Елизабет Лоуел
Самотникът (9)

Девета глава

Мълчаливо Идън се зае да пъха якето в раницата си.

— Отиваш ли някъде? — Невада я гледаше изпитателно.

— На лов за котки. — Тя внимателно контролираше гласа си. — Много ме бива в това, макар да е ясно, че за друго не съм добра. Целувките. Воденето на битка…

Очите на Невада се присвиха. Младата жена не бе в състояние да преодолее тъгата в гласа си.

— Ще ти дам клетъчния телефон. Сложи и него в раницата си.

— Не, благодаря.

— Това не е молба, а закон за „Рокинг Ем“. Щом тръгваш да бродиш из планините, вземаш и телефона, за да можеш да се обадиш, ако изпаднеш в беда; прикритието не е идеално, но е по-добро от нищо.

— Не ти помогна миналата седмица.

— Телефонът бе останал в чантата на седлото.

— Прекрасно място.

— Не бъди нагла — нервно изрече Невада.

— Защо не? Така ти помагам.

Идън не сложи раницата на гърба си, а нехайно я провеси през рамо. Отвори вратата и се накани да пристъпи навън, когато ръцете на Невада я спряха. Вратата отново бе затворена. Движенията му бяха светкавични. Голите му ръце издаваха силата, която бе овладял. Бе истински боец, привикнал да се бие и да печели.

— Щях да те пусна да си вървиш. — Гласът му бе дрезгав. — Бог да ми е на помощ, опитах се да го направя. А след това те зърнах как стоиш в слънчевата светлина, усмихната, заслушана в песента на птица. Беше толкова красива, че едва не коленичих.

Той сви пръсти в юмрук и бавно ги отпусна. Ръцете му леко трепереха.

— Приказно момиче, направено от смях и слънчеви лъчи — прошепна той. Устните му докосваха косата й, ухото, опитваха топлотата на врата й. — Не съм подходящ за теб, но ще те желая, докато се движа.

Идън вдигна ръце пред лицето на Невада и му показа, че треперят. Той промърмори нещо, което можеше да бъде и ругатня, и молитва. Тя понечи да се обърне към него, но бе отново притисната към вратата от силното му тяло.

— Помисли си добре, преди да се обърнеш. — Гласът му бе груб и издаваше възбудата му. — Не ти предлагам любов, нито щастие след това. — Невада сведе глава и притисна устни до врата й — Но когато свърша, ръцете ти няма да треперят.

Първично желание разтърси тялото й. Внезапно осъзна, че Невада е отпуснал ръце и не я притиска. Стоеше до нея и чакаше отговора й. Тя бавно остави раницата да се свлече на пода и се обърна с лице към него.

Погледът му спря дъха в гърдите й. С вопъл протегна ръце към неговите и само след миг Невада я целуваше. Тя мълвеше името му и обви с ръце врата му. Той отново я целуна и отне способността й да говори, да мисли, да диша.

Единственото, което интересуваше Идън, бе допирът до тялото му, прегръдката му. Опитваше вкуса на устните му и се оставяше на неговите. Пръстите й рошеха косата му, брадата му или се впиваха в раменете му. С възторг опипваше мускулестите му ръце и се опияняваше от силата, излъчвана от тялото му, като пламенно отвръщаше на целувките му.

Невада с изненада откри, че младата жена му даряваше повече, отколкото бе очаквал, отколкото бе получавал от друга досега. Тя откликваше с щедростта на лятото, ускоряваше ритъма на сърцето му и той се отдаваше на огнения вихър на целувките. Езикът му проникваше все по-навътре със страст. Двамата бяха останали без дъх, преплели здраво ръце. Невада внимателно вдигна Идън, макар че се боеше да не бъде отблъснат.

Накрая вдигна глава и остави Идън да се отпусне върху тялото му, без да се опитва да прикрие възбудата си. Потръпна от удоволствие, щом тя притисна устните си в неговите. Държеше я в ръцете си и диво се бореше да възвърне контрола върху чувствата си, върху реакциите си, който бе считал за неотменен в продължение на много години.

— Господи! — Опита се да се отдръпна от Идън, но вместо това едрата му длан вплете пръсти в косата й.

— Невада? — Идън силно го прегърна, уплашена, че ще се отдалечи от нея. — Какво не е наред?

