Сюзън Елизабет Филипс
Да целунеш ангел (9)

9.

На следващия ден Дейзи се появи накуцвайки на рампата в десет сутринта. Всяко мускулче на краката й протестираше бурно дори само като вървеше, а ръцете си чувстваше така, сякаш я бяха разпъвали на машина за изтезания.

— Извинявай, Дигър. Заспала съм в пикапа.

Въпреки изтощението си предишната вечер, някъде около три часа я събуди сън, в който двамата с Алекс се носеха с розова лодка в старовремски тунел на любовта. Алекс я бе целунал, лицето му бе самата нежност, а тя сякаш се топеше в лодката, във водата, в тялото му. Изживяването я събуди и лежа до зазоряване, замислена за болезнения контраст между красивия сън и реалността на брака й.

Когато пристигнаха на новото място в Хай пойнт, Северна Каролина, фургонът със слоновете още не бе дошъл и тя остана в пикапа да подремне. Два часа по-късно се събуди със схванат врат и главоболие.

Изкачи рампата и видя, че Дигър почти бе приключил с почистването на фургона. Чувството й на облекчение се примеси с бодването на чувството за вина. Това бе нейна работа.

— Ще довърша вместо теб.

— Повечето свърши.

Тонът му бе на човек, който отдавна е свикнал с несгодите и обидите на живота.

— Извинявай. Повече няма да се повтори.

Той изсумтя и й каза, че ще изчака да види дали наистина ще стане така.

От високата си гледна точка на рампата можеше добре да огледа новата площадка, разположена между пицария от веригата Пица Хът и бензиностанция. Алекс й бе казал, че повечето от изпълнителите предпочитали гладката повърхност на някой паркинг, но това означаваше, че после дупките за пилоните трябваше да бъдат запълвани и асфалтирани.

Чуваше се грохотът на пилотонабивачната машина. Дейзи погледна към задната част на площадката и видя Хедър да седи в шезлонг пред фургона си, а застаналата зад нея Шеба й сплиташе плитка. Предишния ден забеляза, че Шеба помагаше на Хедър в гимнастическите й упражнения. Видя също собственичката на цирка да кърпи един от работниците и да се опитва да утеши един шестгодишен участник в трупата на Лискомбови след падането му. Шеба Куест бе изпълнена с противоречия: зла вещица с Дейзи, истинска майчица за останалите.

Сепна я радостно тръбене, тя сведе поглед към Тейтър, който бе застанал в основата на рампата и я гледаше с обожание с очите със смешновати, извити мигли.

Дигър изкряка:

— Приятелят ти е дошъл да те види.

— Ще се разочарова. Не съм се парфюмирала.

— Май ще трябва сам да се увери в това. Отведи го при останалите. Трябва да се напоят. — Кимна с глава. — Прътът е ей там.

Тя изгледа с отвращение пръта, облегнат на фургона. Долу Тейтър нададе ново тръбене и започна да се върти на място, досущ както го правеше на арената. След това спря, вдигна единия си крак, сетне — другия в бебешкия си стептанц. Може би грешеше, но той май изпълняваше това за нея.

— И какво да правя с теб, Тейтър? Не разбираш ли, че ме плашиш до смърт?

Събра кураж и предпазливо слезе по рампата, бръкна в джоба си и внимателно извади увехналия морков, който бе намерила в хладилника и бе взела за всеки случай. С надеждата, че той ще я последва, ако знае, че държи храна, тя протегна ръка.

Той издаде хобота си напред, нежно я подуши и погъделичка по ръката. Тя отстъпи, използвайки моркова като примамка, за да го откара при другите. Той го грабна от ръката й, отнесе го до устата си и морковът изчезна.

С опасение изгледа как хоботът му отново се протяга към нея.

— Н-н-яма повече за ядене.

Но той не търсеше храна; търсеше парфюма й. Завря хобот в деколтето на тениската й, дирейки миризмата, която обичаше.

— И-и-звинявай, приятел. Аз…

Шляп! С трагичен рев, почувствалият се предаден Тейтър я перна с хобот и я събори на асфалта. Тя изписка. В същото време вдигна глава и извести света за предателството. Нямаше парфюм!

