Шърли Бъзби
Игра на съдбата (17)

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

Тес за миг отхвърли дузина невероятни обяснения за присъствието си по нощница в къщата на Никълъс по това време на нощта. Най-накрая разбра, че има само един отговор на въпроса на чичо й — истината. С плаха усмивка тя отметна кичур коса, който падаше върху челото й и каза.

— Това е една много дълга история.

— Която аз очаквам да чуя, затаил дъх — подкупващо промълви Ник.

Рокуел го погледна и се намръщи.

— Изглежда и ти ще трябва да даваш някои обяснения.

Никълъс кисело се усмихна.

— Всъщност да. Но струва ми се — добави той и иронично погледна Тес, — по-учтиво ще е да оставим дамата да говори първа, нали?

Точно тогава на вратата се показа Алекзандър, следван от лелите. При вида на Тес всички внезапно спряха и се вгледаха в нея с недоверие. След това за няколко минути настъпи хаос — плач, възклицания от изненада и облекчение. Целуваха Тес и я прехвърляха от една прегръдка в друга.

Едва когато приятелите му се поуспокоиха, Никълъс си спомни, че Джени е тук и наблюдава цялата сцена. Погледна я, очите й бяха широко отворени и каза:

— Мисля, че засега това е всичко.

Джени се сепна и бързо изчезна в кухнята. Никълъс подкани всички отново да влязат в гостната.

Първата изненада и облекчение от това, че Тес е в къщата на Никълъс започнаха да се уталожват, заместени от много неудобни въпроси. Вече никой не изглеждаше щастлив.

Тес се настани до огъня с краката свити под вълнения шал. Изражението й беше неразгадаемо — някаква смесица от разкаяние, умора, отчаяние и облекчение. Никълъс стоеше наблизо пред нея, облегнат на камината, лицето му изглеждаше строго и сковано. Другите ги наобиколиха. Настъпи тишина, нарушавана само от пращенето на съчките в огнището.

На Тес тишината й се струваше оглушителна и точно когато си мислеше, че ще изкрещи, ако някой не каже нещо, Рокуел се прокашля и направо попита.

— Добре, Ник, какво става тук? Как така племенницата ми е по нощница в къщата ти?

— Защо не попиташ младата дама? — сурово отвърна Ник. — Тя е тази, която има отговор за всичко.

Изведнъж погледите на всички се насочиха към Тес, която започна нервно да се върти на стола, опитваше се да намери точните думи, с които да разкаже случилото се. Погледна умолително Хети, която с окуражителна усмивка се наведе напред и хвана студената й ръка.

— Кажи ни, Тес. Какво стана, след като напусна имението Мандъвил вторник вечерта?

— Да, мишле, бихме искали да заем — обади се Алекзандър. Очите му бяха мили, въпреки напрегнатото изражение.

Тес си пое дълбоко въздух и като задържа поглед върху пръстите си, с които мачкаше края на халата, започна своята история. Набързо разказа събитията от онази нощ: бягството от имението, бушуващата буря, бясното препускане по тесните пътечки в непрогледната тъмнина и неочакваната среща с контрабандистите. Тогава погледна Никълъс право в очите и отчетливо каза.

— Когато се събудих на другия ден следобед, паметта ми беше изчезнала. Не знаех името си, нито откъде идвам или накъде отивам. Нищо.

Никълъс не пророни и дума, само леко сви рамене и отпи от брендито си, като че пренебрегваше думите й. На Тес й идваше да го зашлеви.

— О, горката ми Тес! — възкликна Хети. — Сигурно си била ужасена.

Тес обърна поглед към леля си и леко се усмихна.

— Да, много — призна тя. — Но трябваше да тръгна нанякъде — не можех да остана и да лежа там. Исках да ме разпознаят, но в същото време помнех, че се страхувах от някого — сега разбирам, че е било от Авъри.

И тя тихо продължи разказа си за заплетеното си пътуване, за фермера, чийто кон се казваше Доли, за това как попаднала на гостилницата „Черното прасе“ и се представила за сладураната на брата на собственика, която очаквали да дойде от Лондон. Не пропусна нищо, едва когато дойде моментът, в който се появяваше Никълъс, взе да се запъва и да спира.

