Нора Робъртс
Присъда в смъртта (12)

Дванайсета глава

Трябваше й време да помисли, да намери мястото на новите парченца информация в сложната мозайка. А най-вече трябваше да прецени дали да сложи край на кариерата на своята колежка, преди да се е убедила във вината й. Боеше се, че напрежението между нея и Рурк й пречи да бъде безпристрастна, че е склонна да съчувства на Рот заради брачния конфликт.

Реши да се консултира с Майра, сетне да въведе в компютъра новите данни и да провери вероятностите. Край на експериментите, ще действа според правилника.

Майра вече я чакаше в кабинета й, където нямаше и следа от безредието. Пийбоди и Макнаб работеха на компютрите.

— Извинявай, че закъснях.

— Няма нищо. — Майра остави на масичката си чашата, в която навярно имаше чай — любимата напитка на психиатърката. — Пийбоди ме предупреди, че може да се забавиш.

— Искаш ли да се уединим някъде, за да не пречим на колегите?

— Нямам нищо против — Майра се изправи, а Ив както винаги се възхити от елегантната й външност. Този път Майра носеше прекрасен светлозелен костюм. — Всяко помещение в този дом радва окото.

Макар да не беше сигурна дали изборът й е правилен, Ив я поведе към една от просторните всекидневни. Психиатърката възкликна:

— Каква прекрасна обстановка! — Огледа се, любувайки се на пастелните цветове, на изящните дървени мебели, на гледката, разкриваща се през големите прозорци. — Божичко, нима това е платно на Моне?

Ив погледна картината, изобразяваща градина, в която се преливаха меки тонове, и поклати глава:

— Нямам представа.

— Разбира се, че е дело на един от най-прочутите френски импресионисти — промълви Майра, която вече разглеждаше отблизо картината. — Знаеш ли, завиждам ти за прекрасната колекция от произведения на изкуството.

— Колекцията не ми принадлежи.

Психиатърката се обърна, усмихна се и заяви:

— Все пак ти завиждам. Искаш ли да седнем?

— Да… разбира се, заповядай. Извини ме, че съм толкова лоша домакиня и задето те пришпорвам. Но без твоята помощ няма да се справя.

— И двете с теб сме свикнали да работим под напрежение. Убийствата разбуниха духовете в полицията. А ти си в центъра на събитията и погледите на всички са устремени в теб. Сигурно не ти е леко.

— Свикнала съм.

— Така е — отвърна Майра и си помисли, че приятелката й премълчава нещо. Познаваше я прекалено добре и забеляза признаците на безпокойство. Реши да изчака Ив сама да й се довери. — Да говорим по същество. Потвърждавам предположението ти, че един и същ човек е убил Коли и Милс. Макар че са използвани различни оръжия, и в двата случая символично са пръснати трийсет сребърни монети около труповете. Много характерна е жестокостта, с която са били извършени престъпленията, както и прекалената самоувереност на убиеца.

— Сигурна съм, че е полицай — каза Ив. — Или бивш полицейски служител.

— Навярно имаш право. Убива в пристъп на гняв, но се владее достатъчно, че да заличи следите си. Имам усещането, че гневът му е предизвикан от чувство за справедливост, което ме навежда на мисълта, че предположението ти е правилно.

— Мислиш ли, че е отстранил Милс и Коли, тъй като ги е смятал за корумпирани, или защото самият той взима подкуп?

— Този човек не убива, за да се защити, а за отмъщение. Действа педантично и си въобразява, че раздава правосъдие. Вижда в жертвите си по един Юда, иска престъпленията им да бъдат разкрити.

— Но защо не ги изобличи, вместо да ги убива? И без това разполага с информация за престъпленията им.

— Смята, че ще се отърват прекалено лесно, ако загубят работата си и бъдат опозорени. Иска да раздава възмездие. Предполагам, че това лице — наричам го така, защото не знаем дали престъпникът е мъж или жена — е било несправедливо наказано. Системата по някакъв начин му е изневерила и вече не може да й се довери.

— Жертвите са познавали убиеца си, нали?