— Нищо. Всичко. Ти ме изненада, Идън.

— Аз?

Невада прокара пръсти през светлата й коса, после вдигна брадичката й и я накара да го погледне.

— Да — каза й. Захапа леко долната й устна и потръпна едновременно с нея. — Ти ме желаеш.

— Какво?

— Усетих го, видях го. Ти ме желаеш.

— Какво лошо има в това? — Очите й бяха огромни.

Той долавяше смущението й така, както усещаше страстта й.

— Нищо. Няма нищо лошо. Само е… Изненадващо. Никоя жена не ме е целувала като теб. Без сметки, без да очаква нещо в замяна. С пълно себеотдаване и огнена страст. Щом те целунах, страстта ти още по-силно се разгоря. Можех да те обладая. Бог ми е свидетел, че го исках.

Идън го гледаше неразбиращо.

— Не усети, нали?

Тя поклати глава.

— Не дойдох в Уайлдфайър каньон, за да се любя с теб. Дори доброволно изпразних джобовете си, за да държа ръцете си в тях, ако се изкуша да те докосна. Оказа се безполезно и сега се питам как да те предпазя да не забременееш. Какво ще кажеш? Можеш ли да се справиш с това?

Идън отново поклати глава. Невада подигравателно изви устни, въпреки че очите му блестяха от обзелата го страст.

— И аз мисля така — каза й. — Ти не спиш с мъжете, нали?

Идън за трети път поклати отрицателно глава.

— Хубавото е, че има различни начини да хванеш котката.

— Какво?

Невада се поколеба, вдигна глава и попита:

— Колко опитно си, Приказно момиче?

Тя прехапа устни и го изгледа разтревожено.

— За какъв опит говорим, практически или интелектуален?

— Практически.

— Не много.

— Колко е това „не много“?

— Никак.

Невада подсвирна.

— Девствена си, нали?

— Това няма значение. Всяко момиче започва така.

— Господи! — бе единственото, което Невада успя да каже. Гледаше я невярващ.

— Не се притеснявай! Девствеността не е заразна.

— И аз не съм заразен, но не е нужно да се безпокоиш за това.

— Не те разбирам.

— Ще си останеш девствена.

— Но аз не искам…

— Ще бъдеш много опитна, но така или иначе си оставаш девствена.

— Това пък какво значи?

Невада взе лицето й в големите си длани. Устните й тръпнеха от целувките, с които го бе научила на повече, отколкото знаеше до този миг за страстта между мъжа и жената. Чудеше какво ли още би могъл да открие, на какво да научи прекрасната си и страстна Идън.

Присвитите очи на Невада се плъзгаха по извивките на изящното тяло на момичето, от гърдите до коленете й, а тя имаше усещането, че за първи път е открила сладостта на първите пролетни слънчеви лъчи.

— Невада — прошепна тя, — няма ли да ме целунеш?

— А не искаш ли ти да ме целунеш?

— Дали искам? — Тя меко се засмя, като се питаше дали младият мъж е в състояние да проумее, че любовта за нея бе ново усещане — първично и диво. Не можеше да го изрази в слова.

— Когато те хванах за ръката, за да не убиеш онова момче в бара и ти ме погледна… ти ме видя, Невада. Проникна в душата ми и затова ме остави да те спра. Позволи ми и аз да те видя — шептеше замаяно тя. — Родени сме един за друг. Искам да бъда с теб. В рая или в ада, все едно къде!

Невада тихо простена и приближи устни към устните на Идън. Щом усети топлината на езика й, я притисна и повдигна леко тялото й. След време се опита да я отдалечи от себе си, останал без сили от неимоверните усилия, които полагаше, за да контролира тялото си. Но удоволствието го опияняваше и не бе в състояние да се възпре.

Само още веднъж. След това ще спра и ще си поема дъх. Само веднъж…

Плъзна отново език между устните й и дочу сподавен стон. Бавно овладя устата й и се опита да спре. Но Идън не желаеше да се откаже от милувките му, от първичната му мъжка страст. Инстинктивно зъбите й ограничиха движенията на езика му, подканвайки го да продължат.