Изчерви се и въпреки че усещаше топлината на близките си, не можеше да разкаже какво се беше случило по-нататък. Беше твърде смущаващо, срамно и доста опасно. Докато разказваше историята си, наум й дойде една грозна мисъл: Ами ако чичовците й се почувстват задължени да защитят честта й като предизвикат Никълъс на дуел? Притвори очи. Дали щеше да го понесе, ако Рокуел убиеше Ник? Или, ако Ник убиеше някой от чичовците й? Вече бе загубила един обичан чичо в дуел… как щеше да живее, като знаеше, че заради нея бе умрял още един? Прехапа устни, опитваше се да измисли начин, по който безболезнено да премине опасната територия. И изведнъж се сети, беше рисковано, но си струваше.

Прати истината по дяволите и бързо каза:

— В един момент аз и графът останахме сами. Държеше се мило с мен и аз рискувах и му разказах историята си — преглътна мъчително и продължи. — Съдейки по говора и маниерите ми, той каза, че едва ли работата в „Черното прасе“ е част от миналото ми. Бях ужасно изплашена да не би човекът, от когото се страхувах да ме открие и затова в сряда сутринта той ме докара тук. Оттогава дискретно се опитваше да открие коя съм.

Хети и Мег погледнаха героя на разказа с благодарност.

— Много сме ви задължени, лорд Шерборн — промълви Хети.

— Май станахте спасител на цялото ни семейство — съгласи се Мег. — Кой знае каква зла участ щеше да сполети скъпата ни племенница, ако не се бяхте намесили навреме.

Историята може и да изглеждаше правдоподобна на лелите, и въпреки че Рокуел не се славеха с интелекта си, те не летяха из облаците, затова тя им се видя доста измислена. Освен това добре познаваха Ник…

Рокуел смръщи вежди и настоя.

— Това ли е истината? Това ли се случи, Шерборн?

— Звучи ми като пълна измислица! — изръмжа Алекзандър, погледът му беше съсредоточен върху лицето на Ник.

Със загадъчно изражение Никълъс погледна наведената глава на Тес.

— Нали чу младата дама — бавно отвърна той. — Нима се съмняваш във верността на думите й?

— Не става въпрос за това! — избухна Рокуел. После тъжно погледна Хети и Мег и изръмжа. — Трябва да говорим насаме.

— Не, не е нужно — твърдо каза Никълъс. — Ако имаш да казваш нещо, кажи го сега.

По-малко притеснен от присъствието на дамите, Алекзандър кимна.

— Работата е там, Ник, че те познаваме — ходили сме заедно по жени и след като си видял такова съблазнително младо същество като Тес в „Черното прасе“ не ми се вярва да си пропуснал възможността…

Стаята се изпълни с мъртвешка тишина, всички мигновено разбраха как може да свърши всичко това. Със силно разтуптяно сърце Тес тъжно погледна напрегнатите лица на тримата мъже. Знаеше, че е рисковано когато скалъпи историйката си, но се надяваше съдбата най-накрая да е благосклонна към нея. Но очевидно не! Трябваше да каже нещо, да направи нещо, да се намеси преди да се произнесат фаталните думи, които щяха да поставят чичовците й в единия край на полето за дуел, а Никълъс в другия.

Никълъс стрелна Алекзандър с черните си замислени очи.

— Да не би да ме обвиняваш, че съм прелъстил племенницата ти? — спокойно попита той.

Алекзандър пребледня. Като си спомни колко е опитен Никълъс с пистолет и шпага, погледна към брат си. Рокуел отпи голяма глътка от брендито и остави чашата си на близката маса. Изправи рамене и дръзко посрещна погледа на Никълъс.

— Направи ли го? — попита той.

Тес не посмя да чака повече. Скочи на крака, сви ръце в юмруци и погледна чичовците си.