— Дейзи, добре ли си? — Алекс се появи сякаш отникъде и клекна до нея.

— Нищо ми няма. — Потрепери от болката в бедрото.

— По дяволите! Не бива да позволяваш на едно животно да постъпва така с теб. Шеба ми каза, че те съборил и вчера.

Естествено, Шеба не би могла да се въздържи и да не пусне клюката, помисли си Дейзи, докато се опитваше да премести центъра на тежестта си.

С периферното си зрение зърна Нико да приближава към тях.

— Аз ще се заема с тая работа.

Тя ахна, когато той взе шоковия прът.

— Не! Не го удряй! Вината бе моя. Аз… — Пренебрегвайки болката, тя се изправи с мъка на крака и скочи да застане между Нико и Тейтър, но закъсня.

Ужасена видя как Нико убоде слончето в нежното място зад ухото. Тейтър нададе рев и отстъпи. Нико го последва, вдигнал пръта за втори удар.

— Достатъчно, Нико.

Тя не чу тихите думи на Алекс, защото вече се бе хвърлила върху гърба на Нико.

— Не го удряй пак!

И с вик на негодувание тя се спусна към пръта.

Слисаният Нико се олюля, сетне възстанови равновесието си и се обърна. След като пусна рамото му, тя усети, че ще падне — за втори път този ден — но почувства как Алекс я подхваща под мишниците.

— Хайде по-кротко.

Дотича Шеба.

— За бога, Алекс, тук има вестникари!

След като я пусна, Дейзи се стегна в очакване да я навикат. Но вместо това, Алекс се обърна към Нико.

— Мисля, че Тейтър разбра още от първия път.

Нико се наежи.

— Знаеш не по-зле от мен, че няма нищо по-опасно от слон, който се е обърнал срещу гледача си.

Дейзи не можа да се сдържи.

— Но той е още бебе! И вината бе моя. Не бях се парфюмирала и той се разстрои.

— Млъкни, Дейзи — процеди тихо Алекс.

— Това бебе тежи един тон. — Нико сви устни. — Няма да позволя на никой, който работи с мен, да се отдава на сантименти. Никога не поставяме под угроза безопасността. Тук залогът е животът на хората и животните трябва да са наясно кой командва парада.

Отчаянието на Дейзи взе връх.

— Но животът на животните също си има своя цена! Тейтър не е искал да попадне в този ужасен цирк. Не е искал да го разкарват из цялата страна във вонящия фургон, да бъде оковаван и връзван, да го карат да марширува пред тълпи невежи хора. Господ не е създал слоновете да се изправят на глава и да правят разни номера. Те са създадени да бродят свободни.

Шеба скръсти ръце на гърдите си и саркастично вдигна вежди.

— Следващото, което ще направи тя, Алекс, ще е да хвърля червена боя по кожените палта. Или ще вземеш жена си под контрол, или ще я разкараш от цирка ми.

Без по лицето му да потрепне и мускулче, той срещна погледа на Шеба.

— Дейзи се грижи за слоновете. Доколкото видях, тя си вършеше работата.

Сърцето й трепна. Нима току-що я бе защитил? Удоволствието й се стопи в мига, в който той се обърна към нея, кимна към фургона на слоновете.

— Вече е късно, а не виждам да си го измила. Хващай се на работа.

Тя се обърна и след като мислено си пожела и тримата да потънат във владенията на Хадес, се зае с работата си. Разбираше, че щом животните трябва да пътуват с цирка, то те трябва да бъдат държани под контрол, но я безпокоеше самата идея, че ги насилват да се държат по начин, който противоречи на природата им. Може би това се дължеше и на факта, че се чувстваше така, сякаш има нещо общо с тях. Досущ като цирковите животни, и тя бе пленничка против волята си, досущ като при тях нейният стопанин бе всевластен.

Шеба почти бе стигнала до Червения фургон, когато Брейди Пепър я настигна. Макар и да я дразнеше, Шеба не можеше да отрече, че бе хубав с маслинената си кожа и мъжествените черти на лицето си. Знаеше, че бе четирийсет и две годишен, но къдравата му коса бе съвсем леко прошарена, а силното му тяло на акробат нямаше и грам тлъстинка.

