Нора Робъртс
Заговор в смъртта (16)

Шестнайсета глава

Когато Бакстър се върна в кабинета, враждебно изгледа Рурк и промърмори:

— Сигурно и аз щях да сторя същото. — После се обърна към Ив: — Преди да включа записващото устройство, искам да ти кажа нещо.

Тя кимна и пъхна ръце в джобовете си.

— Казвай.

— Никога не съм изпълнявал по-неприятно задължение.

Тя неволно се усмихна и се поуспокои. Очевидно Бакстър се чувстваше много по-неловко от нея.

— Вярвам ти. Нека да приключим колкото е възможно по-бързо.

— Обади ли се на адвоката си?

— Не. — Ив се обърна към Рурк. — Той ще бъде моят защитник по време на разпита.

— Нима? — Детективът въздъхна и потърка подутата си челюст. — Но ако още веднъж ме удари, разчитам да му го върнеш вместо мен. — Извади записващото устройство, ала не го включи. Печално се втренчи в Ив и възкликна: — Да му се не види! С теб се познаваме отдавна, Далас, дори мисля, че сме приятели.

— Така е. А сега изпълни задължението си. Ще бъде по-лесно и за двама ни.

— Лъжеш се — промърмори той, включи устройството и го постави върху бюрото. Продиктува датата и часа, сетне правата, както изискваше правилникът. — Чиста формално е, но няма как — добави с извинителен тон.

— Знам какви са правата и задълженията ми — заяви Ив. Краката й се подкосиха и тя побърза да седне. Помисли си, че е съвсем различно, когато си на мястото на заподозрения. — Искам да дам показания, после ще ме разпиташ за подробностите.

Докато говореше, се опитваше да си внуши, че това, което правеше сега, по нищо не се различаваше от стотиците рапорти, които беше написала, откакто работеше в полицията.

Трябваше да си го внуши, за да прогони страха, който я смразяваше. Щеше да се придържа към фактите и да съобщи наблюденията си.

Ала когато заговори, гласът й трепереше.

— Когато пристигнах на мястото, където беше убит Петрински, не познах полицай Елън Бауърс. По-късно научих, че сме били състудентки в полицейската академия. Не си спомням да съм разговаряла с нея, преди да се срещнем на местопрестъплението. Установих, че не е изпълнила задълженията си, освен това се държеше предизвикателно. В качеството си на офицер с по-висш чин й направих забележка и по двата повода. Всичко, което се случи, може да прегледате на видеозапис.

— В момента колегите се занимават с това.

Ледената топка в стомаха й сякаш увеличаваше размерите си, но Ив се опита да преодолее страха си и продължи да говори:

— Полицай Трухарт, когото Бауърс би трябвало да обучава, се оказа по-наблюдателен от нея, освен това познаваше хората от района. Помолих го да ми съдейства при разпита на един свидетел, който също предварително му беше известен. Помощта му се оказа много ценна. Заявявам, че поисках съдействието му не защото исках да отмъстя на полицай Бауърс, а от професионални подбуди. На следващия ден научих, че тя е подала оплакване срещу мен, съобщавайки, че съм й нанесла лична обида. Депозирала съм отговор на оплакването й.

— Въпросните рапорти също се проучват — заяви Бакстър. Гласът му не издаваше чувствата му, но погледът му я насърчаваше да продължи да излага фактите.

— Полицай Бауърс беше пристигнала първа на местопрестъплението и при убийството на Джилеса Браун. Случаят също е надлежно документиран и видеозаписът ще докаже непрофесионалното поведение на Бауърс, граничещо със служебно неподчинение; надявам се да се убедите в несъстоятелността на твърдението й, че съм я заплашвала по телефона, след като сравните записа на гласа ми с гласа на жената от анонимното обаждане. Бауърс ме дразнеше, но нищо повече. — Копнееше за глътка вода, за да разкваси пресъхналото си гърло, но не искаше да спира. — По времето, когато е била убита, пътувах от полицейското управление към дома си. Сами преценете, че не съм разполагала с достатъчно време да проследя Бауърс и да я убия по начина, който ми описаха. Проверете в колко часа съм напуснала работа, за да се убедите. Ако се наложи, ще се подложа на детектора на лъжата, за да подпомогна разследването и залавянето на убиеца.

Бакстър облекчено въздъхна.

— Улесняваш ме, Далас.

