Хедър Греъм
Любовницата на корсаря (14)

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

На потока двамата спряха за малко. Рок Кемерън пи от бистрата вода и дори си потопи главата в нея. Да имаше как, Скай би се хвърлила във водата, но в крайна сметка се задоволи с освежителна глътка, а след това изми и лицето си.

Той я чакаше мълчаливо. Още на развиделяване огънят загасна и преди да тръгнат, той стъпка жарта. Изтупа шапката си от пепелта и изведе Скай на пътя. През цялото време тя вървеше на няколко храчки зад него. Изтощение и мъка тегнеха на душата й Не можеше да забрави отминалата нощ, която й откри толкова тайни. Не можеше да забрави обаче и утринта, в която се почувства тъй посрамена. Сега познаваше Рок по-добре отпреди и все пак не знаеше почти нищо за него. Може би пък наистина нямаше да й се удаде да избяга от него. Но искаше ли всъщност наистина да го напусне? Чувстваше се почти запленена от него — та този мъж успяваше да разбуди в нея горещите пламъци на страстта. Да можеше някак да забрави онзи, който я люби първи…

В този момент обаче я измъчваха други проблеми. Рок също призна, че е загрижен за нейния баща.

Скай поспря, за да извади някакво камъче от обувката си и Кемерън се обърна към нея.

— Бързо ли вървя?

— Не… Всъщност да, ако може малко по-бавно.

— Няма нужда да бързаме толкова. — продължиха пътя си и той я хвана за ръка. Малко по-късно обаче отново се спря.

— Идва някаква карета. Надявам се да е моята.

Колата излезе от завоя и Скай веднага разпозна герба на вратата.

— То се знае, че ще ни последват. Сигурно Щурм е преследвал кобилата чак до Кемерън Хол.

Каквото и да бе правил преди това жребецът, сега той кротко потропваше зад каретата. Питър седеше до кочияша. Като видя двамата друмници, се усмихна облекчено и скочи от капрата. Чистосърдечната радост от срещата с господаря стопли душата на Скай. Сигурно в Рок се криеше нещо, щом като можеше да събужда такива чувства у хората.

— Милорд, милейди! — извика икономът. — Толкова се радвам, че ви намерих! Много се разтревожихме, когато конете дойдоха сами.

— Е, слава Богу, не се случи нищо лошо — отвърна Кемерън, — дребна неудача, нищо повече. И ние се радваме, че те виждаме, Питър. А сега трябва да стигнем по най-бързия начин в Уйлямсбърг.

— Да, милорд. — Питър отвори вратата. — Към Уйлямсбърг! Бързо! — подкани той кочияша. Последният кимна на господаря си и нахлупи широкополата си шапка още по-ниско над челото.

Скай се запита дали вече не е виждала някъде този човек, но го забрави бързо и с помощта на Рок се качи в каретата.

По време на пътуването той се беше облегнал в ъгъла и мълчеше, вглъбен в мислите си. Обхвана я страх и накрая запита:

— Нещо не е наред! Къде ли е татко?

— Може би е решил, че ние ще го посетим в дома му.

Тя поклати глава.

— Едва ли. Нали искаше да ни чака в Кемерън Хол.

— Скоро ще разберем всичко.

Не след дълго каретата спря и Питър скочи от капрата, за да отвори вратата.

— В края на града сме, Сър. Накъде да тръгнем — към двореца на губернатора или към лорд Кинсдейл?

— При лорд Кинсдейл! — извика Скай иззад гърба на Рок. Срещайки погледа му, добави бързо:

— Ако татко си е у дома.

Колата потегли отново и Скай дръпна завеските на прозорчето. Уйлямсбърг се бе променил. Минаха първо край новата църква, след това пред погледа и се изправи губернаторският дворец. Изисканата постройка се издигаше в края на просторна тревна площ. На улицата играеха деца, търговци подкачаха минувачите да купят от стоките им. В градините се трудеха роби, а на купчина тухли пред бяла къта свиреше флейтист. В долния край на улицата се белееше бащиният й дом, едноетажен, ограден от гъсто наредени колове.

