Нора Робъртс
Сълзите на луната (14)

Глава 14

— А и нали помниш Денис Магий, който замина за Америка? Никой, собствено, не го помни точно, защото оттогава има поне петдесет години, пък и не сме били родени, впрочем аз съм била бебе, когато той е напуснал Олд Париш. Но няма начин да не си чувала за него и как натрупал състояние, като купувал земя в Ню Йорк и после я застроявал.

Кати Дъфи, настанена удобно в кухнята на семейство О’Тул, пиеше чай и ядеше бисквити с глазура — ако трябваше да каже истината, в тестото можеше да има още малко ванилия, — докато споделяше новини и клюки.

Понеже имаше навика да бъбри неспирно, не забеляза разсеяността на приятелката си, докато поднасяше най-новото от случилото се в Олд Париш.

— Винаги е бил умник, нашият Денис, поне така разправят всички, които го познават. Оженил се за Дебора Кейси, братовчедка на майка ми; и за нея твърдят, че носела умна глава на раменете си. Заминаха през океана, докато първородният им син беше още с къси панталонки. Добре се справиха в Америка, изградиха собствен бизнес. Нали знаеш, Старата Мод беше сгодена за Джон Магий, който загина във войната, а той е брат на Денис? През всичките тези години — продължи Кати, след като облиза част от глазурата, останала на пръста й, — Денис нито веднъж не се върна в Ирландия. Но има син, а синът му — също имал син. И внукът, казват, е свестен.

Изчака Моли да вдигне въпросително вежди.

— Така ли?

— Да. Хвърлил е око на Ардмор. Възнамерява да постои тук зала.

— О, да. — Моли разбърка чая, от който още не бе отпила. — Чух Брена да говори за това. — Може и да беше разсеяна, но не толкова, че да не забележи унилото изражение на Кати. — Не знам обаче никакви подробности — опита се да успокои тя приятелката си.

— Ще ти кажа. — Развълнувана, Кати се наведе напред. — Говори се за сделка между Магий от Ню Йорк и Галахър. Щели да построят залата зад кръчмата. Нещо като музикална зала, ако не са ме подвели. Представи си, Моли, музикална зала тук, в Ардмор, а представителите на семейство Галахър ще имат дял в нея.

— Щом е така, драго ми е да знам, че някой от местните ще има думата. Дали Магий — имам предвид младия — ще се появи в Ардмор?

— Не виждам как иначе ще се уредят нещата. — Кати се облегна, оправи косата си. Племенничката й бе направила студено къдрене миналата седмица и тя бе много доволна от фризурата си. Всяка къдрица си стоеше на мястото. — На младини с Денис, изкарахме един флирт. Глупави бяхме тогава — очите й се премрежиха за миг. — Едно лято той се върна по тези места. — Кати се отдаде на спомени. — Обикаляше навсякъде и искаше да види къде са се родили и израснали родителите му. И къде самият той е прекарал първите години от живота си. Привлекателен мъж беше Денис Магий, ако паметта не ме лъже.

— Е, доколкото аз си спомням, ти изкара по един флирт с всеки привлекателен мъж, преди да вземеш когото си бе наумила от самото начало.

В очите на Кати се появиха весели пламъчета.

— Какъв е смисълът да си млад и глупав, ако не постъпваш така?

Понеже това бе едно от нещата, които я тревожеха, Моли само се усмихна вяло и остави приятелката си да бъбри.

Моли бе убедена, че най-голямата й дъщеря преживява нещо много повече от флирт с Шон Галахър. Всъщност не беше кой знае каква изненада, но мълчанието на Брена по въпроса я притесняваше. Беше научила момичетата си, че могат да споделят абсолютно всичко с нея.

Знаеше точно в коя вечер се влюби Морийн. Дъщеря й се прибра зачервена, засмяна и цъфтяща от станалото чудо. Когато Кевин дойде да поиска ръката на Пати, тя го разбра в минутата — момичето влезе в къщата и се хвърли ридаещо в обятията на майка си. Такива бяха — Морийн се смееше при радостните събития, а Пати плачеше.

Но Брена, най-практичната от децата й, не направи нито едното, нито другото. И противно на очакванията на Моли, не обели и дума за настъпилата промяна в отношенията и с Шон.

