Нора Робъртс
Присъда в смъртта (22)

Двайсет и втора глава

Времето ги притискаше. Едновременното провеждане на две важни акции означаваше за един час да се върши двойно повече работа, повече тревоги.

Ив остави „Чистилището“ в ръцете на дори прекалено компетентния Рурк и заяви, че отива да посети съпругата на Клуни в къщата й в предградията.

— По нареждане на командира Бакстър вече я разпита — обади се Пийбоди, с което си навлече гнева на началничката си, която я стрелна с леден поглед и се сопна:

— Искам да й задам още няколко въпроса. Имаш ли нещо против, полицай?

— Не, лейтенант. Извинете, лейтенант — избърбори Пийбоди и си помисли, че следващите трийсет часа ще бъдат най-кошмарните в живота й. Като видя патрулната кола, паркирана пред мъничката градина на едноетажната къща, реши да си държи езика зад зъбите. Клуни също щеше да я забележи, ако случайно му хрумнеше да се укрие вкъщи. А може би тъкмо затова колата беше на толкова видно място.

Тя безмълвно последва началничката си по късата алея. Ив позвъни на вратата.

Жената, която отвори, беше доста закръглена и с приятно, открито лице. Щеше да изглежда хубава, ако клепачите й не бяха подпухнали и очите й зачервени от плач. Очевидно беше изтощена до смърт, объркана и изплашена. Когато Ив й показа значката си, жената избухна в ридания и през сълзи възкликна:

— Намерили сте го! Мъртъв е!

— Не, госпожо Клуни, още не сме установили къде се укрива съпругът ви. Може ли да влезем?

— Казах на колегата ви всичко, което знам. — Тя се обърна и ги поведе към малката всекидневна. Раменете й бяха приведени, сякаш носеше тежък товар.

Мебелите бяха покрити с калъфи от кретон, върху масичките имаше дантелени покривчици, старомодните кресла изглеждаха удобни, подът беше застлан с поизбелял килим. Телевизорът също беше старомоден. На видимо място беше поставена статуетка на Светата Дева със сериозно и състрадателно лице.

— Госпожо Клуни, съпругът ви обаждал ли ви се е?

— Не… и няма да ми се обади. Казах на другия детектив, ще го кажа и на вас — допуснали сте абсурдна грешка. — Тя машинално отметна от челото си кичур от кестенявата си коса, която бе започнала да се прошарва. — Арт наистина не е добре… от дълго време не е на себе си, но никога не би сторил онова, в което го обвинявате.

— Защо сте толкова сигурни, че няма да ви се обади, госпожо Клуни? Нали сте негова съпруга, а това е неговият дом.

— Така е. — Жената седна, сякаш вече не можеше да се държи на краката си. — Вярно е. Но Арт вече не е същият. Не вярва на никого и в нищо. Той е свършен човек, отклони се от пътя, загуби надеждата и вярата си. След смъртта на Тад животът ни вече не е същият.

Ив седна до нея и се приведе, сякаш споделяше тайна с близка приятелка.

— Госпожо Клуни, искрено желая да му помогна. Имате ли представа къде се е укрил?

— Не, никаква. Напоследък много се отчуждихме. — Тя извади от джоба си смачкана носна кърпичка. — Арт престана да ми говори, вече не споделяше с мен, както през месеците, последвали убийството на Тад. Тогава взаимно се подкрепяхме и се утешавахме. Нашият Тад беше прекрасен младеж. — Погледна към снимката на младия мъж в парадна униформа. — Той беше нашата гордост. Когато го загубихме, с Арт се вкопчихме един в друг, крепеше ни любовта, която изпитвахме към него, и с която обсипвахме съпругата му и детенцето му. Добре че беше детето, та ни помогна да преодолеем мъката.

Стана и взе друга снимка, на която Тад беше заснет с усмихната млада жена, която държеше бебе с розови страни.

— Бяха идеалното семейство. — Тя нежно прокара пръст по усмихнатите лица, върна снимката на мястото й и отново седна. — Ала няколко седмици след смъртта на сина ни Арт започна да се променя. Често потъваше в празни размишления, заяждаше се с мен за щяло и за нещяло. Престана да споделя с мен, отказа да посещава неделната литургия. Отначало се карахме, после само мълчахме. Съществувахме в тази къща, вместо да живеем в нея.

— Госпожо Клуни, спомняте ли си кога съпругът ви започна да се променя?

— Преди около четири месеца. Изминалото време ми се стори безкрайно — с Арт сме заедно повече от трийсет години, но никога поведението му не е било толкова странно.

Ив си помисли, че тъкмо по това време е било извършено първото убийство. Беше открила мястото на първото парченце от мозайката.

— Понякога дори и нощем не се прибираше у дома, премести се да спи в стаята на Тад. После напусна дома си. Заяви, че съжалява, задето ми причинява тревога, но трябвало да уреди нещо, преди отново да бъде мой съпруг. Опитах се да го разубедя, но той беше непоколебим. Дано Бог ми прости, ала бях толкова смазана от мъка, чувствах се толкова празна отвътре, че не ме беше грижа какво прави Арт.

Тя стисна устни и избърса сълзите си.

