Елизабет Лоуел
Мълчаливецът (14)

Четиринадесета глава

Всичко ще бъде наред. Той просто има нужда от време, за да привикне с мисълта. Сигурно държи на мен. Не би ми предложил да се ожени, ако не държеше на мен, нали? Много мъже не се женят за бременните си приятелки. Всичко ще бъде наред.

Безмълвно повтаряните думи се бяха врязали в ума на Марая през дългите часове, след като утрото настъпи и вече смисълът им се губеше. Непрекъснато си представяше лицето на Кеш, когато й каза, че си е осигурила име за бебето и издръжка по време на бременността.

Когато се оженим, ще покажа на Кеш колко много го обичам. Сигурно ме обича и той. Не е нужно да се жени за мен, той сам така реши. Всичко ще бъде наред.

Колкото повече Марая повтаряше тези думи, толкова по-неспокойна се чувстваше. И все пак същите тези думи на надежда бяха единственото, което потискаше отчаянието. Беше ужасена, по кожата й избиха капчици студена пот, когато усети липсата на Кеш.

Той щеше да се ожени за нея, но не искаше детето, което носеше. Щеше да се ожени за нея, но не вярваше в любовта й. Щеше да се ожени за нея, но си мислеше, че тя иска само да осигури име на детето и пари по време на бременността си. Щеше да се ожени за нея, но бе уверен, че е паднал в най-стария капан на света.

А как да му докажа, че греши? Нямам свои пари. Нито дом. Нито работа. Нито професия. Стремя се да постигна всички тези неща, но за момента ги нямам. Нямам нищо и не мога да му кажа: Ето, виждаш ли, нямам нужда от твоя апартамент, от храната ти, от парите. Имам нужда единствено от теб, от мъжа, когото обичам. Единственият мъж, когото съм обичала.

Само че по този начин не можеше да го докаже.

— Марая? Будна ли си?

За момент й се стори, че мъжкият глас е на Кеш, но щом се обърна към вратата, надеждата, проблеснала по лицето й се стопи, щом разбра, че е Невада. Отиде до вратата, отвори я и се вгледа в светло зелените очи, които не пропуснаха следите от тъга по лицето й.

— Добре ли си? — попита Невада.

Марая стисна зъби, за да не позволи на сълзите да рукнат. Ако кажеше на Невада какво е станало, нещата нямаше да се оправят. Кеш не понасяше необичайното разбирателство между Невада и Марая.

Не можеше да разкаже и на Люк, на собствения си брат, защото това означаваше да го накара да избира между сестра си и Кеш, мъжът, който му бе близък като брат. Подобен избор не трябваше да се прави. Не и заради нея. Нито заради Кеш. Дължеше всичко на Люк, на брат си, който отвори сърцето си и дома си за нея след петнадесет годишна раздяла.

— Аз… просто съм малко уморена. — Марая се насили да се усмихне. Тогава забеляза малкия грижливо опакован вързоп в ръцете на мъжа и с удоволствие смени темата. — Това какво е?

— За теб. Пристигна вчера, но така и не ми остана време да ти го донеса.

Марая пое пакета. Погледна го любопитно. Нямаше нито марка, нито адрес, нито подател, нищо, от което да се разбере кой го изпраща.

— Да, да, твое е — каза Невада, забелязал колебанието й.

— Какво има вътре?

— Картата на Лудия Джак.

— Значи са открили къде е мината.

Невада присви очи. В гласа й го нямаше живото любопитство, само някакво отчаяние, което златните й очи не успяваха да прикрият.

— Не съм питал, а и те не ми казаха — отвърна след малко Невада. — Просто ми изпратиха пакета. Давам ти го във вида, в който го получих.

Марая погледна пакета и го остави на близката маса.

— Благодаря ти.

— Няма ли да го отвориш?

— Ще изчакам… Кеш.

— Последно го видях в кухнята с Карла. — Невада внимателно наблюдаваше Марая, усетил безпокойството й. — Каза ли му за бебето.

Марая потръпна при спомена.

— Да. Казах му.

Марая слезе от верандата и се отправи към голямата къща. Не можеше да чака нито минута повече. Може би Кеш вече бе осъзнал, че тя не е имала за цел да го впримчи. Може би вече е разбрал, че го обича.

Всичко ще бъде наред.

Марая се затича към къщата. Втурна се през задната врата, влетя в кухнята, но беше празно. С разтуптяно сърце надникна в хола. Кеш беше там, до Карла. Ръката му бе върху корема й и по лицето му бе изписано учудване.

— Мърда — каза той и внезапно се усмихна. — Усещам как мърда!

Страхопочитанието в гласа на Кеш накара сърцето на Марая да се свие от облекчение. След като един мъж е толкова развълнуван от бременността на сестра си, значи може да приеме и бременността на приятелката си.

— Мърда ли? Странен начин на изразяване — разсмя се Карла. — Това си е направо задно салто.

