Нора Робъртс
Заговор в смъртта (18)

Осемнайсета глава

Нямаше смисъл да се преструва, че пътуването я е успокоило. Не искаше да мисли и за онова, което я очакваше на следващия ден. Работата щеше да й помогне да забрави тревогите си. Рурк сякаш четеше мислите й, защото нареди да им донесат вечерята в помещението, до което само той имаше достъп.

— Реших да използваме нерегистрирания компютър. По-мощен е, освен това няма опасност да ни разкрият. Мисля, че и за теб ще бъде по-удобно.

— Да. Първо трябва да открия Фийни — обясни тя, докато се качваха по стълбището — и да му предам разговора с Макрий.

— Междувременно ще прегледам диска, който той ти даде, за да съпоставя данните.

— Неоценим помощник си… почти колкото Пийбоди.

Той спря, сграбчи я и впи устни в нейните, сетне промърмори:

— Това не можеш да получиш от Пийбоди.

— Мога да получа всичко, стига да поискам. — Ив се усмихна, докато той беше зает да разкодира заключващите устройства. — Но сексът с теб ми харесва.

— Радвам се да го чуя. Използвай мини видеотелефона — снабден е с приспособление за заглушаване на сигналите…

— … което е в разрез със закона за комуникациите — допълни тя.

— Никога не съм го отричал. — Рурк се настани пред сложната апаратура и се залови за работа.

— Фийни, обажда се Далас. Върнах се от Чикаго.

— Точно навреме! Някой си е купил златна значка.

— Кога?

— Току-що получих съобщението. Преди около час доктор Тая Уо е посетила „Тифани“. Ще задържа Пийбоди след края на смяната й, за да си поговорим с докторката.

— Браво! — възкликна Ив и горчиво съжали, че не може лично да я разпита. — Открихте ли Вандерхавен?

— Все още не. Не се е регистрирал в нито един хотел. Според мен бяга от някого.

— Не може вечно да се крие. Ще прегледам сведенията, които получих от моя познат в Чикаго. Ако се натъкна на нещо интересно за доктор Уо, ще се обадя на Пийбоди.

— А пък ние ще ти съобщим какво сме научили. Трябва да тръгвам.

— Желая ви успех.

Ала Фийни вече беше прекъснал връзката. За миг тя остана втренчена в монитора, после се изправи и възкликна:

— Да му се не види!

Ядно сви юмруци и направи гримаса, когато автоготвачът сигнализира, че поръчката е изпълнена.

— Напълно те разбирам — обади се Рурк.

— Важното е да разкрием престъплението, не се ядосвам, задето лично не мога да заловя убиеца.

— Не се преструвай, скъпа.

Тя го изгледа, сви рамене и прекоси помещението, за да вземе подноса с храната.

— Е, просто трябва да се примиря. — Взе чинията, но шумно я изпусна на масата. — Ще го преживея! А когато цялата история приключи, ще приема щедрото ти предложение и ще се погрижа за подобряване на охраната на предприятията ти. Ще пратя по дяволите нюйоркската полиция.

Рурк стана да налее виното и отмина с мълчание думите й.

— Защо да се бъхтя до смърт? Да работя с апаратура, която не става и за отпадъци, да се подчинявам на заповеди и да работя по осемнайсет часа дневно, а накрая да ме изхвърлят като мръсно куче!

— Питам се защо го правиш. Пийни чаша вино.

— Добре. — Ив отпи голяма глътка, сякаш чашата й не беше пълна със скъпо вино, а с чешмяна вода. Продължи да се разхожда и да мърмори: — Писни ми от техните правилници и процедури! Защо до края на живота си да се занимавам с окървавени трупове? Майната им на всички… Има ли още вино? — Тя посочи празната си чаша.

Рурк си каза, че напълно я оправдава, ако е решила да се напие, но знаеше, че самата тя няма да си прости.

— Предлагам да хапнем нещо.

— Не съм гладна. — Ив се обърна, очите й дяволито проблясваха. С един скок се озова до Рурк, сграбчи го за косата и притисна устни към неговите.

