Меган Чанс
Разгневени сърца (5)

Четвърта глава

Беше време за обяд. Сари си тананикаше и се суетеше около тенджерата с варени картофи. Вдигна внимателно похлупака и надникна. Бяха почти готови. Премести купата с тестото по-близо и сръчно го разбърка — беше позасъхнало и по краищата имаше коричка. Оформи малки топчета и ги пусна в тенджерата. Трябваше да се сварят заедно с картофите.

Погледна чичо си и изтри брашнените си пръсти в престилката. Чарлз се беше сгушил на стола до шкафа с книгите. Дишаше равномерно и похъркваше. Плетеният шал бе паднал от раменете му, а главата му бе клюмнала. Сари почувства прилив на нови надежди. Точно от това се нуждаеше чичо й — сън, от който да се възстанови. Дано и сънищата му са приятни, защото нейните не бяха. Споменът за миналата нощ помрачи лицето й.

Цяла сутрин се опитваше да се примири с факта, че Конър е тук и че ще остане. Все още не можеше да повярва, че единствената причина, поради която настояваше да го приемат, е именно да я защити. Изостави я преди повече от година. Отиде си, без да каже дума дори. Просто изчезна. Сари знаеше, че ще се върне, сигурна беше в това. Отначало си мислеше, че се крие от убийците. Тя го беше предупредила, че бандата го подозира в предателство. Тя го беше предупредила, не някой друг. Сари вкопчи пръсти в престилката си, за да се овладее и преодолее гнева си. Ако това, което знаеше сега, го бе научила още тогава, щеше сама да насочи хората на Майкъл по следите на Конър Рорк. Но тя нямаше откъде да го разбере. И го чакаше. Проверяваше нервно в пощата за съобщение. Живееше с надеждата, че ще й се обади. Тъкмо тогава арестуваха Евън и тя осъзна, че това, от което най-много се страхуваше, е самата истина — Джейми О’Брайън беше предател. Тогава разбра, че той никога няма се върне при нея.

Сари въздъхна. Сега трябваше да има едно наум. Той не се е променил, не би могъл да се промени. Веднъж вече я беше излъгал. Защо да не я излъже още веднъж?! Защо ще иска да я защитава от бандата на Моли? Дори когато бяха в Пенсилвания и тя беше изпаднала в още по-голяма опасност, той не се беше загрижил чак толкова, както сега. Самото предателство на Евън бе достатъчна причина да я убият. Ами ако Конър беше дошъл да се увери, че когато дойдат, наистина ще я убият? Сари се усмихна едва забележимо. Погледна през прозореца и го видя да пресича двора. Приближаваше към къщата. Памучната риза стоеше изпъната на раменете му. Носеше тъмна кърпа на врата си, а краищата й се вееха около лицето му. Нито шапка, нито палто, въпреки че денят бе доста студен. Вятърът развяваше кестенявите му коси. Тази гледка я върна назад във времето, когато стоеше до прозореца в очакване да го види отново. Колко искаше да забрави онези дни! Но когато се опита да вдигне тенджерата със супата, ръцете й се разтрепериха. Остави я. Парата близна лицето й. Вратата изскърца и студът проникна вътре. Конър влезе. Сари се обърна към него. Той я наблюдаваше. Неочакваното докосване на сините му очи я обърка и притесни отново. Но само за миг…

— Пропусна закуската — подхвърли студено тя. — Надявах се, че ще предпочетеш собствената си компания и няма да се появиш през целия ден.

Конър вдигна вежди озадачен.

— Съжалявам, че те разочаровах. Смятам, че е по-добре, колкото е възможно повече да съм в къщата.

Сари отвори желязната вратичка на печката, взе в шепите си сухи съчки и ги хвърли вътре.

— Колко предвидливо от твоя страна!

После изтри ръцете си в престилката, обърна се към него и продължи:

— И какво ти попречи да изпълниш задълженията си още от сутринта?

— Сънят — каза Конър и се усмихна, докато Чарлз се прозяваше, за да се събуди окончателно. — Опасявам се, че не съм привикнал към фермерския живот и часовете за ставане.

— Ще се научиш — вметна Чарлз с дрезгав глас, в който се долавяше учудване. После се усмихна и вдигна рамене. — Няма да ти отнеме много време. Няколко сутрини само и ще започнеш да чуваш кравите. Ще те направим истински фермер.

