Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Критики, мнения и въпроси можете да изпращате на електронна поща: [email protected] или [email protected]
Редактор: Олга Сладкарова
История
- — Добавяне (пратена от Иван Янев)
ГЛАВА ТРЕТА
ГОЛБАЛЕН АПОГЕЙ
2.3.1. Европейско първенство по голбал
От 1 януари 2007 г. България стана пълноправен член на Европейския съюз. На това обстоятелство се надяваха особено много хората в неравностойно положение. Тъй като европейските демокрации отдавна са разбрали, че на всеки член на обществото трябва да се предостави шанс за изява. И ако този опит излезе сполучлив, то от индивида полза ще има и самото общество. Вижда се, че и у нас процесът е необратим, но качеството му е силно занижено, а темповете в никакъв случай не могат да се квалифицират като бързи.
НОСИ „Витоша“ се надяваше, че най-сетне е дошъл моментът, когато ще има възможности спортът сред хората с увреждания да получи една по-широка и адекватна държавна подкрепа. Още в края на 2006 г. ръководството на организацията изпрати заявка до Турската спортна федерация, която в края на април трябваше да организира Европейско първенство по голбал. За огромно съжаление комуникацията с турците се оказа твърде мъчно нещо. Но в крайна сметка тя стана възможна.
От 24 до 29 април 2007 г. в Анталия се проведе Европейско първенство по голбал. Първенството се състоя в групи A и C при мъжете и една група при жените. В група A се състезаваха 8 отбора, а в група C — 9 отбора. Дамската група бе съставена от 11 тима.
Българският национален отбор за първи път след повече от 15 години прекъсване взе участие на Европейско първенство. То стана възможно след като Българската параолимпийска асоциация пое финансовото обезпечаване на националите. БПА финансира екипировката, лагер-школите и самото участие. Също спонсор на българските национали стана и Българският спортен тотализатор, който предостави средства за закупуване на официално облекло на българската делегация. Благодарение на спонсорите в крайна сметка се оформи едно прилично участие на българите в този голям форум. Първата лагер-школа бе проведена в елитния български спортен комплекс „Белмекен“. Високопланинската база се намира на 2050 м надморска височина и е добре уредена база с множество удобства за провеждане на качествен тренировъчен процес. Управителят на спортния комплекс Иван Лебанов направи всичко по силите си да улесни максимално подготовката на българските голбални национали, предоставяйки им всички удобства. Школата се проведе от 24 март до 6 април. В нея взеха участие 6-има национали, но за съжаление един от голбалистите получи контузия, която по-късно го извади от състава за Турция. Това беше Иван Брадов от Варна, който е изключително стабилен играч с богат опит. Имената на останалите национали са: Веселин Кушнеренков, Доброслав Илиев, Христо Желязков, Николай Желязков, Александър Стоянов, Иван Янев — капитан. Треньор на отбора бе Илия Попов, човекът, който ръководеше националите в Квебек, Канада през 2003 г. Масажист на националите бе Михаил Илиев, а водач на делегацията — шефът на Българската параолимпийска асоциация Илия Лалов. След солидна подготовка националите вече след канадския опит, който имаха, не отиваха в Анталия с пълна кошница, а с умерен оптимизъм, който се изразяваше в надежда за добро представяне. Пътуването се осъществи с турските аеролинии с прехвърляне в Истанбул. Както се и очакваше, пътуването и на отиване, и на връщане протече гладко и без произшествия.
Европейското първенство се организираше от Турската спортна федерация, а рефери имаше от почти всички страни, състезаващи се в Анталия. Но имаше и съдии, чиито страни не бяха сред участващите на състезанието, като Италия, Канада и Бразилия. Всички делегации бяха настанени в големия хотелски комплекс „Юстиниан Контики клуб“, чиито капацитет е 1700 гости. Това сведение бе дадено от български турчин, работещ в хотела като рехабилитатор. Комплексът се намира на средиземноморския бряг и разполага с басейни, картинг писта, сауна, хамам (турска баня), множество магазинчета, барове и други места за развлечения и отдих. За огромно съжаление спортистите нямаха абсолютно никакво време дори да пробват температурата на морската вода, тъй като програмата беше изключително сгъстена. Такова щастие се предостави на отборите, които отпаднаха от борбата за призовите места. Разстоянията в Анталия са огромни, тъй като самата област е твърде голяма. От летището до хотела с автобус се пътува повече от час. А от хотела до спортните зали времевата дистанция е приблизително същата.
Центърът на областта Анталия е гр. Анталия, който наброява над 600 000 души, но в активния туристически сезон достига до над 2 000 000 души. Анталия е създаден през 159 г. пр. н. е., а през 133 г. пр. н. е. пада под римска власт и става зимна резиденция на император Адриан. В Анталия основно се развива туризмът. Българите успяха за много кратко време да посетят един турски пазар, където разгледаха и закупиха сувенири. Но в Ориента начинът на пазаруване е твърде интересен. Там обикновено търговецът те кани още от улицата само да му разгледаш магазинчето или сергията, а след това се вкарват и допълнителни прийоми, за да бъдеш мотивиран да купиш именно от неговата стока. Част от ритуала е и черпенето с чай. Основен момент при закупуване на стоки от турските дюкяни е пазарлъкът — почти винаги се казва по-висока цена и ако човек е свикнал прекалено много на цивилизовано пазаруване ще влезе в ролята на глупак, защото просто ще даде повече пари за нещо, което е значително по-евтино. Наглостта на един турчин стигна дотам да заяви, че един кг ръчно направен локум варира от 20 до 40 долара. Безспорно Анталия е едно много интересно кътче от света и не случайно е предпочитано място за много хора. Впечатление направи големият брой почиващи от Русия и бившите републики от СССР. Населеното място, в което се намираха спортните зали, носеше името Алания.