Кочияшът познаваше пътя и спря точно пред оградата. Скай изобщо не дочака някой да й отвори вратата, скочи на улицата и се затича през градината право към къщната врата.

— Татко!

Чу стъпки, които се приближаваха откъм салона и висока, хубава негърка отвори вратата. При вида й Скай извика зарадвана:

— Мати!

— Скай! — двете се прегърнаха топло. — О, детето ми, как се радвам, че отново сте тук! Най-сетне! Баща ви толкова се безпокоеше…

— Къде е той?

Двете се отделиха една от друга, Мати погледна към входа през рамото на Скай, видя Рок и направи реверанс.

— Лорд Кемерън…

— Добър ден, Мати. — Той тръгна бавно към салона, а двете жени го последваха. Държи се, сякаш си е у дома, помисли Скай с лека неприязън.

— Къде е лорд Кинсдейл? — попита той.

— Толкова е ужасно, лорд Кемерън! — Мати се завтече към масичка от розово дърво, на която стояха различни напитки, и му сипа коняк. Той пое чашата с удоволствие. — Бедният лорд Кинсдейл е пленник на подлите негодници.

— Какво-о? — изкрещя Скай.

— Преди седмица „Силвър месенджър“ навлезе в реката. Познавате баща си, Скай. Направо не беше на себе си и веднага реши сам да ви вземе от онзи остров. Жаден за дела, той веднага се отправи към някаква долна кръчма, за да наеме там капитал. Само че този човек се оказал пират. По мнение на губернатора Спотсууд вина за това състояние на нещата носи правителството на Каролина. Тези гадини първо слизат в Северна Каролина, а след това по сушата допълзяват и дотук. Хванем ли ги, ще ги окачим всичките на бесилото!

При тези думи Скай се свлече в елегантно кресло, стил Луи XIV, разположено пред камината, и покри отчаяна лицето си с ръце. Тя много добре си спомняше клането на борда на „Силвър месенджър“, когато пиратите нападнаха кораба. О, татко, мислеше си тя и зарида беззвучно. Ти си всичко, което имам на този свят…

Не, освен него имаше и съпруг — някакъв чужд човек…

Обичаше баща си, той толкова й бе необходим в този момент. Стар смешник! Какво го бяха прихванали дяволите? Омъжи я за Рок Кемерън, но дори и на зет си не се доверяваше. Съвсем импулсивно, точно каквато бе и тя, той е забравил всякаква предпазливост и се е хвърлил да я спасява.

— Някой поискал ли е откуп? — обади се Рок и Скай повдигна поглед с надежда.

Но Мати поклати отрицателно глава.

— От „Силвър месенджър“ дойде някакъв човек, съвсем порядъчен момък според мен, защото веднага отиде, при губернатора. Съобщил му е, че корабът е превзет от пирати, а лорд Кинсдейл е пленен. И аз самата не знам нищо повече — Скай изхълца, а икономката приклекна до нея и я прегърна. — Успокойте се, моля ви! Уверена съм, че няма да го сполети нищо лошо. Губернаторът вече изпрати кораби…

Скай скочи рязко от мястото си.

— Да, губернаторът! Той сигурно знае повече! — изтича покрай Мати и Рок и излезе на улицата. Роклята й бе изцапана след прекараната нощ в гората, по страните на лицето сълзите бяха оставила следи, но в този момент всичко това нямаше никакво значение. Тя се отправи решително към тревната площ пред двореца. Трябваше да стори всичко, което бе по силите й, за да освободи баща си от властта на тези негодници и убийци.

След нея някой викаше и тя се опря изтощена на едно дърво. Към нея тичаше Рок.

— Скай — почакайте ме!

Двамата заедно се отправиха към портала на двореца, но пред тях се изпречиха въоръжените стражи.

— Трябва да говоря незабавно с губернатора! — извика Скай.

— А коя сте вие, мис? — запита я недоверчиво един от мъжете.

Рок сложи ръка на рамото й.

— Лорд и лейди Кемерън. Наистина въпросът не търпи отлагане.