— Не знам къде е, нито какво е направил, но копнея отново да бъда със съпруга си. Ако знаех нещо, което ще помогне да ми го върнете, веднага щях да ви го кажа.

След посещението в дома на Клуни, Ив разпита съседите. Всички бяха озадачени, не можеха да повярват, че добрият приятел, любящият съпруг и баща, уважаваният член на малката им общност е убиец.

Никой не призна, че Клуни се е опитал да се свърже с него — може би казваха истината.

— Вярвате ли им? — попита Пийбоди, когато се качиха в колата.

— Вярвам на жена му. Прекалено объркана и изплашена е, за да лъже. Клуни знае, че наблюдаваме къщата, както и жилищата на негови приятели и роднини. Не е толкова глупав, че да се укрие при свой познат, но не бива да изключваме и тази възможност. Като се върнем в управлението, отново ще прегледаме информацията за него. Може би ще ни хрумне къде би отишъл.

След два часа пред компютъра Ив вече не беше толкова оптимистично настроена. Имаше усещането, че пред нея се е изпречила непробиваема преграда. Притисна с пръсти клепачите си и се запита дали да не изпие още една кана кафе, за да надвие умората. Отвори очи и видя, че Майра стои на прага.

— Прекаляваш с работата, Ив.

— Притисната съм до стената. Извинявай, имахме ли уговорена среща?

— Не. Помислих си обаче, че ще ти бъде от полза да чуеш мнението ми за състоянието на Клуни.

— Разбира се. — Ив се огледа и въздъхна. — Тук цари истински хаос. От няколко дни съм забранила на чистачите да влизат в канцеларията ми. Страхувам се от шпионите на Рикер — напоследък започнах да се убеждавам, че неговите хора са навсякъде.

— Хаосът изобщо не ме притеснява. — Майра седна на ръба на бюрото. — Не вярвам, че той е променил плана си. Мисля, че дори да иска, не може да го стори, защото е решил да те държи под око. Следователно няма да напусне града.

— Вече не му вярвам. Обеща да не убива, а без капчица колебание заби ножа в гърдите на Уебстър.

— Не е действал преднамерено, а импулсивно, възможно е дори да си е въобразил, че това е било самозащита. Присъствието на човек от „Вътрешно разследване“ го е накарало да мисли, че си измамила доверието му. Сигурна съм, че не е напуснал града и използва уменията си, за да разбере дали ще се подчиниш на ултиматума му относно Рикер. Мисля, че и ти си на същото мнение.

— И аз бих постъпила като него, ако бях намислила да накажа виновните, ако ще и да загубя живота си. — Ив се беше помъчила да проникне в съзнанието на Клуни, да си представи как разсъждава, какви са мотивите му. — Той се стреми към смъртта, нали, докторе?

— Да. Ще те наблюдава и ако в определения от него срок не изпълниш условията му, ще се опита да те убие. Ще се постарае да отнеме и живота на Рикер, после ще се самоубие. Не ще се осмели да погледне в очите съпругата си и колегите си, но с радост ще отиде при сина си.

— Няма да го позволя — промълви Ив.

 

 

Искаше й се да се прибере право вкъщи, но реши да се отбие в болницата. Бяха й казали, че в състоянието на Уебстър не е настъпила промяна, но тя държеше да се увери, че не са я излъгали.

Докато вървеше по коридора към интензивното отделение, си мислеше колко мрази миризмата, типична за болниците, и изобщо болничната атмосфера. Когато сестрата я попита дали е близка сродница на Уебстър, Ив най-безсрамно я излъга.

След секунди вече стоеше в стаичка, в която се побираха само леглото и сложната медицинска апаратура.

Втренчи се в пребледнялото лице на Уебстър и шеговито подхвърли:

— Излежаваш се тук и пет пари не даваш, че се съсипвам от работа. Предупредих те, че ще побеснея, ако решиш да мързелуваш. Голям хитрец излезе, Уебстър. — Замълча, хвана ръката му и с ужас установи, че е леденостудена. — Мислиш ли, че ми е до посещения на болни? Чудя се как да намеря време за всичко, а ти си откри удобно оправдание, като изпадна в кома. Размърдай мързеливия си задник. — Наведе се и почти извика: — Чуваш ли, умнико? Крайно време е да станеш от проклетото легло! Напоследък загинаха много полицаи, няма да позволя и ти да умреш. Жестоко се лъжеш, ако мислиш, че ще положа цветя на паметника ти и ще роня сълзи за теб. Да знаеш, че ще се изплюя на гроба ти!

Стисна ръката му и зачака, но той изобщо не реагира.

— Глупчо! — промълви и едва сега осъзна колко топли чувства храни към него. Обърна се и рязко спря, като видя Рурк на вратата. Опита се да измисли някакво обяснение, но не намери подходящи думи.

— Предположих, че ще се отбиеш тук — тихо каза Рурк.

— Ами… аз само… — Тя сви рамене и пъхна ръце в джобовете си.

— Опитваш се да помогнеш на приятел — промълви той, приближи се до нея, хвана я за раменете и я целуна по челото. Жестът му изразяваше нежност и подкрепа. — Нима мислиш, че ще ти се разсърдя?

