Томислав Вичев
Ерата Клайбер (2)

In memoriam

Всички ние, които сме свързани с музиката, дължим много на Ерих Клайбер. За нас, латиноамериканците, той означава наистина много. Години наред Клайбер раздаваше щедро своите послания към хората, запазвайки поведението си непроменено и формирайки до голяма степен съзнанието на публиката в тази част на континента. Благодарение на неговата скрита проницателност и близката му връзка с Латинска Америка, той допринесе за повишаване изискванията на ценителите. Без резерви и ограничения, той направи благородния жест да ни предостави завършените произведения на една култура и цивилизация, към която принадлежеше така, както би го направил и сред сънародниците си. Ето защо дейността му в Латинска Америка се подкрепяше от една висша негова добродетел: никога да не напасва своите цели или да улеснява своите действия, снижавайки художествените изисквания. За Клайбер това бе големият урок за непорочността на изкуството, което при него си оставаше такова, въпреки обстоятелствата. Когато дирижираше в Буенос Айрес или в Хавана, в Сантяго де Чили или в Лима, той показваше същото усърдие и същия ентусиазъм, каквито би имал, ако го правеше във Виена или Берлин. Каквото и да бе мястото и без значение с какви средства разполага, вдъхновението му беше максимално, а усилието — цялостно. Ерих Клайбер никога не придаде значение на момента или условията, в които е трябвало да работи. Беше, разбира се, велик Маестро. Той непрекъснато ни учеше как да поемаме отговорности. От своята стара Европа той ни предаде нещо, което не можеше да се предаде по друг начин, освен посредством личния пример, а именно: непримиримост към посредствените неща и удоволствие от добре свършените такива. Голямото послание, което Клайбер остави на американците, е чувството за будно съзнание у твореца — да бъде винаги нащрек и да бди неуморно. Тази прекрасна неуморност възвеличава неговата личност като човек и артист. Колкото по-високо се издигаше той, толкова по-голяма и непреклонна беше неговата взискателност. Накара ни да разберем, само докато го наблюдавахме, че изкуството не позволява слабости. Той спомогна, както малцина са го правили в тези страни, да се гледа с недоверие на импровизацията и внезапния проблясък. За нас Ерих Клайбер не беше въображаем метеор, който прекосява небето и оставя някаква следа или сянка. Неговата светлина ни озаряваше постоянно. На всяко едно от местата, на които той е имал изява, оставаше по нещо от нея. Тази светлина се разпръскваше сред публиката и колегите му. Времето минава, а тя не угасва. За тази духовна светлина сме негови длъжници завинаги…