А тази сутрин на излизане обяви, че ще остане да спи при Дарси. Избягваше обаче да погледне майка си в очите, докато лъжеше. Обидно й бе, че детето й предпочита да я лъже, вместо да й се довери.

— Къде се отнесе?

— Хм… — Моли тръсна леко глава. — Извинявай, напоследък ми е трудно да се съсредоточавам.

— Нищо чудно. Омъжи едната си дъщеря преди месеци, а сега планирате следваща сватба. Сигурно си изтощена?

— Вероятно. — Чаят й изстина, без да го опита, а чашата на Кати беше празна. Моли се надигна и й наля. — Гордея се с тях, щастлива съм, но…

— Растат много по-бързо, отколкото очакваш.

— Така е. В един момент им мия лицата, а в следващия купувам булчински рокли. — За нейна изненада от очите й рукнаха сълзи, които не успя да удържи. — О, Кати…

— Успокой се, скъпа. — Взе ръцете на Моли и ги стисна. — И аз се чувствах по същия начин, когато моите напуснаха гнездото.

— Пати е виновна. — Моли подсмръкна и извади кърпичка от джоба. — При Морийн не плаках… Само по време на сватбата. Е, понякога побеснявах, защото моята Морийн не приемаше друго, освен идеалното, а представата й за него се променяше всекидневно. Но Пати се просълзява дори ако заговорим за цветята, които ще носи. Кълна ти се, Кати, страх ме е това момиче да не мине разциврено по алеята в черквата, докато пристъпва към клетия Кевин. Хората ще си помислят, че сме насочили пистолет в главата й, за да даде обета си.

— О, нищо подобно. Пати е просто сантиментална. Ще бъде прекрасна булка.

— Разбира се. — Моли си позволи да пролее още няколко сълзи. — А и Мери Кейт. Стои и мечтае за… някое момче, предполагам. Постоянно е замислена и все пише в дневника си. През половината от времето дори не позволява на Алис Мей да влезе в стаята.

— Сигурно има някой младеж в хотела, в когото си въобразява, че е влюбена. Притеснява ли те?

— Не особено. Сега е във възраст, когато се дразни, че по-малката й сестра е непрекъснато по петите й.

— О, всичко е свързано с израстването. Ти свърши чудесна работа при отглеждането на момичетата си, Моли. Всяка една от тях ти прави чест. Не че това помага на една жена да не се притеснява за пиленцата си. Е, поне Брена не ти съзнава никакви тревоги в момента.

Моли предпазливо взе чашата си и отпи.

— Брена е стабилна като канара — обяви тя.

Някои неща не се споделят дори с приятелка.

 

Преди настъпването на вечерта кръчмата затвори за един час. Ейдан надникна в кухнята.

— Имаш ли свободна минутка?

Шон хвърли поглед към безпорядъка, резултат от многобройните следобедни посетители.

— Съгласен съм, без да се колебая секунда. Защо?

— Трябва да поговорим за нещо, а и искам да се разходя.

Шон хвърли кърпата за бърсане на чинии настрана.

— Къде?

— Плажът става.

Ейдан прекоси кухнята и се отправи към задната врата. Спря там за миг и се загледа във възвишението пред ивицата дървета, наклонени от вятъра.

— Да не се колебаеш за сделката?

— Не, не.

Но продължи да гледа и да мери на око. Магазинчетата и къщурките от двете страни на кръчмата, задните дворове, старото куче, полегнало на сянка да подремне, ъгълчето в далечния край на земята им, където за пръв път бе целунал момиче.

— Промяната няма да е малка — отбеляза замислено той.

— Така е. Имало е промяна, когато Шамъс Галахър е издигнал стените на кръчмата. И всеки от нашия род е променял нещата по един или друг начин. Сега е ред ти да направиш нещо.

— Ние. — Ейдан го каза бързо, защото точно така смяташе. — Ще ми се да поговорим по въпроса. Не успях да уловя Дарси. Това момиче изчезна от кръчмата като оръдеен снаряд. Помниш ли как играехме тук?

— Да — Шон разсеяно си разтърка носа. — Да, да…

Ейдан се засмя.