— О, милорд, вие ли сте това! Губернаторът Спотсууд е тук. — Стражите се отстраниха и им направиха път. — Още днес предиобед той искаше да ви посети в Кемерън Хол.

— Е, ние пък му спестихме това усилие и дойдохме сами. — Рок преведе Скай пред портала и зашепна ядосано в ухото й:

— Знам, че сте изнервена, мадам, и затова мога да ви простя някои неща. Само че търпението ми започва да се изчерпва. Избягате ли ми само още веднъж, ще ви нашибам собственоръчно с камшик. — Възмутена, тя пое дъх, за да му отговори, както се полага, но в този момент всички стражи се заобръщаха към тях. На лицето на Рок светкавично изникна пленителна усмивка. — О, на полата ви е кацнала конска муха… За съжаление, скъпа, облеклото ни е крайно неподходящо за аудиенция при губернатора, но като се вземат предвид обстоятелствата, не можем да променим нищо.

Външната врата на двореца се отвори. Пред тях в дълбок поклон застана икономът на Спотсууд.

— Губернаторът ще ви приеме на горния етаж, лорд Кемерън — дори и да беше забелязал странния външен вид на посетителите, икономът не издаде чувствата си.

Когато влязоха, дъхът й спря.

— Какво има? — попита той учуден.

— Боун Кей…

— Какво имате предвид?

— Домът на Сребърния сокол на острова е точно копие на този.

Рок остави думите й без коментар и я хвана под ръка.

— Елате, мадам.

Те последваха иконома по стълбището, а след това в разкошна зала за приеми, облицована точно в кожените тапети, с които Спотсууд толкова се гордееше. Той тъкмо пиеше чай, облечен елегантно, с ослепително бяла перука. При вида на посетителите си се изправи с порцеланова чашка в ръка.

— О, милата ми Скай! — Остави чашата на масата и тръгна към нея с протегнати ръце. — Боже, как съжалявам, че след всички тези години, през които не съм те виждал, трябва да те поздравя с толкова тъжна новина.

— Кажете ми някои подробности, сър! — той погледна към Рок, но тя стисна нетърпеливо пръстите му. — Моля ви…

— Мисля, че е жив и се чувства добре, скъпа. Когато „Силвър месенджър“ пристигна, го помолих да запази спокойствие и му обясних, че всичко ще бъде наред. Той обаче не се вслуша в думите ми, бе твърдо решен да разпъне платна. За най-голямо съжаление за свой капитан е наел някакъв негодник.

— Знаеш ли как се казва този пират, Аликзандър? — попита Рок.

Спотсууд кимна бавно с глава.

— Един от моряците на Тио е успял да се измъкне, когато пиратите са превзели кораба, и е доплувал до брега. Дойде веднага при мен и ми каза всичко.

— Е, как е името на пирата?

— Става въпрос за Логан — капитан Логан, Казват, че години наред е грабил заедно с Вейн и Хорнигоулд. Знаеш ли нещо за този тип?

— Нима е Логан! — Кръвта се оттегли от лицето й. Значи, Логан — този жесток и безскрупулен тип, който със сигурност я мрази до дъното на душата си… Как ли се отнася с баща й? Побиха я тръпки, когато си спомни за стоманената кука на мястото на ръката, за тясното безмилостно лице, яростния дуел със Сокола.

Спотсууд я наблюдаваше изпитателно.

— Познаваш ли го, Скай?

Без да се колебае нито за миг, тя кимна утвърдително. Имаше доверие в този човек. Той щеше да стори всичко, което бе по силите му. Имаше хора, на които не допадаше характерът му, тя обаче винаги го бе харесвала. Бе родом от Танжер, на източноафриканския бряг, където баща му е заемал някакъв висок пост в служба на английската корона. По природа авантюрист, той бързо и решително бе напреднал в кариерата.

— Да, познавам Логан — отговори тя и сподавя плача си. — Боя се, че ще убие татко.

— Изпий по-добре чаша чай и хапни нещо. След това ще се изкъпеш и ще поспиш. Нали знаеш — сутринта е по-мъдра от вечерта.

— Да, но… трябва да предприема нещо! — запротестира тя.

— Е, може би… — започна Спотсууд, но Рок го прекъсна начаса.

— Нима ще се изложи отново на опасността, от която едва-що се е отървала? Смятам, че е по-добре да последвам Логан с „Лейди Елена“. — Сложи ръка на рамото на Скай и я накара да седне в едно кресло. — Вие, милейди, сега няма да предприемате нищичко, разбирате ли! Оставате в Уйлямсбърг или пък се връщате в Кемерън Хол. Няма да позволя отново да отплавате в открито море. — След това се обърна към Спотсууд: — А сега ще се сбогувам, за да подготвя кораба.

— Добре, Питрок. Подготви се! — след излизането на лорд Кемерън, губернаторът се приведе към Скай с усмивка на лице. — Сигурен съм, че всичко това ще свърши добре, дете мое.

Тя вдигна натъжена поглед към него.

— Сър, вие просто не познавате Логан. Аз обаче вече съм виждала този човек.

— Наистина ли?

— Да, на Ню Провидънс.

— Проклятие, скоро ще му видим сметката на това престъпно котило! Не след дълго на острова ще настъпи ред и порядък, лично ще се погрижа това да стане. — Подаде й пълна чаша чай. — Чай с мед, Скай, и с уиски. Тази живителна смес ще те оправи. А сега, кажи ми, моля те, кой от двамата пирати е по-опасен — Логан или Сокола?

Тя сведе смутено поглед.

— Двамата се различават много един от друг. Логан е брутален и безмилостен, докато Сокола…

— Да, мила, продължавай! Цялата тази измет ме интересува твърде много.

— Сокола например не е жесток.

— Казват, че Логан кръстосва между островите и плитчините южно от нашата колония, в Северна Каролина. За да открием един негодник, ни е нужен друг… — Внезапно Спотсууд приклекна до стола на Скай и погледна бързо към вратата, може би от страх да не би мъжът й да се върне. — Твърдят, че твоят Сребърен сокол се подвизавал някъде тук, във Вирджиния.

При тези думи дъхът й спря.

— Защо, защо тогава не сте го арестували все още? Нали искате да го окачите на бесилката?

— Не е толкова просто да бъде хванат. До този момент дори не съм го и приближавал. Нямам достатъчно войници за целта. Ако го нападна, той без всякакво усилие ще потъне в нощта. Слушайте, до Джеймстаун имало някаква кръчма, в която се сбира всякаква паплач. Според слуховете вчера вечерта Сокола е бил там.

— Защо ми казвате всичко това? — прошепна Скай. В този миг тя също хвърли бърз поглед към вратата, страхувайки се, че мъжът й внезапно може да се върне. В душата й се породи надежда. Ако лорд Кемерън бе добър моряк, то Сокола пък бе непобедим.

— Ти беше за няколко дни негова пленничка, нали? — попита губернаторът.

Тя само кимна.

— Държа ли се добре с теб?

— Да.

— Мисля си дали не би могла да накараш единия негодник да хване другия. Нека първо ни помогне, пък после ще дойде и неговия ред да увисне на бесилото.

— Сър…

— Шт, тихо, мъжът ти е тук.

„Не ми е мъж“ — понечи да изкрещи тя, но навреме си спомни за разумния аргумент на Рок, че истината, дори и да я отричаш, пак си остава истина. Нямаше право да иде при Сребърния сокол, тъй като бе жена на друг. Не биваше да посещава този разбойник… Въпреки всичко обаче знаеше едно нещо — отпътува ли Рок, тя веднага щеше да се отправи към „краля на пиратите“. На карта бе заложен животът на баща й…

Рок се приближи с големи крачки по дървения под. Губернаторът позвъни на прислугата и поръча да се сервира храна.

— Изпратих Питър у дома — каза Рок на жена си. — Вярвайте ми, ще открия баща ви и ще го върна у дома здрав и читав.

Тя остана с впечатлението, че Спотсууд наблюдава сцената с доста странно изражение на лицето и поруменя, когато Рок я погали нежно но рамото. По нищо не личеше какво знае губернаторът за техните съпружески отношения. Сведе очи при мисълта, че възнамерява да предаде собствения си мъж.

