Гео Милев
Небето

Небето е ключът на Света.

Светът: небе и предмет. Небето пред предмета и небето зад предмета. Две небеса.

Небето пред предмета е земна атмосфера, въздух. Небето пред предмета разтапя формата и цвета на предмета: въздушна перспектива — импресионизъм. Коро, Моне, Уистлер…

Небето пред предмета е въздух между Аз и Света: видима реалност, земна атмосфера — реализъм.

Обаче:

Аз — Свят — и Космос.

Небето зад предмета е пространство между Света и Космоса; то е без въздух — бездна, в която се вливат Аз и Свят. То е синтез на невидимото и неведомото; заключване на много стихии — невидимото и неведомото — и затова: маса; синтез: Платонова идея. Небето зад предмета е абстракция. Реалността изчезва. Вместо земна атмосфера, въздух — пред нас небето застава като пределна стена на Света, абстрактен екран, върху който се отразява Аз: — Експресионизъм.

Не отразяване на Света през Аз в изкуството — което изкуство е: отражение на Света. А отразяване на Аз през Света в изкуството — което изкуство е: Космос. Вечност. Абсолют.

Импресионизмът: Светът се разтапя във въздуха между Света и Аз. Светът се връща назад — минава преаАз — човека, — за да се появн в него като изкуство: впечатление от вън, от реалността.

Реално изкуство.

Човешко изкуство.

Земно изкуство.

Тленно изкуство.

Аз не съществува. Аз е безлично. Аз е огледало. Светът — видимата реалност — е всичко: и Аз, и Изкуство, и Абсолют. Светът.

Експресионизмът: Аз взема — грабва — Света и го разтапя в небето зад Света. Светът отива, изчезва напред — за да се появи в Космоса като изкуство: сливане на Аз с космическите елементи, с Платоновата идея.

Антиреално изкуство.

Божествено изкуство.

Космическо изкуство.

Вечно изкуство.

Аз става Космос. Аз става Изкуство. Аз става вечност. Аз става Божество. — Алфа.

Светът — предметът — изчезва. Изчезва като установена величина; загубва своята определена, собствена цена. Става преображение; — средство с относителна цена: образ, символ.

Светът съществува още само като призрак. Предметът не е вече форма, а безформено сурово вещество: скала, от която Духът чук издялва форми. Форми в Космоса. Абсолютни въплъщавания на Аз. Космосът на Изкуството. Аз не е огледало; Аз творн: Аз е божество. — Абсолют.

Аз хвърля Света в Безвъздушното небе; във Вечността. Тук изчезва всичко реално, всичко веществено — за да остане душата на предмета, предметът одухотворен. Така той запазва само своите контури, запазва възвишението на своята веществена душа — става маса; става от веществена реалност — дух, творение на духа. Престава да бъде реална форма, реален образ — става художествена форма, символ.

Безвъздушното небе зад предмета убива предмета: убива го като вещество, за да го увековечи, одухотвори. Тук предметът е дух — рожба на дух. В експресионистичното изкуство не съществува външна, веществена, реална форма: човек, кон, къща, дърво — а съществува художествена форма, създание на духа Аз.

Аз хвърля Света назад в Безвъздушното небе — в най-далечната, последната перспектива. Перспективата изчезва; никакъв пръв, втори и трети план — няма въздух, няма пространство: изчезва и всяка перспектива. Остава една само всеобща плоскост: плоскостта на Безвъздушното космическо небе — плоскостта, на която ще рисува художникът: платно или ватман. Плоскост, която художникът трябва да запълни с художествени форми. Изчезнала перспективата с безбройните свои планове, значи — изчезнали приливите на линии и бои. Линиите и боите се явяват без реалистичните настроения на нюанснте — явяват се елементарни, първични: примитивизъм. Такава е художествената форма в експресионистичното изкуство, формата, която твори духът Аз — различна от формата в природата, предмета между Аз и Света — който е създание на Бога.

Бог Аз твори нови, свои форми — художествени форми. Това е изкуството. За това:

Всяко изкуство е експресионизъм; творчески израз, израз на Бог Аз.