— Май си гладна за нещо друго — промърмори той и прокара ръце по бедрата й. — Ще се храним по-късно. — Натисна някакво копче и леглото се плъзна от стената точно навреме, за да се строполят върху него.

— Не, не по този начин — прошепна Ив, когато той зацелува шията й. Повдигна се, захапа рамото му, разкъса ризата му. — Ето така!

По тялото му се разля гореща вълна, която жегна гърлото и слабините му. Грубо сграбчи китките й и вдигна ръцете й. Докато Ив се опитваше да се освободи, страстно я зацелува, докато тя застена.

— Пусни ме…

— Винаги искаш да бъде твоето, но сега ще ми се подчиняваш — дрезгаво изрече той, изви се назад, а невероятните му сини очи сякаш я изпепеляваха. — И няма да мислиш за друго, освен за това, което правя с теб. — Със свободната си ръка бавно заразкопчава ризата й, пръстите му докосваха плътта й. След като свърши, прошепна: — Ако се страхуваш, кажи ми да спра. — Дланта му обгърна гърдата й.

— Не се… страхувам… — задъхано изрече Ив, но се разтрепери, когато той потърка зърното й — стори й се, че това е най-чувствителното място в тялото й. — Искам… искам да те помилвам…

— Отпусни се, изпитай насладата. — Рурк наведе глава и докосна с език зърното й. — Заедно ще достигнем невиждани висоти. Искам те гола. — Разкопча джинсите й и плъзна ръка между краката й, а тя безпомощно повдигна бедра, подчинявайки се на нагона. — Искам да се гърчиш под мен. — Леко захапа зърното й и тя почувства, че сърцето й ще изскочи. — А след това… да крещиш — прошепна й и със зъби и пръсти я накара да почувства върховното удоволствие.

Сякаш пламъци обгърнаха тялото й, прогониха мислите й, докато тя престана да усеща каквото и да било, освен докосването на устните и пръстите му, горчиво-сладкото чувство, че отново и отново Рурк я отвежда към забравата. Безпомощно свиваше юмруци, после ръцете й се отпуснаха.

Отдаването й беше пълно — беше готова да изпълни всяко негово желание. Докосванията му я караха да се задъхва, а сърцето й лудо да тупти.

Силата му я зашеметяваше, доставяше й наслада и сломяваше съпротивата й.

Рурк знаеше, че няма нищо по-възбуждащо от отдаването на една силна жена, от чувството, че костите й са се превърнали в разтопен метал — толкова податливо беше станало тялото й. Любеше я нежно и търпеливо, докато чуеше едва доловимата й въздишка. Обладаваше я грубо и страстно, докато тя се разтреперваше и започваше да стене. Единственото му желание беше да й достави удоволствие, да накара стройното й тяло да запулсира. Да й върне любовта, която тя така щедро му беше дала.

Разкъса дрехите й, разтвори бедрата й и се отпусна между тях.

Тя повтаряше името му като монотонен припев, отново и отново, докато успя да изтръгне ръцете си от хватката му. Вкопчи се в чаршафите, в косата му, сграбчи го за раменете. Желанието да го докосне с устни беше като непоносима болка. Кръвта бушуваше в главата й, сърцето й сякаш щеше да изскочи от гърдите й.

Изви гръбнак, когато Рурк обсипа с целувки цялото й тяло, езикът му я възпламеняваше. Притисна се към него, ноктите й се забиха в раменете му, потърси устните му и го зацелува.

С всеки тласък той проникваше по-дълбоко в нея, но жаждата им оставаше неутолена.

Тя отново повдигна таза си, мускулите й потръпваха от напрежението и удоволствието. Рурк вкопчи пръсти в бедрата й, присвитите му очи не се откъсваха от лицето й.

Тялото й блестеше от потта. Беше отметнала глава в пълна забрава, докато поемаше всеки тласък. Той усети, че Ив отново наближава върха, почувства прилива на енергия в нейното и в собственото си тяло, долови страха, който настъпва в мига, когато губиш контрол.

— Искам да крещиш! — задъхано й прошепна, страстта заплашваше да замъгли съзнанието му. — Викай… сега!

