Нора Робъртс
Сълзите на луната (8)

Глава 8

Мелодията, която се въртеше в главата на Шон, неимоверно подобри настроението му. Докато парата от тенджерите и тиганите се надигаше, а олиото се нагорещи, той я остави да се лее нота по нота. После промени ключа, за да стане по-драматично. Думите не му бяха още съвсем ясни, но щяха да дойдат. Приличаше на лятна песен, пълна със светлина. Мислеше за нея и я слушаше как звучи в главата му — така зимната сивота изчезна.

Бирата и разговорът в кухнята с Ейдан предишния ден го успокоиха. А Шон най-много обичаше да се чувства спокоен.

В момента не разбираше защо събитията го изнервят. Малката Мери Кейт просто преживяваше фаза, типична за всички млади момичета. Щеше да отмине толкова бързо, колкото и се появи. Самият той премина през различни фази, нали? Спомни си как на осемнадесет копнееше и въздишаше по хубавата Колийн Бренан. За щастие никога не събра кураж да предприеме нещо повече. По онова време хубавата Колийн бе двадесет и две годишна и сгодена за Тим Рейли.

След няколко седмици му мина и започна да въздиша по друго красиво лице. Такъв бе ходът на нещата в края на краищата. С времето, разбира се, вече не само въздишаше, но откри и приятното усещане гола жена да лежи под него. И му се стори като истинско чудо.

Въпреки това внимаваше кого и как докосва, така че когато историята приключеше, всеки да продължи по пътя си, доволен от придобития опит. Не беше мъж, който възприема акта на любенето нехайно. А това, предположи той, е една от причините да не е участвал в такова истинско чудо… от няколко месеца насам.

И най-вероятно затова, допусна той, Брена О’Тул бе предизвикала този прилив на хормони.

Не бе сигурен, поне засега, дали възнамерява да направи нещо. Не. Брена бе същинска загадка и май е най-добре да я остави неразрешена. Малко време, прецени той, няколко внимателни стъпки, и двамата ще са на старата, позната територия.

Съзнанието му ще си възвърне обичайното спокойствие, а животът му ще продължи както досега.

Единствено трябва да забрави колко… възбуждащо му действат устните й.

Разбърка яденето в една от тенджерите и провери как върви печенето на зелето с картофи. Прибави още малко риган към супата — номер, научен от практиката. Тази вечер щеше да сервира Джуд, но той не се съмняваше, че ще се справи.

Междувременно предстоеше да изпържи риба за двама от гостите. Постави парчетата в олиото и вдигна глава, защото задната врата се отвори.

Раменете му мигом се напрегнаха, очите се присвиха и в стомаха му се появи топка.

— Чудесно ухае — отбеляза Брена непринудено, вдъхвайки ароматите. — Едва ли ще си хапнем така вкусно в Уотърфорд сити.

Беше се гримирала, а на ушите й висяха лъскави обици. И, за Бога — рокля, която не оставяше много за въображението на мъжете относно формите й, пък и откриваше доста от стройните й, мускулести крака.

— Какво си се издокарала такава?

— Ще вечерям с Дарси и двама от Дъблин.

Многократно би предпочела да придърпа стол към масата и да хапне от ястията на Шон, но бе дала дума и това изчерпваше въпроса.

— Готвиш се да излезеш с мъж, когото досега не си виждала през живота си, така ли?

— Дарси го е виждала. Най-добре да се кача горе и да я махна от огледалото или ще се мотае още поне час и никога няма да получа вечерята си.

— Я почакай една минута.

Сам по себе си тонът му бе достатъчен, за да я спре. Прозвуча доста остро и съвсем нехарактерно за Шон. Но преди още да успее да се извърне, той я държеше за рамото, което я накара да попита:

— Какво ти става?

— А, и парфюм — отбеляза той с отвращение, доловил аромата, който я обгръщаше. — Трябваше да се досетя. Направо се прибирай вкъщи. Няма да те пусна да ходиш никъде така облечена.

