Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Как соломинкой, пьешь мою душу…, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2000–2009)

Издание:

Ана Ахматова. Избрана лирика. Издателство „Народна култура“, 1974

История

  1. — Добавяне (сканиране, разпознаване и редакция: NomaD)

С тънка сламка ми пиеш душата.

Знам вкуса й горчив и безцелен.

За молбите не търся отплата.

О, покой мой многонеделен.

 

Като свършиш, кажи ми. И нека

на душата ми туй да е краят.

Аз ще тръгна по близка пътека

да погледам деца как играят.

 

Как цъфти над плетища череша

и подвикват зидарите дружно.

Ти любовник ли, брат ли ми беше,

аз не помня — и то е ненужно.

 

Как е светло и как безприютно,

уморена вървя, скръбнолица…

И мълчат минувачите смутно:

вярно, тя е от вчера вдовица.

 

1911

Край
Читателите на „С тънка сламка ми пиеш душата…“ са прочели и: