Кони Мейсън
Лъвът (8)

7

Крепостта на Уилям, построена веднага след последната голяма битка, се възправяше на малко хълмче на северния бряг на река Темза, в югоизточния ъгъл на крепостните стени на стария римски град. Най-първото й ниво, издигнато от дърво върху земно възвишение и заобиколено с изкоп, представляваше внушителна сграда в самото сърце на Лондон. Оттам се виждаше целият град и реката.

Когато наближиха града, Ариана различи очертанията на Уестминстърското абатство, построено през 1065 от изповедника Едуард. Градът беше заобиколен от други три внушителни крепости, и трите издигнати по заповед на Уилям, като „защита от набезите на многобройните и непредвидими народни маси“.

Ариана и Лайън минаха в пълно мълчание през старите порти на римския град. Ариана беше твърде запленена от гледката, която й предлагаше многобройната тълпа, суетяща се по тесните улички и алеи, за да пророни и дума. На всеки ъгъл имаше улични търговци, предлагащи разнообразни стоки. Бризът носеше безбройни аромати, някой от тях приятни, други — не чак толкова.

Преминаваха по улиците, без да предизвикат особено внимание. В Лондон често се срещаха рицари и благородници. В града бяха отседнали част от най-богатите и благородни фамилии, които, обгърнати от лукс и разкош, не забелязваха усилията на обикновените хора да свържат двата края и да сложат поднос с храна на масата си.

— Крепостта на Уилям е точно пред нас — каза Лайън. Той направляваше умело Ариана през оживения пазар, на който имаше повече амбулантни търговци накуп, отколкото тя бе виждала през целия си живот.

Ариана преглътна напрегнато и кимна. Скоро щеше да бъде в норманската обител, като жертвено агне сред стадо хищници. А собственият й съпруг беше най-кръвожадният от всички хищници. Обзе я страх. Дали ще разпозная опасността, която ме чака в кралския двор, запита се тя. Или злото щеше да я връхлети неочаквано, когато е най-неподготвена за него?

В този момент Лайън се усмихна и изсечените му черти се смекчиха. Усмивката му беше топла и Ариана се вгледа изненадано в него. Ако й се усмихваше така по-често, сигурно съвсем щеше да се побърка.

Лайън забеляза напрегнатите бръчици в ъгълчетата на устните й и се опита да разсее страховете й.

— Забрави онези глупости за дебнеща опасност, Ариана. Тук никой няма да ти навреди. Уилям високо ме цени и несъмнено ще обикне и теб.

Ариана премигна объркано. Уилям да я обикне? Съмняваше се.

— Нямам желание да бъда обиквана или дори харесвана от никой нормански крал… И от който и да е норман.

— Съвсем от никой? — попита той, явно намеквайки за страстните ласки помежду им в тъмните часове на деня.

Ариана поруменя и извърна очи.

— Съвсем — излъга тя. После дочу някакъв задавен звук и осъзна, че Лайън се смее. Сигурно в този миг си припомняше нощите, в които посягаше към нея, а тя му отвръщаше с болезнено желание.

— Ще видим, лейди — каза той развеселен. — Ще видим.

Когато навлязоха в алеята, обграждаща крепостта на Уилям, бяха посрещнати от дружелюбни възгласи. Очевидно съпругът й беше добре познат и уважаван в кралския двор, точно както я бе предупредил. Веднага щом слязоха от седлата, конете им бяха отведени от чевръсти слуги, и още на входа ги посрещна кралският сенешал.

— Добре дошъл, лорд Лайън. Крал Уилям очакваше с нетърпение да ви посрещне с вашата съпруга. В момента той се подготвя за утрешната среща на старейшините, но довечера ще има възможност да ви поздрави в салона. Елате, ще ви покажа вашите покои.

— Хубаво е да съм тук отново, Ройс — отвърна усмихнато Лайън. — Как я кара Уилям?

— Той се чувства отлично, милорд, особено след като съпругата му пристигна от Нормандия.