— Кога отплаваш. Рок? — попита Спотсууд.

— Утре заран. Нощта ще прекарам в дома на Скай.

— Чак утре ли? — извика тя смаяна.

— Да. Не сте ли съгласна?

— Според мен… би трябвало да тръгнете по-рано, милорд. Още днес. С всяка минута Логан се отдалечава оттук заедно с баща ми.

— Не е възможно да подготвя „Лейди Елена“ толкова бързо за това плаване. Тръгваме на зазоряване. Вярвайте ми, всичко ще е наред.

Сервираха малка закуска и Спотсууд пожела да се осведоми за пребиваването на Скай в Ню Провидънс. Тя не бе в състояние да му разкаже кой знае колко, тъй като бе престояла там съвсем кратко. И въпреки това и двамата мъже я слушаха с жив интерес.

На душата й бе тежко. Питаше се какво да прави от този момент нататък. Очевидно Рок не възнамеряваше да я изпуска от очи до заминаването си. Как при това положение да открие Сокола?

Напуснаха губернатора малко преди да се стъмни. Когато на сбогуване й подаде ръка, тя отново си спомни за неговото предложение. Да се обърне за помощ към Сокола и след като си свърши работата, ще го обесят.

Докато пресичаха с Рок поляната пред двореца, хапеше нервно долната си устна. Той я прегърна през рамо и тя почувства как се разкъсва между угризенията на съвестта и растящото влечение към този мъж.

— Какво става с вас, мадам? — попита той недоверчиво и тя не посмя да отвърне на погледа му.

— Страхувам се за баща си.

Той спря и я притегли към себе си.

— Успокойте се. Няма да ви разочаровам.

Скай се усмихна през сълзи. В този миг долавяше гласовете на играещи деца, тихото шумолене на вятъра сред листата. Боже, какъв мир и покой навсякъде… И Рок я държеше тъй нежно и внимателно в прегръдката си — той, нейният съпруг. А любимият?

Изведнъж тя се дръпна от него.

— Сега искам да си ида у дома и да се изкъпя.

— Разбира се, скъпа.

Половин час по-късно тя седеше вече във ваната, обгърната от пяната на френския сапун с дъх на рози, и облегна глава назад, наслаждавайки се на сладкия аромат. Рок се настани в една от стаите за гости.

Той сам поиска това. В гората бе й обещал да не я закача повече и очевидно искаше да удържи думата си.

Мислеше си за неговия шепнещ глас, за нежностите му. По тялото й пропълзя топлина, която не се дължеше единствено на горещата вода. Не, длъжна е да забрави всичко това. Да изпитва такива чувства след всичко, което я свързва със Сребърния сокол — мъжа, когото тази нощ ще моли за помощ… Непременно трябва да успее! Трябва някак си да излезе, без да я забележи никой.

Изправи се във ваната и се присегна към кърпата. Все още не й идваше нищо наум. Голямата памучна кърпа ухаеше на слънце. Уви се в нея и внезапно решението просветна. Изтича от стаята си и се отправи към отсрещната врата. Почука колебливо и без да дочака отговор, влезе.

Рок лежеше на леглото И при вида й се изправи учуден. Облечен бе само в кожените си панталони. Загледа в смаян, а след това посегна към ризата, която висеше на един стол. Този жест развесели Скай. Съвсем неотдавна, едва сутринта, те бяха в съвсем интимна близост, а сега той целомъдрено покрива разголената си гръд.

— Какво ви води при мен? — няколкото свещи осветяваха помещението съвсем оскъдно, но този път тъмнината не обезпокои Скай. Чувстваше се сигурна и закриляна до Рок. Все пак съм негова жена, каза си тя. И наистина, от тази сутрин вече съм негова жена. В този момент осъзна, че желае да остане при него. Нека само да преодолее трудностите, които го очакват, и да спаси баща си. После ще го възнагради, Бог й е свидетел…

Приближи се към него.