— С Нико ли спиш? — попита той с обичайната си враждебност, която винаги успяваше да я вбеси.

— Не е твоя работа.

— Бас ловя, че е така. Той е от онзи тип, който най-много ти харесва. С добър външен вид и глуповат.

— Върви по дяволите.

Раздразнението й се подсили от факта, че тя наистина бе спала с Нико няколко пъти в началото на сезона. Бързо обаче бе изгубила интерес и не изпитваше никаква склонност да повтаря изживяването. Нямаше намерение да даде на когото и да е възможността да я заподозре, че за нея сексът вече губеше привлекателността си.

— С мъж като Нико ще трябва да се радваш на всяко попадение. Докато с човек като мен…

— Човек като теб никога не би ме задоволил. — Усмихна му се престорено и прокара показалец по делтоидния мускул, изпъкнал под блузата му. — Шоугърлите казват, че вече не си можел да го вдигаш. Вярно ли е?

За нейно раздразнение той не отвърна на язвителните й думи, а само се изсмя.

— Имаш език на усойница, Шеба Куест. Някой ден това ще те вкара в беля.

— Обичам неприятностите.

— Знам. Особено от мъжки пол.

Тя се запъти отново към Червения фургон, но вместо да възприеме намека й, той я последва. Широката му крачка, стойката му, всичко у него говореше, че се смята за дар божи за жените. Освен това се отнасяше с презрение към тях, което пък означаваше тя непрекъснато да му напомня кой бе шефът. И все пак, колкото и да я дразнеше, той бе от онзи тип изпълнители, които харесваше най-много: горд, работлив и честен. Под сърдитата му външност се криеше благородна душа, която, за разлика от Алекс Марков, не криеше никакви потайни дълбини.

Погледът му пробяга по нея, както винаги. Брейди никога не криеше факта, че разбира от жени, и въпреки че си губеше времето с младите шоугърли, той я гледаше по начин, който я караше да мисли, че все още бе номер едно за него. Не че му бе дала да го разбере. Сексуалното му перчене не можеше да скрие факта, че Брейди бе син на месар от Бруклин и във вените му не течеше и капка наследствена циркова кръв.

— С Хедър прекарвате напоследък доста време заедно — рече той.

— Днес й сплетох косата, ако това имаш предвид.

Той я хвана за ръката и я накара да спре.

— Не това имам предвид и ти го знаеш. Имам предвид допълнителните й тренировки под твое ръководство.

— Е, и какво?

— Не искам да й вдъхваш излишни надежди. Знаеш, че не притежава качествата на една прилична изпълнителка.

— Кой го казва? Ти не си й дал истинска възможност.

— Да не ме будалкаш? Работя с нея откак е дошла тук и все още е наникъде.

— Нима е чудно?

— Какво искаше да кажеш с това?

— Исках да кажа, че може и да си много добър изпълнител, но си калпав треньор.

— Как ли не! Аз съм страхотен учител. — Той мушна показалец в гърдите си. — Научил съм синовете си на всичко, което знаят.

— Мат и Роб са твърдоглавци като теб. Едно е да обучиш две буйни момчета, но съвсем друго е да работиш с чувствително младо момиче. Как може да научи нещо, след като непрекъснато й навикваш?

— Какво, по дяволите, знаеш ти за чувствителните млади момичета? Доколкото ми е известно, още с раждането си си засукала арсеник от майка си.

— Много смешно.

— Само се опитай да ми кажеш, че твоят старец те е глезил, когато те е учил да правиш тройното салто.

— Нямаше нужда да ме глези. Знаех, че ме обича.

Устните му се свиха и се превърнаха във войнствена чертичка.

— Да не искаш да кажеш, че не обичам дъщеря си?

Тя стовари ръце върху хълбоците си.

— Глупав смотаняк! Не ти ли е минавало през главата, че сега за Хедър е по-важно да бъдеш баща, отколкото треньор? Ако не престанеш да я гониш толкова, тя ще се справя по-добре.

— Я глей ти, пред очите ми изведнъж се появява някаква си шибана даскалица.

— Мери си приказките!

