така нареченият Европейски координационен комитет за размяна на военна, икономическа и научно-техническа информация, получена от западните разузнавания в социалистическите страни. Както твърди в една от статиите си бившият генерален инспектор на ЦРУ Лайман Къркпатрик, Централното разузнавателно управление на САЩ се кооперира много тясно с разузнаванията на страните от НАТО. Това е една от важните страни в работата му.

* * *

Следователно, за да разкрият отбранителния потенциал на Съветския съюз и стратегическите обекти на територията му с цел нанасянето на пръв ядрен удар, Съединените щати използват всички възможни средства и методи от арсенала на тайната война, като непрекъснато усъвършенствуват и регулират механизма на подривната дейност и използват за целта последните постижения на научно-техническата мисъл.

Това са и най-новите технически средства — радиотехническа, радиолокационна, телевизионна, инфрачервена и друга разузнавателна апаратура, монтирана в изкуствените спътници на Земята, в самолетите и корабите, както и в стационарните постове.

Това са и всички видове „легално“ разузнаване, включително визуалното наблюдение, и изучаването на откритите съветски източници.

Това е накрая и агентурното разузнаване — изпращането на специално подготвени агенти и вербуването на тайни агенти в страната, които да проникнат в строго пазените държавни тайни.

На 28 април 1981 г. в речта си на годишната конференция на Американската търговска палата Уилям Кейси, който тогава правеше първите си стъпки на поста директор на ЦРУ, каза, че разузнаването на САЩ е надхвърлило далече рамките на обикновената шпионска служба в общоприетия смисъл на това понятие. В разузнаването на САЩ работят не по-малко доктори на науките и магистри, отколкото в който и да било университет, използват се широко електрониката, фотографията, акустиката и подобни технически „чудеса“.

С помощта на тези средства „разузнавателната общност“ на САЩ, както се хвали директорът на централното разузнаване, получава „смайващ поток от информация“. Кейси обаче смята за нужно да направи уговорката, че фактите могат и да заблуждават. Никаква снимка или електронен импулс не са в състояние да заменят познаването на конкретното положение и основните действуващи лица в една или друга страна или район. Фотоснимката може да бъде твърде впечатляваща, но тя не позволява да се съди за едни или други планове или намерения, за динамиката на вътрешнополитическото положение в определена страна, за развитието на нейната икономика на т.н. Накрая, събирането на информация с използване на технически средства, заключава Кейси, е най-малко ефикасно при решаването на най-важния проблем — разкриването на плановете с политически характер, което може да се постигне само по пътя на агентурното разузнаване^[3].