Робърт Сойер
Четвъртото измерение (15)

14.

На вратата в офиса на Кайл се позвъни. Той натисна бутона, отварящ плъзгащата се врата. В извития коридор стоеше жена на средна възраст, с азиатски черти, облечена в скъпоизглеждащ сив костюм. Зад нея се виждаше бъркотията, която цареше в атриума.

— Д-р Грейвс? — попита тя.

— Да?

— Брайън Кайл Грейвс?

— Точно така.

— Бих желала да говоря с вас, моля.

Кайл стана и с жест я покани да влезе.

— Казвам се Чикаматсу. Бих искала да поговорим относно вашето изследване.

Кайл й посочи другия стол. Изчака Чикаматсу да седне и също зае стола си.

— Разбрах, че имате известни успехи с квантовите компютри.

— Не толкова, колкото би ми се искало. Приключих с пълен провал преди няколко седмици.

— Чух за това.

Кайл повдигна учудено вежди.

— Аз представлявам консорциум, който е заинтересуван от работата ви. — Тя произнесе консорциум като „консортсииум“.

— О?

— Да. Ние вярваме, че сте близо до пробив.

— Сигурно не съдите по последните ми резултати.

— Незначителен проблем, според мене. Вие се опитвате да използвате полетата на Дембински, за да предотвратите декохерентността, нали така? Те са известни със сложността си.

Кайл отново вдигна вежди.

— Така е.

— Ние с интерес наблюдаваме вашия прогрес. Вие несъмнено сте много близо до решение. И ако наистина го намерите, моят консорциум е готов да инвестира солидна сума във вашата работа, разбира се ако ме убедите, че системата ви работи.

— Е, тя или ще работи, или няма да работи.

Чикаматсу кимна.

— Безспорно е така, но ние трябва да сме сигурни. Ще ви възложим да намерите делителите на едно число. И естествено, аз ще ви задам числото — просто да сме сигурни, че не е някакъв трик, нали разбирате.

Кайл присви очи.

— С какво точно се занимава вашият консорциум? — Самият той предпочиташе по-твърдото „ц“, но в случая се пригоди към произношението на Чикаматсу.

— Ние сме интернационална група — каза тя. — Склонни към рискови инвестиции капиталисти.

Тя имаше малка цилиндрична кожена чанта, с метални орнаменти и капси. Отвори я, извади отвътре една дискета и я подаде на Кайл.

— Числото, което искаме да се разложи на множители, е върху тази дискета.

Кайл пое дискетата, без да я погледне.

— Колко цифрено е числото?

— Петстотин и дванадесет.

— Дори и да успея да оправя настоящите неизправности при моята система, ще ми отнеме доста време, преди да изпълня това.

— Защо?

— Ами, по две причини. Първата е практическа. Демокрит — това е името на нашия прототип — е хардуер, ограничен да работи с числа, чиято дължина е точно триста цифри, нито повече, нито по-малко. Дори и да го оправя да работи добре, не мога да обработвам числа с каквато и да е друга дължина — квантовите регистри ще трябва внимателно да бъдат пренастроени за точно определения брой цифри на числото.

Чикаматсу изглеждаше разочарована.

— А другата причина?

Кайл повдигна вежди.

— Другата причина, г-жо Чикаматсу, е тази, че аз не съм престъпник.

— Моля?

Той прехвърляше дискетата от ръка в ръка, докато говореше.

— Има само едно практическо приложение на намиране делителите на големи числа и то е разбиване на закодирани схеми. Не зная до чии данни се опитвате да получите достъп, но аз не съм хакер. Намерете си някой друг.

— Това е просто едно случайно получено число — каза Чикаматсу.

— Хайде де! Ако бяхте поискали от мен да разложа число, чиято дължина попада в определени граници — между петстотин и шестстотин цифри, да кажем — и не се бяхте появили с предварително избрано число, можеше и да ви повярвам. Но е дяволски очевидно, че се опитвате да разбиете нечий код.

Кайл понечи да подаде обратно дискетата, при което я погледна от обърнатата й страна. Имаше етикет, на който с химикал бе написана една единствена дума: Хъникър.

— Хъникър! — смая се Кайл. — Това не е ли Джошуа Хъникър?

Чикаматсу протегна ръка да си вземе дискетата.

— Кой? — попита тя с невинен глас, но видимо смутена.

Кайл стисна дискетата в юмрука си.

— Каква игра играете, по дяволите? — изръмжа той. — Какво общо има това с Хъникър?

Чикаматсу сведе поглед.

— Не мислех, че знаете това име.

— Съпругата ми имаше връзка с него, когато се запознахме.

Бадемовите очи на Чикаматсу се разшириха.

— Наистина ли?