— Аз…

— Да, какво има? — Рок стана от леглото. Макар и вече облечен, широките му бронзови рамене все още стояха пред очите й. Спомни си отново страстта, на която стана подвластна рано сутринта. Нима бе започнала да се влюбва в мъжа си, след като сърцето й принадлежеше на Сокола? Искаше да каже нещо, но не успя да намери подходящите слова.

— Вие треперите цялата, милейди. — Посещението й го учуди истински. Тази заран се бе държал като глупак. Но близостта й, разголената плът, тихите стонове, които издаваше — всичко това надделя над волята му. Нищо, че бе твърдо решен само да я държи в прегръдките си и да не прави нищо повече. Смайването, което тя прояви, след като се любиха, сряза сърцето му като нож. Реши от този момент нататък да не я докосва.

А сега тази жена бе тук, при него, чиста, ухаеща, с големи, искрящи очи. Видът на нейните треперещи устни предизвика в него остро желание. Той се извърна рязко и отиде до масата, на която имаше бутилка с най-добрия кафяв ром на Мати. Напълни чаша и я подаде на Скай.

Тя отпи нервно.

— Аз…

— Да?

— Ако наистина искате… — Гласът й наново замря.

— Да?

Тя отпи още глътка ром. Светлината на свещите придаваше червеникав оттенък на косите й, разпилени като слънчево сияние върху раменете. Обзе го копнеж тези копринени къдрици да полегнат на гръдта му…

— Бяхте много мил с мен, милорд.

— Така ли?

— Ценя това, което направихте за мен.

— Та вие сте моя жена, мадам. — Докато я наблюдаваше, желанието му нарасна още повече. Някакъв вътрешен глас го предупреждаваше да запази разума си, но той не му обърна особено внимание. Остави я да говори, каза си той. Нека се приближи към теб — или избяга… С голямо усилие на волята се сдържа да не дръпне кърпата, с която бе загъната, и да не опита лично този аромат на рози, който обгръщаше плътта й.

— Точно това се опитвам да ви обясня…

— Какво искате да кажете?

— Ако… ако наистина искате да ме задържите като своя жена — въпреки всичко, което стана… Тогава аз съм ваша, милорд.

Думите й още висяха във въздуха, а на него му трябваше доста време, докато осъзнае смисъла им. Тази пленителна, красива, сладка жена бе дошла сама при него…

В този миг тя повдигна ръце, кърпата се свлече на земята и съвършеното и тяло се изправи пред него на слабата светлина на свещите. Гърдите и, връхчетата с цвят на корал, се надигнаха, а по тях се виеха игриво златните й къдрици.

Рок се вцепени. Трябваше му много време, за да излезе от това състояние. В един миг обаче той издаде сподавен вик, грабна чашката с ром от ръката й, запокити я в камината и дръпна Скай грубо в обятията си. Занесе я до леглото, положи я върху него и погледът му се плъзна по тялото й. Някаква пелена замъгляваше очите й, а влажните устни се разтвориха подканващо. Но той не я целуна. Все още не. Седна на ръба на леглото, погали гърдите й, устните му обхванаха едно от розовите връхчета, повдигна глава и видя, че то се втвърдява още повече.

Ръцете му замилваха цялото й тяло, но все още не докосваше устните й. Тя понечи да го притегли към себе си, но той се изплъзна, притисна лице в корема й, спусна се още по-надолу. Разтвори бедрата й внимателно и ласките му станаха неудържими. Тя затаи дъх и след това извика възмутено. Но той бе неумолим. Тази вечер тази жена трябваше да му даде всичко, на което бе способна. Повдигна отново глава, видя сведените й клепачи. Тя отвори очи и погледите им се срещнаха. Тогава главата му отново слезе надолу, между краката й. Езикът страстно премина по нежната плът от вътрешната страна на едното бедро. Скай започна да стене високо и се загърчи в опита си да избяга от още по-интимни милувки, макар и да знаеше, че съпротивата й е безсмислена. Та нали самата тя му бе казала, че му принадлежи.