Щеше да си изпусне нервите и да го захапе за врата, но не съумя да преодолее смайването си.

— Да ме пуснеш ли? Какво искаш да кажеш?

— Точно така — нямаше да те пусна. И много добре разбираш какво искам да кажа. Изненадан съм, че майка ти е разрешила да излезеш от вкъщи облечена по този начин.

— На двадесет и четири години съм, ако случайно си забравил. Още преди няколко години майка ми престана да се занимава с избора на дрехите ми. И определено не е твоя работа как съм облечена.

— Но в случая, ще се намеся. Иди си вкъщи и махни тази боя от лицето си.

— Нищо подобно няма да направя.

Всъщност, използва червилото и сенките само защото знаеше, че Дарси ще я наплеска с два пъти повече, ако се появи без грим. Но нямаше причина да го споменава, особено след като чувстваше, че гневът й всеки момент ще надмогне смайването.

— Добре тогава. Аз ще го направя вместо теб. Тук и сега.

Стисна я под мишница, без да обръща внимание нито на яростните ругатни, нито на юмрука, стоварен в слепоочието му, и я повлече към мивката. През пелената черен гняв, разбушувал се в него, си представяше как ще натика главата й под крана и ще пусне с пълна сила студената вода.

Точно посягаше към кранчето и Джуд се втурна в кухнята.

— Шон!

Изненадата в укорителния й тон все пак го спря.

— Какво, за Бога, правиш? Веднага пусни Брена!

— Правя необходимото. Виж как се е издокарала, Джуд, и то за да излезе с непознат мъж. Не е редно.

Между ругатните Брена успя да извърне глава. Опита се да го захапе, но налапа само част от ризата му. Заплаши да стори нещо особено пъклено и зло на мъжествеността му, което накара Шон още повече да затегне хватката си.

Аха, помисли си Джуд и положи огромни усилия да сподави усмивката си.

— Остави я — обади се тя тихо. — Би трябвало да се засрамиш.

— Аз?! В тази рокля все едно е гола, а аз трябвало да се засрамя.

— Брена изглежда чудесно. — Понеже не виждаше друг изход, Джуд се приближи към него, старателно избягвайки обсега на ритащите Бренини крака, и хвана Шон за ухото. — Пусни я.

— Ох… По дяволите! — Последната жена, дърпала по този начин ухото му, беше собствената му майка. Тогава също се чувстваше безпомощен да се защити? — Просто искам да се погрижа за нея. Добре, добре, остави ме — помоли той, защото Джуд безмилостно изви ухото му.

Пусна Брена да стъпи на пода и въздъхна дълбоко като обиден и огорчен човек.

— Не разбираш ситуацията — подхвана той, но залитна, когато Брена стовари върху главата му тиган.

— Негодник. Не съм ти вързано на синджир куче и не го забравяй, ако обичаш.

Хвана се за ръба на мивката и се загледа как три Брени поемат по задното стълбище.

— Тя ме удари!

— Заслужи си го. — Джуд го хвана нежно за ръката. — Май е редно да поседнеш. Имаш късмет, че не докопа кования тиган, иначе щеше да се проснеш на пода.

— Не искам да излиза с някакъв проклет тип от Дъблин. — Замаян, позволи на Джуд да му помогне да седне на стол. — Не искам да се разхожда облечена по този начин.

— Защо?

— Защото не искам!

Търпеливо и с повече съчувствие, отколкото му даде да разбере, Джуд прокара нежно пръсти през косата му.

— Човек не получава винаги онова, което иска. Няма рана, но ще ти излезе цицина. И то — голяма. — Вдигна лицето му към своето и трогната от упоритото и нещастно изражение в очите му, леко го целуна. — Не съм подозирала, че имаш такава твърда глава. Ако не желаеш Брена да излиза с друг, защо не си я поканил да излезе с теб?