— Спрете! — ядосано извика тя. — Казах ви истината! Нямате право да го дразните така! Той ме спаси, не разбирате ли? Намери ме в „Черното прасе“ и ме доведе тук — това е, което се случи. А вие вместо да му благодарите, че се е държал като джентълмен, го обвинявате, че ме е прелъстил! — Тя повиши тон. — Това е абсурдно!

Чичовците й изглеждаха изненадани от бурната й атака и несигурно се спогледаха. Ситуацията беше деликатна. С Ник се познаваха още от деца и никой от тях не искаше да се стига до дуел — освен че беше по-опитен, по дяволите, те бяха привързани към него! Но тук на карта беше заложена репутацията на племенницата им. Те бяха длъжни да я защитят. Дори и това, което казваше графът да бе истина, те бяха останали насаме няколко дни. Независимо дали се беше възползвал от нея или не, честта й пак беше опетнена.

След страстната защита на Тес настъпи кратко затишие и напрежението се поуталожи.

— Странна ситуация, Ник. Какво ще правим? — попита Рокуел замислено.

Ник знаеше, че ще се стигне дотам в мига, когато се разкриеше идентичността на Тес. И въпреки че се възхищаваше на бурните й опити да го предотврати, той усещаше, че ще е напразно. Откакто истината блесна, в гърдите му бушуваха гняв за номера, който съдбата му беше изиграла, и примирение с последиците. Едновременно с това бе разкъсван от силното желание на удуши Доли… Тес и също толкова силното и странно чувство на удовлетворение. Не можеше да го обясни, нито да го разбере — но да се ожени за Тес му изглеждаше правилно — сякаш е било писано да стане… Нали си търсеше съпруга, защо тогава да не се ожени за малката? Освен семейната вражда, а това беше огромна пречка, тя беше забележително приемлива. Също и фактът, че беше девствена, когато за първи път опита от страстта й и не можеше да отрече, че го възбужда и задоволява, както никоя друга жена досега. Не можеше да се прави, че не я иска в леглото си, всъщност желаеше я отчаяно. Нямаше вероятност да се окаже дама от род с добро възпитание, но това не променяше нищо. Изпитваше силното отвращение, че е притиснат в ъгъла и като дразнеше Рокуел се опитваше безразсъдно да избяга от съдбата си. Нищо на света не можеше да го принуди, независимо колко скандални са обстоятелствата, да бъде въвлечен в брак с жена, която не желае. Това повдигна един несигурен въпрос у него — той наистина ли не искаше да се ожени за малката Мандъвил?

Никълъс усети тишината, изпълнена с очакване, изпи остатъка от брендито си и тихо каза, загледан в чашата:

— Това, което ще направим е много просто. Призори ще отпътувам за Лондон, за да взема разрешителни. Вие и дамите ще останете тук. Когато се върна ще се оженя за племенницата ви, колкото се може по-бързо, като вие, заедно с баба ми и сестра ми, ще ни бъдете свидетели. След това веднага ще пуснем съобщение в „Таймс“ за състоялата се сватба. Изненадата от събитието ще трае три дни и слуховете бързо ще затихнат — разкривено се усмихна на Рокуел. — Изглежда все пак ще удовлетворите желанието си и ще ме ожените за племенницата си.

Тес се извърна към него.

— Аз не искам — процеди тя през зъби, — да се омъжвам за теб.

— За съжаление — меко я успокои Никълъс, — не ти остава избор — всичко е решено. Нали, Рокуел?

— Боя се, че е прав, Тес — отвърна Рокуел. — Нямаш друг избор освен да се омъжиш за него, иначе ще последва голям скандал. Радвай се, че се жениш за богат аристократ.

— Също и привлекателен, и чаровен дявол — добави Алекзандър. — Нямаше да си намериш по-добър мъж от него, мишле. Май трябва да знаеш, че с Рокуел вече му предложихме да се свържете. Не искахме нещата да станат така, но все пак одобряваме.

Прониза я отчаяние и Тес умолително погледна лелите си. Мег бавно поклати глава.

— Не, скъпа — отвърна тя в отговор на мълчаливата молба на Тес. — Нищо не можем да направим. Бракът с Шерборн е единственият изход от тази ситуация.

Хети стана и прегърна Тес.