— Да, наистина. А сега, кажете ми какво е всичко това, по дяволите.

Жената се замисли.

— Аз… а… аз трябва да се консултирам с моите партньори.

— Моля. Трябва ли ви телефон?

Тя измъкна един от екстравагантната си чанта.

— Не.

Чикаматсу стана, прекоси стаята и започна припрян разговор, който бе смесица от японски и нещо, което звучеше като руски, от което Кайл успяваше да разпознае само няколко думи — „Торонто“, „Грейвс“, „Хъникър“ и „квантов“. Тя потрепера няколко пъти; очевидно получаваше порицание от господаря.

След малко сгъна телефона и го върна в чантата си.

— Моите колеги не са доволни — каза тя, — но ние наистина се нуждаем от вашата помощ и целта ни не е незаконна.

— Ще трябва да ме убедите в това.

Тя стисна устни и шумно изпусна въздуха през носа си. После каза:

— Знаете ли как умря Джош Хъникър?

— Самоубийство, както каза съпругата ми.

Чикаматсу кимна.

— Имате ли Интернет терминал тука?

— Разбира се.

— Може ли?

Кайл посочи с ръка устройството.

Чикаматсу седна пред него и каза в микрофона:

— „Торонто стар“.

А след това:

— Търси назад в изданията. Думи в текста на заглавията: Хъникър и Алгонкуин.

— Търся — каза терминалът с неутрален глас.

След малко добави:

— Намерено.

Имаше само един открит обект. Статията се появи на екрана.

Чикаматсу стана.

— Погледнете — каза тя.

Кайл зае стола, който тя бе освободила. Статията беше от 28-ми февруари 1994 година. Думите „Алгонкуйн“ и „Хъникър“ се открояваха; навсякъде те се появяваха съответно в червено и зелено. Прочете цялата статия.

АСТРОНОМ ПОСЯГА НА ЖИВОТА СИ

Джошуа Хъникър, години двадесет и четири, беше намерен мъртъв вчера в радиотелескопа на Националния изследователски съвет на Канада в „Алгонкуйн парк“ резерват в северен Онтарио. Той се е самоубил като е изял ябълка, покрита с арсеник.

Хъникър, който учеше за Доктор по философия в Университета на Торонто, е бил затрупан сам в радиотелескопа от падналия сняг в продължение на шест дни.

Той е работил в „Алгонкуин парк“ върху международния проект за търсене на извънземен разум (ПТИР), като е сканирал небето за радиопослания от чужди светове. Поради отдалечеността на „Алгонкуин“ от какъвто и да е град, там се получават съвсем слаби радиосмущения и следователно е с идеално разположение за такова деликатно прослушване.

Тялото на Хъникър е било открито от Донълд Чюнг, тридесет и девет годишен, също радиоастронавт, който е пристигнал да смени Хъникър.

„Това е голяма трагедия — каза говорителят на НИС, Алисън Норткът, в Отава. — Джош бе един от нашите най-обещаващи млади изследователи, а също така — истински хуманист, който вземаше активно участие в «Грийнпийс» и други каузи. Като съдим обаче по бележката, която е оставил, очевидно е имал лични проблеми, отнасящи се до неговото романтично обвързване с друг мъж. Ще липсва на всички ни.“

Когато свърши, Кайл завъртя стола си така, че да застане с лице към жената. Досега не бе чувал подробности за смъртта на Джош; всичко това изглеждаше доста тъжно.

— Неговата история напомня ли ви за някоя друга? — попита Чикаматсу.

— Разбира се. За тази на Алън Тюринг.

Тюринг, бащата на съвременните компютри, се беше самоубил през 1954-та по същия начин и поради същата причина.

Тя мрачно кимна.

— Точно така. Тюринг е бил идолът на Хъникър. Това обаче, което говорителят премълчава, е, че Джош е оставил две бележки, а не само една. Първата наистина е била за личните му проблеми, но втората…

— Да?

— Втората се е отнасяла до това, което е уловил.

— Моля?

— С радиотелескопа. — Чикаматсу затвори очи, като че ли се колебаеше дали да продължи. После ги отвори и каза тихо — Кентавърийците не са били първите извънземни, с които сме се свързали.

Кайл скептично се намръщи.

— О, хайде!