Той се раздвижи неспокойно на стола.

— Нещата не са такива.

Хвана брадичката му с два пръста.

— Нима?

Остави го да осмисли чутото и отиде да изключи котлона на печката под рибата, вече напълно изгоряла.

— Не искам да са такива — промърмори той.

Устните й се извиха в усмивка. Застанала все така с гръб към него, Джуд извади нови порции риба.

— Ще се наложи да повторя: невинаги получаваме онова, което искаме.

— Аз го получавам. — Изправи се и изчака за миг стаята да престане да се върти пред очите му. — Предпазлив съм по отношение на желанията си.

— Някога и аз бях такава. Едва след като поисках повече, се озовах тук.

— Е, аз съм вече там, където искам да бъда, така че мога да си позволя да съм предпазлив.

Все още с рибата в ръка, тя го изгледа безизразно.

— Наистина си твърдоглав.

— Това също ми харесва. Не, не, остави. Аз ще се оправя. — Бутна настрана тигана и извади друг, за да сгорещи ново олио. — Помоли Ейдан да даде на двамата гости по още една халба за моя сметка и да се извини, че поръчката им се бави. Ще го направиш ли, мила?

— Добре. — Понечи да излезе, но се обърна. Още й се струваше толкова ново да бъде част от това семейство. — Шон, може и да ти харесва мястото, където се намираш, и то наистина да е подходящо за теб, но в един момент се налага да провериш, за да си сигурен. Да предприемеш крачка напред или назад. Не постъпваш честно спрямо Брена или себе си, като тъпчеш на място.

— Като психолог ли ми говориш? — Хвърли поглед през рамо и видя как трепва и свежда поглед. — Не исках да прозвучи грубо, Джуд. А и ти си права. Просто не съм решил в коя посока да поема. — Замисли се, докато панираше рибата. — Всъщност тя се опита да ме пришпори. Не обичам да ме пришпорват. Така ме принуждава да забия пети и да не помръдна.

— Разбирам… Както разбирам и хора от типа на Брена — непрекъснато искат да придвижват нещата. В една или друга посока.

— Да. — Свъси вежди и докосна предпазливо с пръсти цицината на главата си. — В една или друга посока.

— Ако можеш да приемеш още един съвет — намери си работа в килера, когато чуеш Брена да слиза по стълбите.

— Много мъдра жена си.

 

— Добре върви, нали? — Дарси пудреше носа си в дамската тоалетна на ресторанта; плъзна поглед към лицето на Брена в огледалото.

— Храната доста я бива.

— Това — определено, но имах предвид цялото прекарване. Толкова е приятно от време на време да излизаш с по-изтънчени мъже. Матю е живял в Париж цяла година — не спираше да бъбри Дарси за своя кавалер. — Говори езика без акцент. Надявам се скоро да му внуша идеята да ме заведе там за един уикенд.

Брена се засмя.

— Напълно си в състояние да го накараш да си помисли, че идеята е негова.

— Естествено. Мъжете го предпочитат. Даниел е направо запленен от теб.

— Приятен е. — Знаейки, че ще минат векове, преди Дарси да приключи с освежаването, та да се върнат на масата, Брена извади червилото си. Е, червилото на Мери Кейт всъщност, задигнато от стаята на сестра й, ако трябваше да е откровена докрай.

— Изглежда страхотно и е дяволски богат. Защо не ги оставим двамата да ни заведат в Париж?

— Нямам време да ходя във Франция, нито нагласата да платя за пътуването по начин, по който един мъж би очаквал.

— Напротив — разполагаме с много време. — Дарси оправи косите си. — А една умна жена не плаща — под каквато и да е форма — освен ако не желае. Не съм си наумила да спя с Матю.

— Стори ми се, че го харесваш.

— Да, така е. Но не ме привлича по този начин. Това обаче, може да се промени — завърши тя весело.