— Бях забравил. Играехме на американски футбол и Брена запрати една топка право в лицето ти. Господи, кръвта ти течеше като на заклано прасе. Но момичето винаги е имало силни ръце. Помня те как лежеше тук, кълнеше и кървеше, а когато тя видя, че само носа ти е счупен, ти заповяда да спреш да врещиш. Чудесно си играехме зад кръчмата.

— Предстоящото бащинство те прави сантиментален.

— Вероятно е така. — Прекосиха улицата, спокойна през този сезон и по това време на деня. — Идва пролет — добави Ейдан, докато се насочваха към плажа, — а заедно с нея туристите и отпускарите. Зимата в Ардмор е кратка.

Шон напъха ръце в джобовете. Въздухът продължаваше да е малко студен.

— Не бих се оплакал от това.

Пясъкът хрущеше под ботушите им, докато крачеха на запад. При сливането си с хоризонта водата бе замечтано синя. Тук, където се разбиваше в брега, беше пенлива, бяла и зелена. Върховете на вълните проблясваха на слънцето.

Вървяха мълчаливо. Отдалечаваха се от лодките, прибрани за деня, и от провесените да съхнат мрежи; отиваха към скалите, устремили се към небето.

— Тази сутрин говорих с татко.

— Как е той? А мама?

— Добре са. В началото на следващата седмица смята да се срещне с адвокатите. Поне част от договорите ще бъдат готови за подпис. Решил е докато се занимава с това, да изготви и други документи. Ще ми припише кръчмата според всички изисквания на закона.

— Време беше. Те вече определено се установяват в Бостън.

— Казах му какво мисля и ще го повторя и пред теб. Според мен е по-добре и по-честно кръчмата да се подели между трима ни.

Една мидичка допадна на Шон и той се наведе, взе я и я разгледа.

— Традицията в рода ни не е такава.

— Точно същото каза и татко. — Ейдан въздъхна, тръгна напред, после се върна. — Господи, приличаш на него повече от всички ни.

— В момента не ми звучи като комплимент нито към татко, нито към мен.

Шон остана на място, а Ейдан продължи да снове напред-назад.

— Нямах и намерение да прозвучи като такъв. И двамата сте страшно твърдоглави за някои неща. Нали току-що подчерта колко положително нещо са промените? Ако ще променяме кръчмата, защо, по дяволите, да не променим и начина, по който се предава от поколение на поколение?

Шон разсеяно пъхна мидичката в джоба си.

— Защото човек променя едни неща, а други — не.

— И кой решава, бих искал да знам.

Шон наклони глава.

— Ние. По този въпрос двамата с Дарси сме против, Ейдан. Така че забрави. Кръчмата е твоя. Ти ще я предадеш на детето, което Джуд вече носи. По същество това не я прави по-малко наша — моя или на Дарси.

— Говоря за законната страна на въпроса.

— Точно така. Ще бъде хубава, свежа вечер — продължи Шон, сметнал темата за изчерпана. — Сигурно ще ни се отвори доста работа.

— А какво ще правят твоите деца, когато се родят? — попита Ейдан. — Не желаеш ли да имат някакво документирано участие в заведението?

— Защо всичка трябва да бъде непременно узаконено черно на бяло?

— Защото нещата се променят, Шон. — Раздразнено вдигна ръце. — Залата ще промени Ардмор, а това ще се отрази на кръчмата. Ще повлияе и на нас.

— Нищо подобно или поне не по начина, по който го виждаш в момента. Просто поради различни причини ще идват повече хора — отбеляза Шон, опитвайки се да си го представи. — Не е изключено в селото да се появи нов пансион или някой да отвори магазин край брега. Но в „Галахър“ ще продължаваме да предлагаме напитки, храна и музика, както е било винаги. Един от нас ще стои на бара и докато си гледаме работата, лодките ще продължават да излизат в морето за риба. Животът продължава такъв, какъвто е, независимо какво предприемаш.

— Дори без да предприемаш нищо — отбеляза Ейдан.

— Независимо че някои не са съгласни с това. Важното е работата да върви, Ейдан. Искрено ти го казвам. Достатъчно е, че носим името Галахър. Не са нужни никакви документи.

Шон се извърна, за да погледне кръчмата, тъмните й дървени греди, камъните в основата, разноцветните стъкла, които ловяха слънчевите лъчи.

— Досега се справяме добре. Когато му дойде времето, твоите деца, моите деца и децата на Дарси ще го измислят за себе си.

