Венюс Кури-Гата
Любовта прилича…

Любовта прилича — казва тя — на отесняла роба

и целувките си като стъклени мъниста ниже у дома зад пъстро-

цветните кепенци

 

на протрития в средата праг

котаракът скубе облак за да си го хапне

 

и съветва вятъра понесъл непознати думи

в старото огнище да ги хвърли редом с виещите се лозини

пламнали от страст по нея по жената дето лампата със светозарни

пръсти от жужащите пчели отбулва

и която има си за събеседник старото замлъкнало махало от мига

когато ключът й ръждяса