— Няма да е толкова лошо, миличко. Вече знаеш, че е мил и благороден човек — спаси те от „Черното прасе“, нали? Била си сама и беззащитна, можел е да се възползва от теб. Ти сама каза, че не го е направил. Това не говори ли достатъчно що за човек е?

Тес едва устоя да не се засмее язвително. О, Господи, ако Хети знаеше истината! Но това нищо нямаше да промени — дори и да им беше казала, че я е прелъстил, те пак щяха да настояват за този брак. Болеше я, че всички го смятат за толкова благороден, но като се замислеше, единствено тя беше виновна за това мнение. Не биваше да се опитва да го защитава! Чувстваше се изтормозена и го погледна с крайно отвращение; вбеси се още повече като видя блясъка на задоволство в очите му.

— Повярвай ми, знам точно какъв човек е той — сдържано каза тя.

— Добре, тогава — сияещ се съгласи Рокуел. — Сега вече знаеш каква щастливка си! Помисли си само, скоро ще бъдеш графинята на Шерборн!

Точно в този момент Тес не се чувстваше особена късметлийка, но нямаше друг избор, трябваше да се преструва, че е така. За добро или лошо беше й съдено да се омъжи за Никълъс Талмъдж — мъжът, който се женеше за нея само заради лошата шега на съдбата…

Дори и някой да беше забелязал, че Тес е твърде тиха, докато се обсъждаха плановете за бързата й сватба с Никълъс, не ги изкоментира. Вероятно са благодарни, че се предадох толкова лесно, кисело си помисли тя, свита на стола и тъжно загледана в огъня. Най-накрая, когато всичко беше решено, трите дами се отправиха към стаите си, а братята Рокуел останаха пред огъня до края на нощта. Никълъс се отправи към имението Шерборн, а оттам почти веднага към Лондон.

Тес очакваше, че когато остане насаме с лелите си, те ще я обсипят с въпроси, но не стана така. Бяха изтощени от събитията тази вечер и след кратък разговор си легнаха.

За Ник тази нощ нямаше да има сън. Остави братята Рокуел да се грижат за кулата като ги предупреди за нападението над Тес и за подозрението му, че е работа на контрабандистите и че трябва да са нащрек. Като пристигна в Шерборн събуди Лъвджой и му даде заповедите си. Изкъпа се набързо, преоблече се, хапна и тръгна за Лондон.

Въпреки че имаше да свърши много работа докато е в Лондон, Никълъс успя да си уреди среща с Роксбъри. След като изслуша обърканата му история с непроницаемо изражение, Роксбъри най-накрая каза.

— Значи поздравления — ще се жениш?

Никълъс тъжно се усмихна.

— Така изглежда, сър, и въпреки че обстоятелствата са скандални, не съжалявам за нищо.

Роксбъри кимна и тихо добави:

— Трябва да те поздравя за това, което си открил за толкова кратко време. Мислех, че ще минат седмици преди да успееш да влезеш в контакт с тях. Информацията ти за този „джентълмен“ и за нападението над твоята дама са доста интересни. Склонен съм да се съглася с предположението ти, че именно той може би е нашият мистър Браун — в очите му се появи закачлив пламък. — Като имам предвид отличната ти работа, мисля, че за известно време… поне за няколко дни, можеш да забравиш за контрабандистите и да се концентрираш върху младата си съпруга.

Никълъс се усмихна и кимна.

— Така и възнамерявах да направя!

 

 

Докато Ник се усмихваше, на Авъри съвсем не му беше до това, когато се върна в имението Мандъвил. Прибра се там късно следобед в неделя, точно когато Ник се срещна с Роксбъри. Подаде юздите си на Лоуъл, който беше изтичал да го посрещне и изсумтя.

— Тя върна ли се? Има ли някаква вест от нея?

Лоуъл поклати глава и реши да остави на Колмън да съобщи новината, че и двете лели също са изчезнали. Като видя гневното изражение на Авъри, Лоуъл с охота заведе конете до конюшнята и прекара там известно време като ги почистваше — нещо, което обикновено смяташе, че е доста под нивото му.

