Биография

По-долу е показана статията за Жюл_Сюпервиел от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Жюл Сюпервиел
Jules Supervielle
Жюл Сюпервиел, 1948 г.
Жюл Сюпервиел, 1948 г.
Роден16 януари 1884 г.
Починал17 май 1960 г. (76 г.)
Професияписател, поет, драматург, лингвист, преводач
Националност Франция
Активен период1900 – 1960
Жанрдрама, лирика, фентъзи, мемоари
НаградиОфицер на Ордена на Почетния легион


СъпругаПилар Сааведра (1907 – 1960)
Деца6
Уебсайт
Жюл Сюпервиел в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Жюл Сюпервиел (на френски: Jules Supervielle) е френски преводач, драматург, поет и писател на произведения в жанра социална драма, лирика, фентъзи и мемоари. Пише на френски език, но в стила на испанската традиция.[1][2][3][4][5][6]

Биография и творчество

Жюл Сюпервиел, с рождено име Хулио Луис Сюпервиел, е роден на 16 януари 1884 г. в Монтевидео, Уругвай.[1] Родителите му са французи – баща му е банкер от Беарн, майка му е от Страната на баските.[6] Същата година семейството се връща във Франция при фамилията в Олорон Сент Мари, където родителите му умират при трагичен инцидент. Той първоначално е отгледан от баба си, а през 1886 г. чичо му Бернард, собственик на банка в Монтевидео, го връща в Уругвай, където го отглежда като собствен син.[1] През 1894 г. чичо му и леля му се преместват в Париж, където Жюл завършва средното си образование.[4] В Париж посещава литературните кръгове на парижкия авангард и открива творчеството на Мюсе, Юго, Ламартин, Льоконт дьо Лил и Сюли Прюдом и сам започва да пише тайно стихове.[6] Сам публикува първата си стихосбирка „Мъгли от миналото“ през 1900 г. Следва в Сорбоната, където получава бакалавърската степен, а по-късно докторска степен.[2] Летните си ваканции прекарва в Уругвай. Отбива военната си служба, но е с крехко здраве и не издържа живота в казармата.[1] През 1907 г. се жени за Пилар Сааведра в Монтевидео. Имат шест деца.

През 1910 г. защитава дисертация усещането за природа в испано-американската поезия. Същата година издава втората си стихосбирка „Като платната“. След много пътувания, през 1912 г. окончателно се установява в Париж.[1] По време на Първата световна война в периода 1914 – 1917 г. е мобилизиран и работи в Министерството на войната, поради езиковите си умения. От 1917 г. чете много и открива Клодел, Рембо, Маларме, Лафорг и Уитман. През 1919 г. е издадена тратата му стихосбирка „Стихове с тъжен хумор“, която го сближава с кръга около списание „Нувел ревю франсез“ – Андре Жид, Жан Полан, Анри Мишо.[2] През 1922 г. е публикувана първата му голяма стихосбирка „Пристани“.[6] Следващата година е издаден и първият му роман „Човекът от пампасите“, а през 1924 г. и първият му голям разказ, „Пистата и езерото“, списание „Юръп“. През 1925 г. се сприятелява с австрийски поет Райнер Мария Рилке и издава един от най-големите поетични сборници на 20 век, „Гравитации“, в който резкрива своя стир и оригиналност.[2]

През 1926 г. е издаден романът му „Похитителят на деца“. В историята главният герой, полковникът, отвлича нещастни или изоставени момчета, осигурявайки на тях и съпругата си комфорт и радост в своето богато имение, но нещата се усложняват, когато той осиновява момиче.[1] Романът е екранизиран в едноименния френски телевизионен филм през 1981 г. и в едноименния филм с участието на Марчело Мастрояни, Анхела Молина и Мишел Пиколи.