— Искам да заживея постарому — промълви тя, а мислено добави: „Искам значката си“. Но не го изрече на глас. Чувстваше, че няма сили. — Ще направя всичко, за да постигна целта си.

— Първо трябва да открием мотива… — Той враждебно погледна към Рурк. Не се доверяваше на странните сини очи, които сякаш го пронизваха. — В служебните си рапорти, както и в дневниците си Бауърс обвинява теб и определени служители от нюйоркската полиция. Твърди, че… че си им предлагала секс, за да напреднеш в кариерата.

— Смяташ ли, че съм способна да предлагам „сексуални услуги“ в замяна на каквото и да било? — Ив говореше спокойно, дори иронично, макар това да й струваше неимоверни усилия. — Години наред отблъсквах и твоите предложения.

Бакстър се изчерви и изпод око погледна към Рурк, който пъхна ръце в джобовете си и свирепо го изгледа.

— Престани, Далас. Много добре знаеш, че това са обичайните закачки.

— Знам — отговори Ив и си помисли без капчица злоба, че понякога той беше голям досадник. Ала беше добър професионалист и почтен човек. — А това е необичайна ситуация. Но да се върнем към въпроса: никога не съм предлагала секс, за да получа по-добри оценки при обучението си или по-висока длъжност. Честно заслужих значката си и я… уважавах, докато не ми я отнеха.

— Ще я получиш обратно.

— И двамата с теб знаем, че това не е сигурно. — Мъката накара сърцето й да се свие и очите й да се насълзят. — Все пак имам по-голям шанс, ако откриеш кой и защо е убил Бауърс. Ето защо ще ти съдействам.

— Прекрасно. Спомена, че не си я спомняш от академията, но в продължение на дванайсет години тя е описвала подробно случаи от живота ти, следователно помежду ви трябва да е имало контакт.

— Повтарям, че дори не я познах, когато я видях. Не мога да обясня как е научила всичко това.

— Тя твърди, че знае за случаи, когато си подправяла веществените доказателства, подвеждала си свидетелите или си подправяла рапортите, за да приключиш по-бързо дадено разследване и да заслужиш похвала.

— Обвиненията й са безпочвени. Държа да видя доказателствата. — Гневът постепенно я завладяваше, очите й заблестяха като стоманени остриета. — Могла е да напише каквото й хрумне — например, че е била любовница на Рурк, че му е родила шест деца и че отглежда ловджийски кучета в Кънектикът. Къде са доказателствата, Бакстър? — Приведе се към него, тъгата й беше заместена от обидата. Не мога да направя нищо, освен да отричам до край. Дори не мога да й поискам обяснение, защото някой се е погрижил да я очисти. Бауърс вече не може да бъде официално разпитана, порицана или наказана. Запитал ли се е някой защо е била убита така, че обвинението да падне върху мен точно когато разследвам серия от убийства, които хора от висшите обществени кръгове искат да потулят?

Бакстър понечи да й отговори, после въздъхна и промърмори:

— Знаеш, че нямам право да обсъждам с теб служебни въпроси.

— Така е, но не можеш да ми попречиш да предполагам. — Тя стана и нервно закрачи из кабинета. — Нима мислиш, че като взеха значката ми са отнели способността ми да мисля? Ако някой е искал да ми създаде неприятности, Бауърс му е била поднесена като на тепсия. Трябвало е само да задълбочи омразата й към мен, докато съзнанието й напълно се обърка, сетне да я убие по особено жесток начин и да направи така, че да заподозрат мен. И ето че съм отстранена не само от разследването, но и от полицията. Започва ново разследване, а отделът е обект на нападки от страна на медиите. Обвиненията в корупция и сексуални извращения ще забавят работата на ченгетата и ще дадат възможност на онзи, който реже жертвите си на парчета, да прикрие следите си. — Рязко се извърна към Бакстър и продължи: — Ако искаш да откриеш виновника, прегледай информацията, която съм събрала и намери връзката. Сигурна съм, че има такава и че Бауърс е била обикновена пионка, от която се отърваха, когато стана непотребна. Повярвай, тя не ме интересуваше. — За пръв път в гласа й прозвуча съжаление. — Убиецът също не се интересувал от нея, а от мен.

— Разследването продължава — напомни й Бакстър. — Фийни е заел мястото ти.

Ив се замисли, после кимна.

— Той не е влизал в плановете на престъпника.