— Намери се кой да ми го каже! Предупреждавам те, Шеба, не се заигравай с Хедър. И без това животът й не е лесен, та да я настройваш срещу мен.

Той рязко се извърна и тръгна — самата враждебност.

Тя отключи вратата на Червения фургон и влезе. Отношенията й с Брейди бяха тръгнали на зле още от началото, но между двамата винаги съществуваше сексуалното излъчване, което я държеше нащрек. Жестокият й опит я бе научил да бъде предпазлива с мъжете, които подбираше да бъдат нейни любовници, а в деня, в който се омъжи за Оуен Куест, си бе дала дума никога повече да не ляга с мъж, когото не може да държи под контрола си. По въпроса за мъжете бе изживяла доста саморазрушителни мигове, а на два пъти едва не се съсипа: първо с Карлос Мендес, а сетне — още по-жестоко с Алекс Марков.

Тя бе накарала Карлос Мендес да си плати за стореното, а сега си помисли, че и Алекс също си бе получил наказанието. Отиде до прозореца и видя Дейзи Марков да се бори с купа сено. Шеба почти я съжали — ако бе някоя друга, сигурно щеше да я съжали искрено — но Дейзи бе инструментът, с който да накаже Алекс. Колкото и да е унизително това за него.

Тя сигурно бе бременна; нямаше друга причина той да се ожени за толкова безполезна жена. Но колкото и да ненавиждаше Алекс, за Шеба циркът означаваше всичко на света и й се струваше обидно кръвта на Маркови — една от най-прочутите циркови фамилии в света — да се смеси с тази на онази недоразвита малка крадла. Всеки път като я погледнеше, Шеба се питаше как ли би могла да държи главата си изправена, ако истината за Дейзи не бе излязла наяве.

По-късно Дейзи нямаше да може да си спомни как бе издържала следващите десетина дни, докато циркът лъкатушеше из Северна Каролина и сетне пресече границата на Вирджиния. През деня тя и Алекс бяха заедно само в пикапа по време на преход, а когато благоволяваше да я заговори, тя имаше чувството, че я подлагат на студен душ. Дори не се и хранеха заедно. Алекс обикновено отваряше някаква консерва, докато тя бе в банята да се подготви за представлението, оставяше й чиния с ядене, докато се обличаше. Никога не я попита какво би искала да хапне, нито пък предложи тя да приготви вечеря за двама им; а и не й оставаха сили за готвене.

Понякога й се струваше, че страстната им целувка бе един сън. Вече не се и докосваха, освен в онези случаи, когато заспиваше в пикапа и се събуждаше сгушена в него. Когато това станеше, тя рязко се отдръпваше колкото да усети, че сексуалната енергия пулсираше помежду им, почти осезаема като ветреца, който нахлуваше през отворените прозорци на пикапа.

А може пък да си я бе въобразила. Може би изобщо не му харесваше. Как би могъл да харесва някоя с ръце, потънали в пришки, с обелен от слънцето нос, изранени лакти и с непрекъснато мръсни дрехи? По някое време през изминалата седмица тя дори престана да се гримира до самото си излизане на арената. През деня прибираше косата си на конска опашка, непокорни кичури избягваха от ластичето и се спускаха по врата и бузите й. За две седмици установилите се дотогава нейни жизнени навици бяха напълно разрушени. Тя дори не можеше да се познае, като се погледнеше в огледалото.

Непрекъснато бе изтощена. Падаше и заспиваше на дивана преди полунощ, но след като Алекс се върнеше във фургона й бе почти невъзможно да спи повече. Въртеше се с часове в леглото, най-сетне потъваше в дрямка на пресекулки, само да чуе изръмжаването му сутринта — будеше я далеч, преди да е отпочинала. Бе изсмукана, объркана и безкрайно самотна.

След като всички я смятаха за крадла, членовете на трупата продължаваха да я избягват, а и отношенията й със слоновете не се бяха подобрили. Тейтър все още се държеше така, сякаш го бе предала. На няколко пъти Дейзи бе обмисляла дали да се напръска с парфюм, но се боеше повече от проявата му на чувства, отколкото от нехаресването му. Когато Дигър и Нико бяха наблизо, слончето я оставяше на мира, но ако не се виждаха наоколо, той търсеше възможност да я събори, вече толкова пъти го бе правил, че цялата бе изранена.