— Сигурна съм. Не само защото изобщо не са очаквали нападението, но и защото от психологическа гледна точка тази връзка само подсилва гнева. Твърде възможно е да са работили заедно с убиеца си и с нещо да са допринесли за несправедливото му наказание. Едва когато го заловиш, Ив, ще узнаеш цялата истина.

— Мислиш ли, че заема високопоставено положение?

— Всеки, който носи полицейска значка заема високопоставено положение.

— Въпросът ми беше дали е сред командния персонал.

— Възможно е. Но смятам, че самоувереността му се дължи на гнева му, а гневът му произтича от разочарованието от системата, чийто представител е самият той.

— Да речем, че се е чувствал измамен. Но защо е убил жертвите си, които са измамили същата система?

— Защото са се възползвали от слабите й места и са натрупали богатство, а той е загубил всичко.

Ив кимна. Парченцата от мозайката постепенно се наместваха.

— Вече знаеш, че 128-и участък е обект на разследване от отдела за „Вътрешно разследване“. Обвиненията са връзки с организираната престъпност, най-вече с Макс Рикер.

— Да, внимателно прочетох доклада ти.

— Ще ти кажа още нещо, което липсва в рапорта. Установи се, че детектив Коли е невинен и е работил под прикритие по поръчение на „Вътрешно разследване“.

— Ясно. — Очите на доктор Майра помръкнаха. — Разбирам…

— Мисля, че убиецът още не знае истината за Коли. Как ще реагира, когато я научи?

Майра се изправи, отиде до прозореца и се загледа навън. От нея се искаше да проникне в съзнанието на убиеца. Погледът й се зарея над градината, където се простираше океан от разноцветни лалета. Стори й се, че гледа картина на Моне. Помисли си, че нищо не действа така успокояващо като добре поддържаната градина.

— Отначало няма да повярва, че Коли е невинен. Та нали вижда себе си не като убиец, а като човек, който раздава правосъдие. Ала когато се сблъска с неопровержимите доказателства, ще потърси спасение в гнева. За втори път системата го е подвела, принудила го е да отнеме живота на невинен човек. Някой трябва да плати. Може би някой от „Вътрешно разследване“, тъй като този отдел е виновен за грешката му. Нищо чудно да се насочи към теб, Ив. — Майра се обърна. — Защото ти, макар и непряко, си го принудила да осъзнае грешката си! Сега престъпникът има още по-силна мотивация — отмъщава не само заради себе си, но и за Коли. Скоро след като научи и приеме истината, ще извърши ново убийство. Ще убива, Ив, докато го заловите.

— Как да го накарам да избере мен за следващата си жертва?

Майра отново седна и промълви:

— Дори и да знаех отговора, нямаше да ти го кажа, защото ще означава да те изпратя на сигурна смърт.

— Много по-лесно е, когато знаеш коя ще бъде следващата му жертва.

— Разбира се — престорено спокойно отвърна Майра. — Особено ако жертвата си ти. Само че не можеш да направляваш мислите му, скъпа Ив. Престъпникът се подчинява на своя логика. Вече е набелязал жертвата. Като научи за Коли, може би ще промени плановете си. Ще изпадне в депресия, ще потъгува, после ще се наложи да уравновеси везните.

Ив се намръщи:

— Намекваш, че този човек има съвест, така ли?

— Да. Коли ще тежи на съвестта му. Но кого ще обвини за грешката си? Уви, не мога да отговоря на този въпрос.

— Мамка му, защо не премахне Рикер?

— Може би ще го стори, но първо ще прочисти полицията.

— Господи, как да охраняваме или да разследваме всички ченгета от 128-и участък? — отчаяно възкликна Ив. — Още повече, че всички се отнасят с мен като със смъртен враг.

— Затова ли си разтревожена и неспокойна? Неприятно ти е, че колегите ти се отдръпват от теб.

— Не — промърмори Ив. — Не. Ще ме оправдаят, когато научат истината.

— Е, засега не мога да кажа нищо повече за престъпника. Но след като вече съм тук, предлагам да споделиш с мен какво те измъчва.

— Напоследък ми се струпа много работа — уклончиво каза Ив и стана. — Благодаря, че дойде. Знам колко си заета и каква жертва правиш заради мен.

Ала Майра беше по-упорита от нея.

— Седни! — нареди й като на непокорно дете. — Още не съм свършила.