Силен вой от детската стая на горния етаж разсея Карла.

— Лоугън май загуби търпение. Здрасти, Марая. Кафето е още горещо.

— Благодаря — отвърна разсеяно Марая. Приближи до Кеш, лицето й озарено от надежда и очакване. Хвана ръката му и я притисна до своя корем.

— Струва ми се, че и аз усетих нашето бебе да мърда. Но трябва да стоиш неподвижно, иначе няма…

Думите й бяха прекъснати, когато той рязко си пое дъх и отдръпна ръка така, сякаш го бе близнал огън. Мисълта какво би било наистина да почувства движенията на собственото си дете му причини такава болка, че можеше да изкрещи.

— Нищо не усещам — отвърна грубо той. — Просто въображението ми не е толкова добро като твоето.

Завъртя се и стисна ръце, за да прикрие треперенето им. Когато заговори, гласът му бе толкова овладян, че тя трудно го позна.

— Утре заминавам, за да уредя нещата. След като се оженим, ти ще останеш тук.

Марая забеляза, че той не влага никакви чувства и по гърба й плъзна ледена тръпка.

— Ами ти?

— През повечето време няма да съм тук.

Очите й се напълниха със сълзи. Не можеше да ги спре, както не успяваше да се предпази от студа, вледеняваш душата й.

— Защо? — попита тя. — Никога не си работил толкова много.

— Никога не съм имал жена и дете, за които да се грижа.

Безизразният му глас изплющя като камшик. Тя преглътна, но гърлото й остана сухо и очите й горяха.

— Ако не искаш да се женим — каза тя с треперещ глас, — защо ми предложи?

Кеш изрече нещо грубо, но Марая не се отказа. Дори гневът му бе по-добър от липсата на чувства, които използваше като оръжие срещу нея.

— Други мъже знаят, че ще имат деца, но не се женят — каза тя. — Ти защо ще се жениш за мен?

— Не мога просто така да зарежа сестрата на най-добрия си приятел. Ти въртиш Карла на малкия си пръст. Всички ще решат, че съм истински гад, задето съм те зарязал бременна.

— Значи затова… — Марая потръпна и усети как я обзема отчаяние.

— Карла и Люк са единственото семейство, което някога ще имам — продължи жестоките си думи той.

— Това не е истина — отвърна тихо тя. — Имаш мен! Ще имаме и бебето.

Втурна се към Кеш и го прегърна, задържа го до себе си с всички сили. Все едно че притискаше скала. Той не трепна, стоеше неподвижен и безразличен, единствено стисна длани, когато мекото й тяло се притисна до него.

— Ще бъдем семейство — каза тя. Устните й се притискаха до бузата, до врата и челюстта му в отчаяни целувки, които разкриваха много повече, отколкото думите биха разкрили за копнежа, самотата, любовта и желанието. — Поне ни дай шанс, Кеш. Беше ти приятно с мен преди, какво се промени?

Докато говореше, ръцете й галеха гърба му, раменете, косата, копчетата на ризата, а след това устните й жадно се спряха до неговите. Когато усети трепета му, възкликна сподавено и потри буза в гърдите му.

— Харесваха ти целувките ми, ръцете ми, тялото ми, любовта ми — говореше тя и се докосваше бавно до него, обзета от удоволствие. — Отново може да бъде така.

Кеш се премести със стряскаща сила, отблъсна я на разстояние и я задържа далече. Обзе го черна ярост, докато слушаше как жената, на която бе вярвал толкова много описва най-съкровената му мечта, най-истинската му жажда, използвайки собствената му уязвимост като оръжие.

— Ще те издържам — каза той през стиснати зъби. — Ще дам името си на копелето ти. Но проклет да съм, ако приема подаянията на друг мъж в леглото си.

Ужасът от казаното накара Марая да пребледнее като платно.

— Какви ги говориш? — прошепна стреснато тя. — Това бебе е твое. Би трябвало да го знаеш. Бях девствена. Ти си единственият мъж, когото съм обичала!

Устата на Кеш се сви в тънка линия, а очите му проблеснаха студено.

— Страхотно представление, чак до сълзичките по дългите черни мигли. Само че има една малка подробност от грижливо изпипания ти сценарий на наранена невинност. Стерилен съм. — Марая поклати недоверчиво глава. Не можеше да повярва на чутото. Кеш продължаваше да говори и да излага горчивата истина. — Когато бях на шестнадесет — каза Кеш, — Карла се разболя от заушка. Аз също се заразих. Тя се оправи. И аз… донякъде. Затова никога не съм те пазил. Не можеш да забременееш от мен.

— Но аз съм бременна от теб.

— Получаваш това, което искаш само наполовина. — Усмивката му я смрази. — Примири се с половината, сладурано. Аз и толкова няма да имам.