Другите слончета бързо разбраха, че бе лесна плячка и тя се превърна в мишена и на тяхното немирство. Пръскаха я с вода, ревяха срещу нея, пляскаха я, ако приближеше повечко. Даже по-лошо, изчакваха я да застане наблизо, когато се облекчаваха. Дигър й каза, че след като отказва да използва пръта, си заслужавала онова, което получава, но тя нямаше намерение да ги бие.

Макар и да се държеше надалеч от Синджун, тя понаучи това-онова за него от приказките на другите. Бил стар тигър, на около осемнайсет години и имаше репутацията на своенравен звяр. Според Дигър никой от дресьорите изобщо не успял да се сприятели с него и всички го смятали за непредвидим и опасен.

Досущ като мъжа й. Алекс я объркваше толкова много, че вече не знаеше какво да си мисли. Веднага щом решеше, че не е нищо друго, освен садистично чудовище, той се появяваше при фургона на слоновете с чифт нови работни ръкавици или бейзболна шапка, та да не изгори на слънцето. И неведнъж се озоваваше наблизо тъкмо навреме, за да смъкне вместо нея по рампата натоварената ръчна количка. Но повечето време той само я натъжаваше.

 

 

Бе необичайно топъл ден за средата на май. Температурата наближаваше трийсет градуса, а от високата влажност се дишаше трудно. Площадката отново бе заела празен паркинг, този път в малко градче, южно от Ричмънд, и черният асфалт сякаш увеличаваше жегата. Слоновете я бяха събаряли вече на два пъти, като втория път при падането си ожули лошо лакътя. И на всичкото отгоре останалите от цирка изглежда си почиваха, с изключение само на нея.

Брейди Пепър и Пери Лискомб седяха на сянка под вентилатора на семейство Пепър, пийваха изстудена бира и слушаха по портативното радио репортаж от бейзболен мач. Джил се бе обляла с вода и се бе изтегнала на шезлонга с последния брой на Космо в ръце. Дори Дигър се бе отдал на дрямка на сянка.

— Дейзи, размърдай си задника и направи нещо с това сено.

Нико извика от входа на фургона на танцьорките, сетне обви с ръка раменете на Шарлийн. След сблъсъка им за шоковия прът Нико се държеше враждебно. Избираше най-неприятната работа за нея и гледаше да е достатъчно продължителна — с часове и часове, докато Алекс не се появеше и не му кажеше, че за днес бе работила достатъчно.

Започна да прехвърля сеното и всяко мускулче на тялото й пламтеше. Пропитата й с пот тениска се бе раздрала на ръкава; дънките й бяха целите в мръсотия; мръсотия, сено и тор бяха полепнали върху всеки сантиметър от голата й, влажна кожа. Косата й бе залепнала за черепа, а мръсните й нокти — изпочупени.

В отсрещния край на площадката Шеба посръбваше нещо студено от оранжева пластмасова чаша и лакираше ноктите си. Потта се стичаше до очите на Дейзи и й лютеше, ала ръцете й бяха прекалено мръсни, за я избърше.

— Побързай, Дейзи! — извика Нико, а Шарлийн се изкикоти. — Скоро ще пристигне нов товар сено.

Нещо в нея се пречупи. Писна й да бъде момченце за всичко и на всички. Писна й слончетата да я събарят, а хората да се отнасят към нея с презрение.

— Ела си го премести сам!

Хвърли вилата и си тръгна. Край, стига й толкова. Ще намери Алекс и ще поиска да й купи самолетен билет. Нищо, което би й се наложило да посрещне сама, не би било по-тежко от това тук.

Силният рев проехтя над площадката. И ведно с него кожата й пламна от горещината, а пресъхналото й гърло се нуждаеше от глътка вода. Видя шланга, който бе пуснат от водоноската към менажерията, и забърза към него, леко разтревожена, защото никога досега не се бе чувствала тъй прегряла.

И отново чу рева, вдигна глава и видя, че клетката на Синджун бе оставена на слънцето. От асфалта се надигаха горещи вълни и черно-оранжевите ивици на козината на животното сякаш припламваха.