— Възможно е да се ожениш за жена, която няма да гледа на нещата по същия начин.

Шон се замисли за Брена и поклати глава.

— Ако една жена не вярва в мен и в моето семейство, за да има доверие в подобна уговорка помежду ни, няма да се оженя за нея.

— Нямаш никаква представа какво означава да се влюбиш отвъд всякакъв здрав разум. Аз бях готов да замина оттук, да оставя всичко и всеки, ако тя го бе поискала от мен.

— Но нито те помоли, нито го пожела. Даже да си си представял жена, която би го направила, Ейдан, никога нямаше да загубиш сърцето си по нея.

Ейдан понечи да възрази, но само въздъхна и обяви:

— Имаш отговор за всичко. Доста е дразнещо, защото винаги изглежда верен.

— Мислил съм за тези неща. А сега аз имам един въпрос и искам да ми отговориш. Когато обичаш една жена отвъд всякакъв здрав разум, от това боли ли те, или ти носи наслада?

— И двете, и то едновременно.

Шон кимна, докато поемаха обратно.

— Подозирах, че е така, но е друго някой да го потвърди.

 

В приятната ясна вечер работата следваше динамичния си ход като вятъра, който се носеше над морето. Музиката привличаше клиенти: едни, за да я послушат, докато отпиват от бирата си, други — за да се включат в припяването. Някои ставаха да потанцуват.

Независимо от забързаното темпо, Шон намираше време да се появява в салона. При едно от излизанията видя Брена да снове между масите с валсова стъпка в ръцете на стария господин Рейли и се замисли.

— Хрумна ми нещо, Ейдан. — Шон собственоръчно донесе две порции риба с пържени картофи на бара. Наля си бира, за да утоли жаждата си. — Погледни как Брена танцува там.

— И? — Ейдан приключи с изливането на две халби „Гинес“. — Не ми се вярва да забегне с него, независимо колко често му обещава.

— Жените са родени, за да мамят мъжете. — Шон отпи и се загледа как Брена се кърши в кокалестите обятия на възрастния мъж. — Но ги наблюдавам, както и останалите, които стават от време на време. Чудя се дали няма да е интересно, когато уреждаме нещата със залата, да не предвидим и малко място за танцуване.

— Нали залата ще бъде за това?

— Не говоря за професионални танци, а да има къде посетителите да танцуват.

— Е, това е интересно хрумване — Ейдан се огледа наоколо, за да види лицата на хората. — Добре, мога да предложа на Магий, когато се стигне до проектирането и всичко останало.

— Брена нахвърли една скица. Пазя я в кухнята. Искаш ли да й хвърлиш едно око? Ако ти хареса, сигурно ще се заинтересуваш и от по-сериозния чертеж, който я помолих да направи.

Заинтригуван, Ейдан погледна брат си.

— Помолил си я да направи чертеж, така ли?

— Да, защото е наясно какво искаме. И какво би трябвало да построи Магий. Да не би да възниква някакъв проблем?

— В никакъв случай. Признавам, Шон, че наистина си прав — законът не променя онова, което носим в сърцето си. С удоволствие ще видя какво има предвид нашата Брена.

— Чудесно. И ако ти хареса — защо не го изпратиш на Магий, да видим как ще реагира?

— Бих могъл, но допускам, че има той си има проектанти.

— Тогава се налага да измислим как да го склоним да приеме нашето предложение. Не би навредило — промърмори Шон, все още загледан в Брена, — да подхванем нещата в наши ръце от самото начало.

— Става — съгласи се Ейдан.

Колкото и изящно да танцуваше Брена, Ейдан имаше нужда от нея зад бара. Привлече вниманието й и й направи знак. Забеляза как тя изгледа Шон. Макар и отстрани, Ейдан почувства горещината на разменените погледи.

— Бих ти бил благодарен да не разсейваш барманката ми, когато сме затънали до гуша в работа.

— Просто седя тук и си пия бирата.

— Ами иди я пий в кухнята, освен ако не желаеш половината ни клиенти да се вторачат във вас двамата.

— Не бих се смутил. — Остана загледан в Брена още миг. — Но не знам тя как ще го приеме.

За да не я раздразни, ако продължава да разсъждава по този въпрос, Шон се вмъкна обратно в кухнята.