— Не… Все пак положението е доста неловко, като се има предвид скорошната ти схватка с Уебстър.

— Няма да ти преча. Остани колкото искаш.

— Няма смисъл. Казах му каквото бях намислила. Като излезе от комата, ще му дам да разбере.

— С удоволствие ще ти помогна. — Рурк я прегърна през кръста и промълви: — Да си вървим у дома, лейтенант. Утрешният ден ще бъде много напрегнат.

 

 

Денят наистина беше напрегнат и мина прекалено бързо. По мониторите в контролното помещение Ив имаше възможност да наблюдава всичко случващо се в клуба.

Оплакала се бе на Рурк от приглушеното осветление, но той не й обърна внимание. Заявила бе, че музиката от високоговорителите е прекалено силна, но реакцията му беше същата. Едва сега тя разбра, че е пропуснала нещо, което наистина щеше да затрудни наблюдението. Не беше предвидила, че клубът ще бъде претъпкан с посетители в нощта, когато отново отваря врати. Гневът й се подсилваше и от факта, че Рурк е знаел и не я е предупредил.

— Хората ни са малко — обърна се тя към Фийни. — Не е изминал и час от откриването, а залата е претъпкана, сякаш Рурк е обещал безплатни питиета и групов секс на всеки клиент.

— А може би наистина ги е примамил с щедри обещания. Рурк е царят на рекламата. Не се безпокой, Далас. Ще се справим. Погледни какво се случва в шести сектор — някакъв умник тайно пуска хапче в напитката на дамата си. Предполагам, че е „екзотика“.

— Остави хората на Рурк да се погрижат за подобни проблеми. — Докато се взираха в монитора, тя сложи ръка на рамото на Фийни. — Не искам полицията да се намесва. — Мислено добави, че иска да провери доколко е ефективна охраната на клуба.

След трийсет секунди получи доказателство — грамаден мъжага в черен костюм се приближи до масата, която наблюдаваха, взе чашата с наркотика, същевременно хвана нарушителя за яката и го изведе.

— Бързо и безшумно — одобрително кимна Фийни. — Това е начинът да се поддържа редът.

— Цялата тази история не ми се нрави. Страхувам се от провал.

— Всичко ще бъде наред. Хванали са те лудите.

— Какво? Кой ме е хванал?

— Изнервена си, миличка, и говориш глупости.

— Мътните те взели, Фийни. Никога не говоря глупости…

— Е, сега го правиш — настоя той и очите му закачливо проблеснаха. — Мъжът ти блестящо ще се справи, Далас. Няма по-способен от него.

— Вярно е… и може би тъкмо това ме безпокои. — Ив се загледа в монитора. Рурк нехайно се движеше сред многобройните посетители, сякаш единствената му грижа бе дали те ще харесат костюма му.

А тя се намираше два етажа над него и от притеснение започваше да се поти. Осъзна, че тревогата й е прекомерна именно защото е в контролното помещение. Щеше да се чувства много по-спокойна, ако беше сред гостите на клуба. Като Пийбоди, която, облечена в цивилни дрехи, седеше на бара.

— Пийбоди, чуваш ли ме?

Сътрудничката й леко кимна.

— Надявам се, че питието ти е безалкохолно.

Както винаги, когато началничката й ставаше прекалено настоятелна или строга, Пийбоди забели очи.

Незнайно защо Ив се почувства малко по-добре. Когато някой позвъни, тя хвана оръжието си и погледна монитора, за да разбере кой стои зад вратата. Освободи заключващите устройства, отвори и строго попита:

— Мартинес, защо не си на позицията си?

— Разполагаме с още малко време. Ще ме изслушаш ли? Няма да те бавя. Не успях да ти го кажа досега, а ако операцията протече според очакванията ни, после няма да имаме време. Искам да ти благодаря, задето ме включи в екипа си.

— Заслужи го.

— Така си е, обаче не беше длъжна да ме вземеш. Знай, че ако ти потрябва услуга, винаги можеш да разчиташ на мен и на колегите от моя участък.

— Благодаря. Ако се наложи, ще се възползвам.

— Помислих, че може би ще ти е интересно да научиш какво ще се случи с Рот. Ще бъде официално порицана, ще я принудят да посещава психотерапевт. Дава й се шестмесечен изпитателен срок, след който ще се прецени дали тя да остане началник на участъка.

Ив знаеше, че ударът ще бъде тежък за амбициозната Рот, но участта й можеше да бъде още по-лоша. Мартинес сякаш прочете мислите й и добави:

— Сигурно ще й бъде тежко. Някои от момчетата твърдяха, че тя ще подаде оставка, но не познаха. Рот лесно не се предава.

— Да, сигурна съм, че ще го преживее. Ако си приключила с клюките, върни се на мястото си.

Мартинес широко се усмихна и козирува:

— Слушам, лейтенант.

Ив отново заключи вратата и се обърна към мониторите. Понечи да седне, изведнъж видя нещо, което я накара да възкликне:

— Божичко! Само това не предвидих! Как не се досетих, че на Мейвис и Леонардо също ще им хрумне да посетят новооткрития клуб.