Не всички животни бяха вкарани в палатката. Някои от тях бяха оставени в малкото оградено пространство между менажерията и шапитото. Дръгливата камила Честър бе вързана недалеч, заедно с Лолипоп, бялата лама с влажни очи. Голямо парче найлон със следи от плесен по него им осигуряваше известна сянка, но нищо не предпазваше Синджун от палещото слънце, което нахлуваше през железните решетки. Досущ като нея, Синджун сякаш бе нарочен за мъчение.

Той я изгледа с някакво примесено с тъга примирение, дори не си направи труда да наостри уши. Зад него ламата издаде странен кудкудякащ звук, докато камилата най-прилежно не й обърна внимание. Горещината от асфалта проникваше през гуменките й и гореше краката й. Потта се стичаше между гърдите й. Очите на Синджун сякаш прогаряха душата й.

„Топло. Толкова ми е топло.“

Мразеше това място, където животните бяха затворени в клетки, за да ги зяпат хората. Кудкудякането на ламата проехтя в ушите й. Главата я болеше, а от миризмата на плесента от найлона й се повдигна. Направи неволна стъпка назад, искаше да се махне от слънцето, от тези тъжни животни и от жегата. Една от гуменките й цопна в локва вода. Погледна и видя фланеца на шланга, по който течеше водата към коритата за поене на животните.

Без изобщо да се замисли какво прави, тя изтича покрай него, докато не стигна до бронзовия накрайник, от който водата течеше в коритата. Взе го и завъртя крана, за да спре водата. Накрайникът бе студен в ръцете й и прокапваше.

Присви очи, когато излезе отново на ярката светлина, и усети как погледът на Синджун сякаш прогаря и без това топящата й се кожа.

„Топло. Толкова ми е топло.“

Тя погледна капещия накрайник — тъй хладен в ръцете й. Рязко врътна крана, вдигна шланга и насочи хладната струя право към клетката на тигъра.

„Да!“

Веднага почувства как тялото й се облива от вълна на облекчение.

— Ей! — Дигър се затича към нея, бързаше толкова, колкото можеха да му позволят поразените от артрит колене. — Престани, мис! Престани веднага, чуваш ли?

Тигърът оголи зъби към него. Тя се завъртя и насочи струята студена вода към старика, намокри мръсната му риза.

— Стой настрани!

Той се спря и отстъпи.

— Какво правиш? Ще я убиеш тая котка! Котките не обичат да ги мокрят.

Тя обърна отново водата към тигъра и усети как облекчението се просмуква до самите й кости, сякаш обливаше собственото си тяло.

— Тази обича.

— Престани ти казвам! Не бива да го правиш.

— На Синджун му харесва. Погледни го, Дигър.

Ами да, вместо да се отдръпне от водата, тигърът се протягаше, обръщаше тялото си под студения душ.

Докато обливаше тигъра, й се прииска да каже на Дигър, че това не би било необходимо, ако се грижеше по-добре за животните, но знаеше, че и той е преуморен, затова и замълча.

— Дай ми го!

Нико приближи зад гърба й и посегна да избие шланга от ръката й. Но Нико Мартин й бе дошъл до гуша и тя не го пусна.

Водата струеше. Тя ахна, когато пое цялата сила на струята в лицето си, но не отпусна хватката си.

Той й бе извил ръката.

— Престани, Дейзи! Дай ми шланга.

Влудяващият рев на Синджун процепи тежкия следобеден въздух и удави всички останали звуци. Клетката потрепери, когато тежкото му тяло се стовари върху решетката, сякаш се опитваше да достигне Нико и да я защити. Слисан, дресьорът пусна ръката й и се обърна към източника на смразяващите звуци.

Синджун бе свил уши, ръмжеше и съскаше срещу него. Дейзи освободи шланга.

— Проклет, побъркан тигър — промърмори Нико. — Би трябвало отдавна някой да го застреля.

Дейзи насочи струята отново към клетката. Водена по-скоро от самохвалство, отколкото от убеденост, тя рече:

— Не му харесва, когато ми се пречкаш.

— Погледни, Нико — рече Дигър. — На този кучи син водата му харесва.