А когато Ив се подчини, светът престана да съществува за него и той намери забрава в обятията й.

 

 

Беше й причинил болка. Виждаше синините върху тялото й докато тя лежеше по корем върху разхвърляното легло. Понякога забравяше, че колкото нежна бе кожата й, толкова мускулесто бе тялото й.

Понечи да я завие с чаршафа, но тя се размърда.

— Недей, не спя.

— Трябва да си починеш, скъпа.

Ив се обърна по гръб, подпря се на възглавницата и промълви:

— Наистина исках да те използвам.

Той седна до нея и тежко въздъхна.

— Чувствам се толкова омърсен…

Ив го погледна и леко се усмихна.

— Мисля, че сме квит, след като и ти получи своето.

— Страхотна романтичка си, Ив. — Потупа я по задника и стана. — В леглото ли да ти поднеса вечерята или ще се храниш, докато работиш? — Вдигна очи от автоготвача и забеляза втренчения й поглед. — Май искаш отново да се любим, а?

— Не си въобразявай, че всеки път, когато те погледна, мисля за секс. — Приглади косата си и се запита дали са й останали дрехи, които да облече. — Въпреки че си изключително привлекателен и страхотен любовник. Къде са панталоните ми?

— Нямам представа. Все пак искам да знам за какво си мислеше.

— За секса — шеговито отвърна тя, откри джинсите си, които бяха обърнати наопаки, и се залови да ги оправи. — От философска гледна точка.

— Нима? — Рурк остави храната да се топли, откри панталоните си, но установи, че Ив е „конфискувала“ ризата му. — Какво е философското ти мнение за секса?

— Че оказва благотворно въздействие върху организма. — Тя закопча джинсите си и добави: — Хайде да вечеряме. Гладна съм като вълк.

 

 

Докато проучваше данните на монитора, тя изяде огромна пържола с гарнитура от пресни картофи.

— Най-важното е, че тези хора са свързани по някакъв начин. Кагни и Френд са били в един випуск в Харвард. Вандерхавен и Френд са били консултанти в лондонския център преди шестнайсет години, а преди четири — в клиниката в Париж. Уо и Френд са били в Съвета на директорите на „Нордик“, а през 2055 са работили заедно в хирургическото отделение. До ден-днешен работят съвместно в тази клиника. Уейвърли и Френд са големи клечки в Лекарския съюз. А Френд провежда редовни консултации в „Дрейк“, където Уейвърли работи повече от десетилетие.

Рурк доля вино в чашите им и отбеляза:

— Всичко това напомня за онези детски рисунки, когато чрез съединяване на точките получаваш картина. Всеки един от тези хирурзи по някакъв начин е свързан с колегите си. Мисля, че ще откриеш същото и в европейските клиники.

— Ще помоля Макнаб да провери, но сигурно ще се окажеш прав. — Отпи от прекрасното вино, настроението й се повдигна от откритието, което бяха направили. — Тая Уо също дава консултации в „Нордик“. Макрий е проверил обществения транспорт, за да разбере дали тя е пътувала до Чикаго в деня на убийството. Не е открил нищо, но може би не е разполагал с достатъчно време.

— Аз също проверих. — Рурк поиска нови данни. — Не е купувала билети за частни или обществени превозни средства, но може би е използвала совалката, която тръгва на всеки час и където заплащането става с жетони. Установих, че на тази дата доктор Уо е имала часове за визитация в „Дрейк“. Трябвало е да приключи в четири. Сега ще надникна в служебния й журнал.

— Фийни не ще може да използва тези сведения. Ще му трябва разрешително за обиск.

— Но на мен не ми е необходимо. Системата й за сигурност е направо трагична — добави той. — В компютъра й може да проникне дори петгодишен хакер. Искам данните на монитора.

— Имала е визитации до четири следобед, консултации до четири и половина. Напуснала е клиниката в пет, след час е имала среща с Уейвърли и Кагни. Фийни трябва да провери дали е вечеряла заедно с тях, но дори да е отишла на срещата, е разполагала с цял час след излизането си от болницата. В осем и половина на следващия ден е имала лабораторна консултация с Брадли Йънг. Какво знаем за него?

