Иван Янев
История на спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ (49) (Софийски университет
2001–2007 г.)

2.4.8. Действителността към година първа на членството на страната в ЕС

Много са хората, организациите и медиите, които са дали и дават своята подкрепа за спорта сред хората с увреждания.

Всеки от тях си има своите мотиви, но не са много онези, които безкористно и от сърце помагат. Сред подкрепящите българския голбал са Съюзът на слепите в България, Българската параолимпийска асоциация, Националната потребителна кооперация на слепите в България, младежкото и студентско сдружение „Зрение“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, 55 СОУ „Петко Каравелов“ в София, „Нова телевизия“, „Ринг тв“, „Канал 3“ и много други. Трябва да се има предвид, че голбалът не е комерсиален спорт, т.е. той не би могъл по никакъв начин да се издържа от собствени приходи. Поради този факт се търси вече много години държавна основа на този вид спорт, а останалите средства ще се търсят, както и досега от различни спонсори. Но Държавната агенция за младежта и спорта няма никакво намерение да се обвърже с трайния прогрес на този спорт, предоставяйки му една сигурна финансова основа, която не е задължително да бъде голяма, а просто да бъде ежегодна константа, върху която да се надгражда всичко останало. Да не се започва всяка година от нулата или даже от минус, както това продължава години наред. Националната организация за спорт и интеграция „Витоша“ е правоприемник на Спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“, който остана като основно звено към нея. Тя се опитва да играе роля на медиатор между множеството малки позитиви, които се дават на голбала от различни хора и организации и да им придаде един кохерентен вид, за да се развива успешно единственият колективен спорт за хора с нарушено зрение, практикуващ се в България. Но големият ентусиазъм и алтруизмът на тази организация не са достатъчни за перманентното развитие на голбала. Пълната индиферентност на ДАМС към този вид спорт е показателна. НОСИ „Витоша“ редовно изпраща писма до тази институция, но в повечето случаи въобще не получава отговор или ако получи, той е отрицателен. Трябва да се каже, че Министерството на младежта и спорта през 2003 г., която бе и година на хората с увреждания, спомогна за популяризирането и масовизирането на спорта сред хората с увреждания. Тази подкрепа за съжаление бе с палеативен характер и не преследваше дългосрочни цели. Може би през 2003 г. се пропусна възможността спортните организации на/и за хора с увреждания да загърбят своите различия и да излязат пред спортното министерство с една добре аргументирана стратегия за развитието на спорта сред хората в неравностойно положение. Необходимо условие за развитието на голбала е засилването на синергията в неправителствения сектор, където най-вече е мястото на този спорт.

Съществен елемент за развитието на голбала е ежегодното провеждане на републикански шампионати. Подобни първенства след тяхното възстановяване през 2001 г. продължиха до 2004 г. За тези 4 републикански първенства отборът на „Витоша“ стана трикратен шампион. А последната титла завоюва единственият донякъде конкурент на „Витоша“ отборът на „Средец“. Този клуб бе създаден след клуб „Витоша“, като негов противовес, но за голямо съжаление на българския голбал той не можа да изпълни тази си основна цел. В много малко случаи отборът на „Средец“ беше донякъде равностоен противник на „Витоша“, а в повечето — бледа сянка на сериозен опонент и играеше роля на посредствен спаринг партньор.

Едва при възстановяване на републиканските първенства може да се търси и по-добро развитие на голбала. Но това едва ли ще се случи в скоро време, защото разковничето най-вече се крие в нежеланието да се развива този вид спорт, поради неговата мащабност. Вярно е, че бе направен неубедителен опит за възстановяване на републиканското първенство през октомври 2007 г., но в организационно отношение то не може да се нарече такова. Естествено, че е значително по-лесно да се администрират републикански първенства по индивидуални спортове, отколкото едно първенство за колективен спорт, какъвто е голбалът. Броят на участниците в едно състезание от 8 отбора заедно с реферите, гол-джарджовете (помощник съдии), и организаторите е приблизително 100 души. На всички тези хора трябва да се осигури транспорт, храна, нощувки и пр. Това е също една от причините организирането на голбални състезания да не е атрактивно за много организации. Но от друга страна, тези от които зависи организирането на шампионатите нямат желание да делегират правата по организация на подобни първенства на неправителствени субекти, каквито са спортните клубове и организации. При един строг мониторинг от страна на ДАМС за разходването на средства при организацията на състезанията, спортните организации могат да се нагърбят с тази не лека, но изключително важна задача. Но неразбирането от страна на институциите води до трайно боксуване на този иначе интересен спорт. Законодателят е помислил за спорта сред хората с увреждания, но това, както е видно от по-долу посоченото, не е достатъчно.

Ето един текст от Закона за интеграция на хората с увреждания:

Чл. 36. (Изм. — ДВ, бр. 103 от 2005 г.) Държавната агенция за младежта и спорта и Министерството на образованието и науката в сътрудничество с общините, спортните федерации и спортните клубове създават условия за социална интеграция на хората с увреждания чрез:

1) приспособяване и предоставяне на спортните обекти и съоръжения за ползване от хора с увреждания;

2) популяризиране на спортни прояви на хора с увреждания чрез средствата за масово осведомяване;

3) подпомагане участието на спортистите с увреждания в тренировъчна и състезателна дейност;

4) подпомагане на извънучилищни детски и младежки дейности.

Текстът е изключително позитивен и насърчаващ спорта сред хората с увреждания, но просто трябва да се привежда в изпълнение. Трябва ли да се търси механизъм, който да води до привеждане на законовите текстове в действие? Защо се творят законите, ако те не се изпълняват? Или може би трябва да се демонстрира пред ЕС позитивното отношение към хората в неравностойно положение? Също разпоредбите в чл. 33, чл. 47 и чл. 59, а от Закона за физическото възпитание и спорта предполагат една ползотворна спортна дейност за хората с увреждания. По смисъла на Наредба № 1 от 13.12.2002 г. за условията и реда за финансово подпомагане от Държавната агенция за младежта и спорта на дейностите на спортни организации и за експлоатация на спортни обекти и съоръжения излиза, че голбалът е „спорт със социални функции“, защото това е спорт, който изключително допринася за физическата активност на хората със зрителни нарушения и спомага за тяхното интегриране в обществото. Голбалът може да се дефинира като социален спорт, най-вече поради факта, че той се практикува от хора със зрителни нарушения. Но като се изключи тази подробност, този спорт абсолютно по нищо не отстъпва на спортовете, практикуващи се от хората без увреждания, а дори е по-интересен и екстремен от немалко други спортове. Основният недостатък на голбала е, че не може да се самофинансира дори частично. Това се отнася към настоящия момент, а по принцип би могъл да се намери механизъм, чрез който голбалът да бъде субсидиран. Например да се изгради спортна зала, която да задоволява нуждите на този спорт, а в периодите, когато не се ползва за голбални цели, да се отдава под наем. Но и за тази „кабалистика“ има нужда от промяна на държавната политика, но не само на нея, а и на организациите, които афишират, че спортът сред хората с увреждания не им е безразличен.

Нормативната ни уредба на теория е задоволителна, но практическото ѝ приложение нещо не сработва. Именно тук трябва да се постави акцентът, да се принуди изпълнителната власт да приведе в изпълнение разпоредбите на законодателната такава.