Джули Гарууд
Списък с убийства (53)

ПЕТДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Регън не се шегуваше, като казваше, че е ревла. Всеки път, когато Алек решаваше, че е свършила, тя започваше отново. Това не го притесняваше. Той знаеше, че плачът беше нейният начин да се отърве от натрупаното напрежение. Днес бе преживяла истински ад и бе показала забележителен кураж и сила. А сега всичко беше свършило, тя беше в безопасност и можеше да излее всичко, което й тежеше.

Алек седеше до нея на дивана в апартамента й и ако двамата бяха сами, щеше да я сложи в скута си и да я прегърне силно. Обаче стаята беше пълна с роднини и приятелки.

Ейдън и Спенсър седяха на креслата, наведени напред, и слушаха Джон Уинкът, който им обясняваше отново как брат им Уокър несъзнателно е предизвикал маниакалното желание за отмъщение у Гейдж.

Софи и Корди, които имаха вид, сякаш и те всеки момент ще избухнат в сълзи, седяха на столовете до двойната врата, която водеше към спалнята.

Регън попиваше ъгълчетата на очите си и се опитваше да слуша внимателно разговора, но Алек постоянно я разсейваше. Той хвана ръката й. Тя я издърпа. Той пак я хвана. Когато го погледна, той й намигна. Тя се обърка. Алек не трябваше да се закача с нея. Дали не беше забравил, че заминава от града? Може би трябваше да му напомни.

Но тя не знаеше как ще преживее още едно сбогуване. Само като си помислеше за това, и сълзите й отново рукваха. Джон Уинкът се наведе да й подаде поредната салфетка от кутията, която беше оставил на масичката за кафе, и попита:

— Ще се оправиш ли?

— Да — увери го тя. — Просто ми трябва малко време.

Уинкът огледа присъстващите. Братята и приятелките й очевидно бяха свикнали със сълзите й, защото всички кимнаха. Алек също не изглеждаше разтревожен. Уинкът се усмихна. В критичния момент Регън се бе държала невероятно смело и ако сега искаше да плаче, той нямаше нищо против.

— Аз съм голяма ревла — призна отново тя.

И пак всички кимнаха. Дори Алек. Тя реши да не му обръща внимание и се обърна да попита нещо Софи, но той отново нахлу в мислите й. Преди тя да осъзнае какво се кани да направи, Алек я прегърна през раменете и я придърпа плътно до себе си.

Регън забеляза, че братята й изобщо не изглеждат изненадани. Но Софи и Корди бяха втрещени.

— Значи поне това е добра новина, нали, Регън? — попита Джон.

— Извинявай, нещо се разсеях.

— Имаше тежък ден. Говорех за Питър Морис и казах, че обвиненията в убийства са снети, разбира се, но той вече призна, че е откраднал парите от финансовата помощ и ги е проиграл на хазарт. Ако съдията не приеме признанията му, пак могат да го обвинят в злоупотреба със служебно положение. Изглежда, Морис е бъркал и в банковите сметки на общинския център. Лошо му се пише.

— Радвам се да го чуя — каза Спенсър.

Регън се съгласи. И двамата й братя бяха вече по-спокойни. Когато пристигнаха в парка, те бяха като обезумели. Регън седеше отзад в една линейка с Корди и Софи, докато лекарите почистваха раните й. Регън никога не беше виждала Ейдън и Спенсър да се държат толкова истерично. Това бе истинско откритие за нея. Ейдън буквално крещеше на детектива. Спенсър посегна да удари с юмрук един телевизионен оператор, който се опита да се качи в линейката, за да снима Регън отблизо. Всъщност нямаше нужда да го прави. Алек все едно не допусна онзи мъж да се доближи до нея. Той озапти и Ейдън и го накара да се успокои.

— Още не сме успели да се свържем с Уокър — каза Спенсър.

— Мислиш ли, че той ще помни онази катастрофа? — попита Софи.

Регън се намръщи.

— Разбира се, че ще я помни.

— Той не я е причинил. — Уинкът повтори отново това, което им беше разказал. — Според записките на полицая, шофьорът на камиона и Гейдж са били виновни, че са шофирали безразсъдно.

— Значи Гейдж е имал вина за катастрофата — попита Корди.

— Точно така — кимна Уинкът.

— Тогава защо от застрахователната компания на шофьора на камиона са му платили обезщетение? — попита тя.