— Ще научиш всичко, каквото пожелаеш. Компютър искам пълна информация за доктор Брадли Йънг.

Ив отмести чинията си, стана и заразмишлява на глас:

— Вечеряла е с Кагни и Уейвърли. Именно Кагни оказа натиск върху Майра, принуждавайки я да остави на заден план този случай или да се откаже от него. А колкото до Уейвърли, нещо в него събуди подозренията ми. Тези престъпления не са дело само на един човек. Нищо чудно заговорниците да са трима. По време на вечерята са обсъдили какво и кога да се направи. Единият заминава за Чикаго, изпълнява задачата и се връща с откраднатия орган, който Уо доставя на Йънг.

— Твърде е възможно предположението ти да се потвърди. Най-важното е да открием документацията, свързана с експериментите. Ще се заемем с това.

— Вандерхавен се крие някъде в Европа, за да не се яви на рутинен разпит. Питам се колцина са заговорниците — промълви Ив. — Кога и защо са започнали? Какъв е мотивът им? Разбера ли го, значи съм стигнала до разрешаването на загадката. Не бих се учудила, ако някой лекар се подмами от големи подкупи и наруши Хипократовата клетва. Най-страшното в случая е, че лекарите са неколцина и имат връзки не само със сенатори от Вашингтон, но и със служители от нюйоркската полиция. Със сигурност разполагат с шпиони в моя отдел, може би и в клиниките. Трябва да разбера причината, за да открия виновните.

— Очевидно не се стремят към печалби. В днешно време търговията с човешки органи не е особено доходна — намеси се Рурк. — Може би се стремят към власт…

— Странен начин да се добереш до властта — като крадеш увредените органи на разни бездомници.

— Да предположим, че се чувстват като богове, когато безнаказано отнемат човешки живот. — Рурк сви рамене. — Или пък жадуват за слава.

— Глупости! — Тя нетърпеливо закрачи напред-назад. — Жертвите са от измета на обществото — болни, умиращи, безполезни. С какво ще се прославят, когато ги убият? — Преди Рурк да й отговори, тя му направи знак да замълчи. — Почакай, почакай… Ами ако убитите не са били безполезни? Ако някой е измислил начин да ги използва… — Тя се обърна към него. — Според информацията, която имам, изследванията са доказали невъзможността за възстановяване или „поправка“ на сериозно увредените органи. Изкуствените заместители са евтини и изключително дълготрайни. Големите клиники години наред не са отделяли средства за проучвания в тази област, откакто Френд е усъвършенствал своите присаждания.

— Пропускаш, че хората винаги търсят по-доброто, по-евтиното, по-модерното — обади се Рурк. — Откривателят ще се увенчае със слава и ще получи куп пари.

— Каква е годишната ти печалба от продуктите „Нов живот“?

— Един момент, сега ще проверя. — Той се обърна, нареди на друг компютър да се включи и поиска финансова справка. — Х-м-м, какво точно те интересува?

— Чистата печалба.

— Над три билиона годишно.

— Какво? Боже мой, на колко възлиза състоянието ти?

Той развеселено я изгледа.

— О, малко повече от тази сума… Имай предвид, че тези три билиона не са влезли в джоба ми. Разходите по поддържането на персонала на компаниите ми са огромни.

— Забрави, че съм те попитала, този разговор ме изнервя. — Тя махна с ръка и продължи да се разхожда. — И така, получаваш три билиона годишно от производството на изкуствени органи. Когато Френд ги е изобретил, името му се е прославило чрез медиите, получил е награди, пари… всичко, каквото доставя удоволствие на хората като него. Получил е голямо политическо влияние, власт… — Тя се замисли, а Рурк не откъсваше поглед от нея. Винаги изпитваше удоволствие, докато я наблюдаваше как размишлява. Кой знае защо гледката го възбуди и той реши да я прелъсти по съвсем различен начин, когато приключат работата си.