Разтреперана вплете пръсти в косата му, зашепна неразбираеми слова и изхълца тихо, когато езикът му, разравяйки почвата на страстта, се впи в самото й средоточие. Постепенно я доведе, до прага на екстаза, а след това и до върха. Красивото и тяло се затърчи е конвулсии и едва тогава той най-сетне приближи устните й, за да сподави с дълга, дълга целувка страстните степания.

Разтвори бързо панталоните си и се потопи дълбоко в горещия й скут, който го пое жадно. Тя лежеше неподвижна в прегръдките му, все още под въздействието на току-що преживения екстаз. Но Рок знаеше как наново да разбуди копнежа. Предаде се на изпълващото го огромно желание, едва когато и тя за втори път достигна върха на любовното осъществяване. Заграби всичко, което тя можеше да му даде, и в сърцето му вселената експлодира.

Не съществуваше на света жена, по-красива от Скай със стройното й тяло, пълна пазва, златото на косите й, замайващите синьозелени очи. Едва ли имаше и друга, която така сладко да гали мъжа, да разтваря устните си тъй изкусително и да сътворява тук на земята небесния рай… И тази жена бе негова съпруга. Тя самата то каза. Любовта му към нея ще трае вечно. А после тон легна изтощен до нея. И двамата мълчаха — пленници на пожара, уталожил най-съкровените им желания.

Накрая, след дълго мълчание, той се обърна към нея и сложи ръка на гърдата й. Една немирна червеникава къдрица се беше отделила от другите. Скай се притисна към него и скри лице под брадичката му. Пръстите и докоснаха неговата риза.

— О, та ти си все още облечен — прошепна тя с упрек.

— Да… — Видя собствената си ръка, полегнала върху кожата й, издърпа я бързо и притисна Скай силно към себе си. Не бива да се вглежда много-много в ръцете ми, помисли си той и придърпа завивката над двете тела.

Внезапно тя стана сякаш неспокойна п започна да го наблюдава замислено. Стана му тежко на душата. Скоро ще я напусне. Щеше да му е по-лесно, ако не беше тази близост между тях, ако тя не му се бе отдала — доброволно и страстно. Целуна леко устните й, погледна в красивите очи. За него тя бе всичко — още от първия миг.

— Обичам те — каза той тихо и тя пое дълбоко дъх.

— Мисля… че и аз те обичам — прошепна в отговор.

— Само мислиш ли?

Тя се отмести малко и той разбра, че в този момент в ума й изплува друг мъж, един пират в далечен рай. Мразеше себе си, идваше му веднага да признае всичко. Вместо това притисна устни към косата й.

— Обичам те, Скай Кинсдейл Кемерън. Ти си моят живот и сърцето ми ти принадлежи, завинаги. Кълна се.

Тя не му отговори и той я пусна с въздишка. Изправи се, закопча панталоните си, отиде до масата и отпи голяма глътка от бутилката с рома. Тази нощ бе отредена за наслада докрай. А на заранта трябваше да я остави, но бог му е свидетел, щеше да се завърне с баща й.

Долови тихо хълцане, обърна се към леглото и я видя да се изправя. Красива и гола, стройна, пленителна, тя се приближи към него, сложи ръце на раменете му и го целуна но врата.

— Ще бъда добра жена, обещавам ти.

Рок смръщи чело, тъй като усещаше нейната вътрешна напрегнатост, но след това бръчките се изгладиха — езикът й, който се плъзгаше по кожата му, бе много възбуждаш. Понечи да я вземе в прегръдките си, но тя се изскубна и посегна към бутилката.

— Ще ти донеса чаша, миличко — предложи той услугите си. Тя обаче поклати глава, а очите и бяха пълни със сълзи. — Не е нужно. — Сгуши се изкусително в него, полуотворените устни потърсиха и намериха неговите. Жарта на тази целувка направо го лиши от разум…

И в този миг нещо сякаш взриви черепа му. Започна да потъва в черна пропаст, по страните му се разтече пареща течност и той бавно се свлече на колене. Успя с последни сили да погледне нагоре и видя счупената бутилка в ръката на Скай.

— Проклятие, звяр такъв… — процеди той едва-едва, после нощта го покри и се строполи на пода. Нейният вик не достигна до слуха му.