— Имало един свидетел, който се кълнял, че шофьорът на камиона нарочно увеличил скоростта, за да не пусне Гейдж пред себе си, когато онзи се опитвал да го изпревари — обясни Алек. — Сигурен съм, че застрахователите не са искали дълга битка в съда. Било им е по-евтино да платят обезщетение.

Регън погледна Ейдън.

— И е било по-практично. — Тя си мислеше за Емерсън и за това как бяха решили да му дадат малка сума пари, за да се отърват от него.

— Гейдж не е трябвало да тръгва да изпреварва камиона — каза Софи.

Никой не й възрази. После Алек допълни:

— Не мисля, че Гейдж е можел да поеме отговорността за случилото се.

— Уокър е изпреварил камиона без проблем, а Гейдж не можал, може би това е отприщило яростта му.

— Трябваше да видите спалнята на втория етаж в къщата му. Тя е била личното му царство, защото Нина не е можела да се качва по стълбите. Там имаше най-различни интересни неща.

— Какви? — попита Софи.

— Медицинските картони на Нина от болницата и от рехабилитационния център. Но имаше и сметки за лечение на Ерик Гейдж, издадени от психиатрична болница.

— Той как се е сдобил с картоните? — попита Корди.

— Сигурно ги е откраднал — предположи Софи. — Но защо?

— Може би тя е искала той да ги открадне — включи се Уинкът. — Бил е по-нестабилният в техния брак.

— Откъде знаеш това? — попита Регън.

— Брадшоу прегледа подробно картоните и ми прочете някои от коментарите, които лекарите и терапевтите са писали за Нина и напредъка й. Тя е била изключително труден пациент — каза той. — И това е меко казано. Не е искала да се оправи, искала е да си отмъсти. Мисля, че е настоявала и настоявала, докато Ерик не е правел това, което е пожелала. Нина Гейдж е била огорчена, съсипана жена.

— Регън, мисля, че Ерик е преживял остър вътрешен конфликт дали да те убие — каза Уинкът.

— Той със сигурност не изпитваше съмнения, когато я преследваше из парка и стреляше по нея! — избухна Алек.

— Намерил е твоя списък и може би се е опитвал да изпълни последните ти желания, преди да… — съгласи се Корди.

— Какво болно копеле! — въздъхна Ейдън.

— Мислиш ли, че той е искал някой да го спре? — попита Регън. — И затова ми е изпратил имейла и факсовете? Той е знаел, че полицията ще се намеси.

Уинкът затвори бележника си, прибра го в джоба си и каза:

— Отначало мислех, че е така, но после Гейдж уличи Морис, за да ни отдели от теб, така че сигурно е размислил. За него това сякаш е било игра. Нина е била водещата в брака им и Ерик е бил разяждан от чувство за вина. Правел е всичко, което тя е искала.

— И са обвинявали брат ми за своето нещастие — каза Регън.

— Тя е знаела съвсем точно какво прави. Веднага щом е укрепнала достатъчно, двамата са събрали цялата покъщнина и са се преместили тук, в родния град на Уокър. Според мен първоначалната им мишена е бил Уокър и Ерик е изчаквал подходящ момент, за да го убие.

— Но плановете са се променили — намеси се Алек.

— На кухненската маса на Гейдж имаше снимки и една папка с изрезки на статии за Уокър. Те са следели къде се намира той — обясни Уинкът. — И знаете ли какво друго имаше на масата? Около двайсет копия на една снимка от вестника, на която сте и четиримата. Мисля, че точно тогава плановете им са се променили. Представете си как се е чувствала тя всеки път, когато е поглеждала усмихнатите ви лица. На тази снимка Уокър стои зад Регън, сякаш я пази, и ръката му е на рамото й. Той изглежда толкова горд с нея и толкова щастлив, а това сигурно е накарало Гейдж да побеснеят.

— Те са искали Уокър да страда, преди Ерик да го убие — каза Алек. — Омразата им е била много силна.

Регън потрепери.

— Тази катастрофа ги е превърнала в чудовища.

— Скъпа, не мисля, че са били добри хора и преди нещастието.

— Човек почти започва да ги съжалява.

— Как ли не! Той се опита да те убие. Ако можех, щях да го застрелям още веднъж.

— Е, това е всичко. — Уинкът стана.

Софи също се изправи.

— Прибирам се у дома. Днес ме изплаши до смърт, Регън. Кълна се, че ще ми трябва цяла седмица ходене по магазините, за да се съвзема.

