Жюл Сюпервиел
Сънувам, че сънувам

Сънувам, че сънувам и че стигнал съм все пак

при теб, момиче хубаво, о, връх на младостта зовяща,

но теб наистина те има, ти си в истинското време,

което ти се радва, а пък мене ме запраща

в дълбоката мъгла без светлинка, без бряг,

мъгла, в която виждам как прииждат твоите очи

и лодка тайнствена към мен се приближава да ме вземе —

сърцето ми самотно да качи.