Инстинктивно или по-скоро подчинявайки се на сърцето си, превключи на честотата на Рурк:

— Мейвис и Леонардо току-що влязоха. В момента прекосяват сектор 5. Убеди ги веднага да напуснат заведението.

— Не се безпокой за тях — едва чуто промърмори той, а Ив безпомощно се втренчи в монитора.

— Рурк! — възбудено изписука Мейвис и се хвърли в прегръдките му. Беше облечена в екстравагантно творение от синя перушина, което минаваше за рокля, тялото й беше боядисано в златисто. — Клубът е фантастичен! Още по-шикозен е от преди! Къде е Далас? Няма ли да присъства на откриването?

— На работа е.

— За престъпниците почивен ден няма. Не тъгувай, скъпи, ние ще ти правим компания. Оркестърът е направо супер. Умирам да потанцувам.

— От галерията на втория етаж ще имате по-добра видимост.

— И тук е страхотно — упорстваше Мейвис.

— Обещавам ти невероятно преживяване — излъга я Рурк. Знаеше, че няма да напуснат клуба, ако не им обясни положението. Реши да поуспокои Ив, като ги отдалечи от мястото, където се очакваше да бъде „най-горещо“. Направи знак на Ру да се приближи и й каза: — Госпожата и господинът са мои приятели. Настани ги на най-хубавата маса на втория етаж, сметката им се поема от заведението.

— Много си щедър! — Леонардо хвана ръката на Мейвис. — И много любезен.

— За мен е удоволствие да бъдете мои гости. Уговорил съм си важна среща. Като приключа, ще дойда при вас да изпием по нещо.

— Божке, Леонардо, виж какви цици има онази, червенокосата, на главния подиум!

— Радост за очите ми, никога не забелязвам другите жени, когато си до мен.

— Ужасно си мил! Страхотен ласкател е, нали, Рурк? Чакаме те, побързай.

Като се убеди, че са се отдалечили достатъчно, че да не го чуят, Рурк се приближи до Макнаб:

— Дръж ги под око. Погрижи се да бъдат на безопасно разстояние, докато всичко приключи.

— Не бери грижа. Мейвис беше права — циците на онази дама си ги бива.

Танцьорките на сцената гъвкаво извиваха телата си и се събличаха, сякаш това им доставяше удоволствие. Под ритмичните удари на барабан една изключително пластична блондинка танцуваше около пилон. Над подиума сякаш падна синкава мъгла, когато друга танцьорка, застанала върху въртяща се колона, като по магия изникна на централната сцена.

Между стриптийзьорките бродеше холограмно изображение на озъбена черна пантера, която носеше сребърен нашийник с остри шипове. Очите й бяха кървясали. Всеки път, когато отметнеше глава и надаваше рев, посетителите й отвръщаха с възторжени възгласи.

Рурк обърна гръб на сцената, където красивите момичета и дивият звяр разпалваха страстите, и видя Рикер да влиза в „Чистилището“.

Разбира се, беше заобиколен от дванайсет души охрана. „Горилите“ подозрително огледаха залата, сетне шестима си пробиха път през тълпата. Рурк знаеше, че това е „първият отряд“. Със сигурност носеха мощни мини скенери, за да открият местоположението на наблюдаващите камери, на алармите и на мониторите. Той се усмихна — щяха да открият само онова, което бе преценил, че трябва да видят.

Престори се, че не ги забелязва и си проби път през множеството елегантни мъже и жени, за да застане лице срещу лице с Рикер.

— Започваме! — Гласът на Ив прозвуча в миниатюрните слушалки на хората от екипа й. — Всички по местата си. И без издънки! — Вече не беше напрегната и нервна, сега бе в стихията си. — Фийни, очаквам да разбера кой какви оръжия носи!

— Данните вече са готови.

Без да откъсва поглед от монитора, Ив си помисли, че Рурк също е готов за най-тежката битка в живота си.

— Много време измина, откакто не сме се виждали — обърна се към Рикер.

Устните на среброкосия се разтегнаха в неприятна усмивка:

— Да, много. — Огледа се и с подчертано отегчение добави: — Доста пари си хвърлил, но клубът за стриптийз си остава клуб за стриптийз, колкото и да го разкрасяваш.

— А бизнесът си е бизнес.

— Едно птиченце ми каза, че напоследък си позакъсал.

— Вече се справих с проблемите.

— Така ли? Научих, че миналата година си загубил неколцина важни клиенти.

— Предприех известни… — Рурк извърна поглед, сякаш темата му беше неприятна, и добави: — … известни преобразувания.

— О, да! Може би си искал да поднесеш сватбен подарък на очарователната си съпруга.

— Не забърквай жена ми!

— Ще ми бъде трудно, дори невъзможно — ухили се Рикер. Приятно му беше да наблюдава реакциите на бившия си съдружник, да усети колко е напрегнат. Със задоволство си помисли, че Рурк се е променил — навремето нямаше да се издаде. — Все пак може да обсъдим какво предлагаш в замяна на приятелското ми отношение.

Рурк се престори, че е завладян от гняв, но се мъчи да се успокои.

— Заповядай в моето сепаре. Ще те почерпя едно питие.