— Без заплахи, моля — отвърна Конър и тръгна към печката. Взе каната с кафе, която къкреше там, и се доближи до Сари. Усети острата миризма на ром — приготвяха го само тук, в залива. Уханието й бе примесено с това на изсушено сено. И именно то я правеше още по-привлекателна и още по-съблазнителна.

Сари се отдръпна в ъгъла. Опитваше се да стои далече от него, докато той взимаше чашите от полицата. Наля кафе, прекоси стаята и отиде до Чарлз, за да му занесе едната. После се върна и седна до масата. Сари грабна нервно керамичните купи. Ръцете й силно трепереха, докато сипваше супата, а когато слагаше купите на масата, те се раздрънчаха и супата се разля по покривката. Тя предпазливо погледна към Конър и попита:

— Какъв е планът на Пинкертън? Колко време ще трябва да останеш тук? Колкото миналия път ли? Да не би да трябва да се грижа за теб цели две години?

Думите й силно го нараниха и тя забеляза това. Изглеждаше доволна от себе си. Конър ококори очи и Сари видя напрежението, което се изписа на лицето му. Скулите му изпъкнаха.

— Тук съм, защото работата ми го изисква, Сари — отвърна тихо той, но точно това подейства още по-лошо на нервите й. — Щом свърша, си тръгвам.

— И преди беше така — подхвърли злобно тя. — А междувременно?

— Междувременно ще трябва да се примирим, за да свърши всичко добре.

Сари вдигна вежди и го изгледа подигравателно.

— Какво благородство! Каква саможертва! Да загърбиш личния си живот и да дойдеш тук само за да ме защитиш! Колко ли болезнено и тежко е за теб?!

— Сари! — сряза я Чарлз.

Но Сари се престори, че не го чува.

— О, почакай, щях да забравя. Как може да е болезнено, като теб въобще не те е грижа какво ще стане!

Конър се обърна настрани.

— Нищо не разбираш!

— Очевидно не.

— Не мога да се откажа от миналото си. Такава ми е работата.

— А аз съм част от работата ти! Кажи му, чичо, кажи му какво се случи, след като той си замина!

Чарлз изглеждаше толкова изненадан, че не можа и дума да пророни. Беше се свил на стола и не помръдваше. След като Сари не получи очаквания отговор, тя отново се обърна към Конър и продължи:

— Кажи му как ме гледаха всички, как не можеха да ме понасят, как ме мразеха, като че ли аз бях отговорна за всичко, което се случи.

— Никога не съм си и помислял, че ще стане така — отсече Конър.

Сари се изсмя подигравателно:

— Така ли? А какво очакваше? Че ще ми простят? Та те знаеха всичко! Знаеха за нас и подозираха, че именно аз съм ти дала информацията. Евън знаеше, че аз съм те предупредила.

— Не можах да му помогна — отговори тихо и съвсем безчувствено Конър. — Понякога животът е несправедлив с нас, Сари!

— Справедливост? Това ли те доведе отново тук? Е, тогава ще ти кажа още нещо несправедливо спрямо мен, Джейми — Сари дори не усети как името се изплъзна от устата й и дъхът й спря. — Не е справедливо, че ми причини всичко това! Не се чувстваш поне малко виновен! Кажи ми, че греша! Кажи ми, че съжаляваш за всичко, което си сторил!

Конър се поколеба, но погледна настрани и замълча. Дълбоко в себе си Сари почувства някаква тежест, която нямаше нищо общо с гнева.

— Не, ти за нищо не съжаляваш — прошепна тя. — Никога не си съжалявал, нали?

— Съжалявам, че те забърках във всичко това, но да чувстваш вината си е лукс, който аз не мога да си позволя в момента.

Гласът му беше толкова тих, че Сари трябваше да се изправи, за да го чуе. Тя затвори очи и ги стисна до болка. Единственото, което искаше, бе да се махне. Не можеше да понесе това, не можеше да издържи на мъчението да го вижда всеки ден и да й напомня за нейната вина и унижение.

— Чудесно е, че се справяш толкова лесно с всичко!

— Грешиш поправи я нежно и предпазливо той. — Грешиш, ако допускаш, че леко съм го понесъл, но сега не мога да мисля за това. Нямам право. Преследвачите ти може в момента да са някъде отвън и да наблюдават къщата. Не мога да си позволя да се отклоня от задачата си.