Ив отново заговори:

— Ако някой лекар или цял лекарски екип открият нова техника, нов начин за използване на увредените органи. Може би са намерили… или още търсят начин да ги „обновят“ и отново да ги присадят. Но как да се снабдят с тях? Невъзможно е да използват органите, които се съхраняват в здравните центрове и клиниките, тъй като липсата на всеки един ще бъде забелязана. Донорите също ще възразят, ако части от тялото им бъдат използвани за други цели. Ще възникнат големи проблеми, които ще бъдат раздухани от медиите. Не бива да забравяме и съществуващите федерални ограничения. — Тя млъкна и поклати глава. — Ето защо лекарите започват да убиват — за да се снабдят с материал за експериментите си. Не, невероятно е.

— Така ли мислиш? — Рурк вдигна чашата си като за тост. — Спомни си уроците на историята. Властимащите твърде често извършвали отвратителни експерименти с обикновените хора като нагло са твърдели, че ги правят за тяхно добро. Възможно е група от опитни, високоинтелигентни хора да се решили, че знаят какво е най-добро за човечеството. Мисля, че няма по-страшна ситуация.

— Ами Бауърс?

— Тя е жертва във войната срещу заболяванията в търсенето на дълголетие. Нов живот за мнозина, постигнат с цената на човешки жертви.

— В такъв случай ключът към загадката се крие в лабораторията. Трябва да проникна в „Дрейк“.

— Май ще бъде по-лесно да пренеса „Дрейк“ тук.

— Добро начало. — Тя въздъхна и отново седна. — Да огледаме по-отблизо този Йънг.

— Маниак — заяви Рурк след няколко минути, след като се бяха запознали с данните.

— Какво?

— Изглежда, не разбираш жаргонните изрази, скъпа. Йънг е онова, което щеше да бъде Макнаб, ако не беше толкова очарователен, не си падаше по нежния пол и не се обличаше, меко казано, интересно.

— Ясно — прилича на момчетата от електронния отдел, които предпочитат да прекарат цяла нощ с компютъра, отколкото с жена. Трийсет и шестгодишен, неженен, живее с майка си.

— Типичен пример за маниак — обясни Рурк. — В университета е имал отлични оценки по всички предмети, освен по социалните науки. В гимназията е бил председател на компютърния клуб.

— Сигурно са го наричал „клуб на маниаците“.

— Точно така. В Принстън бил председател на дружеството на електронните специалисти… между другото, завършил е висшето си образование едва на четиринайсет.

— Гениален маниак.

— Така е. Не бива да забравяме, че е и отличен лаборант и е открил мястото, където най-много му се работи. В моите компании работят стотици като него. Тези хора са безценни. Трудят се неуморно, за да създадат нови, по-усъвършенствани продукти, които наричам „капани за мишки“. Ако Майра му беше изработила психологически портрет, заключението й щеше да гласи, че Йънг е социално ограничен, изключително интелигентен, но затворен в себе си човек със сексуални проблеми; много самоуверен, но с вродена склонност да изпълнява заповеди, макар да смята шефовете си за по-ограничени от себе си.

— Вероятно е свикнал да се подчинява на жени, нали живее с майка си, а работи за доктор Уо. В „Дрейк“ е от осем години, оглавява лабораторията за изследване на органи. Не е хирург — замислено добави Ив, — а лабораторен плъх.

— И положително не умее да общува с хората. Много по-добре се чувства в компанията на компютрите.

— Да проверим къде е бил през дните, когато са били извършени убийствата.

— Дай ми малко време, за да проверя в служебния му дневник.

Залови се за работа, спря и се понамръщи.

— Хм, компютърът му има много по-добра защитна система от тази на доктор Уо. Налага се да проникна през няколко лейъра. — Обърна се, извади клавиатурата и започна да натиска различни клавиши. — Интересно защо е била необходима такава защита за някакъв си служебен журнал. Какво имаме тук? — Той смръщи чело, докато изучаваше странните символи на монитора. — Умник! Монтирал е допълнително предпазно устройство. Ама че мръсник!

— Не можеш ли да го преодолееш?

— Трудно е.

Тя поклати глава.