Влязоха в огромен салон и Ариана уплашено се огледа. Залата беше поне два пъти по-голяма от салона в Крагмер, и цялата беше пълна с хора, които сновяха насам-натам и бъбреха помежду си. Повечето от тях бяха благородници, призовани за срещата на старейшините. Мъжете бяха богато облечени в кожени туники и ярки цветни панталони. Жените напомняха цветни градини с пъстроцветните си рокли и блестящи бижута. В залата се разнесе любопитен шепот, когато двамата с Лайън влязоха вътре, следвани от Терса и Белтан.

Лайън Нормански бе посрещан със симпатия и уважение както от мъже, така и от жени. Явно им трябваше цялото време на света, за да прекосят този салон, и Ариана се опитваше да не потръпва от отвращение всеки път, когато се налагаше да поздравява някой от безбройните приятели на Лайън. Всички говореха на родния си френски език — езикът на кралския двор. Искаше й се подът под краката й да се разтвори и да я погълне. Как копнееше да се върне в Крагмер, където се чувстваше в безопасност сред хора, които познаваше и обичаше от дете! Тези нормани бяха същите хора, които бяха убили баща й и братята й, бяха откраднали земи и титли от саксонските благородници и бяха съсипали живота на онези, които отказваха да се подчинят на техните правила.

Лайън не пропусна да забележи, че Ариана трудно понася присъствието на толкова нормани в едно помещение, и реши засега да не я представя на повече от своите приятели. Щяха да имат предостатъчно време за това после, след като вечерят с Уилям и Ариана се увери, че той не й мисли зло. И понеже нямаше как да пренебрегне приятелите си след толкова дълго отсъствие, Лайън тихичко помоли Ройс да отведе Ариана в тяхната стая. Верният кралски сенешал направи знак на Ариана да го последва, и тя погледна въпросително съпруга си.

— Върви с Ройс, Ариана. Той ще се погрижи нищо да не ти липсва. Аз ще се присъединя към теб, когато мога. Защо не си починеш, преди да срещнеш Уилям тази вечер? Ще вечеряме с него на почетната маса. — Той предпочете да не споменава, че през цялата вечер вниманието на каймака на кралския двор ще е насочено към нея.

Ариана кимна с благодарност. Никога преди не бе изпитвала такова непреодолимо желание да избяга. Отвсякъде бе обградена от нормани. Те я зяпаха с открито любопитство, което никак не й помагаше да разсее страховете си. Още по-стряскащи бяха похотливите погледи на мъжете, вторачени в нея, сякаш беше късче апетитен дивеч. И жените — тяхната нескрита враждебност още повече я караше да се чувства като жертвено агне. Видението й я бе подлъгало. Тя нямаше един враг в кралския двор; имаше безброй врагове.

Докато вървеше плътно зад Ройс напряко през салона, Ариана погледна през рамо към Лайън. Онова, което видя, я накара да се закове на място. Една пленително красива, тъмна жена, се откъсна от групичка хора и се насочи право към Лайън. Тя се хвърли в обятията му с радостен възглас и интимно притисна към него заобленото си, дребничко телце. За миг Ариана почувства, че дъхът й секва, и потисна изумения вик с опакото на ръката си.

— Не се обръщайте назад, милейди — прошепна зад гърба й Терса и решително я изтласка към изхода. — Не им давайте повод да злорадстват.

— Коя е тази жена? — попита меко Ариана.

— Белтан ми каза, че това е лейди Забрина, вдовица, която притежава обширни владения. Сега е под опеката на Уилям. Кралят й търсел подходящ съпруг — някой, който да отговаря на политическите му щения.

Забрина! Любовницата на Лайън.

Без да изчака да види как ще отговори Лайън на възторжения й поздрав, Ариана се обърна и забърза след Ройс. Терса я следваше по петите.

Ройс ги поведе по огромно вито стълбище, а после през лабиринт от коридори, докато накрая спряха пред една врата, подобна на другите в живописната кула. Ариана се питаше как би могла да стигне дотук сама, без да се изгуби.

— Надявам се тук да се чувствате комфортно, милейди — каза учтиво Ройс и отвори широко вратата. — Кралицата сама избра тази стая за вас. Наблизо има лакей, в случай че ви потрябва нещо. Камериерката ви може да спи с останалите слуги на горния етаж, когато нямате нужда от нея. — Той направи дълбок поклон. — Милейди. — После се оттегли.