Брена сви устни и се начерви. После попита:

— Някога имала ли си желание да спиш с мъж, който не е искал да спи с теб.

— Не познавам мъж, който да не е готов да смъкне ципа си и при най-малката провокация. Така са устроени; човек не може да ги вини.

— Но все има такива, които при определени обстоятелства просто не намират дадена жена за привлекателна по този начин.

— Всяко правило, предполагам, си има изключенията. Но не се притеснявай. — Потупа Брена окуражително по рамото. — Даниел те намира за много привлекателна. Сигурна съм, че с удоволствие ще легне с теб, ако искаш.

Брена въздъхна и пусна червилото обратно в чантата.

— Е, радвам се да го чуя.

 

Прекара чудесно. Най-прекрасното прекарване в живота й. Цивилизована храна, цивилизовано място и цивилизовани хора.

Беше и отегчена до смърт, но не искаше да го признае.

Точно по тази причина даде телефонния си номер на Даниел и си обеща пак да излезе с него, ако я покани. Беше възпитан и забавен, напомни си тя, докато шофираше от кръчмата към къщи, където я оставиха след срещата. Той прояви престорен интерес към работата й и дори направи усилието да открие нещо общо помежду им. Оказаха се старите американски филми от черната серия.

Имал богата колекция от тях на видеокасети и подметна небрежно, че ако Брена отскочи до Дъблин, ще си организират малък филмов фестивал.

Можеше да се окаже нещо, което да й хареса. Както й хареса целувката за лека нощ например. Той не се държа прекалено фамилиарно, нито плъзна ръце по непозволени места на такъв ранен етап от запознанството им.

Много симпатичен тип.

И дяволите да вземат Шон Галахър, че развали апетита й за други мъже.

Намали, а после напълно спря, когато стигна къщурката му. Лека мъгла обви пикапа.

О, определено е вътре, тази змия. Ето, лампата във всекидневната свети. Най-вероятно свири музиката си. Ако имаше отворен прозорец, щеше да се понесе в нощта и тя щеше да я чуе.

Щеше й се да има тази възможност.

И понеже съзнаваше колко я размекват подобни мисли, свъси вежди още по-свирепо. Доста силно се изкушаваше да паркира пикапа отпред, да нахълта през вратата и да му съобщи какво мисли, както и да го зашлеви.

Но така ще излезе, че придава прекалено голямо значение на поведението му. По-добре да го отбягва. Негодник такъв.

Що за мъж е той! В състояние е да я целуне сякаш щастливо би прекарал цяла вечност с устни, прилепени към нейните, а в следващия миг да се държи като разгневен баща.

Да си измие лицето! Как ли пък не!

Подсмръкна и се извърна да хване волана, но някакво раздвижване край прозореца на горния етаж я спря. За миг се почувства ужасена и унизена — помисли, че Шон е там и наблюдава как се е вторачила в къщурката му.

Но така и не успя да се изчерви от срам, защото видя, че фигурата е на жена с блестящи руси коси, огрени от сребристата лунна светлина.

Брена въздъхна, спусна прозореца, скръсти ръце и отпусна брадичката си върху тях.

Колко ли нощи, зачуди се тя, клетата лейди Гуен е стояла до този прозорец сама, с разбито сърце? И то заради мъж.

— Защо въобще се занимаваме с тях, Гуен? Защо им позволяваме да завладяват мислите ни по този начин? Освен всичко друго, те са толкова проклето дразнещи.

„Сърцето му е в неговата музика.“ Брена чу думите сякаш ги нашепваха право в ухото й. „И в теб също. Заслушай се.“

Стисна силно очи — нещо заплашително се опитваше да запълни главата й.

— Не, не. Приключих с него. Няма да мисля повече, нито ще си губя времето с Шон. И без това получи достатъчно и от двете.

Доста рязко включи на скорост и подкара към дома си.