— Ако позволиш на някакъв маниак да те победи, значи трябва да си търся друг партньор.

Рурк се облегна назад и присви очи. Тя си помисли, че съпругът й изглежда невероятно сексапилен, докато седи гол до кръста пред компютъра, а красивото му лице изглежда озадачено.

— Какъв беше любимият ти израз? „Целуни ме отзад“, нали? Престани да ми висиш над главата и ми донеси кафе. Новата задача ще ми отнеме известно време.

Ив се изкиска и се приближи до автоготвача, а Рурк запретна въображаемите си ръкави и се залови да преодолее „вражеската съпротива“.

Тя изпи две чаши кафе, но неговото кафе остана недокоснато. Ругатните му ставаха все по-цветисти, и все по-изпъстрени с ирландски думи, за най-голямо нейно удоволствие.

— Мамка му, откъде е взел това? — Погледът му издаваше нарастващото му нетърпение. Набра нова комбинация и възкликна: — Няма да се хвана на капана ти, мръснико! Виждам ги! Този човек е гений, Ив, но почти успях да разкрия защитните му кодове… Да му се не види! Майната ти! — Той се закани с юмрук над компютъра.

Тя понечи да каже нещо, отказа се и си наля трета чаша кафе. Много рядко беше виждала съпруга си истински ядосан.

Реши да не стои със скръстени ръце и се обади на Луиз. Дочу сънливия глас на младата лекарка, която беше изключила видеоустройството.

— Доктор Димато…

— Обажда се Далас. Имам задача за теб.

— Знаеш ли колко е часът?

— Не. Искам да провериш записите на централната система в твоята болница. Интересувам се дали са водени разговори с клиниките, които ще ти съобщя. Чуваш ли какво ти говоря?

— Мразя те, Далас.

— Добре. „Дрейк“, „Нордик“ в Чикаго… записваш ли?

На екрана се появи Луиз с разрошена коса и сънени очи.

— Днес изкарах две смени, обикалях с линейката. Рано сутринта отново трябва да бъда в болницата. Ето защо ти казвам да вървиш по дяволите!

— Не прекъсвай! Тази информация ми е жизнено необходима.

— Доколкото разбрах, си отстранена от работа. Съгласих се да бъда консултант на полицията, но отказвам да предоставя поверителни сведения на цивилно лице.

Фразата „цивилно лице“ жегна Ив по-силно, отколкото беше очаквала.

— Убийците трябва да бъдат открити, независимо дали имам значка или не.

— Ако човекът, който се занимава с разследването, ме помоли за помощ, ще му съдействам… в рамките на закона, разбира се. А изпълня ли искането ти и ме заловят, има опасност да загубя работата си в болницата.

Ив стисна юмруци, опитвайки се да прикрие раздразнението си.

— Твоята болница е истинска дупка. Колко пари са необходими за модернизирането й?

— Поне половин милион. Когато успея да преодолея ограниченията на попечителския фонд, ще дам парите на болничната управа. А сега се махай от главата ми и ме остави да се наспя!

— Почакай. Почакай само секунда. — Тя изключи звука и се обърна към съпруга си: — Рурк! — Тъй като той не й обърна внимание, отново го повика, а Рурк измърмори нещо. — Трябва ми половин милион за подкуп.

— Изтегли от сметката си, имаш достатъчно. Престани да ми говориш, докато хвана този гадняр.

— В моята сметка ли? — удивено попита тя, но побърза да продължи разговора с Луиз, страхувайки се, че младата лекарка ще прекъсне връзката. — Ще получиш половин милион в мига, когато ми изпратиш информацията.

— Моля?

— Ако искаш да получиш пари за болницата, ще ми съобщиш сведенията, които ме интересуват. Ето списъкът на клиниките и медицинските центрове. — Продиктува ги и със задоволство забеляза, че Луиз скочи от леглото и грабна бележника си.

— Мисли му, ако ме премяташ, Далас.

— Не те лъжа. Добери се до сведенията, без да те заловят, и ми ги съобщи. Веднага ще разпоредя парите да бъдат преведени. Гледай да не ме измамиш, Луиз. Разбрахме ли се?