— Тук е страхотно, милейди — възкликна Терса, докато оглеждаше пищната стая. Най-много се набиваше на очи огромното легло и грамадната каменна камина. По стените висяха пъстри килимчета, а на пода нозете им потъваха във вълнения килим, с какъвто не можеше да се похвали дори Крагмер.

— Да — отвърна кисело Ариана, неспособна да изхвърли от мислите си жената, която се хвърли в обятията на Лайън. — Кралят взима данъци от бедните, за да живее в разкош.

— Искате ли за се изкъпете, милейди? Ще потърся някой да ви качи топла вода.

— Да, една гореща баня ще ми дойде добре.

Веднага щом Терса напусна стаята, Ариана пристъпи към големия арковиден прозорец, който гледаше към Темза. Загледана в лодките, които плаваха нагоре-надолу по реката, тя се опитваше да не мисли за Лайън и Забрина. Дали сега не беше с нея, насаме, дали не подновяваха старата си връзка? Дали не я целуваше в момента? Дали не й шепнеше колко много му е липсвала и как отчаяно я желае? Господи! Не би могла да понесе това.

 

Лайън съвсем не беше очарован от публичната проява на привързаност, която бе демонстрирала Забрина. Той бе проследил с поглед Ариана, докато прекосяваше салона, а после спря да го погледне. Тя очевидно бе изумена, когато видя Забрина да се втурва към него и да го обгръща с белите си, нежни ръце. Но когато успя да се изплъзне от плътната й прегръдка и да се отдръпне встрани, Ариана вече бе изчезнала по витото стълбище.

— Дръж се прилично, Забрина — процеди Лайън, като се опитваше да я държи на разстояние от себе си.

Забрина му отправи ослепителна усмивка.

— Надявам се да ми простиш, задето се самозабравих, скъпи — отвърна лукаво тя. — Липсваше ми ужасно.

Лайън я изгледа изпитателно, видимо развеселен.

— Съмнявам се, Забрина. Нима не си намерила някой да те утешава в мое отсъствие?

— Никой, който да се сравнява с теб. — Плътните й устни се извиха в очарователна гримаса.

— Не беше много умно от твоя страна да се държиш така в присъствието на жена ми.

Забрина погледна пренебрежително към крехката фигурка на Ариана, която вече се губеше по стълбището, и виолетовите й очи потъмняха от презрение.

— Всеки тук знае колко малко те е грижа за жена ти и как кралят трябваше да те накара насила да я измъкнеш от манастира. Не би трябвало да се безпокоиш особено, ако ни види заедно. А дори тя да не знае, скоро ще чуе, че ние с теб сме… повече от добри приятели. Кога ще бъдем отново заедно? Изгарям за теб, Лайън! Ще дойдеш ли при мен тази вечер?

Лайън свъси вежди. Дали Забрина винаги бе била толкова дръзка, така неприлично откровена? Той огледа лицето й, без да пропусне да забележи искрящата й красота, пищните черни коси, чувственото обещание на необикновените виолетови очи, примамливата извивка на нацупените устни. Но видя и нещо друго, което не беше забелязвал преди. В очите й имаше някакъв порочен блясък, който можеше да се опише само като алчност. Чувствената гримаса на устните й сега му се струваше нелепа и отблъскваща.

Погледът му се плъзна по примамливото й, стегнато телце. Синьо-виолетовата й кадифена рокля беше прекрасна, пищно обшита по ръкавите и деколтето със златна нишка и поръбена с хермелин. Тънката й талия обгърната от златист колан, тежко инкрустиран със скъпоценни камъни, а воалът й беше от най-изящната коприна, прикрепян от златна диадема, обсипана със скъпоценни камъни. Лайън се възхити на диадемата и неволно си я представи върху сребристо-русите коси на Ариана.