Понечи да се обърне, но един от охранителите на Рикер го хвана за рамото с очевидното намерение да го обискира за оръжие. Рурк отстъпи встрани, хвана палеца на непознатия и с рязко движение го измъкна от ставата. Знаеше, че ако не прояви поне малко жестокост, Рикер ще стане подозрителен.

— Пипнеш ли ме още веднъж — изръмжа, — ще ти откъсна пръста и ще го натикам в гърлото ти. — Извърна поглед към Рикер. — Познаваш ме и знаеш, че не се шегувам, нали?

— Приятно ми е да видя, че поне в това отношение не си се променил. — Среброкосият направи знак на „горилата“ да се отдръпне. — Но нали не очакваш да… приема поканата ти да ме почерпиш едно питие, без да взема елементарни предпазни мерки?

— Нека метачите сканират мен и сепарето. Ако не си съгласен с условието ми, върви на майната си! Сега аз съм собственик на заведението.

На страната на Рикер заподскача мускулче, почувства, че под лъжичката му припари от гняв. Въздържа се и само отбеляза:

— Мразя избухливостта ти, която е типична за всички ирландци. В едно обаче си прав — клубът е твой. Поне засега.

— Тръгват към сепарето — каза Ив в микрофона. — Фийни, успокой ме, че системата на Рурк ще обезвреди скенерите им.

— Във всеки случай като провеждахме изпитанията, моят скенер беше безполезен. Помолих скъпия ти съпруг да ми покаже схемата, но той само се усмихна. — Обърна се към втория монитор и продължи: — Убеди се сама. Тези типове откриха само онова, което Рурк искаше. Двамата вече отиват да изпият по чашка и да си поговорят.

Ив изчете показанията на скенера за оръжието на „горилите“, после каза в микрофона:

— Пийбоди, заеми се с човека вляво от теб — онзи, който е от смесена раса и носи черен костюм. Висок е метър и седемдесет, тежи петдесет и два килограма, косата му е до раменете. Въоръжен е с полицейски лазер, който носи в кобур на кръста. — Видя ли го?

Сътрудничката й се усмихна и кимна. Ив продължи инструкциите си към останалите членове на екипа:

— Не отделяйте поглед от човека, когото наблюдавате, но не предприемайте действия до второ нареждане. Повтарям, не се опитвайте да задържите или да обезоръжите хората на Рикер до второ нареждане. Мартинес, ти ще наблюдаваш…

 

 

— Горилите ти остават отвън — заяви Рурк, преди да влязат в сепарето. — Не желая да обсъждам делови въпроси пред цял взвод дроиди.

— Аз също. — Рикер се настани на удобното канапе и плъзгащата се врата автоматично се затвори.

Най-сетне бе постигнал целите си, най-сетне беше настъпил моментът, за който бе мечтал повече от десет години — Рурк да падне на колене пред него и да му се моли. А ако случайно реши да упорства, лазерният скалпел, който мъдрият Рикер е скрил в ръкава си, ще обезобрази младежкото му и красиво лице.

— Момичетата си ги бива — отбеляза, без да откъсва поглед от гъвкавите танцьорки на сцената. — Признавам, че разбираш от хубави жени… винаги си имал слабост към тях.

— Вярно е. Доколкото си спомням, ти пък обичаш да им причиняваш болка. Съпругата ми още има синини по ръката след запознанството си с теб.

— Нима съм я наранил? — Рикер се усмихна. Отдавнашната му мечта се сбъдваше. — Как е възможно да съм бил толкова невнимателен! Уведомил ли си безценната си съпруга за днешната ни среща или от време на време тя ти отвързва синджира и ти позволява да бъдеш мъж? — подхвърли язвително.

Рурк извади цигара, почука с нея по масата и се поколеба. Изражението му на човек, измъчван от противоречиви чувства, накара Рикер още по-широко да се усмихне. Рурк си поръча уиски и въпросително вдигна вежда.

— И аз ще пия същото… в памет на миналото.

— Две уискита „Джеймсънс“. Двойни, без сода. — Рурк се облегна назад и запали цигарата си. — Ще ми се да се договорим за нещо… в памет на миналото. Каквито и да са отношенията помежду ни, не намесвай жена ми.

В гласа му се промъкнаха гневни нотки, той млъкна, като че ли се мъчеше да се овладее.

— Опита да се домогнеш до съпругата ми, а тя тъпкано ти го върна.

— Извади късмет — промърмори Рикер, но гневно стисна устни, докато поемаше от процепа за сервиране чашата с кехлибарена течност. — Рано или късно късметът ще й изневери.

Рурк замахна, сетне се престори, че в последния момент се е осъзнал. Отпусна ръка и погледна към човека на Рикер, който пристъпи по-близо и посегна за оръжието си.

— Какво ще поискаш в замяна на нейната безопасност?

— Такава ли била работата? — Очевидно Рикер беше доволен от развоя на събитията и отново се отпусна. — Откровен въпрос. Но защо смяташ, че ще получиш откровен отговор?

— Ще ти се отблагодаря — побърза да добави Рурк, сякаш не го беше грижа, че се унижава, че угодничеството ще го постави в неизгодно положение.

— Ще ми струва доста усилия. — От възбуда сърцето на Рикер биеше до пръсване. Не успя да се въздържи, приведе се и заяви: — Открих, че ми харесва да причинявам болка на жена ти!

