Пол Дохърти
Смъртта на магьосника (16)

Бележка на автора

Този роман отразява много важни моменти от английската история в началото на четиринадесети век. Мирният договор от 1303 г. е бил наложен на Едуард I и той прекарва последните четири години от живота си в отчаяни опити да се отърве от него. Неговият син, бъдещият Едуард II, продължава тази политика, но после се вижда принуден да се подчини на желанията на французите. През януари 1308 г. Едуард II се венчава за принцеса Изабела в „Нотр Дам дьо Булон“. Женитбата не донася дълготрайния мир, на който се надява Филип. Около осемнадесет години по-късно Изабела повежда гражданска война срещу съпруга си и го детронира. И което е по-важно, Филип IV никога не е и сънувал кошмарната възможност тримата му синове да умрат, без да оставят наследник от мъжки пол и така да открият френския престол за претенциите на сина на Изабела, Едуард III. Последвалата Стогодишна война потапя Франция и Англия в ожесточен и продължителен конфликт, който излиза скъпо и на двете държави по отношение на хора и средства.

Описаните в този роман разбойници са точно отражение на онези бедни мъже и жени, които е трябвало да се крият от кралското правосъдие и да изживеят живота си дълбоко в английските гори. Те не са приличали на Робин Худ и неговите весели момци, били са отчаяни хора, обявени извън закона, свободна плячка за всекиго. Основните оръжия на тези разбойници са били арбалетът и камата. Дългият лък тепърва ще се налага по бойните полета на Европа. Едуард I опознава ужасяващите възможности на това мощно оръжие по време на войните, които води в Уелс. Употребата на дългия лък, описана в този роман, е била толкова важно нововъведение във военната тактика за онова време, колкото подводницата, танкът или самолетът в наши дни.

Трудовете на Роджър Бейкън също са отразени достоверно. Цитатите са от творбите му, писани на латински. Той наистина е опознавал тайната наука от мистериозния Маренкур. Никой досега не е успял да обясни откъде Бейкън е натрупал състоянието си и никой не е открил каква е била съдбата на любимия му ученик, „Йоан“. „Книгата на тайните“ би могла да бъде и така нареченият ръкопис „Войнич“, открит от американеца Уилфрид Войнич в една италианска вила близо до Фраскати през 1912 г. Този ръкопис съдържа над двеста, наполовина изрисувани страници, изпълнени с почти неразбираеми писмени знаци. Уилям Нюболд, професор от университета на Пенсилвания, твърди, че това е тайният ръкопис на Роджър Бейкън. Оттогава възникват много спорове около тази находка, която досега никой не е успял да дешифрира. Някои твърдят, че ръкописът е на Бейкън и съдържа предсказанията и откритията му, други твърдо поддържат мнението, че е труд на Джон Дий, окултист и астролог от времето на кралица Елизабет I. Така или иначе, не може да се отрече, че Бейкън е притежавал изследователски ум и че наистина си е представял изобретения като самолета и подводницата, които, разбира се, сега са част от нашата действителност.