Идън би се засмяла на реакцията му в този миг, ако Невада не бе плъзнал ръце по тялото й. Притискаше гърдите й и тялото й се извиваше, понесено върху гребена на горещите вълни на желанието.

Езикът на Невада отново проникваше в устата й и предизвикваше Идън. Ръцете му галеха гърдите й, чиито зърна бяха станали твърди. Той ги докосна и така предизвика ново усещане, което разтърси тялото на момичето. Имаше чувството, че костите й се разтапят.

— Невада, не издържам повече. — Тя бе удивена от мощта на чувствата си и посегна към ръцете му.

— Не се опитвай! Аз ще те държа. Мога да те държа и с една ръка. — Гласът му бе суров. — Но първо имам да свърша нещо. Не, сто неща. Хиляда… О! Господи, Идън, какво ми правиш?

Идън отвори очи и срещна погледа на Невада. Защо ли бе решила, че е хладен? Бе горещ, изгарящ като целувките му.

— Сложи ръцете си на врата ми. Дръж се за мен.

Ръцете му отново се плъзнаха от раменете към бедрата й, телата им бяха притиснати и тя усещаше възбудата му. Инстинктивно му отвърна със страст, леко разтвори бедрата си и той простена. Избутваше с леки тласъци тялото й ту нагоре, ту надолу и всеки път се заричаше, че ще спре.

Не спираше.

— Отвори устни и ме целуни — каза й, надвесен над нея. — Искам да проникна в теб. Целуни ме.

Идън покорно изпълни желанието на младия мъж, самата тя тръпнеща от наслада. Светът се завъртя около нея и тя още по-силно заби пръсти в раменете му. Той внимателно я положи върху дюшека. Желаеше я с настоятелност, която изглеждаше невъзможна. Опитваше се да не мисли, защото само така можеше до известна степен да контролира тялото си.

Дълго след това Невада с неудоволствие прекрати целувката. Вдигна глава и въздъхна. Никой не го бе изкушавал като Идън, лежаща тръпнеща и беззащитна в ръцете му, изпълнена с желание, което го караше да тръпне.

— Трябваше да сложа лед във водата, с която се къпах. — Невада не можеше да преодолее възбудата си.

Огледа я отново от глава до пети. Не пропусна нищо. Нито вената на врата й, която пулсираше в бесен ритъм, нито зърната на гърдите й, които ясно се очертаваха под меката материя на блузата.

— Но нямаше да помогне.

— Нямаше ли? — дрезгаво изрече Идън. — Мислех, че ледената вода помага винаги.

— Когато излееш ведро с вода върху пламтящ огън, получаваш пара — поклати глава той и я наведе към гърдите й.

Зъбите му леко захапаха едното от зърната и Идън почувства, че й се вие свят от удоволствие. Изви се като дъга към тялото на Невада.

— Пламтящ огън. Истински, по-горещ от ада. Ще ми разрешиш ли да те съблека или искаш да си в безопасност?

— Аз винаги съм в безопасност с теб, Невада. Знам го още от първия път, когато те видях.

Гъстите ресници се спуснаха и скриха блестящо зелените очи на Невада. Идън прокара пръсти през косата му, погали брадата му и нежно го целуна.

— Съблечи ме, Невада — прошепна тя и плъзна език между зъбите му. — Искам да усетя брадата ти. Искам да те усетя…

Ръцете му се преместиха от врата й към кръста. Дрехите се свлякоха и разкриха прекрасните извивки на гърдите й. Тя почервеня. В очите на Невада разкри страст и възхита, които я накараха да забрави, че не се бе отдавала никому.

Тънката верижка меко блестеше на врата й. Невада плъзна език по дължината й. Болка и удоволствие се сляха в едно. Опитваше се да си представи какво ще стане, ако той остави контролът да му се изплъзне.

Невада съзнаваше, че трябва да спре, да остави Идън недокосната, но не можеше. Още не. Тя бе прекрасна, топла, а той от цяла вечност копнееше за топлота и красота.

Ръцете му галеха връхчетата на гърдите й. Сякаш тялото й се взриви. Невада я гледаше с очакване. Тя бе готова да му даде тялото си, но не можеше да пренебрегне моментното колебание.