Не му представляваше проблем да си намира работа, докато стане време за затваряне; трябваше му поне час да почисти, преди да приключи за вечерта.

Миеше тенджерите, когато влезе една от музикантките. Хубавата блондинка се казваше Айлийн. Късо подстриганите й коси подчертаваха острите й черти. Имаше ясен глас и дружелюбен нрав. Шон се бе възхищавал на първото и се бе възползвал от второто — безобидно наистина — при предишното ангажиране на оркестъра в „Галахър“.

— Добре се справихме тази вечер.

— Определено. — Изплакна тенджерата и се обърна към нея. — Хареса ми аранжимента на „Мъглива роса“.

— За пръв път я свирим пред публика. — Тя се приближи и се облегна на плота до мивката. — Подготвила съм още две песни. Нямаш нищо против да ти ги изпея, нали? — Прокара пръст по ръката му. — Не трябва да се връщам тази вечер. Би ли искал да ме приютиш… както миналия път?

Миналия път се бяха забавлявали половината нощ с музика, а после един с друг. Жената, припомни си Шон, не се притесняваше да демонстрира талантите си. Споменът го накара да се усмихне, докато обмисляше най-благовидния отказ.

Когато влезе да внесе подноса с празни чаши, освен червената пелена пред очите си, Брена видя единствено склонената глава на Шон и как блондинката го гали по ръката. Пристъпи решително напред и силно стовари подноса върху плота — чашите подскочиха и се раздрънчаха.

— Трябва ли ти нещо тук?

Айлийн светкавично долови заплахата в искрящите очи.

— Вече не. — Весело потупа Шон по ръката. — Май ще се прибирам все пак. Някой друг път, Шон.

— Ами… — Разполагаше с половин секунда да реши какво да направи; доверявайки се на инстинкта си, придаде на лицето си смутено изражение. — Добре.

— Винаги с удоволствие идваме в „Галахър“ — добави Айлийн на излизане.

Сдържа усмивката си, докато не се озова отвън, и се запита какви ли страдания ще причини на Шон дребничката червенокоса жена.

— Това ли са последните чаши? — попита Шон и се съсредоточи върху търкането на тенджерата, сякаш бе целта на живота му.

— Да. Бих искала да знам какво беше това.

— Кое?

— Между теб и певицата с големите гърди и момчешката коса.

— О, Айлийн. — Съзнателно прочисти гърлото си, докато оставяше тенджерата настрана, за да се захване с чашите. — Отби се да каже лека нощ.

— Аха! — Забоде пръст в ребрата му и го накара да подскочи. — Ако беше малко по-близо, направо щеше да се вмъкне в кожата ти.

— О, просто е с дружелюбен нрав.

— Запомни, че докато ти и аз се въргаляме в леглото, ще стоиш настрана от дружелюбните жени.

Душата му се изпълни с наслада, но той успя да го прикрие и само се изправи.

— Обвиняваш ли ме в нещо, Брена? — Остана доволен, че успя да съчетае подходящо обида и болка. — Че се пускам на друга жена, докато съм с теб, например? Толкова лошо ли мнение имаш за мен?

— Видях каквото видях.

Изгледа я изпитателно за миг, после с огорчен вид започна замислено да бърше плотовете. Интересно е, помисли си той, да види колко усилия ще положи да го омилостиви.

— Галеше те по ръката.

— Но аз не я докоснах, нали?

— Не е там въпросът…

По дяволите. Брена скръсти ръце, после ги разпери и ги натика в джобовете. Искаше да издере лицето на блондинката. И продължаваше да го иска, призна пред себе си тя. Не че отстъпва от битката, но няма да я започне тя. Особено заради мъж.

— Усмихваше й се.

— Ще се постарая да не се усмихвам на никого, ако не получа първо одобрението ти.

— Изглеждахте така доволни, че сте заедно. — В джоба ръката й все още бе свита в юмрук. Ако не се чувстваше толкова глупаво, вероятно би се поддала на изкушението да го удари. — Веднага ще се извиня, ако е лъжа.

— Добре. — Остави нещата дотук, отиде до вратата и се сбогува с брат си и сестра си. Когато отново се извърна, Брена изглеждаше толкова раздразнена и нещастна, че той почти се пречупи. Но един мъж трябва да довърши започнатото. Подхвана хладно, доста язвително, та да й даде да разбере, че се налага да се постарае още. — Предпочиташ ли да останеш при Дарси?