Той нямаше нужда да се пита какви чудеса се крият зад тези пищни дрехи, защото бе виждал крехкото й тяло повече пъти, отколкото можеше да изброи. Познаваше отлично всяка щедра извивка от нея, знаеше къде обича да я докосват и как да я накара да тръпне от сладост. Бяха я омъжили само на тринайсет за някакъв възрастен човек, саксонски благородник, който съвсем удобно се беше поминал само след три години, оставяйки я безумно богата. Лайън не се съмняваше, че тя е сменила много любовници, преди Уилям да превземе Англия, защото беше истинска развратница с гореща кръв, която знае как да достави удоволствие на всеки мъж.

Когато Уилям научи, че Забрина е млада вдовица с огромни владения, той я взе под опеката на короната и отне земите й в полза на Англия. Тя срещна Лайън през 1969, след като той се върна от Нормандия, и още тогава стана негова любовница. Очевидно Забрина не споделяше омразата на Ариана към норманските завоеватели.

Сега тя изглеждаше доволна под внимателния поглед на Лайън, който подробно я изучаваше. Познаваше го толкова добре. Безцветното момиченце, за което се беше оженил, не можеше да се сравнява с нейната ослепителна красота. Сигурно бе избягала с писъци първия път, когато Лайън я бе отвел в леглото. Скучно същество като нея не би могло да задоволи потентен мъж като Лайън, мислеше си презрително тя. Освен това, Лайън беше единственият мъж, който можеше да задоволи страстната й натура. Беше преспала с много мъже по време на неговото отсъствие, и никой от тях не бе успял да я удовлетвори изцяло. Затова сега, когато той беше отново в Лондон, тя възнамеряваше да го върне в леглото си. Знаеше, че това няма да се хареса на Уилям, но ако успееха да запазят дискретност, кралят нямаше откъде да узнае.

— Ще дойдеш ли при мен тази вечер? — запита отново Забрина с глас, натежал от обещания. — Няма да съжаляваш.

— Не, не и тази вечер — отвърна Лайън, изненадан от самия себе си. Само преди месец несъмнено би я взел със или без нейната покана, и би я любил, докато не й се насити. Винаги беше желал Забрина, но никога не я беше обичал по начина, по който Уилям обичаше Матилда. Всяка нощ, прекарана с нея в леглото, беше разтърсваща, незабравима, но той никога не беше изпитвал нужда от постоянна връзка с нея.

— Ще те очаквам скоро — прошепна горещо тя. — Побързай. Ще те чакам. — Тя му отправи последен жаден поглед, а после се обърна и се отдалечи, полюшвайки прелъстително бедра.

— Лейди Забрина беше доста настоятелна — каза Белтан иззад гърба му.

— Значи си чул? — обърна се Лайън към своя лейтенант. Той не изглеждаше никак изненадан да види Белтан край себе си. Двамата бяха заедно от дълго време; бяха споделили добри и лоши дни.

— Да, чух. Ами вашата съпруга? Нима отново ще се съберете с любовницата си в кралския двор?

— Възможно е — отвърна откровено Лайън. — А може би не. Но ти няма защо да се притесняваш.

Белтан го погледна неодобрително и това изненада Лайън, защото той винаги беше най-яростния му поддръжник.

— Какво има, Белтан? Нима не одобряваш поведението ми? Никога преди не си ми задавал въпроси.

— Защото не познавах лейди Ариана.

Лайън гневно изсумтя.

— Тя се опита да ме отрови.

— Терса ми каза, че господарката й никога не би ви позволила да отпиете от виното. Може би вие сте я предизвикал по някакъв начин.

Лайън се намръщи.

— А може би просто благонравната ми съпруга е искала да съм мъртъв, за да може да се омъжи за друг. Върви, Белтан, и се погрижи хората ни да се настанят добре.

Белтан кимна отривисто и се отдалечи. Рус, висок, строен и мускулест, той привлече погледите на не една копнееща за ласки дама в кралския двор.