— Какво става тук?

Всички се обърнаха към приближаващия Алекс. Дейзи избърса очи с мръсния си ръкав, без да спира да облива клетката на тигъра.

— Дейзи реши да пусне на Синджун един душ — рече Нико.

— Дейзи ли е решила? — Алекс я изгледа с неразгадаемите си руски очи.

— На Синджун му бе горещо — обясни уморено тя. — Искаше да го поразхладя.

— Той ли ти го каза?

Бе прекалено изтощена, за да отвърне. Освен това, как би могла да обясни, че Синджун наистина й го бе казал? Тя самата не разбираше мистичната връзка, която изглежда бе установила с тигъра.

Насочи струята към купчината нечистотии, която се бе сбрала в дъното на клетката.

— Тези клетки са мръсни. Трябва да се почистват по-често.

Дигър веднага се засегна.

— Не мога да свърша всичко сам. Щом мислиш, че са толкоз зле, може би сама ще ги почистиш.

— Добре. Ще го направя.

Какво каза? Допреди минути само бе решила, че си тръгва, а сега доброволно поемаше още работа. Как можеше да поеме още, след като не бе в състояние да се справи и с досегашните си задължения?

Алекс се намръщи.

— Имаш си достатъчно работа. И сега очите ти се затварят от умора, няма да позволя да се товариш още.

На нея взе да й писва от начина, по който съпругът й диктуваше всяка нейна стъпка.

— Казах, че ще го направя, значи ще го направя. А сега, ако с Нико не искате да се измокрите като Дигър, най-добре ме оставете на мира.

В очите на Алекс блеснаха искрици на изненада. Нико се намеси:

— Тя не може да свърши цялата си работа за мен. Как ще се справи още и с менажерията?

— Няма да го прави — рече твърдо Алекс.

— Не, ще го направя.

— Дейзи…

— Няма да ми казваш какво да правя в свободното си време.

— Нямаш никакво свободно време — напомни и той.

— Ами, тогава ще трябва да работя по-бързо.

Той й хвърли продължителен поглед. Помежду им премина нещо, което тя не успя да схване напълно. Някаква искра на признание? Пламъче на уважение?

— Наистина ли искаш да го правиш? — попита той.

— Да.

— Даваш ли си сметка в какво се набъркваш?

Тя срещна погледа му, без да премигне.

— Нямам никаква представа.

По лицето му пробяга сянката на някакво чувство, близко до нежността, но той веднага я прогони с отривисто кимване.

— Добре, ще те пробвам в следващите няколко дни. Можеш да поработваш тук по два часа сутрин, след което ще работиш за Нико.

Дигър запелтечи.

— Но на мен ми е необходима повече помощ! Не мога да върша всичко сам.

— Нито пък Дейзи може — рече тихо Алекс.

Тя с изненада се взря в него.

Той повдигна вежди.

— Нещо друго?

Тя със закъснение се сети, че се боеше от животните, но сега не бе време да му го напомня, затова поклати отрицателно глава.

— Тогава менажерията е изцяло твоя.

Той си тръгна, а на нея й хрумна, че всеки път, когато го определяше за главния подлец в живота й, той я изненадваше с нещо. Осъзна също, че вече не се страхуваше от него. Съвсем не се боеше. Маниерът му на поведение бе суров, а в нейните очи — и несправедлив, но винаги реагираше в установените рамки и тя дори не можеше да си представи, че би направил какъвто и да е компромис с убежденията си.

През следващите няколко часа тя изми клетките, измете насъбралата се мръсотия, като същевременно се опитваше да стои колкото е възможно по-далеч от животните. След като свърши, беше дори и по-мръсна, отколкото като започна, защото сега към останалата мръсотия се бе добавила и кал.

Накара един от работниците да премести клетката на Синджун на сянка, сетне сложи прясно сено на Честър и Лолипоп. Камилата се опита да я ритне, но ламата си остана невъзмутима и като се взря във влажните й очи, Дейзи реши, че най-сетне бе открила животно, което да харесва.

— Много приятна дама си, Лолипоп. Може би двете ще се разбираме добре.

Ламата сви устни и изстреля вонлива храчка право към нея.

Толкова за благодарността.