Ив толкова се изненада от строгия й тон, че машинално се подчини.

— Нали каза, че…

— Казах да споделиш с мен какво те измъчва. Забелязвам, че си в лошо настроение и подозирам, че причината е лична…

— Ако наистина е така — студено я прекъсна Ив, — то сега не е времето да я обсъждаме.

— Да не би кошмарите да са зачестили? Измъчват ли те спомени за миналото?

— Не! Престани да ме разпитваш! Онова, което ме тревожи, не е свързано нито с миналото, нито с баща ми! Не се бъркай в живота ми!

— Налага се да изясним нещо. Опитай се да проумееш, че много те обичам.

— Доктор Майра…

— Млъкни! — каза тихо психиатърката, но тонът й подейства като плесница на Ив. — Обичам те като дъщеря. Жалко, че чувствата ми те карат да се чувстваш неловко — продължи тя, като видя как по-младата жена се изчерви от смущение. — Ако се познаваше с децата ми, щяха да ти кажат, че съм безкомпромисна, когато браня щастието им. Не си пъхам носа в делата им, но винаги научавам какво ги тревожи.

В гърдите на Ив бушуваха противоречиви чувства. Толкова силно бе вълнението й, че сякаш невидима ръка я стискаше за гърлото и не й позволяваше да проговори. Не познаваше майка си, не знаеше що е майчина любов. Не знаеше как да приеме предложението на жената, която бе решила да бъде нейна майка.

— Не мога да обсъждам с теб онова, което се случи в личния ми живот.

— Разбира се, че можеш. Твърдиш, че не те безпокоят спомените за миналото, следователно проблемът принадлежи към настоящето. А щом е личен… значи става въпрос за Рурк. Скарахте ли се?

Думата „скарахте“ предизвика у Ив неочаквана реакция. Избухна в смях и се смя, докато коремът я заболя и с паника установи, че след миг ще се разридае.

— Не знам какво се случи, обаче той ми говори с половин уста!

— Ив! — Майра хвана ръката й. Жестът сякаш срина последния бент в съзнанието на Ив.

Разказа на приятелката си всичко, което се бе случило от мига, в който бе влязла в спалнята си и бе заварила Съмърсет да оставя грамадната кошница с цветя.

— Отбих се да видя Мейвис — продължи — и с нея се напихме. Сигурно ще ти се стори глупаво, но…

— Напротив, постъпила си като всеки нормален човек. Потърсила си подкрепата на вярна приятелка, която познава двама ви с Рурк и която има стабилна връзка с любовника си. Напиването е като да изпуснеш парата през предпазния клапан, но разговорът с Мейвис ти е подсказал някакво разрешение.

— Тя ме посъветва да… — Ив прехапа език, срамуваше се да повтори думите на Мейвис. — Да го прелъстя.

— Умница е тази Мейвис — одобрително кимна доктор Майра. — Сексът подпомага общуването и премахва напрежението. Нима не разреши проблемите ви?

— Всъщност не успях да се възползвам от съвета й. Пред дома ми ме чакаше човек — нямам право да ти кажа името му, — който е свързан с разследването и с когото навремето прекарах една нощ. Поканих го в моя кабинет да обсъдим случая и… не знам какво го прихвана. Прегърна ме и тъкмо когато щях да го отблъсна, влезе Рурк.

— Господи! Сигурно му е станало неприятно.

Ив остана като тресната с мокър парцал. Страхуваше се, че отново ще избухне в смях и този път няма да се овладее.

— Точно така — промълви. — Размениха си обиди, после се нахвърлиха един върху друг. Най-странното е, че отначало изобщо не реагирах. Двамата чупеха мебели, бяха окървавени, а аз само гледах с отворена уста.

— Едва ли дълго си останала безучастна.

— Не… но беше нетипично за мен. После извадих оръжието си.

— Сериозно ли говориш?

— Бях го настроила така, че само да зашеметява. — Тя сви рамене. — Произведох предупредителен изстрел, но Рурк не обърна внимание. Възползва се от моментното разсейване на противника си и го повали с нокаут. Съмърсет изнесе пострадалия, а аз извиках на Рурк да се успокои, за да не насоча оръжието към него. Наистина щях да го направя.