Останалата част от разпита беше формална — стандартни въпроси и стандартни отговори. Ив се съгласи на следващия ден да се подложи на детектора на лъжата. След като Бакстър си отиде, тя се постара да забрави неприятното преживяване, което й предстоеше.

— Справи се прекрасно — отбеляза Рурк.

— Колегата беше много мил. Личеше си, че ме разпитва против волята си.

— Може би трябваше да му се извиня, задето го ударих — усмихна се той. — Но щях да го сторя против волята си.

Ив се засмя, въпреки че изобщо не й беше до смях.

— Бакстър е добро ченге. Точно такива са ми необходими в момента. — Това я подсети за Пийбоди и побърза да й се обади по личния видеотелефон.

— Лейтенант! — По лицето на сътрудничката й се изписа неописуемо облекчение, сетне очите й потъмняха — беше загрижена и изпитваше чувство за вина заради случилото се с Ив. — Как сте?

— Не съм в най-добрата си форма. Слушай, имаш ли време да обядваме заедно?

— Да обядваме ли?

— Точно така. Ето защо се свързах с теб по личния ти видеотелефон. — Ив говореше бавно и се надяваше сътрудничката й да успее да разгадае посланието, скрито между редовете. — Имам още една молба — ако е възможно, да обядваме у дома. Можеш да доведеш няколко гаджета. Но ако ми откажеш, няма да ти се разсърдя.

След броени секунди Пийбоди отвърна:

— Умирам от глад. Ще открия моите приятелчета и след по-малко от час ще бъдем у вас.

— Ще се радвам да те видя.

— Аз също — промърмори сътрудничката й и прекъсна връзката.

Ив облекчено въздъхна, разкърши рамене, сетне се обърна към Рурк:

— Необходима ми е най-подробна информация за личния живот на Бауърс, както и всичките й служебни рапорти и дневници. Трябва да проникна в компютъра на Бакстър и да разбера какво е научил досега. Искам докладите на съдебния лекар, на „метачите“ и записите на разпитите. — Съпругът й мълчаливо я наблюдаваше, а тя продължи да говори, докато кръстосваше просторния кабинет: — Изтрили са данните, които бях събрала по време на разследването. Трябва да ги възстановим. Интересувам се и от данните, до които се е добрал Фийни, след като ме изхвърлиха. Не желая да го принуждавам да ми изпрати копие от тях и без това ще го помоля за услуга, която е в разрез с моралните му убеждения — да открие всичко, свързано със самоубийството на Уестли Френд и кои са били най-близките му сътрудници.

— Случайно имам тази информация — обяви Рурк и се усмихна, когато тя се обърна и го изгледа. — Добре дошла обратно в света на живите, лейтенант. Липсваше на мнозина от нас.

Тя се приближи до него и пое протегнатата му ръка.

— Хубаво е да се върнеш. Рурк, независимо от изхода на разследването, от отдела може би ще решат, че е по-безопасно да не ме върнат на работа.

Без да откъсва поглед от лицето й, той нежно я помилва, сетне замасажира раменете й, за да я накара да се отпусне.

— От всичко това ще загубят само те.

— Каквото и да се случи, трябва да довърша започнатото. Не мога да изоставя мъртъвците, които виждам в сънищата си. Не мога да се откажа от професията, която спаси живота ми. Ще довърша делото си, а ако след това остана вън от полицията…

— Не мисли за това.

— Трябва да бъда подготвена за подобна възможност. — Погледът й беше спокоен, но в очите й се четеше страх. — Знай, че ще се справя, че няма отново да изпадна в депресия.

— Скъпа моя. — Той обърна лицето й с длани. — Щом сме заедно, всичко ще свърши добре, повярвай ми.

— Вярвам ти. Боже мой, ще стана мошеничка. А отгоре на всичко те правя мой съучастник.

Рурк страстно я целуна, после прошепна:

— Обещах, че винаги ще бъда до теб.

— Навярно ще ти достави огромно удоволствие да действаш против закона — промърмори тя. — Да започваме, нямаме време за губене. Можеш ли да направиш така, че от службата за компютърна охрана да нямат достъп до компютъра ми?

— Това риторичен въпрос ли е? — Той се засмя, прегърна я през кръста и тръгна към вратата между кабинетите.

Задачата му отне по-малко от десет минути. Ив се опита да прикрие възмущението си, но беше смаяна от умението му — пръстите му сякаш съблазняваха електронните устройства и ги караха безусловно да му се подчиняват.