— Слушай…

— Не, ти ме чуй! Затвори наглата си уста, дето трябваше да я запуша преди години, и внимателно ме изслушай. Ясен ли съм?

— Божичко, на този май не му е мил животът. — Гласът на Фийни прозвуча в слушалката и Рурк се съгласи с констатацията му. Сви юмруци и тежко въздъхна:

— Ясно ми е. Кажи ми условията си, мътните те взели! Та нали с теб сме делови хора! Кажи ми какво искаш.

— Не така грубо, приятелю. Нима в речника ти не фигурира думичката „моля“?

„Ах, ти, мръсна гадино!“ — помисли си Рурк. Изкашля се, отпи от уискито си и измрънка:

— Моля, кажи ми какво искаш.

— Браво, така е по-добре. Преди години ти прекъсна деловите ни взаимоотношения, поради което загубих милион и двеста долара в пари и стоки, да не говорим за опетнената ми репутация. Като начало искам от теб десет милиона долара.

— И какво ще получа срещу тази сума?

— Ще получиш живота на съпругата си, драги. До полунощ трябва да преведеш сумата по банковата сметка, която ще ти дам. В противен случай ще наредя да убият жена ти, всичко вече е уговорено.

— Дай ми малко повече време да…

— Ако не преведеш парите до полунощ, тя ще умре.

— Дори ти би се замислил да убиеш ченге, при това известно ченге.

— Толкова съм ти го насъбрал, че окото ми няма да мигне да ликвидирам някаква си полицайка. Не те насилвам, избирай. Ако си стискаш парите, ще загубиш жена си. — Той прокара дългите си нокти по чашата, разнесе се неприятен стържещ звук. — Въпросът не подлежи на обсъждане.

— Дори това, което имаме дотук, е достатъчно да го тикнем в затвора — промълви Ив.

— Ще ти даде много уличаващ материал. — Фийни се размърда на стола си. — Още не е разгрял.

— На драго сърце ще дам десет милиона, за да защитя жена си, но… — Рурк отпи от чашата си и се поколеба. — Какво ще кажеш да скрепим договора помежду си, като прибавим още една клауза към него? Разполагам с известна сума, която искам да вложа по-изгодно… нали разбираш за какво намеквам?

— Омръзна ли ти да бъдеш примерен гражданин?

— Накратко казано — да! — Той сви рамене, огледа се и впери поглед в една от стриптийзьорките, като се престори, че не забелязва насмешливото изражение на среброкосия. — Възнамерявам да си сменя местожителството, да предприема много пътувания. Искам да се захвана с нещо ново… с нещо по-доходно.

— Обръщаш се към мен, така ли? Как смееш да ми искаш услуга, сополанко? Какво си въобразяваш, че сме равни ли? Ще пълзиш пред мен, за да ти подхвърля някой оглозган кокал!

— В такъв случай разговорът е безпредметен. — Рурк сви рамене, но се престори на изнервен и на един дъх пресуши чашата си.

— Беше толкова самонадеян, толкова хладнокръвен. Погледни на какво си заприличал! Тази жена те е изсмукала, сега си само един мухльо. Забравил си какво е да издаваш заповеди, които променят живота на много хора, които слагат край на живота им. Знаеш ли, че още сега мога да сложа край на твоя живот? — Очите на Рикер заблестяха, приведе се и прошепна: — Дали да го сторя… в памет на миналото?

Рурк едва се сдържаше. Идваше му да удари с юмрук подигравателно ухиления Рикер и да обезвреди телохранителя, който стискаше оръжието, скрито под сакото му.

— Ако ме убиеш, няма да получиш десетте милиона, да не говорим за големите суми, които възнамерявам да инвестирам в твоите… предприятия. Признавам, че с право ми имаш зъб, задето се оттеглих от съвместния ни бизнес.

— Оттеглил ли си се? — Рикер удари с юмрук по масата и отново изкрещя толкова силно, че едва не оглуши Фийни, който подслушваше разговора. — Предаде ме! Ограби ме! Бях щедър с теб, а ти ми се подигра! Заслужаваше да те убия. Още не е късно да го направя.

— Ако искаш отплата за онова, което сторих, или не съм сторил, готов съм да платя. Да, ще платя на драго сърце! Знам на какво си способен и тъкмо затова те уважавам.

За още по-голяма правдоподобност Рурк се престори, че ръката му трепери, докато натискаше бутоните, за да поръча още по едно питие.

— Още имам важни клиенти. Партньорството ни ще бъде взаимноизгодно. Не забравяй колко ценна е връзката ми в нюйоркската полиция.

Рикер презрително се изкиска. Сърцето му биеше толкова силно, че му причиняваше болка. Не му се искаше уиски, жадуваше за любимия си розов коктейл. Ала първо трябва да приключи започнатото. Трябва да унищожи Рурк.

— Нещастен глупако, пет пари не давам за твоето ченге. Подкупил съм цял полицейски участък!

— Тя е най-добрата. — Рурк се приведе и разпалено продължи: — Искам тя да напусне, но докато я убедя да се откаже от работата си, ще ти бъде много полезна.

