Ерик Симон
Е

Както е известно, не е възможно да се построи перпетуум мобиле, защото енергията е запазваща се величина. Това, разбира се, важи за така нареченото перпетуум мобиле от първи род. Освен това има вечни двигатели от втори и трети род, а може би и други, или по-точно няма, защото те не противоречат на закона за запазване и превръщане на енергията, но затова пък противоречат на други закони, в които не може да се съмнява никой правоверен физик. В тази история, която искам да ви разкажа сега, става въпрос за ПМI, тоест за вечен двигател от първи род. Келнер!… Келнер!… Донесете ни, моля, още две двойни водки!

Да, и така, ПМI. Интересно ви е, нали? Добре, тогава ще ви разкажа. Виждате ли, както си седя тук, в това заведение… и разговарям с вас, приличам ли ви на потенциален Айнщайн? Не, не, разбира се, че не приличам. А при това и Айнщайн е работил като експерт в патентна служба, също като мен. И ще ви кажа, че там се работи здравата! Някои си мислят, че хората са се отказали. Но не са. Да създават вечни двигатели, искам да кажа. Не минава и месец, и при нас постъпва поредният проект за перпетуум мобиле. И тогава сядаме и пишем на тези хора писма, в които им обясняваме, че това нещо не може да работи и защо не може, и че трябва да си потърсят друга област, ако искат да ощастливят човечеството. Тук е ужасно горещо, нали? Какво става с нашата водка?

Някои са много упорити и идват лично в патентната служба. Малцина от тях носят модели на перпетуума, само че тези, дето ги носят, не работят, защото оставало да се направят още някакви си незначителни подобрения. Така казват господата откриватели. А, ето я най-после! Е, наздраве! Ще имате нужда от водката.

А, да… вечният двигател. Миналия вторник при нас се появи един такъв тип. Да беше дошъл в сряда, щеше да завари колегата ми Еди, ама не, той решил точно във вторник. Още с влизането му разбрах, че няма да е за добро. Знаете ли, един такъв дълъг, кльощав, с палто, не можеш му определи годините, на мъжа, искам да кажа, и въобще още отдалече ми заприлича на непризнат гений. С течение на времето човек започва да ги разбира тези неща.

Влязъл-невлязъл, и казва не примерно „добър ден“, а:

— Открих едно нещо… перпетуум мобиле. Нали това е патентната служба? Та искам да получа патент за перпетуум мобиле от първи род.

— А може би за първи род и половина? — го питам, а той въобще не се усеща. — Донесохте ли го? — осведомявам се. — Или не успяхте да намерите товарна кола?

Поглежда ме крайно учуден.

— Каква кола? — пита. — Разбира се, че го нося. — Бръква в джоба на палтото си и изважда малка сива кутия. Слага я на масата и казва: — Сега обаче нямам време. Трябва веднага да тръгвам. Най-добре да ви оставя машинката тук, междувременно ще можете да я проверите. Ще намина друг път да донеса и работната документация. — И си излезе. Тоест не съвсем, защото на вратата се обърна и добави. — И още нещо: изработил съм машината от нерушим материал, така че и това можете да патентовате. Така да се каже: за вечния двигател — вечен материал. — Сетне хлопна вратата и наистина изчезна.

А аз седя и гледам смешната кутийка. Сивичка, приблизително дванадесет на осем на три сантиметра, с форма на паралелепипед.

Ало, келнер… Донесете още две двойни водки за господина и за мен. На всеки по една. Общо четири, нали? Докъде бях стигнал? А, да, кутията значи е с формата на паралелепипед — на челната страна има дупка, оттам се подава един вал, а на него се мъдри зъбно колело. И зъбното колело се върти. Е, добре, мисля си, човекът просто е монтирал някаква пружина. Не е особено оригинално. И така, опитвам се да спра зъбното колело, но не става. Ето тук, виждате ли, разраних си ръката дори. Но пък да седя и чакам също не бих могъл. Знаете ли, тези пружини понякога са много здрави и работят доста дълго, а освен това може и да е напълнил цялата кутия с пружини. И така, опитвам се да отворя кутията. Не става. Нито болтове, нито заваръчен шев, цялата кутия — монолитна. Освен отвора, откъдето стърчи проклетият вал с проклетото зъбно колело. Занесох я в работилницата, опитахме с горелка — пак нищо. Само се позатопли, но иначе — нищо. Два дена се потих да я отворя, изхабих няколко свредела. Накрая, след като смлях цял диамант на прах от триене по кутията, вече се предадох. А по нея нито една драскотина! И зъбното колело продължава да си се върти, сякаш недокосвано.

Най-накрая я занесох в изследователския отдел. Там я изследваха с ултразвук и гама-лъчи, с електронни лъчи, рентгенови лъчи и въобще с всички възможни лъчи и накрая все пак откриха нещо. И знаете ли какво? В кутията има валове. И лагери за валовете. И зъбни колела. Двеста и седем зъбни колела, които по някакъв начин се застъпват. И нищо друго. Нищо! Нищо освен валове и зъбни колела, разбирате ли? И всичко това се движи. Става вече седмица. Знаем, че е невъзможно. Напълно ми е ясно. Обаче зъбното колело продължава да се върти, разбирате ли? Искахме да го спрем. Безсмислено. Ако го закрепиш някъде, направо къса материала или кутийката се отделя от опората. Това нещо между впрочем се върти с постоянна скорост, независимо дали ще му окачите някаква тежест, или не. Свързахме към него аварийния генератор на службата и сега си имаме безплатен електрически ток. Въобще свързахме всичко, с което разполагаме, а проклетото зъбно колело продължава да си се върти. Знаете ли кое ме притеснява най-много? Че нямаме никаква представа как можем да го спрем. Ако не успеем, цялата физика отива по дяволите. Просто невероятно!

Какво правя сега ли? Търся тоя, дето ми пробута тази смахната машина. Като е могъл да я направи, трябва да може и да я спре. Ще му дам аз да разбере какво значи да се отнасяш така с фундаментални природни закони! Може машината му наистина да е от нерушим материал. Ама той самият положително не е! По дяволите!

Келнер, плаща. Задръжте рестото.

И запомнете, енергията е запазваща се величина. Запазваща се величина!