— Действай спокойно — обърна се той към нея.

— Сигурен ли си, че няма да разберат как съм проникнала в главния компютър на нюйоркската полиция?

— Ако продължаваш да ме обиждаш, ще се заема с моите играчки и ще те оставя сама да си блъскаш главата.

— Не бъди толкова чувствителен. Ако ме пипнат, ще прекарам доста години в затвора.

— Обещавам, че ще те посещавам всяка седмица.

— Няма, защото ще обитаваш съседната килия. — Рурк само се усмихна, а тя понечи да натисне някакъв клавиш. — Как да получа достъп до данните?

Той хвана ръката й, преди да е докоснала клавиатурата.

— Моля те, не пипай. Ти си абсолютна аматьорка. — Пръстите му затанцуваха по клавиатурата. Компютърът послушно се подчиняваше на командите, замигаха светлинки. Сексапилен женски глас обяви, че прехвърлянето на данните е приключило.

Ив учудено вдигна вежда.

— Това пък какво беше?

— Щом ще работя с този компютър, предпочитам да контактувам с приятен женски глас.

— Има моменти, когато си същинско дете, Рурк. А сега изчезвай. Трябва да свърша много неща преди помощниците ми да пристигнат.

— Добре — кисело отвърна той, но преди да стане, Ив го хвана за ризата, притегли го към себе си и страстно го целуна. После промълви:

— Благодаря.

— Няма за какво. — Рурк я потупа по задника, докато си разменяха местата. — Искаш ли кафе, лейтенант?

— Поне пет литра като начало. — Тя машинално разроши косата си. — Компютър, искам разпечатка на снимките, заснети на местопрестъпленията, както и на пълната информация относно убийствата. Подай на монитора резултатите от аутопсията на полицай Елън Бауърс.

Работя…

— Точно така — промълви Ив. — И двамата с теб работим.

След половин час вече имаше копия от дисковете със специфичните данни и беше успяла да прочете рапортите, подадени след отстраняването й. Когато Фийни пристигна с Пийбоди и Макнаб, тя вече беше подготвена.

— Трябва да ме изслушаш — започна ирландецът, преди Ив да успее да проговори. — Не бива да допуснем това безобразие да продължава. Уведомих Уитни за личното си и служебно становище по въпроса.

— Фийни…

— Млъкни! — Грозноватото му лице беше изкривено от гняв, тонът му беше леден. Направи знак на Ив да седне и тя се подчини, без да й хрумне да запротестира. — Аз съм те обучавал и имам право да изразя мнението си за теб! Най-непростимото е, че си позволила да те изхвърлят и дори не си се съпротивлявала. Безсъмнено са постъпили с теб несправедливо, сега е моментът да възвърнеш позициите си. Не мога да си обясня защо още не си подала официално възражение.

Тя се намръщи.

— Бях забравила за това…

— Какво? Да не си откачила? — Обърна се и се нахвърли върху Рурк. — Ами ти, дето имаш на разположение най-добрите адвокати и си въшлив с мангизи, и ти ли не се досети? Навярно мозъкът ти е омекнал като на скъпата ти съпруга!

— Документите са подготвени. — Рурк невъзмутимо се усмихна. — Изчаквах скъпата ми съпруга да преодолее кризата.

— Целунете ме отзад — промърмори тя.

— Казах ти да мълчиш! — сопна й се Фийни, после се обърна към Рурк: — Подайте възражението още днес. Понякога бюрократичният механизъм действа много бавно. Аз ще придружа документа с писмено становище като човек, който е обучавал Ив, сетне е бил неин партньор. Филмът на Надин също ще предизвика обществен отзвук.

— Какъв филм? — не се сдържа да попита тя, при което ирландецът сърдито я изгледа.

— Очевидно си била прекалено заета да хленчиш и не си гледала телевизия. Надин е интервюирала роднините на жертвите от престъпленията, които си разследвала, филмът има поразително въздействие. Най-силно затрогват думите на Джейми Лингстром, който споделя как дядо му твърдял, че си едно от най-добрите ченгета, които е виждал. Разказва и как си се изложила на смъртна опасност, за да заловиш убиеца на сестра му. Отгоре на всичко снощи хлапето цъфна у дома и ми поиска обяснение защо съм допуснал да отнемат значката ти.

Ив смаяно го изгледа, после едва чуто промълви:

— Не можеше да им попречиш.