* * *

Лайън приближи стаята, към която го бе упътил Ройс, и отвори вратата. Пантите не издадоха и звук, и той прекрачи безшумно върху дебелия килим. Спря като хипнотизиран от вида на Ариана, съвсем гола във ваната. Взираше се напрегнато в елегантната извивка на шията й, приведена под тежестта на мокрите й коси. Зад нея стоеше Терса и държеше ленен чаршаф в ръце, в очакване господарката й да излезе от ваната. Лайън пристъпи безшумно по килима и кимна на Терса да си върви. Сепнато при вида на господаря си, момичето пъхна чаршафа в ръцете му и се оттегли.

— О, влезе ми сапун в очите, Терса. Подай ми кесийката, моля те. — Стиснала очи иззад сапунените мехурчета, Ариана протегна тънката си, изящна ръка.

— Вдигнете лицето си, милейди, за да изтрия сапуна от очите ви.

Ариана се сепна. Не очакваше Лайън толкова скоро. Предполагаше, че той дълго време ще е приятно погълнат от лейди Забрина. Тя отстрани внимателно мехурчетата от лицето си и бавно отвори очи, вторачила невярващо поглед в съпруга си. Той се наведе и обгърна с длани белите кълба на гърдите й. Ариана извика приглушено и докато се опитваше да се изтръгне от топлината на ръцете му, водата се разплиска от ваната.

— Недей, Ариана, остани. Аз ще се присъединя към теб — рече Лайън и започна да съблича ловко дрехите си.

Обхвана я паника.

— Аз вече свърших, милорд. Можете и сам да ползвате ваната.

Ариана понечи да се изправи, но Лайън постави тежката си длан върху рамото й и решително я възпря. Той се плъзна зад нея във водата, протегна крака и я придърпа в извивките на тялото си. Водата във ваната се надигна и се разплиска по пода.

— Къде е Терса? — попита Ариана, останала без дъх.

— Отпратих я.

Той протегна опипом ръка под водата и отърка хлъзгавите гънки между бедрата й. Ариана сякаш се вцепени, мигом почувствала как плътта й набъбва под ласките му. Пръстите му ставаха все по-уверени и по-дръзки, докато накрая не нахлуха отривисто в нея. Ариана извика.

— Спрете! Умолявам ви, милорд, спрете!

Лайън се усмихна, но усмивката му не беше благочестива.

— Наистина ли искаш да спра?

Ариана се усети неспособна да проговори, да се помръдне дори. Трудно й беше да проумее думите му, докато голият му член се притискаше пулсиращ в седалището й, а пръстите му нахлуваха устремено във влажната плът между краката й.

Той я ухапа лекичко по тила, а после прокара език да притъпи болката. Езикът му беше груб и влудяващо горещ. Докато едната му ръка бе заета под водата, той милваше гърдите й и дразнеше зърната й с другата. Ариана прехапа устни, за да не извика от удоволствие. Но когато Лайън я обърна към себе си, за да вкуси зърната й с устни, тя не се сдържа и простена от мъчителната наслада. Той вдигна глава и лицето му се озова съвсем близо до нейното.

— Кажи, че ме желаеш.

Очите й бяха замъглени. Ариана едва се сдържеше да не се протегне и да се притисне към него.

— Н-не, не ви желая. — Лъжата я прободе като нож.

Той отново сведе глава и този път пое с устни другото й зърно. Прокара език по него и го притисна между зъбите си, а в същото време пръстите му грубо масажираха тръпнещия възел между бедрата й.

— Кажи ми, че ме желаеш — повтори настойчиво той. Гласът му беше дрезгав и приглушен, а пръстите му не преставаха да притискат хълмчето между краката й.

Ариана бе понесена на вълната на мъчително удоволствие — и отчайваща нужда. Тя разтвори жадно пръсти и ги впи в мускулестата плът на бицепсите му. В очите й се четеше диво желание, дишането й беше учестено.

— Милорд…

— Лайън. Наричай ме Лайън. Разтвори сладките си устни и изречи моето име.

Ариана го гледаше с широко отворени очи, поглъщаше лицето му, устните му, и изпитваше животинска нужда да се слее с него. Полу-усмихнат и полу-навъсен, Лайън вече беше на ръба на търпението си.

— Името ми, Ариана. Кажи го.

— Лайън — прошепна тя, а после повтори по-високо: — Лайън! — Щеше да каже каквото той поискаше от нея, само да не спираше да я докосва.