— Мога да те сваля долу и да те унищожа. — Невада бе разкъсван от желание да докосне всяко кътче от тялото й. — Знаеш го, нали? Имаш ли нещо против устните ми? Кажи нещо, Идън. Не искам да те уплаша или да те стресна.

Тя притисна ръцете му към тялото си и го погледна право в очите. Желанието бе овладяло изцяло тялото й.

— Аз не съм уплашена. Знам, че никога не би използвал силата си срещу мен и това е най-важното.

Идън погали брадата му, устните му и пъхна пръсти между тях.

— А сега някои от мислите ми по-скоро биха стреснали теб, а не мен. Нямам опит, но не се страхувам. Докосвай ме както искаш. Научи ме как искаш аз да те докосвам. Искам да ти дам онова, от което имаш нужда, всичко, за което си мечтал. Искам… искам всичко.

В продължение на минути Невада се бореше със себе си. Идън не съзнаваше какво му причинява, какво му предлага. Бе я пожелал с дива страст още оня ден, когато тя вървеше към него в бара. Сякаш самото слънце бе слязло на земята и го бе повикало.

Идън бе дар, който не можеше да си позволи да приеме.

Идън бе дар, от който не можеше да се откаже.

— Идън…

Невада искаше да поговори с нея, но глас не излизаше от устата му. Само дисциплината на боеца му помагаше да се дръпне от нея. А тя го гледаше с очи, събрали всички цветове на живота, страстта. Тя шептеше омайни обещания. Обещаваше му… всичко.

Невада обви с език пръста на Идън, смукна го нежно и го пусна.

— Това значи ли, че няма да възразиш, ако сваля обувките и чорапите ти?

Идън се усмихна.

С бързо движение Невада я вдигна и остави да коленичи. Свали обувките и чорапите й и нежно потърка кожата й. С удивление проследи промяната в израза на Идън.

— Познаваш по-добре от самата мен тялото ми — каза тя. — Ръцете ти са топли и силни. Обожавам ръцете ти, Невада.

Той вдигна едно от стъпалата й и го приближи до лицето си. Идън трепна. Невада леко захапваше един след друг пръстите й и те се свиваха и разпускаха. Идън бе останала без дъх и Невада бавно се дръпна назад. След това плъзна ръце по дължината на бедрата й. Щом ги постави върху колана на джинсите, я изгледа въпросително.

— Както искаш, Невада — дрезгаво шепнеше тя. — Кажи ми какво да правя. Кажи ми как да те направя щастлив.

— Ти ми се доверяваш… — Невада затвори очи, а когато отново ги отвори, те блестяха като брилянти. — Приказно момиче, щастлив съм да те държа в прегръдките си.

Той отново потърси гърдите й. Лека въздишка се отрони от устните й, щом Невада внимателно свали джинсите й. Тя осъзна, че е гола под изпитателния взор на Невада и се разтрепери. Той положи длан върху тъмния триъгълник на слабините й и проникна с дългите си пръсти между краката й.

— Всичко е наред — каза й. — Вече не си гола.

Ръцете му бяха нежни и внимателни. Идън имаше чувството, че се разтапя, а Невада се опияняваше от отговора на тялото й.

— Целуни ме, Идън. Позволи ми да проникна в теб.

Идън разтвори устни и се понесе на вълните на сексуалната възбуда при допира на езика на Невада до нейния. Тя извика.

Срамът я бе изоставил напълно. Невада леко я ухапа по врата и отново спусна ръка по бедрото й. Предизвикваше я, галеше я, а тя бе пламнала така, сякаш бе потопена в лава.

Невада нежно я притисна към себе си като се опитваше да пренебрегне силата на незадоволената си страст. Бе невъзможно. Поемаше си дъх и усещаше уханието на тялото й, топлината и мекотата му.

След няколко минути Идън въздъхна.

— Беше прав. Ръцете ми вече не треперят. А ти си още тук.

— Ще оживея.

— Радвам се да го чуя, защото имам нужда от помощта ти.

Тя се приведе над ботушите му.

— Идън, какво правиш?

— Свалям ти ботушите.

— Виждам — прозвуча рязко отговорът му.

— Така си и мислех. — Тя нежно го изгледа. — Вгледай се по-отблизо и ще видиш как изчезват и дънките ти.

Невада стрелна ръце и сграбчи нейните.

— Не бива — каза й.