Авъри влетя в тихата къща и се отправи към кабинета си, където свали пелерината и ръкавиците си. Позвъни нетърпеливо за Колмън и, разхождайки се из стаята, обмисляше какво ще направи с Тес веднъж щом я спипаше. Нито за миг не се съмняваше, че ще може да я открие.

След няколко минути Колмън влезе в стаята притеснен.

— Позвънихте ли, сър? — попита нервно той.

Авъри, който разсеяно гледаше през прозореца и ругаеше съдбата, и в частност Тес Мандъвил, се извърна и го погледна.

— Разбира се, че позвъних, глупако! Доведи веднага онези две мошенички отгоре. Искам да говоря с тях и този път няма да бъда толкова добър.

Колмън пребледня.

— Лоуъл не ви ли каза?

Авъри присви очи.

— Да ми каже какво? — изрева той заплашително.

Колмън едва преглътна и изруга наум иконома.

— Дамите ги няма — тръгнали са си.

Авъри се плъзна със скоростта на змия и сграбчи Колмън за реверите, като силно го разтресе.

— Какво искаш да кажеш с това, че са си тръгнали?

Колмън се задави, като си спомни предишни гневни изблици на господаря си.

— Изчезнаха снощи. Занесохме им вечеря към осем и след час Лоуъл прибра подносите и заключи вратата — не можеше да понесе гнева в погледа на Авъри, затова се извърна встрани и измърмори. — Тази сутрин като им носех закуската вратата беше разбира, а стаята — празна. През нощта някой трябва да е бутнал вратата и да ги е извел.

Авъри стисна по-здраво реверите му и саркастично произнесе:

— И предполагам, че с Лоуъл не сте чули нищо?

Когато Колмън тъжно кимна, той отново го разтресе.

— Двамата вероятно сте били толкова пияни, че не бихте забелязали и ако цяла армия се вмъкне в къщата. Защо ли, по дяволите, ви държа? Дадох ви една проста задача — да наглеждате две жени, а вие ги пуснахте да избягат!

Колмън се сви, сигурен, че Авъри ще го удари, но той просто го блъсна настрани и язвително каза:

— Ако ти и онзи глупак Лоуъл не искате да се окажете без работа, за в бъдеще изпълнявайте по-добре заповедите ми! Сега се махай оттук и ми донеси нещо за ядене. Кажи на Лоуъл да дойде, искам да говоря с него.

Останал сам в кабинета, Авъри крачеше гневно насам-натам, а ядът го изяждаше отвътре. Очевидно преди да открие Тес, трябваше да намери пари от другаде. Мистър Браун просто трябваше да бъде малко по-щедър — независимо дали влизаше в сделката им или не. Усмихна се лукаво. Като си помисли само каква катастрофа очакваше мистър Браун, ако дори и една дума достигнеше до ушите на подходящите хора, Авъри не се усъмни, че желанието му ще бъде удовлетворено. Усмивката му бързо изчезна и той стисна юмруци. Когато отново спипа тази червенокоса мръсница… радост си представи няколко начина за изтезание, но при пристигането на Лоуъл мислите му бяха прекъснати.

Авъри се държа също толкова гневно и с него, дори го удари, преди да му заповяда да му покаже разбитата врата. Загледа се намръщено в нацепеното дърво, умът му работеше трескаво.

Остави двамата си слуги и се върна в кабинета си, за да обмисли сполетялата го неприятност. Сигурно Тес стоеше зад бягството на лелите си. Съмняваше се, че точно тя е разбила вратата, но подозираше, че е замесена. Което означаваше, че е някъде наблизо… На сутринта щеше да изпрати непохватните си слуги на разузнаване. Присви очи — след мъмренето днес нямаше да посмеят отново да се провалят. Щеше да открие Тес и тогава…

 

 

Без да подозира за коварните планове на Авъри относно Тес, Ник напусна Лондон преди здрач същата вечер с разрешителните, пъхнати на сигурно във вътрешния джоб на сакото му. Нямаше шанс да пристигне вкъщи преди да се е стъмнило, но искаше да измине няколко мили преди да спре за през нощта.