— Господи! — процеди той през зъби и се изправи в горещата вана, вдигайки я на ръце. Явно не го беше грижа, че водата се плискаше шумно из стаята и течеше на вадички от телата им, докато я носеше към леглото.

Той я положи внимателно на хладните чаршафи, едва потискайки мъчителното желание, надигнало се в него. После коленичи до нея, сведе ниско глава и жадно запоглъща водните струйки, които се стичаха по гърдите и корема й. Той вдигна за миг глава, за да надникне в омагьосващите бездни на зелените й очи, а после пак се наведе и продължи да вкусва свежата й плът, спускайки се към най-сладката награда, която някога бе получавал. Ариана започна да се гърчи като обезумяла, мятайки се върху мекото легло.

— Милорд… Лайън, моля те…

— Да, Ариана. Ще те взема. Как бих могъл да ти откажа, когато произнасяш името ми толкова сладко? — Езикът му се плъзна по гладката плът на заобления й корем, после по искрящите руси косъмчета, които предпазваха набъбналата й женственост, и накрая раздели гънките на болезнено подпухналата й плът.

В момента, в който езикът му докосна най-интимната част от тялото й, Ариана се замята диво и извика:

— Лайън, недей, моля те! Не бива…

— Напротив — промърмори той. — Ще ти хареса, обещавам ти.

Ариана се опита да формулира някакъв достоен отговор, но явно не беше способна да мисли, докато устните и езикът на Лайън я докосваха. Тя отпусна глава назад и всяка разумна мисъл напусна съзнанието й. Лайън не спря да я милва, докато пулсът й не препусна лудо, а от устните й се изтръгна задавен стон. А когато един от пръстите му нахлу в нея и се раздвижи с ритъма на езика му, тялото й се изви като стрела. Лайън постави ръка на корема й, за да я върне на мястото й, и продължи нежното си мъчение, изгаряйки я с жарта на грубия си език.

Дъхът му разгаряше огън в нея и цялото й същество завибрира. Ариана не можеше да понесе повече чувствата, които я раздираха. Екстазът я връхлетя внезапно и неумолимо. Мускулите на корема й се свиха и тя цялата се изви, устремена към устните на Лайън, връхлетяна от бурни мълнии.

Миг по-късно Лайън се надигна и потърси лицето й. Стори му се по-хубава от всякога. Страните й бяха поруменели, тялото й бе пълно с живот и все още пулсираше, а зелените й очи бяха замъглени от страст. Когато отминаха и последните тръпки, той се отпусна върху нея и се подпря на лактите си. Надникна в очите й и отърка твърдия си член в подпухналата плът между краката й.

— Сега е мой ред, милейди — прошепна дрезгаво той.

Лайън нахлу в нея, приветстван от влажната топлина на плътта й. Бедрата му се извиха и той надигна седалището й, за да влезе по-дълбоко в нея. Стори й се по-голям отпреди. В момента на проникването тя извика, уплашена че няма да го побере целия. Това обаче трая само миг, после телата им се сляха във вълшебно единство и той се раздвижи, плъзгайки се навътре и навън, а тя го посрещаше с готовност.

Тя извика и мускулите й се свиха около члена му. Лайън си помисли, че я е наранил. Той си наложи да забави темпото, да заглуши повика на кръвта си, и беше изненадан, когато ръцете на Ариана обгърнаха врата му, а бедрата й се надигнаха да посрещнат тласъците му. Жестът й му достави такова удоволствие, че за миг се почувства на път към самия рай. Жаден да вкуси отново сладката й плът, той целуна бледото й лице, шията й, снежно белите й гърди със заострени връхчета, така мъчително близо до него. А когато устните му се сключиха с нейните, ударите на сърцето му заотекваха в ушите му с такава ярост, че дори не чу как тя извика името му, щом стигна до върха за втори път. Той обаче почувства как плътта й потръпна около члена му и най-сетне си позволи да излее топлата струя на собственото си семе.