 

Знаеше, че работи сама, защото беше проверил. Майк О’Тул беше отишъл в хотела на скалите, а Джуд бе излязла.

Докато се качваше по стълбите, чуваше ударите на чука й. Което означаваше, даде си сметка той, че тази жена е въоръжена. Налагаше да поеме риска.

През по-голямата част от нощта обмисля ситуацията. Вече започваше да се превръща в навик и му костваше доста от съня. Стигна до заключението, че Джуд е права. Време е да направи крачка в една или друга посока. Очакваше предстоящият разговор да определи накъде.

Ударите от чука, установи той, идваха от дрешника в детската стая. Импулсивно — нещо, което рядко му се случваше — затвори вратата на стаята, заключи я и пъхна ключа в джоба. Така поне няма да му се изплъзне, преди да й каже каквото си е наумил.

Стегна се в очакване на избухването, което безспорно щеше да предизвика, и се отправи към дрешника.

— Джуд? Много бързо се върна. Погледни тези полици. Одобряваш ли ги?

Хвърли поглед през рамо от третото стъпало на стълбата и видя Шон, застанал на прага.

Той изчака, но вместо да го засипе с порой от думи, тя просто го погледна невиждащо и отново се залови с работата си.

Лош знак.

— Искам да говоря с теб — подхвана Шон.

— Работя. Нямам време за бъбрене.

— Нужно ми е да поговоря с теб. — Пристъпи напред и сложи длан върху бедрото й. Изискваше се голяма смелост да не отскочи назад, когато тя го изгледа от високо и здраво стисна чука. — Ще оставиш ли това нещо?

— Не.

Вярно, притежаваше смелост, но имаше и акъл. С рязко движение издърпа чука от ръката й.

— Цицината на главата ми е с размерите на топка за голф. Не желая да получа втора. Просто искам да разменя няколко думи с теб, Брена.

— Нямам какво да ти кажа, Шон, и понеже ценя дългогодишното ни приятелство, ще те помоля да ме оставиш на мира.

Бедствено положение наистина, помисли си, и почувства как обземащата го паника стяга гърлото му.

— Искам да ти се извиня.

Тя му обърна гръб и извади метъра.

Тази жена го предизвикваше да се проявява в най-лошата си светлина. Хвана я през бедрата и я свали от стълбата. Тя се извърна светкавично и макар да го очакваше, не направи опит да избегне удара. Не и след като видя замъглените й от сълзи очи.

— Съжалявам. — Паниката бе на път да го завладее изцяло. Едва продума през свитото си гърло. — Не плачи. Няма да го понеса.

— Не плача. — По-скоро бе готова сълзите да изгорят очите й, вместо да пролее и една в негово присъствие. — Помолих те да ме оставиш на мира. И понеже отказваш, аз ще го направя.

Отиде до вратата, хвана дръжката и смаяно зяпна.

— Заключил си вратата! — Извърна се към него. — Да не си се побъркал?

— Познавам те… Сетих се, че няма да ме изслушаш. А сега не ти остава нищо друго.

Видя я как плъзва поглед към сандъчето с инструменти и си представи, че мисли за прекрасните оръжия вътре. Колкото и да бе искрен в извинението си, не възнамеряваше да позволи да го надупчат като решето, затова застана между Брена и изкушението.

— Твърдиш, че държиш на приятелството ни. И аз държа. Страшно много. Както и на теб, Брена.

— Затова ли снощи се отнесе с мен сякаш съм лека жена?

Гласът й изневери, което го разтревожи, и затова той продължи по-меко.

— Да, предполагам. Но не ми се е случвало да те виждам такава.

Тя разпери ръце от раздразнение.

— Каква!

— Прекрасна. — Видя как очите й се разшириха от изненада и се възползва, за да пристъпи по-близо. — Изглеждаше така издокарана и женствена.

— Нали съм жена, за Бога!

— Знам, но невинаги си даваш труда да го подчертаеш.