Европейското първенство се провеждаше в три спортни зали, само този факт, че в едно населено място има такъв брой спортни зали е впечатляващ,. Не бива да се забравя, че Анталия е предпочитано място и за подготовка на множество отбори от най-различни спортове, особено това важи за футбола.
България, след като не бе участвала повече от 15 години на подобен форум, съвсем естествено се състезаваше в група C. В нея бяха още отборите на домакина Турция, Украйна, Холандия, Гърция, Хърватска, Русия, Израел и Сърбия. Българските национали се представиха над очакванията на всички като завоюваха 5 победи срещу Турция, Гърция, Хърватска, Сърбия и Израел. Инкасираха две загуби от Украйна и Русия, а с Холандия постигнаха равенство. Така след изиграването на всички срещи българите заеха 3-тото място, което им даваше право да участват във финалната четворка. Схемата беше: първи срещу четвърти и втори срещу трети. Така единият полуфинал беше между България и Украйна, а вторият между Турция и Холандия. Така победителите отиваха на финал, а загубилите отиваха на т. нар. „малък“ финал. Турция успя да победи Холандия, а Украйна надигра българските национали. Мачът за бронзовите медали бе повече от инфарктен. 6 секунди преди края на срещата българите водеха с 3:2, но именно тогава холандският треньор се възползва от правото си на таймаут. Това, разбира се, беше изключително тактически ход. Безспорно той им е дал наставления в смисъл, че има само 6 секунди, което означава един последен удар. Българите също се осведомиха от своя треньор, че има само 6 секунди и последен шанс за противника. Сега или никога! Така се окуражаваха българските момчета по време на прекъсването. Още повече, че България абсолютно по нищо не отстъпваше на разкрепостените холандци. За нещастие последният удар се оказа фатален за България и „лалетата“ изравниха. И така по правилата на IBSA (Международната спортна федерация за незрящи), трябваше да се играят продължения, в които важеше правилото за „златен гол“ — правило, което при хокея е известно под името „внезапна смърт“. Това означава, че продълженията си вървят, но ако някой от отборите вкара гол срещата се преустановява и тимът, вкарал т. нар. „златен гол“ се обявява за победител, а другият дори няма право на отговор. Но явно в този двубой Фортуна бе обърнала гръб на българите, защото холандският отбор успя да отбележи така важния „златен гол“. Не заслужаваха българите да загубят този двубой, най-малко заради мъжеството, което демонстрираха във всички двубои. Но този, който не е участвал в подобен злополучен двубой, не може изцяло да разбере мъката на момчетата, които ще запомнят завинаги тази злощастна загуба, пропита с горчилка, защото именно тази среща българите не заслужаваха да загубят.
С първото място се поздрави отборът домакин, който надделя над Украйна.
Равносметката за България от това първенство е следната:
• 3 загуби — 2 от Украйна (с 0:10 и 2:7) и 1 от Русия (3:9);
• 2 равенства — с Холандия (6:6 и 3:3), второто равенство бе на мача за трето място и след продължения се стигна до „златен гол“ за Холандия, но равенството в редовното време си остава;
• 5 победи — срещу Турция (8:2), срещу Гърция (7:4), срещу Хърватска (9:5), срещу Сърбия (12:2), срещу Израел (11:5).
• головата разлика на Българския национален отбор е 61 вкарани и 54 допуснати гола.
Въпреки драматичния двубой за третото място българите оставиха отлични впечатления на Европейското първенство. Може би никой не е очаквал такава сърцата и мъжка игра. Но наистина българите искаха просто да играят добре и го постигнаха, а дори в повечето мачове демонстрираха завидно самочувствие, за което останалите отбори можеха само да им завиждат. Безспорно най-класният отбор бе този на Украйна, но както се казва у дома и стените помагат, така че турците успяха на финала да победят украинците с резултат 4:3 и да се поздравят с първото място. За българите остана удовлетворението, че разгромиха първенеца с категоричния резултат 8:2. Не бе успешен ход включването на ученика от Училището за деца с нарушено зрение във Варна. Нивото бе твърде високо за неговите възможности, но лошият късмет, който сполетя Иван Брадов безспорно се отрази и на целия отбор. Отново по финансови причини не се сформира разширен национален отбор на лагера в Белмекен, което лиши треньора от избор след като един от състезателите бе изваден поради контузия от отбора. В планинския комплекс се готвеха точно 6-тима голбалисти или точният брой на цял отбор с резервите. Всички знаеха, че това са избраниците и можеха да си позволят фриволно държане, което не бе в интерес на спорта и колективния дух.
Класирането във всички групи на Европейското първенство по голбал:
Група А:
1. Литва
2. Испания
3. Германия
4. Белгия
5. Унгария
6. Швеция
7. Дания
8. Словения
Група C:
1. Турция
2. Украйна
3. Холандия
4. България
5. Израел
6. Русия
7. Гърция
8. Сърбия
9. Хърватска
В дамската група:
1. Финландия
2. Дания
3. Украйна
4. Испания
5. Германия
6. Швеция
7. Холандия
8. Гърция
9. Великобритания
10. Турция
11. Русия