Ана Ахматова
Сега живея мъдро на света…

Сега живея мъдро на света,

в небето гледам, моля се на Бога

и се разхождам дълго вечерта,

за да приспя ненужната тревога.

 

Додето вятър в лопуша снове

и грее на рябина гроздът ясен,

възпявам аз в игриви стихове

живота тленен, тленен и прекрасен.

 

Завръщам се. И ближе мойта длан

ленива котка, спътница любезна,

трепти далечен огън, разгорян

от кулата на речна дъскорезна.

 

Изрядко само щъркел прелети,

раздвижи в тъмното прозрачна струя.

И ако в този миг почукаш ти,

уверена съм, няма да те чуя.

 

1912