Ана Ахматова
Стихове за Петербург

1.

Пак Исакий грее пищно

под самия небосклон.

В нетърпение предишно

стине Петровия кон.

 

А в очите сажди парят

и тъмнее дим довят…

Не харесва господарят

своя нов престолен град.

2.

А сърцето бие мерно.

Остарява ли човек?

Наште сенки по Галерна

са останали навек.

 

Спуснала ресници гъсти,

виждам, влюбен и честит,

как поемаш с тънки пръсти

моя веер неразкрит.

 

Че сме двама, че в заветен

свят на чудеса вървим,

че сега над парка Летен

трепка лъч неуловим —

 

не скърбя за думи вещи

и сърцето не боли

от мъчителните срещи.

Любовта се утоли.

 

Ти си жив и аз съм жива,

край на страсти и беди —

тъмната вода прелива

и с усмивка мълчалива

Петър хладно ни следи.

 

1913