Сари се взря в него — решително, непоколебимо, смело лице. Отново беше станал неузнаваем. Тя не познаваше този човек, не можеше да го разбере. Около него трептеше ореол от опасност и изпълваше въздуха между тях с напрежение. Чарлз се изкашля, столът изскърца, той се почеса по врата и се изправи. Тръгна бавно към масата, обърна се към тях и каза леко усмихнат:

— Достатъчно е да се съберете вие двамата и сте в състояние веднага да ми развалите апетита. Ела, Рорк, хайде да похапнем, а после ще дойдеш с мен в полето. Бих искал да чуя мнението ти за една работа.

Конър кимна, но не отмести погледа си от Сари. Тя стоеше безмълвна до печката.

— Вижда ли се къщата оттам?

— Да, съвсем наблизо е — увери го Чарлз. — Няма опасност за Сари, не се безпокой.

Конър се поколеба, но също тръгна към масата. После добави:

— Не съм съвсем сигурен доколко ще мога да ти помогна.

Той се отпусна на стола, взе лъжицата и разбърка супата си. Апетитен аромат на сварени с масло картофи изпълни стаята, но желание му да похапне добре вече бе изчезнало. Почти не чуваше за какво говори Чарлз. Старецът непрекъснато се усмихваше и бърбореше за следобедните си планове. Конър наблюдаваше Сари безмълвно. Движенията й бяха сковани, седеше като на тръни. Опитваше се да прикрие истинските си чувства. Напрежението между тях ставаше все по-осезаемо — като тънка нишка то ги беше привързало и продължаваше да ги държи в плен. Една погрешна стъпка, едно малко движение и двамата щяха да се пречупят. Сари взе чинията с пая от полицата и така припряно го сложи на масата, че карамелът, с който бе полят, се разтече. Чарлз подскочи.

— Какво е това? — попита Конър с недоумение.

— Сладък пай отвърна троснато тя.

После Сари заби ножа толкова силно, като че ли пред нея беше не паят, а сърцето на Конър. Взе едно парче и го сложи в чинията, която изглеждаше твърде неустойчива в треперещите й ръце. Беше предназначена за него.

— Сладък пай — повтори Конър и се загледа в тъмния крем, който бавно се стичаше по парчето. Миризмата на горена захар погъделичка обонянието му. — Мисля, че няма да ям сладък пай, но все пак благодаря.

„На харизан кон, зъбите не се гледат!“, спомни си Конър. Стотици пъти го беше чувал преди от Сари. Чарлз й го бе казвал. Хапката заседна в гърлото му и стомахът му се сви. Спомни си всички онези думи, които тя му шептеше на немски в ухото, когато се любеха; начина, по който меката й коса галеше врата и гърба му като коприна, а фините й пръсти нежно я отмятаха. Тръпки преминаха по цялото му тяло. Конър бързо преглътна и я погледна. Страните й бяха поруменели — тя също си бе спомнила онези дни. Той се опита да каже нещо, каквото и да е, но тя сведе глава. После се обърна към чичо си и го подкани:

— Хапвай, чичо, докато е още топло.

 

— Е, какво ще кажеш? — попита Чарлз.

Целият излъчваше гордост и удоволствие, докато оглеждаше земите си. Конър впери поглед в далечината. Слънцето заливаше с пурпур планините. Белееше само снежният Пик Пайк, скалист и назъбен. Нивите кафенееха от изсъхнала трева и градински чай. Река Бийвър сега изглеждаше мъртва и грозна, скована от студения вятър. Той се замисли, като че ли подбираше най-подходящите думи, и каза:

— Мисля, че има какво още да се направи тук.

— Да — засмя се Чарлз, — доста работа ни чака. Първото нещо, което трябва да направим е напоителен канал. Сега земята е замръзнала, но напролет ще продължим да копаем.

Чарлз се обърна и му посочи кафявата купчина пръст недалеч от тях.

— За напояване? Ще бъде ли достатъчен за насажденията?

— Разбира се — кимна Чарлз. — Виждал съм такива напоителни канали в Грейди. Водата в тях е достатъчна, за да бъде използвана от петдесет ферми, а нашата земя е малка като длан.

Конър пъхна брадичка в яката ги и се замисли. Защо му трябваше на Чарлз да го взима на полето? С нетърпение очакваше да се върне в топлата къща, да седне до печката и да слуша пука нето на огъня.

— Не съм фермер, Чарлз.

— Не, не си — отвърна сериозно той.