— Нима? Гледай да бъде полезна за теб. Носят се слухове, че бракът ви не върви.

— О, незначителни недоразумения, които лесно ще изгладим… най-вече с помощта на десетте милиона — добави Рурк, иронично се усмихна и взе двете чаши с уиски. — След като обещаеш да не я преследваш, тя ще се успокои. Обещавам, че не след дълго ще я накарам да напусне полицията. Работя по въпроса.

— Защо? Сам каза, че е полезно да имаме връзки в полицията.

— Искам съпруга, не ченге. Искам жена ми да е в леглото ми, вместо да разследва проклетите си случаи. — Той се намръщи и жадно отпи от уискито си. — Имам право на това, нали? Ако ми трябва ченге, ще го подкупя, няма да се женя за него!

Рикер си мислеше, че събитията се развиват по-благоприятно, отколкото бе очаквал. Ще вземе парите на Рурк, ще го унижи, ще го накара да се чувства задължен, а накрая ще го убие.

— Ако искаш, мога да го уредя?

— Какво?

— Оставката й. Гарантирам, че след месец ще я освободят от служба.

— Какво искаш в замяна?

— „Чистилището“… както и една малка услуга. Очаквам пратка, предназначена за клиент, който се оказа разорен. Готов съм да ти преотстъпя стоката срещу… да речем още десет милиона. Превеждаш парите по сметката ми, прехвърляш клуба на някоя от моите компании и смятай, че сме сключили споразумение.

— За каква стока става въпрос?

— Фармацевтични продукти.

— Знаеш, че нямам връзки за търговия с наркотици.

— Хич не ми пука какво имаш и какво нямаш! — От гняв гласът на Рикер пресекна. — За кого се мислиш, нещастнико, та си вириш носа? — Пресегна се и сграбчи Рурк за яката. — Казах ти условията си и очаквам да се подчиниш!

— Този тип е неуравновесен! Трябва да се намесим! — възкликна Ив и забърза към вратата, но Фийни я спря:

— Почакай! Позволи на Рурк да осъществи плана си докрай.

— Не мога да остана тук и безучастно да наблюдавам.

— Не си виря носа — побърза да каже Рурк. Изглеждаше изплашен и изнервен. — Нямам връзки с наркопласьори.

— Проблемът си е твой. Твой, разбираш ли? Ще изпълниш условията ми или ще загубиш скъпоценната си полицайка. Ако не се съгласиш, ще си понесеш последствията.

— За бога, дай ми малко време да си помисля! Нареди на хората си да напуснат. Не искам неприятности в клуба.

— Добре. Съгласен съм.

Рурк видя налудничавия проблясък в очите му и си помисли: „Напълно е превъртял“. Слуховете за душевното състояние на Рикер не бяха преувеличени.

— Двайсет милиона са много голяма сума. Все пак съм готов да рискувам, за да запазя живота на съпругата си… и да компенсирам загубите ти. Но искам да ми обясниш как ще издействаш да я освободят от работа, без да се разбере, че аз съм замесен.

Рикер не усещаше, че се е задъхал от възбуда. Не забеляза как трепери ръката му, когато посегна към чашата с уиски. Осъзнаваше само, че мечтата, която бе лелеял години наред, най-сетне се бе сбъднала.

— Само за една седмица ще проваля кариерата й. Ако използвам връзките си, на бърза ръка ще я изхвърлят от полицията. И без това много съм й го насъбрал по повод случая, който разследва. Позволи си да ме оскърби… подигра ми се!

— Ще я накарам да ти се извини — умолително каза Рурк, без да отмести поглед от него.

— Ще ми се извини, и още как! Не понасям да ми се подиграват, особено пък жени.

Рурк си помисли, че с внимателно подбрани думи напълно ще го извади от равновесие.

— Ще те помоли за прошка, защото ти дърпаш конците. Ти си всесилен.

— Точно така. Разбира се. Държа всички ви в ръцете си. Ако реша да ти направя услуга и да уредя жена ти да бъде уволнена от полицията, ще ми платиш допълнително. Ще вкараме неверни данни в компютъра на един човек, ще разпространим погрешна информация и ще изхвърлят лейтенант Далас като мръсно коте.

Рурк избърса устните си с опакото на дланта си и промълви:

— Боже мой, нима ти си наредил да убият онези полицаи?

— Разбира се. Ще има още трупове на ченгета. Тази игра ми се струва много забавна.

— Не желая да се замесвам в убийства на полицаи. Рано или късно ще си понесеш последствията.

— Не ставай смешен. Аз съм недосегаем. Освен това не съм убил никого. Само внуших идеята на най-подходящия човек, поставих оръжието в ръката на най-уязвимия. За мен това е само игра. Спомняш ли си колко обичам забавните игри? И че държа само аз да съм победителят.

— Спомням си и съм сигурен, че винаги ще печелиш. Как уреди убийствата на ченгетата?

— Грижливо се подготвям, Рурк, после с удоволствие наблюдавам как парченцата от мозайката прилягат на местата си.

— Боже мой, спя с полицейска служителка, но за нищо на света не бих могъл да постигна твоя успех! — с възхищение възкликна Рурк. — Подценявал съм те. Навярно години наред си подготвял този… удар.