— Защо да го правя? — Темата бе болезнена за нея и не обичаше да я обсъжда. — Не ми ли е позволено да бъда и жена, само защото знам как да забия пирон или да оправя тръба? Като облека рокля и се начервя, в лека жена ли се превръщам?

— Не. Глупак съм, задето допуснах да помислиш, че това имам предвид. Държах се непохватно, глупаво и злобно. И се извинявам за това.

Тя мълчеше. Той напъха ръце в джобовете, но бързо ги извади. Най-добре да приключи наведнъж.

— Истината е, че когато влезе така облечена, готова да излезеш с друг мъж, се ядосах. Просто ревнувах. Не го разбрах в момента, а по-късно, когато главата ми се избистри. Не исках да го призная дори пред себе си. Никога преди не съм ревнувал. Не твърдя, че ми допадна.

Тя се успокои достатъчно, за да се вслуша в думите му. И да ги прецени.

— И на мен не ми допадна особено.

— Казвах си, че си го направила — облякла си онази рокля, разпуснала си косата си и си начервила устните си, за да станат лъскави и примамливи — за да ми се харесаш.

Тя си даде сметка, че той май е прав. И кимна.

— Сигурно щях да го направя, ако се бях сетила. Но просто не ми хрумват такива лукави ходове.

— Не. Ти си пряма жена. Знам. — Млъкна и наклони глава. При всяка негова стъпка напред тя отстъпваше. — Защо, Брена, когато тръгна към теб, ти правиш крачка назад? Нали ти започна всичко?

— Да, така е. Но имах време да премисля. Стой настрана, ако обичаш — настоя тя, доловила мъжкарското весело пламъче в очите. Подобно изражение не успокоява нервите на една жена. — От дълги години сме приятели и не желая да загубя приятелството ни. Ако бяхме направили нещо, когато за пръв път споменах секс, ако се беше ухилил и казал: „Да, Брена, каква прекрасна идея. Хайде да си легнем“, щеше да е безспорно по-добре. Щяхме да се позабавляваме, да не се обвързваме и да се разделим като приятели, каквито винаги сме били. Но сега нещата доста се усложниха.

Той разреши проблема да я задържи на едно място като просто се пресегна и залепи длан върху стената, точно до главата й. Преди тя да успее да помръдне, опря и другата си ръка и я улови като в капан.

— Ти имаш навика да действаш импулсивно, а аз — да премислям нещата. Ти се движиш бързо, а аз — бавно.

Кръвта й закипя. Но и гордостта й се обади, сигурно защото ръцете му я държаха прикована.

— Господи, Шон, един ледник се движи с по-голяма скорост от теб.

— Но независимо от това, стигам там, накъдето съм тръгнал, нали? Мисля си, Брена, че като имаме предвид импулсивността и премислянето, скоростта и предпазливостта, все пак можем да се срещнем някъде по средата.

— Всичко е много… объркано.

— Сърцето ти бие учестено — отбеляза той, като се наведе напред. — Почти го чувам. — Без да откъсва очи от нейните, положи ръка между гърдите й. Когато разпери пръсти, тя се вторачи в него напрегнато, дишането й се затрудни. — А сега го усещам. Отдавна исках да те докосна.

Колената й се подкосяваха.

— Никога нямаше да ти хрумне, ако не го бях споменала.

— Определено нямам нищо против, че идеята се оказа твоя. — Сведе глава, за да я ухапе леко по долната устна. — А и ми е трудно да мисля за каквото и да било друго. Когато се качих тук горе — изви глава, така че устните му се плъзнаха по брадичката й, — мислех да се извиня, да оправя, доколкото мога, нещата помежду ни. След това бях сигурен — доста сигурен, — че ще отстъпя и ще ги оставя такива. Но се оказа, че искам да те докосвам. — Леко погали зърното на гърдата й, което бе набъбнало. — Искам да усетя вкуса ти.