Черното небе беше вече изпълнено със звезди, когато спря пред голяма гостилница. След като се нахрани обилно, изморен се тръшна на леглото и заспа веднага.

Когато се събуди на другата сутрин сънливо се огледа и в първия момент не можа да си спомни къде се намира. Изнерви се — нищо не му изглеждаше познато и за секунда дори не можа да се сети как се е озовал на това място. Едва когато видя сакото си преметнато върху близкия стол, всичко си дойде на мястото. Ами, ако Тес казваше истината за загубата на паметта си?

Присви устни. Сега нямаше причина да се съмнява в думите й и отново изруга. Веднага щом я видя, трябваше да разбере, че Тес не е една от слугините, които се срещат по гостилници като „Черното прасе“. Но кой знае, може би го беше усетил. Проблемът беше, призна си той отвратен, че я желаеше както никоя друга жена досега и не можеше да позволи нещо да застане на пътя му — дори и фактът, че тя съвсем явно не принадлежеше на мястото, където я беше намерил. Ако беше поне наполовина джентълмен, за какъвто се смяташе, щеше да й се притече на помощ, а не да я обезчестява и насила да я прави своя любовница.

Чистата истина е, помисли си Никълъс като стана и се облече, че като глупак оставих тялото да доминира над ума ми. Щом погледна Тес, големите й теменужени очи и меките розови устни, нищо друго нямаше значение, освен желанието му да я вкара в леглото си. Жлъчно се усмихна — за нещастие този факт все още беше в сила. По дяволите, дори беше склонен да пренебрегне коя, е само за да се ожени за нея и да я има винаги в леглото си! Беше му трудно да си го признае и настроението му се вкисна още повече.

Най-странното в цялата ситуация беше не, че ще се жени за Тес Мандъвил, а това, че не изпитва гняв и негодувание, както би станало, ако го бяха впримчили в брак с някоя друга жена. Ядоса се, когато узна истината, но след това изпита странното чувство на удовлетворение…

Когато гостилницата остана далеч зад него, Никълъс отново се замисли за проблемите, които го чакаха в Шерборн — и не на последно място за непокорната си булка. Усмихна се. Тес щеше да е своеволна, знаеше го, но предпочиташе да си мисли за това, че тя никога не го отегчава и можеше да я държи в прегръдките си където и когато си поиска.

Фактът, че тя беше Мандъвил щеше веднага да предизвика някои трудности… Баба му няма да се зарадва на избора му на съпруга. Когато й бъдат обяснени обстоятелствата около бързата сватба, тя без съмнение щеше да се съгласи, че бракът е единственото разрешение, но Ник знаеше, че няма да й каже пълната истина. Палас и без това щеше да се натъжи, че той се жени за правнучката на жената, която е избягала със съпруга й и племенница на мъжа, който уби внук й. Положително щеше да обвини Тес за създалата се ситуация, въпреки че вината беше негова.

Ник въздъхна. Не можеше да измисли как да намали удара, явно е, че ще трябва да каже истината — дължеше го на Палас, както и на Тес, в противен случай щеше да затъне още по-дълбоко. Вследствие дългогодишната вражда между двете семейства Палас със сигурност щеше да мрази Тес, дори и да бяха се срещнали при по-обикновени обстоятелства.

Никълъс пристигна в имението Шерборн следобед. Посрещнаха го с новината, че баба му си е вкъщи, но Атина е предпочела да остане още няколко дни при свои приятели. Това не му хареса — искаше Атина да присъства на сватбата му — щеше да има по-малко клюки — но нищо не можеше да се направи. Не искаше да увеличава неразбирателството като настоява да се върне вкъщи незабавно, нито пък щеше да отложи церемонията заради това. Имаше твърдото намерение по това време утре следобед да е вече женен — независимо дали Тес искаше или не!

