Джеймс Ролинс
Ключът на страшния съд (31)

26.

13 октомври, 20:18

Свалбард, Норвегия

Криста крачеше напред-назад в леденостудения склад в покрайнините на Лонгир. Подредените един до друг контейнери стигаха до тавана. Миришеше на нефт и газ. Криста беше облякла дебел пуловер, за да скрие превръзката на ръката си. Инжекцията морфин замъгляваше съзнанието й. Останалите бяха по-зле от нея. На пода лежаха две тела, покрити с импрегнирана кутия.

Бяха оцелели само осем души. Тя доближи телефона до ухото си в очакване на инструкции. Беше набрала номера, който й беше оставен. Сигналът „свободно“ звуча сякаш цяла вечност. Накрая някой вдигна.

— Наясно съм със ситуацията — каза мъжът.

— Да, сър. — Криста се мъчеше да отгатне настроението на човека отсреща, но думите му бяха спокойни и точни, говореше, без да бърза.

— При този развой на нещата се налага радикално да променим целите на тази мисия. Карлсен е в ръцете на Сигма и се взе решение за прекратяване на всички операции в Норвегия.

— Ами в Англия?

— Възползвахме се от съдействието на външни изпълнители да ни помогнат за откриването на ключа. Но след случилото се вече не разполагаме с този лукс. Засега се налага да приберем чиповете си и да станем от масата.

— Сър?

— Предметът, откраднат от отец Джовани. Осигурете го.

— А останалите?

— Избийте всички. — Ами нашият…

— Преценено е, че всички са пречка, госпожице Магнусен. Погрижете се да не се каже същото за вас.

Гърлото на Криста се стегна, сякаш някой я душеше.

— Чухте заповедта.