— Опитай се да го обясниш на момче, което мечтае да стане ченге и което вярва в безпогрешността на системата. А после му кажи, че седиш в разкошния си замък и не си помръдваш пръста, за да се защитиш.

— Капитане… — опита се да се намеси Макнаб, но погледът на ирландеца го накара да потръпне и да млъкне.

— Не съм те питал за мнението ти, детектив! Нима не си научила нещо от мен? — нахвърли се той върху Ив.

— Всичко, което знам, съм научила от теб. — Тя се изправи. — Никога не си играл толкова добре ролята на лошото ченге, Фийни. Запази ентусиазма си за друг случай, защото си адски убедителен, но не си хаби усилията за мен. Реших да действам.

— Крайно време беше. — Той извади от джоба си пакетче със захаросани бадеми. — Какъв подход ще възприемеш?

— Ще работя на всички фронтове. Възнамерявам да разследвам случаите, които са поверени на теб, както и убийството на Бауърс. Не желая да се бъркам в твоята работа или в работата на Бакстър, но повече не мога да бездействам.

— Крайно време беше — повтори той. — Ще ти съобщя всичко, което междувременно съм научил…

— Не… — прекъсна го тя и пристъпи към него. — Не искам да се излагаш на риск и да отнемат значката ти.

— Това си е мой проблем.

— Не помолих Пийбоди да ви доведе тук, за да ми съобщите подробности за разследването, а за да ви уведомя какво съм предприела. Това също ви излага на опасност. Докато не се открие убиецът на Бауърс, си оставам заподозряна. Убедена съм, че нейната смърт е свързана с убийствата, които разследваш. Ще ти бъде необходимо всичко, което съм научила. Не само онова, което съм отразила в рапортите, но и онова, което е в главата ми.

— Мислиш ли, че не знам какво си намислила? — изсумтя Фийни и сдъвка поредния захаросан бадем. — Май не си разбрала какво се върти моята глава! Запомни, че аз разследвам този случай и вземам решенията. Според мен ти си ключовата фигура и ако си благоволила да излезеш от депресията, те призовавам да се залавяш за работа. Имате ли някакви възражения? — обърна се той към Пийбоди и Макнаб, които отрицателно поклатиха глава. — Далас, всички подкрепят предложението ми, освен това не забравяй, че имам по-висок чин от теб… А сега искам кана с кафе; доста време ще ми отнеме, докато ти съобщя всичко.

— Не е необходимо — усмихна се Ив. — Разполагам с пълна информация.

Фийни се ухили и хвърли поглед към Рурк.

— Ах, каква изненада! Но няма да се откажа от кафето.

— Ще го приготвя — предложи Пийбоди и се отправи към кухнята, като едва се сдържаше да не затанцува.

— Питам се дали няма нещо за хапване… — обади се Макнаб.

— Отиди и си вземи — няма да ти слугувам — подметна Пийбоди и тресна вратата.

— Това момче все за ядене мисли — промърмори ирландецът, сетне се усмихна като баща, който се гордее с отрочето си. — С теб, Далас, нямах подобни проблеми. Откъде предлагаш да започнем?

— Защо ме питаш, нали ти си командирът тук?

— Я не се занасяй! — Той се настани в креслото, кимна към Рурк и промълви: — Как успя да пипнеш този готин ирландец?

— Получих го заедно с къщата и всичко останало.

— Добра сделка си направила. А сега да не губим повече време в празни приказки.

Започнаха работа, сякаш се намираха в полицейското управление. Върху табло Ив прикрепи снимките на жертвите, както и тези на заподозрените, после двамата с Фийни прегледаха видеозаписите от всеки разпит.

Ив се втренчи в монитора, когато се появиха кадрите, заснети в хранилището на органите и в лабораторията на изследователското звено на „Дрейк“.

— Провери ли произхода на всеки орган?

— Да. Някои са получени от донори, други са закупени чрез посредник или придобити по други законни начини.

— Какво научи от документацията? За какво използват „образците“?

— Честно казано, не разбирам разните медицински термини. Изглежда, че изучават различните заболявания и процеса на стареенето.

— Какво ще кажеш, ако използваме Луиз Димато, за да ни разтълкува медицинските термини?

— Положението е деликатно — замислено каза Фийни. — Уликите подсказват, че Кагни и болницата на „Канал“ по някакъв начин са свързани с убийствата. От друга страна, проучванията доказаха, че Луиз е извън всякакво подозрение. Най-важното е, че миналия път помощта й беше безценна.