— Отне ми само няколко месеца. Най-важно е да избереш подходящия човек, пионката, с която да започнеш играта. В този случай — млад и прекалено принципен полицай. Отстраняването му е фасулска работа, тънкостта на играта е убийството му да бъде използвано за мотивиране на обезумелия от скръб баща. После ми остава само да наблюдавам как един полицай с безупречна репутация се превръща в безмилостен престъпник и оставя след себе си диря от трупове. Убива, когото пожелая, при това безплатно.

— Гениален си — промълви Рурк.

— Идеята наистина си я бива, а най-хубавото е, че мога да отстраня, когото си пожелая, и то безнаказано. Убивам чрез друг човек и съм в пълна безопасност, за разлика от теб. Преведи парите и обещавам, че докато вятърът не задуха в друга посока, ще бъдеш под моя закрила. Също и жена ти.

— Разбрахме се за двайсет милиона, нали?

— Засега сумата е достатъчна.

— Съгласен съм — едва чуто каза Рурк и извади ръката си, която незабелязано бе пъхнал под сакото си. Насочи пистолета към Рикер и все така спокойно продължи: — Само дето ми се повдига от мисълта да работя заедно с теб. Кажи на твоя човек да не се приближава, защото с удоволствие ще изпробвам оръжието върху него. Тази марка пистолети навярно ти е позната, нали преди години се занимаваше с контрабанда на забранени оръжия. Притежавам богата сбирка от пистолети, произведени през двайсети век, както и колекционерски лиценз. Куршумите на деветмилиметровия Глок правят големи дупки и могат да ти отнесат половината череп.

Рикер беше толкова изненадан, че за няколко секунди загуби дар слово. От дълги години никой не се бе осмелявал да го заплашва с оръжие. Като се опомни, процеди:

— Изгубил си ума си!

— Грешиш, драги, умът ми си е на мястото. — Той рязко се пресегна и сръчно издърпа лазерния скалпел, прикрепен към китката на Рикер. — Винаги си имал слабост към остри предмети.

— Обещавам ти, че ще умреш в адски мъки заради номера, който ми скрои. Мислиш ли, че ще те пощадя?

— Разбира се. А, ето че съпругата ми е решила да ни удостои с присъствието си. Очарователна е, нали? Погледни в монитора на скенера, който твоите хора пропуснаха да забележат — изглежда полицаите са арестували глупаците от екипа ти и вече ги извеждат от клуба.

Изчака среброкосият да се „наслади“ на гледката, и добави:

— Един от двама ни наистина не е във форма, Рикер, и това си ти. Боже мой, толкова лесно се хвана на въдицата!

— Заради едно проклето ченге! — Рикер скочи на крака, погледът му беше като на звяр, хванат в капан. — Предаде ме заради едно ченге!

— Бих го сторил дори заради някой помияр, негоднико! Давай, опитай се да грабнеш пистолета, направи ми това удоволствие.

— Достатъчно, Рурк, отдръпни се. — Ив пристъпи в сепарето и опря оръжието си в гърба на Рикер.

— Мъртви сте! И двамата сте мъртви! — Среброкосият рязко се извърна и замахна към Ив. Тя понесе удара, без да трепне и натисна спусъка. Рикер се строполи на пода.

— Дано да си използвала максималната степен — обади се Рурк.

— Той е само зашеметен. — С опакото на дланта си Ив избърса кръвта от разцепената си устна и обърна гръб на хората, които панически напуснаха съседните сепарета. На сцената танцьорките продължаваха да се събличат.

Рурк подаде носна кърпичка на съпругата си, после сграбчи Рикер за шията и повдигна главата му.

— Недей…

— Стой настрана — процеди той, когато Ив приклекна до него, за да му попречи. — Стой настрана, докато приключа с това влечуго.

— Ако го убиеш, усилията ни ще се окажат напразни, трудът, който положих, ще се обезсмисли.

Рурк се втренчи в нея, очите му блестяха от гнева, който едва бе сдържал пред Рикер.

— Заслужил е да умре, но няма да го убия. — Подаде й пистолета, но задържа скалпела и го допря до пулсиращата вена на шията на среброкосия. — Знам, че ме чуваш, Рикер. Запомни, че отново те победих, че заради мен ще прекараш в затвора остатъка от живота си. Ще си го повтаряш, докато крачиш напред-назад в килията си, ще си го повтаряш всеки ден, докато не загубиш разсъдъка, който ти е останал.

— Ще те убия… — изфъфли Рикер, който бе безсилен дори да вдигне ръката си.

— Засега не си успял, но нямам нищо против отново да опиташ. А сега слушай внимателно. Само да си посмял да докоснеш жена ми или нещо, което ми принадлежи! Ще те последвам в ада и ще те одера. Кълна се, че ще извадя очите ти и ще те накарам да ги изгълташ! Спомни си какъв бях в миналото и ще разбереш, че ще изпълня заканите си, дори ще измисля още по-жестоки мъчения.

Отново се изправи, а Ив не се осмели да проговори, като видя колко студени са очите му.

— Накарай да изнесат този мръсник. Не го искам в моя клуб.