Въпреки уверението, че бракът с Тес е единственото разрешение за някои неотложни проблеми, нейният твърд отказ да се омъжи за него непрекъснато го преследваше. Не можеше да отрече, че гордостта му е накърнена. Всяка друга жена би почувствала облекчение и, да, по дяволите, би била благодарна, ако той постъпеше така честно с нея. Усмихна се мрачно — да, но нямаше да е очарователна като малката хитруша, която май вече се превърна в най-важното нещо за него на света…

Както си и знаеше, не беше лесно да разкаже на Палас за случилото се. Въпреки че не спести нищо от историята, по лицето й личеше, че е убедена, че това е план на ужасните Мандъвил. Не можеше да я вини — нима и той не беше убеден, дори и с по-малко доказателства, че Тес се опитва да го впримчи? Сега разбираше глупостта си, както и напълно естествената реакция на баба му. Повече от всеки друг тя беше понесла тежестта на болезнения скандал преди почти седемдесет години. Не отдавна по-големият й внук умря в ръцете на друг Мандъвил — раните й бяха много дълбоки.

— Знам, че исках да се ожениш — тъжно каза тя, след като преминаха първоначалният й гняв и недоверие. — Вярно е също, че никога не съм виждала младата дама и че тя може да е очарователна. Сигурна съм, че за всяко друго семейство това е един добър брак, но не и за мен!

Погледна го право в очите и сърцето на Никълъс се преобърна. Не искаше да наранява баба си, но, по дяволите, щеше да се ожени за Тес. По средата на болезнения разговор той внезапно осъзна, че наистина иска да се ожени за Тес Мандъвил и нямаше да позволи на нищо да застане на пътя му — дори и на Палас.

— Бабо, не можеш ли да загърбиш миналото? — нежно я попита той. — Тес не е виновна за това, което се е случило тогава. Вярно е и това, че тя не е виновна за компрометирането си. По-скоро трябва да ми се скараш, че се държах като мръсник.

— Знам — изморено отвърна Палас, сините й очи бяха пълни с отчаяние. — Обясни ми подробно какво се е случило, но дори и да не е нейна вината, да не би да очакваш да приветствам децата на тази жена в дома си или нея като твоя съпруга!

Палас пребледня още повече. В очите й се четеше ужас.

— О, Боже! Не! Не мога отново да преживея това!

Мъката й разкъса сърцето му. Приклекна до стола, хвана ръката й и нежно я целуна.

— Съжалявам, че ти причиних такава ужасна болка — дрезгаво каза той. — Бог ми е свидетел, не съм искал! И ако можех да ти спестя това изпитание, щях да го направя. Трябва да разбереш, че колкото и да не ти харесва, няма друг изход. — Внезапно си спомни за още една причина, която да направи избора му на съпруга малко по-приемлив. — Замисляла ли си се, че Тес може и да е бременна? За това, че първото ти внуче, единственото внуче, може би расте в утробата й?

Палас се намръщи.

— Ожени се за нея щом искаш — каза тя унило. — Но не искай от мен да се радвам за това.

Палас изхлипа и се обърна настрани, за да се успокои. Никълъс се изправи и погледна баба си, която беше престанала да плаче.

— Тес и лелите й ще останат в кулата до сватбата. Ще се постарая да отложа срещата ви колкото мога.

Палас избърса сълзите си с дантелена кърпичка и се усмихна.

— О, Ник, животът беше толкова спокоен и предвидим, преди да се върнеш вкъщи! Дните се редяха без нищо да се случва — мислехме единствено дали ще вали и какво ще има за вечеря. А виж ни сега: млада дама бяга от лапите на един мръсник; контрабандисти се врат навсякъде; изгубена памет; опит за убийство и внезапна сватба.

Никълъс настойчиво се вгледа в изпитото й лице.

— Нима можеш толкова лесно да приемеш брака ми с Тес?

Изражението й стана замислено.

— Не е това, което исках, но може би става за добро — най-после ще те видя женен. Има дори възможност преди да умра да държа едно-две внучета на скута си. Разбира се, съществува и още една причина, поради която бракът ти ми се струва приемлив…

Никълъс я погледна въпросително и тя весело и с палав блясък в очите отвърна.

— Само си помисли колко бесен ще е настоящият барон Мандъвил като разбере кой този път ще се ожени за наследницата!