— Тогава ще рискуваме и отново ще се обърнем към нея. Не зная дали ще открие нещо съмнително. Тези хора пипат много внимателно и не са глупци. Но помощта й ще ни спести много време. Макнаб, от теб искам да разбереш от кои серии са дроидите, които охраняват „Дрейк“, както и да откриеш производителите на самовзривяващи се дроиди.

— Веднага получавате отговор на втория въпрос. — Младежът вдигна глава от гигантската си порция спагети. — Масовото производство на самовзривяващи се дроиди е забранено. Изработват се само по поръчка на правителството и армията. Навремето ги използваха за шпиониране или при антитерористични акции. Официално беше съобщено, че подобни дроиди не се произвеждат вече от пет години, но никой не вярва в това.

— И с пълно право. — Рурк се облегна назад и запали цигара. — Все още изработваме тези дроиди по заявка на много правителства, включително това на Съединените Щати. Бизнесът с тях е изключително доходен, поръчките не секват.

— Приемате ли заявки от частни лица?

Той повдигна вежда, издуха кълбо дим и отвърна:

— Не, лейтенант, защото е незаконно. Доколкото ми е известно, нито един от останалите производители не продава на частни лица.

— В такъв случай се потвърждават подозренията ми, че е замесен човек от правителството. — Ив се питаше какво ли би сторила Надин Фарст, ако й намекнеше за разкритията си. Приближи се до таблото и още веднъж разгледа снимката на мъртвата Бауърс.

— На пръв поглед изглежда, че жестокото убийство е дело на ревнив любовник. Но ако внимателно се вгледате и проучите заключението на патоанатома, ще се убедите, че престъпникът е действал по предварителен план. Първият удар, който е бил фатален, е бил нанесен още докато са били извън сградата. Според Морис смъртта е настъпила от удар с тежък и тъп инструмент, който е бил нанесен върху лявото слепоочие. Жертвата е умряла след няколко минути, без да дойде в съзнание.

— Следователно е можел да я остави на улицата и да изчезне — намеси се Пийбоди.

— Точно така. Работата е била свършена, останалото е било за заблуда. Убиецът я е завлякъл в мазето, взел е личната й карта. Знаел е, че бързо ще я идентифицират по пръстовите отпечатъци, които фигурират в досието на всеки полицай. Нарочно е захвърлил униформата и значката й в контейнер за смет, намиращ се на няколко пресечки от местопрестъплението. Искал е да изглежда така, сякаш се е стремял да затрудни разпознаването на жертвата.

— Вие никога не бихте постъпила толкова глупаво, ако я бяхте очистила — обади се Пийбоди и се изчерви, когато Ив смразяващо я изгледа. — Исках да кажа, че детектив Бакстър неизбежно ще стигне до същото заключение.

— Дано. Това, че всяка кост на мъртвата е била счупена, а лицето й обезобразено до неузнаваемост, също е било опит за заблуда на полицията. На пръв поглед убийството е било извършено от обезумял човек, но всъщност е било… програмирано.

— Извършено е било от дроид — кимна Фийни. — Всичко съвпада.

— Най-убедителен е фактът, че метачите не са открили на местопрестъплението никаква кръв, освен нейната, никакви следи от друг човек. Ако пребиеш някого с юмруци, по тялото му неизбежно ще полепнат частици от кожата ти. Онзи, който е поръчал убийството, е пропуснал тази малка подробност или пък е знаел, че ще бъде прикрито. Престъпниците не са полицаи, но вероятно са подкупили някое ченге.

Очите на Пийбоди се разшириха от изумление и тя възкликна:

— Росуел!

— Правилно — одобрително кимна Ив. — Познавал е Бауърс, работели са в един и същи участък. Свързан е с другото разследване и е истинският виновник или прикрива някого. Във всеки случай трябва да се заемем с него. Знам, че има проблеми с хазартните игри — добави тя. — Да проверим какво е финансовото му състояние в момента.

— С удоволствие ще го сторя — обади се Фийни. — Странно, тази сутрин беше цъфнал в управлението. Разбрах, че Уебстър го повикал, за да го разпита за Бауърс. Чух, че започнал да злослови по твой адрес пред колегите ти, а Картрайт с един удар го проснала на земята.

— Не думай! — усмихна се Ив. — Винаги съм я харесвала.