Конър извърна глава. Не можеше да изтърпи острия проницателен поглед на Чарлз. Не за пръв път усещаше тежестта на напрежението, което витаеше около него. Леденият вятър се просмукваше през дрехите. Ръцете му премръзваха и почти не чувстваше пръстите си. Господи, каква пустош! По дяволите! Мразеше тази земя! Тя го караше да се чувства още по-самотен. Ненавиждаше и учтивостта на Чарлз, защото не я беше заслужил. Но повече от всичко ненавиждаше яростта, която винаги откриваше в очите на Сари. Само болката в тях го караше да забрави, макар и за миг, жаждата за отмъщение, която не му даваше покой.

Отмъщение. Само това има смисъл сега. То е най-важното. Конър притвори очи. Искаше му се да мисли за Сари като за враг — та нали тя бе сестрата на убиеца!

— Не за това те повиках да дойдеш с мен — строгият глас на Чарлз прекъсна мислите му и го върна към действителността.

— Така ли? — попита той учуден.

— Да, исках да поговорим за Сари.

Чарлз тръгна бавно напред, но не го погледна. Беше извърнал глава настрани, а ръцете си беше сложил отзад. Конър реши мълчаливо да го последва. Тогава Чарлз се спря, сбърчи вежди и се вгледа в далечината.

— Не одобрявам това, което направи с нея — изрече той най-накрая и прехапа устни.

Конър въздъхна.

— Не съм и помислял такова нещо.

— Не те ли учуди фактът, че съм на твоя страна!

Конър вдигна рамене.

— Реших, че и ти си на същото мнение като мен — Сари трябва да се защити и да се опази от онези бандити.

Чарлз кимна и продължи:

— Да, но има още нещо, което трябва да знаеш. След онзи случай Сарилин не беше на себе си, стана неузнаваема и вече не е същата.

— Не съм изненадан — Конър се опита да запази гласа си спокоен. — Сигурно й е било доста трудно, след като арестуваха Евън.

Чарлз го погледна право в очите.

— Не всичко ти е известно, приятелю.

Тъкмо обратното, помисли си Конър. В гърлото му отново се събра горчивина, може би защото тогава не успя да й помогне. Събра обаче сили да изрече думите, които отдавна напираха в него:

— Ами Майкъл? Какво стана с него?

— Беше й много трудно. Загуби едновременно и брат, и съпруг — отвърна Чарлз натъжен. — И то по какъв начин!

Конър се втрещи.

— По какъв начин? Майкъл нали е жив?

— Да, да, жив е! Но изчезна вдън земя.

Но не е мъртъв, помисли си Конър. Пое дълбоко въздух и каза:

— Направих това, което се очакваше от мен, Чарлз. Затова не се извинявам. Аз съм агент на Пинкертън. Това ми е работата.

— Да, но ти също живееш със спомена за това, нали? Не искам да те съдя, Рорк. Единствената ми грижа е Сари. За нея се безпокоя.

— Аз съм тук, за да я защитя — прекъсна го грубо Конър. — Можеш да бъдеш сигурен, че ще направя всичко възможно, за да я опазя.

Господи, колко лесно е да се изричат лъжи!

— Месеци наред живеехме в страх. Тя беше непрекъснато напрегната. Искам това да свърши. Искам тя отново да бъде щастлива.

Конър замълча. Прекалено много изискваше Чарлз от него. Не беше нещо, което можеше да направи за Сари. Дори не го желаеше. Не нейното щастие бе важно за него.

— Тя беше щастлива с теб, Рорк.

— Това не беше истинско, Чарлз.

— Така ли? — лека усмивка премина по лицето му. — Сигурен ли си?

Сигурен ли е? Конър се опита да премисли, да си припомни чувствата, които ги свързваха и усещането, докато я целуваше или я държеше в прегръдките си; това не можеше да се забрави…

Тя му беше опора винаги, когато се нуждаеше от нея. Известно време си мислеше, че я обича. И досега не можеше да си обясни тази любов. Дали беше истинска? Или поредната роля? Но каквото и да е било, то очевидно вече не съществуваше. Той просто изпълняваше задълженията си. Поредната задача.

Тази мисъл не го успокои, но скоро пред очите му отново изплува онази ужасна нощ — таванът над него се пропуква и се срутва; облаци прах и пламнали греди, всичко гори и се руши; безпомощният вик на баща му…

Ето това имаше значение за него! Това бе истинско!

Горчилката отново се насъбра в гърлото му.