— Вярвам ти.

— Той обаче не се трогна от заплахата. Хвана ме натясно в ъгъла, после ме…

— Разбирам — промълви Майра и усети странна възбуда.

— Не, не ме удари.

— Дори не съм си го помислила. Сигурно те е любил.

— Грешиш. Облада ме, което е съвсем различно. Казах си, че няма да търпя да се отнася с мен като с робиня, обаче… се възбудих. Рурк разбра какво изпитвам, разкъса дрехите ми, вкопчихме се един в друг, озовахме се на пода, разсъбличах съпруга си… после се съвокуплявахме като животни. Не можех да го спра, пък и не желаех, бях толкова разгорещена, че бих му позволила да ме изяде цялата.

— Божичко! — прошепна Майра.

— Не трябваше да го споделям с теб. — Ив се изчерви и затвори очи. — Как можах! Срамувам се от себе си.

— Скъпа Ив, извини ме заради непрофесионалната ми реакция… но и аз съм жена. — Помисли си, че тази нощ съпругът й ще бъде възхитен от инициативността й, предизвикана от разговора й с Ив.

— Не само му позволих да ме обладае, но му помогнах, като се наслаждавах на всяка секунда. — Тя отчаяно се втренчи в дланите си. — Сигурно ще ме помислиш за извратена.

— Напротив — щеше да бъдеш извратена, ако не си изпитала удоволствие от онова, което току-що ми описа. Като лекар ще ти кажа, че сексът между двама души, които се обичат, е изключително здравословен. Страстта в леглото е…

— Това не беше страст, а нещо повече.

— Моля те, спести ми подробностите, защото не отговарям за последствията — засмя се Майра. — С Рурк сте лудо влюбени един в друг, но и двамата сте упорити, не сте склонни към компромиси. Обидила си го, като си опитала да го защитиш с риск за живота ти. И ти щеше да му се разсърдиш, ако беше сторил същото за теб.

— Но…

— Знаеш, че съм права. Но съм сигурна, че при подобни обстоятелства ще постъпиш по същия начин. Осъзнаваш ли, че си засегнала самочувствието му, което е особено опасно при мъже като Рурк. Още преди да се е примирил със самоволието ти, те заварва в прегръдките на друг мъж.

— Ако наистина ме познава, ще знае, че никога не бих…

— Дори не си е помислил, че си му изневерила. Ала не е съумял да понесе два поредни удара върху самочувствието си. Поразсъждавай и отговори честно: искаш ли съпругът ти да бъде безразличен, ако разбере, че имаш интимни отношения с друг мъж?

— Ами… не искам — колебливо призна Ив. Дълбоко въздъхна и с изненада установи, че се чувства много по-добре. — Не бих търпяла мухльо до себе си.

— Разбира се. Реакцията му е типична, Ив. Нокаутирал е съперника си и така е възвърнал самочувствието си. Бранил е „периметъра“ си, за да докаже, че му принадлежиш.

— Точно това ми каза — прошепна Ив.

— Естествено. Взаимно си принадлежите. После пък си го заплашила с оръжието си. Господи, каква ли картинка сте били! А Рурк… е извадил своето оръжие, тъй да се каже.

Ив неволно се усмихна:

— Доктор Майра, ставаш цинична!

— Не ме отклонявай от въпроса. Двамата сте реагирали съвсем естествено — правили сте секс и безсъмнено сте „изпуснали парата“.

— Ами! Едва бяхме свършили, Рурк ме занесе на леглото в спалнята и го направи отново.

Майра изумено я изгледа:

— Не може да бъде! Спазва ли някаква диета? А може би взема витамини, а?

Ив широко се усмихна и за пръв път през този ден се отпусна.

— Благодаря ти. Изпитвам облекчение, а дори не съм повърнала като снощи, когато с Мейвис изпихме Бог знае по колко коктейла и се тъпкахме със сладолед.

— Добър признак. Рурк те обича с цялата си душа, което означава, че го държиш в ръцете си, че си способна да го нараниш. Намери време още днес да поговориш с него.

— Добре.

— Връщам се на работа. — Майра се изправи. — Ще ми се днес да приключа по-рано, да се прибера вкъщи и да вкарам в леглото съпруга си.