— Чуй ме — каза напрегнато Марая. — Пет пари не давам от какво си бил болен, нито пък какво са ти казали лекарите. Сбъркали са. Кеш, трябва да ми повярваш. Обичам те. Никога не съм спала с друг мъж. Това дете е твое!

За момент пръстите на мъжа се впиха в раменете й. Пусна я бързо след това отстъпи, защото не бе сигурен, че ще успее повече да я докосва.

— Ти си направо невероятна. — Натъпка ръце в задните джобове на дънките. — Честна дума. Невероятна. За пръв път в живота си съм благодарен на Линда. Ако тя не бе същата лъжкиня като теб, вече щях да съм паднал на колене и да те моля за прошка. Само че тя добре ме научи. Тя заби ножа и го завъртя в раната за по-добър ефект.

— Аз…

Кеш продължи да говори, без да й обръща внимание.

— Това, че си била девствена, съвсем не означава, че си ми останала вярна след това — заяви той. — И Линда беше девствена. Казваше ми, че ме обича. А после ми съобщи, че е бременна. Да ти звучи познато? — Прецени ужаса в очите на Марая с неприкрита студенина. — И аз реших, че ще ти бъде познато. Работата е там, че й повярвах. Толкова много ми се искаше да повярвам, че съм извадил късмет, че тя наистина е бременна от мен. Бяхме женени от пет месеца, когато тя заяви, че ме напуска. По всичко личеше, че гаджето й, с когото ту се бяха събирали, ту се разделяли, най-сетне бе решил да я прибере.

Марая сплете пръсти, за да спре ръцете си да треперят.

— Ти си я обичал — прошепна Марая.

— Бях влюбен в мисълта, че е бременна от мен. Бях убеден, че носи моето дете и й казах, че няма да й дам развод преди раждането. Тогава можеше да си тръгне, но без детето. То щеше да остане при мен. И така тя роди. След това направихме кръвен тест. Оказа се, че не съм имал никакъв късмет. Де такъв късмет. Бебето не беше мое. Край на разказа.

Кеш издаде някакво подобие на груб смях.

— Искаш ли сега да ти разкажа смешното. Никога не съм вярвал, че Линда ме обича, но бях започнал да вярвам, че ти ме обичаш. Успя да ме впримчиш както Линда никога не можа. — Внезапно погледна Марая, вгледа се внимателно в нея, а тя забеляза дълбочината на чисто мъжкия му гняв. — Да не си ме докоснала отново. Няма да ти харесат последствията.

Марая затвори очи и се олюля, защото не можеше да понесе изражението в очите на Кеш. Студенината му бе толкова ужасна, колкото и болката й.

Усети, че няма да може да изтърпи повече. Обърна се и избяга от къщата. От хладния въздух навън й се догади. Забави крачка, въпреки че трепереше и се отправи към старата къща. Боровете наоколо също трепереха под милувките на студения вятър.

Когато затвори вратата, тя издаде приглушен вопъл и се олюля, сви ръце пред себе си, за да се запази от студа, който бе попарил надеждите й. Бавно се отпусна на колене и й се прииска да заплаче, но очите й останаха сухи.

Всичко ще бъде наред. Трябва да се оправи. Все някак ще го накарам да ми повярва. Де такъв късмет, както казваше Кеш. Но това е истина, Кеш. Мечтата ти се сбъдна, а ти не искаш да повярваш. И в любовта ми не вярваш. И на мен. А аз не мога да направя нищо. Абсолютно нищо!

Марая се олюля отново и се подпря на масата до вратата. Под пръстите й се плъзна малък пакет. Тя го улови, преди да падне долу.

Де такъв късмет.

Не можеше да повярва, че е останала някаква надежда, когато скъса опаковката и разтвори картата на Лудия Джак. Имаше и обяснително писмо и копие на самата карта. На копието нямаше празни места, нито петна от стоенето, нито замазани участъци, нищо, освен паяжина от пресечени линии, които й разкриха, че двамата с Кеш са търсили в погрешна част на Девилс Пийк.

А ще ми повярваш ли, че те обичам, ако ти дам мината на Лудия Джак? Това ще бъде ли достатъчно доказателство, че не си търся някой, който да ме издържа, както е било при мащеха ти и съпругата ти? Ще ми повярваш ли, ако…

С разтреперани ръце Марая сгъна копието и го натъпка в джоба на дънките. Тихо и бързо тя отиде в работната стая и се преоблече в дрехи, подходящи за преходи. Когато бе готова за тръгване, извади бележник и започна бързо да пише.

„Нямам нищо ценно, което да ти дам, нито пък мога да измисля как да те накарам да ми повярваш. Начинът е само един. Мината на Лудия Джак. Сега вече е твоя. Подарявам ти я. Цялата.

Ще я намеря и ще напълня ръцете ти със злато. Тогава ще трябва да ми повярваш, че те обичам. А когато ми повярваш, ще разбереш, че бебето е твое.“

Де такъв късмет.