— Не.

— Добре тогава.

Отиде до задната врата, отвори я и изчака. Тя взе кепето си и якето от закачалката, пъхна ги под мишница и излезе в хладната нощ.

Не си продумаха повече. Той подкара по пътя към къщурката, а тя гледаше през прозореца.

Уверяваше се, че реакцията й е била съвършено нормална. Размърда се на седалката и го заяви високо, та да го чуе и той. Шон обаче не каза нищо и се наложи тя да се пребори със себе си, за да не се разбере колко е смутена.

— Трябва да се съгласиш, че това е нова територия и за двама ни.

Точно това е посоката, помисли си той, на която се бе надявал. Погледна я спокойно и кимна.

— И никога не сме обсъждали границите й — продължи тя.

— Ти искаше секс. Получаваш го.

С кранчето на окото си я видя как трепна. Отлично.

— Така е. Вярно — промърмори тя, докато той спираше пред къщурката. Стомахът й започваше да се свива. — Но аз… Само дето… — Изруга и бързо слезе от колата, за да го догони. — По дяволите, поне ме изслушай!

— Слушам те. Искаш ли чай? — попита той убийствено любезно, влизайки в антрето.

— Не, не искам чай. И стига си се държал като дивак. Ако не си разбрал какво искаше онази жена, тогава си сляп като прилеп и два пъти по-глупав.

— По-съществено е какво искам аз… И какво възнамерявам да направя.

Тръгна нагоре по стълбите.

— Тя е страшно красива.

— Ти също. Какво общо има това?

Остана зяпнала цяла минута, преди краката й отново да се раздвижат. През всичките години, откакто познаваше Шон, никога не й бе казвал, че е красива. Беше сразена.

— Не го мислиш наистина, но няма значение. Не към това се стремя.

Той реши, че непременно ще се върне на тази тема, но за момента започна да вади съдържанието на джобовете си и да го поставя върху нощното шкафче.

— А към какво се стремиш, Брена?

— Когато започнахме тази история… Когато аз я започнах, въобще не споменах какво очаквам. — Щеше й се да умее да борави добре с думите като него. Прокара ръка през косата си. — Искам да кажа, че докато сме заедно, докато един от нас или двамата не приемем историята за приключила, не възнамерявам да съм с друг мъж.

Той седна на леглото, за да свали ботушите си.

— Искаш да кажеш, че никой от нас не бива да се вижда с друг ли?

— Да, точно това.

Предстоеше им да бъдат само двамата и идеята — не, направо изискването — определено бе нейно. Силна първа крачка в посоката, накъдето искаше да поемат, поздрави се той. Забави отговора, защото намери за уместно да я остави с впечатлението, че обмисля.

— И аз мисля така, но…

— Но какво?

— Как ще разберем и кой ще реши, кога нещата са се променили, Брена?

— Не знам. Никога не съм очаквала нещата да се усложнят. Дори не го допусках, докато не видях певицата, увлечена по теб. Не ми хареса.

— Докато сме заедно, няма да докосна друга. Трябва да ми имаш доверие.

— Имам ти доверие, Шон. — По-уверена, тя пристъпи към него. — Проблеми ми създават едрогърдите блондинки.

— Напоследък харесвам дребни червенокоси жени.

Облекчена, че хладината изчезна от очите му, тя се засмя.

— Е, сдобрихме ли се?

— Започнахме да се сдобряваме. — Потупа мястото до себе си. — Хайде да ти свалим ботите и да продължим да се сдобряваме.

Тя с охота се подчини и започна да развързва връзките.

— Засегнах те, за което се извинявам.

— Нямам нищо против да се спречквам с теб, Мери Брена. — Прокара ръка през косата й. — Но не ми е приятно да си мислиш, че бих поискал друга жена, докато съм с теб.

— Тогава няма да си го мисля.

Свали ботите и се изправи, но внезапно застина — беше се втренчил в нея.

— Какво има?

— Приятно ми е да те гледам.

— Нищо ново не виждаш.

— Може би заради това. — Погали страните й и прокара пръсти през косата й. — Познавам това лице — отбеляза той тихо, — така добре, както познавам моето. Изниква в съзнанието ми и когато не те виждам. — Докосна устните й. — Виждам формата, цвета на очите, настроенията в тях.

