Иван Янев
История на спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ (35) (Софийски университет
2001–2007 г.)

2.3.2. Сръбското продължение на турската приказка

В края на април 2007 г. се получи покана за традиционния голбален турнир, който ежегодно се провежда в гр. Косиерич, Сърбия. Отново организатор бе местният спортен клуб „Ирис“. От 2003 г. българите са редовно канени на този спортен форум, в който тази година взеха участие 5 отбора — Бръчко от Босна и Херцеговина, три отбора от Сърбия — „Напредък“ от Белград, отборът от Лозница, домакините от „Ирис“ и националният отбор по голбал на България.

В началото на 2003 г. „Ирис“ от Косириеч успя да се свърже със Спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ от София и по този начин да даде началото на едно добро и ползотворно сътрудничество в голбално отношение между България и Сърбия. Защото след тази покана контактите със сръбските колеги се разшириха и обхванаха спортните организации в Белград, Крагуевац, Лесковац и др. В Косиерич за напредъка на голбала, а и не само на този спорт, работеше неуморно председателят на „Ирис“ — Радован Анджелич. Този човек бе наистина голям приятел на България и било на голбален турнир, или на шахматно състезание, той перманентно изпращаше покани до своите български колеги. За щастие по-голямата част от тези покани бяха уважени благодарение на подкрепата на Съюза на слепите в България. Но за огромно съжаление през лятото на 2006 г. г-н Анджелич пое вечния си път и остави голяма празнина в приятелските отношения, които се бяха установили между българските и сръбски спортисти с нарушено зрение. Но чест прави на организацията в Косиерич, че въпреки неизмеримата загуба успя да се съвземе и да продължи делото на Радован. Доказателство за това беше провеждането на традиционния шахматен турнир в края на ноември 2006 г. Ново доказателство за това, че „Ирис“ — Косиерич, продължава установената спортна линия на своя покоен ръководител с провеждането на ежегодния голбален турнир, който е традиционен и е на добро ниво за балканския регион. Съвсем резонно турнирът бе мемориален в памет на Радован Анджелич. Но все пак имаше пропуски, които показаха, че липсата на Радован не е съвсем преодоляна.

Турнирът се проведе по системата всеки срещу всеки. Така първият мач на българите бе срещу отбора от Босна и Херцеговина, който българските голбалисти безапелационно спечелиха с 12:2. Вторият сблъсък бе с отбора от Лозница, в който отново се наблюдаваше тотална доминация на българските момчета и в крайна сметка завърши с тяхна победа с резултат 13:3. Следващият мач, срещу домакините от Косиерич, бе значително по-оспорван. Двубоят започна твърде динамично, а на моменти и нервно, но в крайна сметка българите отново показаха класа и разбиха домакините с резултат 8:4. Безспорно най-интересният двубой бе последният — срещу най-силния сръбски отбор — „Напредък“ от Белград. В него се състезават част от бившите олимпийски шампиони от Сеул 1988 г. Въпреки че са на една възраст, която предполага скорошното им оттегляне от голбалното игрище бившите шампиони са още на доста добро игрово ниво. Симбиозата, която демонстрираха белградчани между опита и младостта е твърде показателна и поучителна. Срещата с „Напредък“ бе изключително оспорвана, динамична и изпълнена с напрежение. Но за пореден път българите демонстрираха класа и самочувствие и в крайна сметка съвсем заслужено ликуваха, защото бяха победили и този наистина корав съперник с резултат 3:2.

За отбелязване е, че в отбора бяха включени двама ученици от Училището за деца с нарушено зрение София, които се представиха много добре. Наистина това е пътят за развитие на българския голбал, който трябва да следва една възходяща линия, за да се постигат все повече и по-големи успехи. Младите трябва да израстат под крилото на своите по-опитни батковци, за да могат един ден да ги наследят и да носят успехи на страната.

Така безапелационно и заслужено българският национален отбор спечели това състезание на сръбска земя.

Не прави чест на домакините на състезанието, които бяха обявили награден фонд, който обаче след това не бе връчен на победителите от България. Паричната награда приблизително бе около 100 евро. Не е честа практика на турнири по голбал с регионален характер да се предлагат наградни фондове, но в случая Косиерич бяха обявили такъв фонд. Друг не особено лицеприятен момент бе раздаването на множество индивидуални награди, от които нито една не отиде за състезател на шампиона, т. е. нито една индивидуална награда не бе присъдена на българин. Друга интересна случка бе отхвърлянето на българската молба от местните съдии, българските момчета да играят срещите си с топката, която си носеха от родината. Топката на българите бе от новите, с които IBSA прие да се играе голбал. Разликата между старите и новите е, че старите са червени и по-твърди, а новите са сини и по-меки. Друг любопитен факт бе, че домакините искаха да си спестят една нощувка и първоначално всички отбори трябваше да напуснат Косиерич на 26 май след приключване на състезанието. Но по настояване на Морфи Скарлатов от ССБ организаторите склониха за българите да се направи изключение и да прекарат нощта в хотела, намиращ се в центъра на града. Защото едно пътуване из сръбските планински пътища през нощта би било твърде изморително и дори опасно. Протичането на състезанието бе твърде семпло в организационен смисъл. Липсваше онази задушевна обстановка, която битуваше през изминалите години.

Пътуването както на отиване, така и на връщане за щастие мина без абсолютно никакви произшествия. Българският тим бе в състав: Веселин Кушнеренков, Христо Желязков, Николай Желязков, Николай Игнатов, Ивайло Вътов, Иван Янев — капитан и треньор Михаил Илиев. Делегацията се допълваше от малката Анита Димитрова, която се справи чудесно с функциите на асистент на отбора, а шофьор бе Валери Григоров.

И така само месец след блестящото представяне на Българския национален отбор на Европейското първенство по голбал, провело се в турския курорт Анталия, където българите впечатлиха със своята сърцата игра, стигнаха до полуфиналите и заеха престижното четвърто място. Те показаха, че наистина са стигнали твърде задоволително ниво на своето развитие, но което по никой начин не е достатъчно, а трябва да се продължава все напред и нагоре.

Това състезание в Косиерич бе поредната градивна единица в българския голбал. Дано да дойде момент, когато всички голбални изяви ще бъдат планирани и ще придобият кохерентен характер. Разбира се всички, които обичат този спорт се надяват, че усилията, които се полагат водят към едно, а именно към просперитета на голбала у нас.