— Ама ти си истинска изнудвачка. — Младата лекарка прокара пръсти през косата си, която щръкна във всички посоки. — Щом имам информацията, ще ти се обадя. Знай, че ще спасиш живота на стотици болни.

— Оставям това на теб. Аз спасявам мъртвите. — Прекъсна връзката в мига, когато Рурк победоносно извика:

— Успях да вляза! — Разкърши пръстите си и отпи от чашата. — Боже мой, нима искаш да ме отровиш?

— Приготвих кафето преди час. Слушай, какво искаше да кажеш, когато нареди да изтегля парите от моята сметка, където имало достатъчно?

— Достатъчно от какво? О, да. — Стана, за да се пораздвижи и да си поръча ново кафе. — Притежаваш лична сметка, която е открита преди доста време. Не се ли интересуваш от финансите си?

— Получавам… по-точно, получавах заплата на ченге, което означава, че съм бедна като църковна мишка. В банката имам около двеста долара, след като се охарчих за коледни подаръци…

— Теглила си пари от сметката, по която превеждат заплатата ти. Мислех, че говориш за другата си сметка.

— Не те разбирам.

Рурк отпи от кафето си, разтърка вратните си мускули и си каза, че има нужда от хидромасаж. Вдигна поглед към Ив и търпеливо й обясни:

— Миналото лято ти открих лична сметка. А сега искаш ли да видиш служебния журнал на доктор Йънг?

— Я не ме забаламосвай! — Тя плесна голите му гърди. — Защо си го направил?

— Защото се оженихме. Беше логично, дори нормално да внеса известна сума на твое име.

— На колко възлиза тази „известна“ сума?

Той прехапа устни. Знаеше, че съпругата му е доста избухлива и притежава странно чувство за достойнство.

— Ако не ме лъже паметта, основната сума беше пет милиона, но положително е нараснала, благодарение на лихвите и дивидентите.

— Ах, ти. Как си могъл?

Не го удари, макар той да беше подготвен да отблъсне удара й. Вместо това за малко не прободе гърдите му с пръста си.

— Господи! Трябва да изрежеш ноктите си.

— Пет милиона! — Тя отчаяно разпери ръце. — За какво ми са пет милиона долара? Проклет бъди, Рурк! Не ми трябват парите ти!

— Току-що ми поиска половин милион — напомни й той и се усмихна още по-широко, когато Ив ядно изстена. — Изборът е твой — брачен скандал или разследване на убийство.

Ив стисна клепачи — задълженията й бяха по-важни.

— По-късно ще обсъдим въпроса — заплашително каза тя.

— Отсега изгарям от нетърпение. А сега ми позволи да привлека вниманието ти към факта, че нашият маниак е посещавал Чикаго, Париж и Лондон точно по времето, когато са били извършени убийствата.

— Какво? — Тя рязко се обърна и се втренчи в монитора. Боже мой, записано е черно на бяло в служебния му дневник! Пипнахме един от тях! Когато го разпитам, мръсникът ще изпее всичко. Ще го въртя на шиш, после… — тя внезапно млъкна, а Рурк се приближи до нея и сложи ръце на раменете й. — Колко съм глупава. За миг забравих, че вече не съм ченге.

— Престани. — Той нежно я целуна.

— Не се тревожи, няма отново да се размекна — успокои го Ив и си каза, че не бива да изпада в предишното си състояние. — Питам се как да съобщя тази информация на Фийни, без да го компрометирам. Сетих се — ще я запишем на диск и ще го изпратим по пощата. Всичко трябва да бъде законно, за да предадат диска на Фийни. Тогава той ще го използва като анонимно сведение, за да поиска заповед за конфискуването на служебните журнали и за арестуването на Йънг. Вярно е, че процедурата ще отнеме един ден, но така е по-безопасно за нашия приятел.

— Добре, така и ще направим. Парченцата от мозайката постепенно се подреждат, Ив. Скоро престъпниците ще бъдат заловени и ще забравиш за този случай.

„А най-вероятно завинаги ще се простя със значката си“ — помисли си тя.