Ив усмихнато я проследи с поглед. Преди елегантната и грациозна жена да излезе, я спря:

— Доктор Майра!

— Какво има, Ив?

— Ами онова… предложение… да ми бъдеш като майка. Видя ми се малко странно, но и примамливо.

— Ще се радвам, ако го приемеш. Довиждане.

 

 

Разговорът с психиатърката върна силите на Ив. Влезе в кабинета си и нареди на Пийбоди и Макнаб да закусят, но когато Макнаб се запъти право към кухненския бокс, тя го спря:

— Отиди да закусиш някъде другаде. Искам да остана сама! И не припарвай в спалните! — добави, като видя как блеснаха очите му.

Първо се обади на Фийни. Искаше той да я придружи, ако я повикат в Кулата.

— Компютър, използвай наличните данни и провери вероятността капитан Рот да е извършила убийствата, фигуриращи във файла.

Работя…

Докато чакаше, Ив по навик закрачи напред-назад. Чувстваше се ободрена, изпълнена с енергия, готова да действа. Замисли се за Рот, която отчаяно се опитваше да съчетае работата си със семейния живот.

— Няма да ме постигне нейната съдба! — каза решително.

Каквото и да й струва, няма да позволи на служебните й проблеми да помрачат семейното й щастие. На екрана на компютъра се изписа:

Във връзка с искания анализ: предвид наличната информация вероятността капитан Рот да е извършила двете убийства е 67,03%.

„Процентът е нисък — помисли си тя, — но не бива да пренебрегвам и тази възможност.“

— Компютър, диктувам допълнителни строго секретни сведения: капитан Рот е алкохоличка, бракът й се разпада, има финансови затруднения. Знаела е, че една от жертвите работи в „Чистилището“ и често е посещавала бара, преди да бъде извършено престъплението. Изготви нов сравнителен анализ.

Работя… след въвеждане на допълнителните данни вероятността капитан Рот да е убила двамата полицаи се увеличава с 12,08%.

— Да… има разлика — промърмори Ив. — Вече си в списъка на заподозрените, капитан Рот. Какво още знаем? — Преди да продължи работа, видеотелефонът й иззвъня и тя с изненада видя на монитора лицето на полицай Мартинес. Чуваше се грохотът от уличното движение. Очевидно мексиканката не се обаждаше от работното си място в 128-и участък.

— Научи ли нещо? — попита Ив.

— Открих несъответствия във файловете с данните с моите записки. Опитах се да проследя кой е направил промените и ударих на камък. Някой е фалшифицирал рапортите.

— Направи ми копие. Имам приятел в отдела за електронна обработка на информацията, който е истинска хрътка, освен това е много дискретен.

— Не ми се ще да го изпращам в управлението — нерешително промърмори мексиканката.

— Изпрати ми го у дома. — Ив й продиктува идентификационния код.

— Записах го. Хей, още нещо. Нали обеща да разкараш „опашката“?

— Вече не те следят.

— Ако не са твоите хора, то са от друг отдел. Сигурна съм обаче, че са ченгета.

— Преструвай се, че не ги забелязваш. Не ми се обаждай от служебен видеотелефон.

— Знам правилата, лейтенант.

— Добре. Ако откриеш нещо, потърси ме у дома или по портативния видеотелефон. — Тя продиктува номерата. — Не се доверявай никому.

— Така и правя. Не вярвам дори на теб.

— Дано не ти се случи нещо — промълви Ив, когато Мартинес прекъсна връзката.

Ив се обърна към компютъра, прегледа сведенията, които бе събрала Пийбоди; още трима служители от 128-и участък й се сториха подозрителни. Нареди на компютъра да покаже снимките им на монитора. Видя познато лице и злобно се усмихна:

— Ето го детективът с артистичните заложби. Джереми К.‍ Върнън. Не ми харесва физиономията ти, Джери. Ще те поогледам под микроскоп, приятелю, пет пари не давам за забраната.

Първо провери банковата му сметка, но не откри нищо обезпокояващо. Сетне въведе варианти на името му, датата на раждането му, номера на значката му, търсейки тайна сметка, в която да е внасял пари.

Беше погълната от работата си и не вдигна глава, когато сътрудничката й се върна.