— Истина е — каза Чикаматсу. — През хиляда деветстотин деветдесет и четвърта „Алгонкуин“ улавя сигнал. Разбира се, той не е бил от Алфа Кентавър — тази звезда не може да се види от Канада. Хъникър хваща сигнал от някъде другаде, очевидно не е имал проблем с декодирането му и бива потресен от това, което се съобщава в него. Той изгаря всички оригинални компютърни ленти, кодира единствения останал запис на посланието и после се самоубива. До ден днешен никой не знае какво е казвало чуждоземното послание. Веднага след това затварят обсерваторията „Алгонкуин“, позовавайки се на бюджетни съкращения. Всъщност това, което искат да направят, е да разглобят всичко, за да видят дали могат да открият от коя звезда е дошъл сигналът; по програма Хъникър е трябвало да наблюдава над четиридесет различни звезди през седмицата, в която е бил сам. Това място е раздробено на съставните му части, но така и нищо не се открива.

Кайл обмисли чутото, а после каза:

— Какво е използвал Хъникър? PCA код?

— Точно така.

Кайл сви вежди. PCA е метод за кодиране на данни с два ключа: общественият ключ е много голямо число, а частният ключ се състои от две неделими числа, които са делители на обществения ключ.

Чикаматсу разпери ръце, сякаш проблемът беше съвсем прост.

— Без частния ключ — каза тя — посланието не може да бъде дешифрирано.

— А общественият ключ на Хъникър е число с петстотин и дванадесет цифри?

— Да.

Кайл сбърчи чело.

— За да намерят делителите на такова число чрез опитване на конвенционалните компютри ще им трябват трилиони години.

— Точно така. Наши компютри започнаха да работят с пълен капацитет малко след смъртта на Хъникър. Досега без успех. Но както казвате вие, така е с конвенционалните компютри. Един квантов компютър…

— Един квантов компютър би могъл да го извърши за секунди.

— Абсолютно точно.

Кайл кимна.

— Мога да разбера защо на един последовател на Тюринг му допада да остави след себе си закодирано послание. — Тюринг е имал основна роля в разгромяването на нацистката кодираща машина през Втората световна война. — Но защо трябва да се съглася да направя това за вас?

— Разполагаме с копие на дискетата на Хъникър — нещо, което е много трудно да се намери, повярвайте ми. Моите партньори и аз вярваме, че в дискетата е кодирана информация, която може да има голяма търговска стойност и ако успеем да я дешифрираме първи, ще спечелим много пари.

— Всички?

— Когато говорих по телефона, моите партньори ме упълномощиха да ви предложа два процента от постъпленията.

— А какво ще стане, ако няма такива?

— Извинете, трябваше да съм по-ясна: готова съм да ви предложа аванс от четири милиона долара от двупроцентния дял от всички постъпления. И ще запазите всички права върху технологията на квантовия компютър; ние искаме само да се декодира посланието.

— Какво ви кара да мислите, че в посланието ще има нещо с търговска стойност?

— Във втората написана на ръка бележка на Хъникър се е казвало: „Извънземно радиопослание — разкрива нова технология.“ Дискетата с кодираната трансмисия е била намерена върху тази бележка. Хъникър ясно е разбирал посланието и е усетил, че то описва някаква новаторска технология.

Кайл сви вежди недоверчиво и се облегна назад в стола си.

— Прекарал съм половината си живот, опитвайки се да дешифрирам какво имат предвид студентите, когато пишат нещо. Той може просто да е казал, че се нуждаем от нова технология, нещо като квантов компютър, за да разгадаем неговия код.

Чикаматсу прозвуча прекалено убедено.

— Не, трябва да описва някакво велико нововъведение. И ние искаме да го притежаваме.

Кайл реши да не спори с нея; явно беше посветила твърде много време и пари, за да допусне мисълта, че всичко е напразно.

— Как ме открихте?

— Ние наблюдаваме изследванията по квантовите компютри от години, д-р Грейвс. Знаем с точност кой какво прави и колко е близо до пробив. Вие и Сапърщайн от Технион сте двамата, които почти сте решили техническите трудности.

Кайл въздъхна. Той мразеше от години нахалството на Сапърщайн. Дали Чикаматсу знаеше това? Навярно, което означаваше, че може би го провокира. Все пак, четири милиона долара…

— Нека си помисля — каза той.

— Ще ви се обадим отново — каза Чикаматсу, като стана и протегна ръка за дискетата.

Кайл нямаше особено желание да й я върне.

— На нея е само обществения ключ — усмихна се Чикаматсу. — Без фактическото послание от извънземните тя е безполезна.

Кайл се поколеба известно време, после подаде пластмасовата дискета, влажна от потта на дланта му.

Чикаматсу я избърса в една кърпичка и я прибра в чантата си.

— Благодаря ви — каза тя. — О, и един съвет — подозирам, че не сме единствените, които са наясно за вашите изследвания.

Кайл разпери ръце и се опита да прозвучи весело:

— Тогава може би трябва да изчакам най-доброто предложение.

Чикаматсу вече беше до вратата.

— Не мисля, че ще ви харесат предложенията, които другите правят.

И излезе.