Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Критики, мнения и въпроси можете да изпращате на електронна поща: [email protected] или [email protected]

Редактор: Олга Сладкарова

История

  1. — Добавяне (пратена от Иван Янев)

1.2.4. Нови успехи през есента на 2002 г.

Първото мероприятие след лятната пауза, в което клубът взе участие, бяха традиционните лекоатлетически игри, организирани от ФСИ в края на септември, където „Витоша“ се представи с 10 участници и успя отборно да спечели купата за трето място при леката атлетика. Купата за първо място при плуването също стана притежание на състезателите на „Витоша“.

В Стара Загора момчетата направиха демонстрационни мачове по голбал като целта беше от следващата година и там да има турнир.

В началото на октомври организацията бе поканена на плувен празник, организиран от Спортно дружество „Левски“ на басейн „Спартак“. Представиха се четирима участници.

Спортен клуб „Левски“ подкрепи „Витоша“ за осъществяването на една наистина много хубава идея, а именно организирането на турнир по голбал за деня на белия бастун — 15 октомври. Клубът бе съорганизатор и на този турнир заедно със СИЦ „Зрение“, които поеха финансовото обезпечаване на турнира заедно с „Левски“ и много други фирми. Най-после дойде моментът да бъде решена още една голяма задача, а именно в турнира да участва отбор от чужбина. За голямо съжаление контактите с румънците и унгарците не се осъществиха и затова усилията бяха насочени към македонци и сърби. За последните два контакта благодарностите са за Петър Дечев от „Успех“ — Варна. Сърбите така или иначе не дойдоха, но спортистите от братска Македония се отзоваха с най-голямо удоволствие. Турнирът бе на високо ниво както от материална, така и от спортно-техническа гледна точка. Отборите от Варна и от Македония бяха настанени в Хотел „Левски“ на стадион „Георги Аспарухов“, а мачовете се играха във волейболната зала на „Левски Сиконко“ в жк Люлин. Тук отново отборът на „Витоша“ взе първото място, но след един наистина инфарктен последен мач с вечния си съперник „Средец“. За първи път отборът направи равенство 4:4, което се оказа обаче абсолютно достатъчно, за да грабне и този трофей. Безспорно вторият турнир бе поредната тухличка в изграждането на българската голбална стена. Вярно е, че чуждият отбор бе македонски, т.е. според някои не е имало фактически отбор от чужбина, но все пак беше някакво разнообразяване на българската голбална действителност.

На втория кръг на републиканското първенство по голбал, провел се в края на ноември в Сливен, шампионската титла бе дублирана, като отборът на „Витоша“ спечели всичките мачове. В Сливен се определи национален отбор от 6 души, като 4-ма бяха състезатели на СКХУ „Витоша“. Националният отбор игра контролни срещи във Варна с Македония и местни отбори. Всъщност разширеният национален отбор бе обявен още на първия кръг на републиканското първенство, но реално той не бе свикван до есента. Треньор на националите стана Илия Попов, който е спортен педагог и специалист по лека атлетика. Илия Попов е бивш състезател по десетобой и петобой. Той е балкански шампион по петобой за юноши и републикански шампион по десетобой в същата възрастова група.

СКХУ „Витоша“ от началото на учебната 2001–2002 г. води системни тренировки в спортната зала на 55 СОУ „Петко Каравелов“. Всъщност, ако ръководството на училището не бе предоставило абсолютно безвъзмездно условията за ползотворен тренировъчен процес, то тези резултати нямаше начин да се постигнат. Големи благодарности заслужават както директорът на училището г-жа Петкова, така също и административният директор г-жа Димитрова. Изключително радващо е, че все още се срещат такива отзивчиви и добри хора, които помагат безкористно, тъкмо когато е нужно.

Трябва да се отбележи като актив в дейността на „Витоша“, преводът на правилника по голбал. Раздаден на отборите, той беше приложен на турнира от 19–20 октомври.

Бяха преведени също и правилници за други спортове, приложими за хора със зрителни проблеми, които обаче не се тестваха на практика, защото не се създадоха условия за развитието на много други спортове. А не се създадоха условия, най-вече защото липсваха както финансов, така също и организационен ресурс.