— Господи! — възкликна Пийбоди. — Никога не съм обядвала паеля, и то със скариди. Вълшебно ястие…

— Престани да се прехласваш и се хващай на работа — скастри я Ив. — Използвай другия компютър и разпечатай данните за детектив Джереми Върнън.

— Май сте надушили нещо.

— Да, открих доста любопитен факт. Питам се колко ченгета имат закодирани сметки в банка, намираща се в друг град.

— Във всеки случай аз нямам. Като си платя наема и отделя пари за транспорт и за храна, не ми остава почти нищо. Знаете ли откога спестявам за ново бельо? Половият живот е приятно разнообразие, но не можеш да се появиш пред любовника си със скъсани гащи.

— Детективите са по-добре платени от униформените полицаи — разсъждаваше на глас Ив, — но не вярвам заплатите да са се повишили дотолкова, че този тип да спести над три хиляди долара. Подозирам, че има и други влогове. Милс например беше внасял парите на името на свои починали роднини. Да му се не види, къде е Макнаб?

— Сигурно още се тъпче в кухнята. Не ме карайте да отида да го повикам, защото ще се съблазня и ще опитам божествената торта с ягоди.

Ив никога не беше използвала вътрешния телефон, но тъкмо сега беше моментът да започне. Обърна се към микрофона и извика:

— Макнаб! Докарай си кльощавия задник при мен! Веднага!

— Задникът му не е кльощав, а стегнат — обади се Пийбоди, а Ив й хвърли убийствен поглед:

— Забраних ти да говориш на тази тема!

— Само отбелязах един факт — избърбори сътрудничката й. — Искате ли да започна издирване на починалите роднини на този Джереми?

— Остави на Макнаб. Ще се справи по-бързо и от двете ни — отвърна Ив. Помисли си, че ако разпредели работата, ще разполага с време за онова, което беше намислила. — Нека извади всички имена, после ще му помагаш и ти. Търсете наскоро открити сметки. Ако не излезе нищо, опитайте с номерата на значките им, на личните им карти, на шофьорските им книжки… изобщо с всичко, което ви дойде на ума. Взимам си един час отпуска.

На вратата се сблъска с Макнаб, който възкликна:

— Лейтенант, изкарахте ми акъла! Като чух гласа ви, все едно чух глас божи! Едва не се подмокрих!

— Благодаря, че си се държал толкова мъжки. Избърши ягодовия крем от устните си и започвай работа.

— Къде отива? — попита Макнаб, когато тя излезе.

— Каза, че си взима един час отпуска.

— Далас си е взела отпуска! Не може да бъде. Може би наистина съм чул божия глас и е настъпил краят на света!

Пийбоди се подсмихна. Идваше й да избухне в смях, но реши, че напоследък е била прекалено мила с Макнаб и е време да го сложи на мястото му.

— И лейтенантът има право на личен живот. Ако не се захванеш за работа, ще те изрита чак до Ню Джързи, когато се върне.

— Още не съм пил кафе — нацупи се младежът, но преди да се върне в кухнята, погледна монитора и попита: — С какво се занимава в момента?

— С този човек. Иска да разберем дали има тайни банкови сметки.

— Познавам колегата. Казва се Върнън. Нямам хубави спомени за него. Имали сме вземане-даване по времето, когато бях обикновен полицай. Според мен Върнън е кръгъл глупак.

— Защо си толкова озлобен към него? Сигурно не е оценил твоята гениалност.

Макнаб кисело се усмихна:

— Този тип обича да се перчи. Надува се като пуяк. Веднъж ни наредиха да задържим някакви наркопласьори, а той взе да тормози проститутките, които арестувахме. Виреше си носа, все едно е разбил голям наркокартел, а с полицаите се отнасяше като с роби. По-късно разбрах, че една от проститутките се е оплакала от оказания сексуален тормоз и Върнън бил порицан.

— Симпатяга!

— Истински чаровник. Наскоро ми казаха, че предпочитал да арестува проститутки наркоманки, за да го подкупват с дрога. Е, приятелю Джери, рано или късно всичко се връща тъпкано.

Забрави за кафето, разкърши пръсти и ентусиазирано се залови за работа.