— Бива си я. Ударила го с лакът в тлъстото шкембе, а когато онзи се пльоснал на пода, се усмихнала и му се извинила.

— Скъпа, трябва да й изпратим букет — обади се Рурк.

Ив го стрелна с поглед.

— Не бива, защото ще я злепоставим. Пийбоди, заеми се с Росуел. Макнаб, открий какво общо има правителството с „Дрейк“, за да разберем произхода на дроида. Фийни, свържи се с Луиз — дано открие нещо нередно в документацията, придружаваща всеки орган.

— Бас държа, че има и друга, тайна документация.

Ив смаяно изгледа съпруга си.

— За какво намекваш?

— Ако в „Дрейк“ действително се извършват незаконни медицински експерименти, резултатите от тях са надлежно документирани. Не вярвам да са в главния компютър на центъра. Вероятно са „погребани“ в друг компютър.

— Как да ги открием?

— Мисля, че ще мога да ви помогна. Но ще ми отнеме доста време, ако се занимавам с всички заподозрени. Най-добре е да ми посочите конкретно име.

— Няма да те питам как ще го направиш — промърмори Фийни. — Започни с Тая Уо и Ханс Вандерхавен. Днес Уо трябваше да ми покаже златната си значка, но не дойде. Вандерхавен ненадейно си е взел отпуска и е заминал. Знаем, че се намира „някъде в Европа“. Когато ни се обади, Далас, с Пийбоди се готвехме да се заемем точно с тях.

— Ако някой от тези двамата е загубил значката си на местопрестъплението, навярно ще си купи нова.

— Бъдете спокойна — намеси се Макнаб. — Имам хора във всички магазини, където се продават значките. Свързал съм се и с магазините в Европа. Ще ни съобщават за всяка продажба.

— Браво, Макнаб.

— Да започваме. — Фийни се изправи и погледна Ив. — А ти какво ще правиш, докато всички ние се скапваме от работа?

— Ще предприема кратко пътуване. Връщам се още утре. Бакстър е уредил с Майра да ме подложи на тест, който ще докаже дали казвам истината.

— Не бързай да се подлагаш на теста. След няколко дни ще докажем невинността ти.

Усмивката й помръкна.

— Ако не го сторя, подозренията завинаги ще тегнат върху мен.

— Тогава поискай да приложат само първо ниво. Нямат право да те принуждават да се подложиш на всичките.

Ив го погледна в очите.

— Знаеш, че трябва да издържа всичко, за да докажа невинността си.

— Глупости!

— Ще се справя. — С крайчеца на окото си тя видя, че Рурк е станал и направи знак на Фийни да замълчи. — Такъв е редът, освен това няма защо да се тревожа, щом съм в ръцете на Майра.

— Така е — промълви той, но сърцето му се сви от мъка. Обърна се, взе палтото си и извика: — Да тръгваме, колеги. Далас, по всяко време можеш да ни се обаждат на личните видеотелефони.

— Ще се чуем, щом науча нещо.

— Лейтенант… — Пийбоди спря пред Ив и неловко запристъпва от крак на крак. — По дяволите — промълви и притисна началничката си в прегръдките си.

— Пийбоди, сега не е моментът да се размекваш. Пък и не ти прилича.

— Ако Росуел е виновен, ще му дам да разбере!

Ив леко я притисна до себе си, после я отблъсна.

— Така те искам. А сега изчезвайте и не ми губете времето.

— А мен никой не ме прегърна — оплака се Макнаб, при което Ив не успя да сдържи усмивката си.

Когато колегите й излязоха, тя се обърна към Рурк:

— Радвам се, че най-сетне имаме план…

— Не знаех, че тестът се провежда на различни степени — прекъсна я той и се приближи до нея.

— Няма опасност, уверявам те.

— Изглежда, Фийни е на друго мнение.

— Остави го, той е един мърморко, който се тревожи за щяло и нещяло.

— Кажи ми истината.

— Признавам, че не е като да се пързаляш на въздушни кънки. Е, доволен ли си? Ще се справя, Рурк. Но сега не искам да мисля за това, за да не отвличам вниманието си от разследването. За колко време ще стигнем до Чикаго с прехвалената ти совалка?

„Утре ще си поговорим още по въпроса“ — помисли си Рурк, но й се усмихна окуражително, защото знаеше, че й е необходимо окуражаване.

— За по-кратко време, отколкото ти е необходимо да приготвиш багажа си.