В момента, отбеляза той, в погледа й се четеше изненада и леко безпокойство.

— Устата — продължи, — извивките й. Такова прекрасно лице. Нямам нищо против да си го представям, когато те няма.

— Доста странно…

Млъкна, когато устните му покриха нейните.

— А и цялата останала част от теб. — Плъзна ръце по тялото й. Спря я, преди да успее да си свали пуловера. — Дай на мен. — Изправи я и започна да дърпа пуловера нагоре сантиметър по сантиметър. — Доставя ми удоволствие да те разсъбличам, да отстранявам пластовете, докато стигна до прекрасното ти тяло. Влудявам се от начина, по който го покриваш.

Беше смаяна, а и дъхът й секна.

— Така ли?

— Постоянно си мисля — знам какво се крие отдолу. — Разкопча панталона й. — Тялото й е било в прегръдките ми. — Остави панталоните да се спуснат в краката й. — Свали ги, мила — прошепна той и хвана подгъва на фланелката й.

— Изглеждам като дванадесетгодишно момче.

— Тъй като съм бил дванадесетгодишно момче — изхлузи фланелката през главата й, — ти гарантирам, че случаят не е такъв. Млечнобяла кожа и силни рамене. — Сведе глава и докосна първо едното, после другото с устни. — А тук… — Обхвана гърдите й. Дъхът й секна. — Толкова са нежни, твърди и чувствителни.

Тя се потопи в усещанията, които плъзгащите се по тялото й ръце пораждаха. След това изведнъж сепнато си пое дъх, когато той я вдигна и я постави да седне на скрина.

Прокара устни по гърдите й, а тя успя единствено да прошепне:

— Господи!

— Искам да свършиш. — Свали единствената дреха, останала на нея, и сведе глава. — И искам да викаш моето име, докато го правиш.

Плъзна пръст между бедрата й и стигна до горещата и влажната й сърцевина.

Ръцете й се впиха в раменете му. Вълни на наслада преминаваха през тялото й. Започна цялата да трепери и се почуди дали ще оцелее. И извика неговото име.

Падаше или летеше? Усети как се разтапя. Той я взе в прегръдките си и я отнесе до леглото.

— Светлината…

— Така ще се виждаме по-ясно. — Положи я върху леглото и започна да сваля ризата си. — Знаеш ли колко възбуждащо ми действа да знам, че мога да те обладавам отново и отново? Да знам какво криеш вътре в себе си за мен?

Тя го привлече по-близо.

— Искам те вътре в мен.

— А аз искам първо да те усетя слаба. — Устните му започнаха да я изучават, ръцете му я галеха навсякъде. И да викаш моето име.

— Негодник такъв. — Фактът обаче, че простена, го зарадва. — Само се опитай да го направиш.

Стори му се чудесно предизвикателство и се залови със задачата.

В един миг ръцете му бяха нежни, същинско докосване на вятъра; в следващия миг ставаха твърди като желязо. Всеки допир предизвикваше нови тръпки. Имаше подход, какъвто не си бе представяла, когато мечтаеше да стане неин любовник.

И му имаше доверие. Пълно доверие.

Отвори се с охота да го поеме.

Започнаха да я обливат вълни на наслада и тя се предаде. Напълно и покорно, както не бе правила никога с друг.

Той изглежда го усети и бавно продължи да прониква в нея, докато цялото й тяло се изопна от напрежение.

Притискаше се към него с влажна и гореща кожа, посрещаше го с женствен ритъм, който разгаряше желанието му за сливане. На светлината на лампата видя очите му да се присвиват, да се фокусират върху лицето й, докато се стараеше да се въздържи и да я докара до ръба на оргазма.

Потрепери и извика името му.

Потопи се в нея по-силно, отколкото възнамеряваше, но тя се надигна да го посрещне, да го приеме. Плът се сля с плът, сърце биеше до сърце. Тържествуващ, той бе на прага да се освободи.

— Никоя друга, освен теб, Брена. — Сърцето му още не се бе успокоило. — Кажи ми го и ти.

— Никой друг, освен теб — промълви тя и светът около нея избухна.

Зашеметен от любов, той изля семето си в нея.