През 1931 г. е публикуван сборникът му с фантастични новели „Детето на океана“, който е съставен от пет разказа, публикувани между 1924 и 1930 г., и три непубликувани. По това време той се посвещава на много литературни дейности и печели признаване на критиката, включително в Уругвай. Първата му пиеса „Красота в гората“ е издадена през 1932 г.[2]

С началото на Втората световна война през 1939 г. за него започват трудни години: международно напрежение, финансови затруднения и здравословни проблеми с белите дробове и сърцето, които го карат да отиде в изгнание за седем години в Уругвай и живее в Монтевидео.[2] Там продължава със своята интензивна литературна дейност. Пише поезия, комедийни пиеси („Боливар“ (1936), „Робинзон“ (1949), „Шехерезада“ (1949)) и прави преводи на известни автори като Хорхе Гилен, Гарсия Лорка, Шекспир.[6] Получава няколко литературни награди, като и отличието Офицер на Ордена на Почетния легион. През 1944 г. изнася поредица от лекции в университета на Монтевидео върху съвременната френска поезия. През 1946 г. се завръща във Франция и е назначен за почетен културен аташе към легацията на Уругвай в Париж. Животът му обаче е белязан със здравословни проблеми.[2] През 1955 г. е издадена автобиографичната му книга „Да се напиеш от извора“.[6]

Темите на произведенията му са любовта на един самотен, но братски настроен човек към пампасите и откритите пространства на неговото южноамериканско детство и носталгията му по космическото братство на хората. Стиховете му са чувствителни, понякога хумористични, понякога задълбочен, а в романите си съчетава фантазията и простотата, с много алегория и митология.[3][4]

През 1949 г. получава Наградата на критиката, а през 1955 г. – наградата на Френската академия за цялостно творчество.[2] В 1960 г. е избран за „Принц на поетите“.[6]

Жюл Сюпервиел умира на 17 май 1960 г. в Париж, Франция. Погребан е в Олорон Сент Мари. През 1990 г. в града на негово име е учредена поетична награда, а сред носителите ѝ са Ален Боске, Йожен Гилевич, и др.[6]

Произведения

Самостоятелни романи

  • L'Homme de la pampa (1923)[1][2][4][6]
  • Le Voleur d'enfants (1926)
  • Le Survivant (1928)

Поезия

  • Brumes du passé (1900)[1][2][6]
  • Comme des Voiliers (1910)
  • Les poèmes de l'humour triste (1919)
  • Débarcadères (1922)
  • Gravitations (1925)
  • Le Survivant (1928)
  • Le Forçat innocent (1930)
  • Les Amis inconnus (1934)
  • La Fable du monde (1938)
  • Poèmes, 1939 – 1945 (1946)
  • À la nuit (1947)
  • Oublieuse mémoire (1949)
  • Naissances (1951)
  • L'Escalier (1956)
  • Le Corps tragique (1959)
негови поетични творби са представени в сборника антология „Френска поезия“, Библиотека „Световна класика“, „Народна култура“, София (1978), прев. Пенчо Симов

Пиеси

  • La Belle au bois (1932)[1][2][3]
  • Bolivar (1936)[6]
  • Robinson (1948)
  • Shéhérazade (1949)

Сборници

  • L'Enfant de la haute mer (1931) – новели[1][2]
    Детето на океана в сборника „Френски морски новели“, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1979), прев. Огнян Бранков, Донка Гунчева-Бранкова
  • Premiers pas de l'univers (1950) – приказки
  • Boire à la source (1955) – автобиографични разкази

Екранизации

  • 1945 La fruta mordida
  • 1962 Gran teatro – тв сериал, 1 епизод
  • 1966 Der Kinderdieb – тв филм
  • 1967 Le voleur d'enfants – тв филм
  • 1968 L'enfant de la haute mer – тв филм
  • 1969 Hora once – тв сериал, 1 епизод
  • 1971 Shéhérazade – тв филм
  • 1972 Plain-chant – тв сериал
  • 1981 Le voleur d'enfants – тв филм
  • 1985 L'enfant de la haute mer – късометражен
  • 1991 Le voleur d'enfants

Източници

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jules Supervielle в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​