И най-накрая — най-сетне — покри устните й със своите.

Тя постави ръце върху бедрата му и остави пръстите си да се впият, докато езикът й танцуваше с неговия и горещината от устните му преливаше в нея. Искаше всичко да е по-бързо, по-горещо, по-настойчиво. Струваше й се, че ще умре от тази нежна и бавно разливаща се по тялото й топлина.

— Почакай. — Нещо се отприщваше в нея. Нещо важно, което определено трябваше да стои на мястото си. — Почакай. Да не мислиш, че ми е нужна цялата тази прелюдия.

Извърна глава и така зъбите му намериха ухото й. Господи, този мъж има направо вълшебна уста.

— Не ми е нужно… — Дишането й бе тежко и учестено; виеше й се свят. — Не ми е нужно съблазняване.

— Но на мен ми е нужно.

Наклони глава, за да я гризне по шията.

— Ако си решил… Струва ми се, че все пак си решил да правим секс и затова предлагам да вземем по един свободен час и да отскочим до къщурката ти.

Смехът му прозвуча приглушено, защото устата му бе впита в кожата й. Кожа, мека като нагрята от слънцето коприна.

— Някъде по средата, Брена. Желая те. — Усети я как потрепери, когато устните му отново докоснаха нейните. — Но възнамерявам да влудя малко и двама ни, преди да те съблека гола и да те любя.

— Защо?

— Защото тогава удоволствието е по-голямо. Харесва ли ти, когато правя така? — Сепнато си пое въздух, когато нежно плъзна пръсти под ризата й и погали извивката на гърдите й. — Виждам, че ти харесва. Очите ти се замъглиха.

— Вече съм полусляпа. По дяволите къщурката! Ще довършим това още тук и сега.

Но когато обгърна врата му с ръце, той се засмя и я завъртя в кръг.

— Нищо подобно. Няма да лиша нито себе си, нито теб от удоволствието да подходим бавно.

— Не ми прилича на среща по средата на пътя, а по-скоро да стане както ти си наумил.

— Може, но после ще си ми благодарна.

— Типично по мъжки — отбеляза тя, когато той я остави да стъпи на пода. — Винаги смятате, че знаете как е най-добре и какво точно трябва да бъде направено.

Усмихна й се широко.

— Брена, мила, ако не бях мъж, сега нямаше да водим този разговор.

Тя въздъхна и нахлузи кепето по-плътно на главата си.

— Е, в това отношение си прав.

— Каза, че ти се иска да положиш ръце върху мен. Е, ще ти позволя, но когато аз реша и по мой си начин. Така е честно.

Тя го погледна и кимна.

— Дразнещо е, но е честно.

— И каквото и да направим сега или после, винаги ще останем приятели. Колкото и силно да те желая, няма да те докосна, ако не ми се закълнеш тук, че винаги ще си останем приятели.

Как да няма слабост към него, когато е толкова мил и се сеща за такива неща? И е напълно искрен.

— Приятели сега, по време и след това. — Протегна му ръка. — Обещавам ти.

— И аз на теб — пое ръката й и я задържа.

А за да види реакцията й, я поднесе към устните си.

Тя неволно зяпна, а после го възнагради със звучен смях.

— Мери Брена, смятам, че те очакват някои изненади.

— Може и така да е. — Дръпна ръката си, за да я освободи, и я постави зад гърба си, където продължи да потреперва. — Но и аз разполагам с някои номера.

— Разчитам на това. — Измъкна ключа от джоба и се извърна към вратата. — Защо не наминеш довечера. Ще ти приготвя вечеря и ще ти покажа няколко… изненади в килера.

— В килера ли? — Преди да избухне в смях, в главата й се загнезди една мисъл: — Колко жени, бих искала да попитам, си изненадвал в килера?

— Mauverneen. — Намигна й, преди да излезе. — Не съм мъж, който ги брои.