Лайън се отпусна изтощен върху тялото й, а потните му гърди се притиснаха в нейните. Щом обаче чу, че Ариана се задъхва, побърза да се изтърколи край нея. Собственият му дъх изхриптя като камшик в тишината на притихналата стая. Лайън отвори очи и погледна Ариана. Тя се беше отдръпнала досами края на леглото, обърната с гръб към него и закрила очите си с ръка. Той се вгледа изпитателно в нея и се запита какво толкова намира в малката вещица, та я желае толкова отчаяно. Можеше вместо нея да има Забрина, чиято страст му бе добре позната. Той обаче бе предпочел да прелъсти собствената си съпруга. Ариана беше странна смес от сладка невинност и изгаряща страст. Сигурно това беше комбинацията, на която не можеше да устои.

Когато влезе в спалнята, Лайън не възнамеряваше да я люби. Щом обаче я видя във ваната, поруменяла от горещата вода и така сладко подканяща, в него се раздвижи нещо, което не можеше да назове. Не искаше да я желае толкова отчаяно, но не можеше да се сдържи. Когато ставаше въпрос за Ариана, Лайън просто не можеше да се контролира. Чувствата му към нея извираха не от разума, а от тайните кътчета на душата му. Знаеше, че не разсъждава трезво, но онова, което изпитваше към нея, не се поддаваше на рационални размисли. Не можеше да назове чувствата си, нито пък искаше да го прави.

Той протегна ръка и я докосна.

— Ариана.

— Моля те, не ме измъчвай повече. — Как бе възможно да отговаря с такава страст на мъжа, когото всъщност мразеше? Чувстваше се толкова засрамена, че не можеше да го погледне в очите.

Лайън беше изненадан от реакцията й. Нима все още го ненавиждаше толкова силно? Толкова ли трудно й беше просто да приеме, че той е неин съпруг и й доставя удоволствие?

— Ако искаш, можеш да отречеш, че съм ти доставил удоволствие. — Той се усмихна безрадостно. — Но няма да ти повярвам. Стоновете и въздишките ти ми говорят друго. Тялото ти копнее за моето, а снежнобелите ти ръце и нозе се притискат към мен. Ти ме желаеш, Ариана! Уверявам те, че разбирам от тези неща.

Ариана отдръпна ръка от лицето си и го погледна със светнал от гняв поглед.

— Да, ти определено разбираш от тези неща. Знаеш къде и как да ме докоснеш, за да стена в екстаз. Знаеш безброй начини да ми доставиш удоволствие, което ме кара да се срамувам. Не се и съмнявам, че лейди Забрина оценява всичките ти умения. В сравнение с нея аз съм същинска девица.

Лайън се намръщи.

— Ти не знаеш нищо.

— Забрина е твоя любовница. Мислиш ли, че не знам за нея? Защо не си при нея сега? Върви, разрешавам ти да идеш при нея.

Лайън остро се разсмя.

— Ти ми разрешаваш? Ариана, ако исках сега да съм със Забрина, нямаше да искам твоето разрешение. Исках теб. И мисля, че ясно ти дадох да го разбереш. Ако не съм, ще трябва още да те убеждавам. — С тези думи той я придърпа в обятията си.

— Милорд… Лайън… — поправи се тя, срещнала предупредителния му поглед. — Късно е вече. Кралят ни очаква за вечеря.

Всъщност, изобщо не я беше грижа за Уилям. Просто не искаше Лайън отново да разпали онзи огън в нея, който я превръщаше в безразсъдна пионка, която правеше каквото той пожелае. Що за човек беше той, щом успяваше да я превърне в жена, която сама не познаваше и не харесваше? В сърцето й се бореха противоречиви емоции. Тя мразеше Лайън, нали? Как тогава бе възможно да го мрази и в същото време да го желае?

— Имаме достатъчно време за онова, което смятам да сторя — прошепна дрезгаво той. — Колкото и привлекателна идея да е вечерята с Уилям, първо имам нещо друго наум. Разтвори се за мен, скъпа, и аз ще те отведа в рая.

Гласът му — приглушен, примамлив и уверен — отново успя да я победи, и тя се разтвори за него, и за миг наистина вкуси рая, точно както й бе обещал.