— Да ти се извиня ли?

Софи се усмихна:

— Ако искаш.

— Софи, трябва да ме закараш до вкъщи — каза Корди. — А ако Регън ще се извинява на някого, това трябва да бъда аз. Изобщо не исках да участвам в това състезание. Ако си забравила, аз ти предложих да се отбием в магазина за сладолед.

— Не, трябваше да се срещнем там след състезанието — поправи я Софи.

Двете излязоха от апартамента, продължавайки да спорят. Уинкът също си взе довиждане, ръкува се с братята й и си тръгна. Алек го последва.

— Джон, почакай. Искам да ти кажа нещо.

Ейдън и Спенсър също се отправиха към вратата.

— Регън, ще се оправиш ли сама тази вечер? — попита Спенсър.

— Да, няма проблем.

Тя отиде при Ейдън и го сръга закачливо в гърба, докато той вървеше към вратата.

— Искаш ли да чуеш нещо смешно?

— Няма да ми дойде зле след всичко, което стана.

— Нали знаеш онзи малък проблем, който имах?

— Какъв проблем? — Той попита така, сякаш тя има твърде много проблеми и той не може да запомни всичките.

— Проблемът с отрепките.

— Имаш предвид старите мъже, които се женят за млади жени?

— Да.

— Нали ти казах, че трябва да го преодолееш.

— Преодолях го, но всъщност точно така забелязах Ерик Гейдж. По улицата вървяха един стар мъж и млада жена. Аз, разбира се, веднага се втренчих в тях. Старите навици умират трудно — обясни тя. — И си мислех, че не трябва да реагирам с такова отвращение само защото… ами да си кажем истината, той е отрепка.

— О, да, виждам, че си преодоляла проблема си.

— Ако го нямах, нямаше да го забележа. Точно това се опитвам да ти кажа.

— А това, че го забеляза, повлия ли по някакъв начин на случилото се впоследствие?

Тя знаеше накъде бие той и съжали, че е започнала този разговор.

— Няма значение.

Ейдън се засмя:

— Знаеш ли какво, Регън?

Той я ощипа по носа, за да я подразни още повече, и каза:

— Ние те обичаме.

Тя кимна и очите й отново се напълниха със сълзи.

— Това означава ли, че ще утроите бюджета ми за следващата година?

— Не, означава, че те обичаме, но това беше добър опит.

Алек беше изпратил Уинкът до асансьора и се връщаше в апартамента, когато Ейдън го спря. Спенсър стоеше на вратата и говореше с Регън.

— Какво става с теб и сестра ми? — попита направо Ейдън.

— Аз ще се оженя за нея.

— Така ли?

Алек кимна.

— Ще ми трябва известно време да я убедя, но в крайна сметка ще победя.

Ейдън очевидно одобряваше това. Той стисна ръката на Алек, погледна Регън и каза:

— Не мисля, че ще ти трябва много време.

Спенсър дойде при тях и Алек също му разкри намеренията си. Но той реагира по-резервирано.

— Ако някога накараш сестра ми да плаче… — Той млъкна и погледна Регън, която тъкмо изтриваше една сълза от бузата си. После въздъхна: — Е, няма значение.

Регън изчака Алек да се приближи. А той помисли, че изражението й е такова, сякаш иска да го прати в ада.

— Благодарна съм ти днес — каза тя.

Той се усмихна.

— Ти ми спаси живота.

— И ти ми спаси живота.

— Значи сме квит.

Тя отстъпи назад с намерението да затвори вратата пред лицето му просто за да му покаже колко е разстроена, но следващият му въпрос я спря:

— Защо си толкова раздразнителна?

Тя отвори вратата широко и пак излезе напред.

— Не съм. Предполагам, че вече ще поемеш по пътя си… Нали трябва да обърнеш нова страница. Е, искам да ти пожелая успех.

— Наистина ли?

— Да.

Той протегна ръце да я прегърне, но тя вдигна длан, сякаш да се предпази.

— Няма да ти позволя пак да разбиеш сърцето ми. Чуй ме, Алек. Не можеш да ми кажеш, че си тръгваш, и после да се върнеш и да ме прегръщаш… Просто не можеш. — Тя започваше да се разгорещява. Скръсти ръце на гърдите си. — Ти обръщаш нова страница, забрави ли? Точно това ми каза. Обърни страницата, Алек. Продължавай напред, право към изхода.

Беше готова за битка, на той не игра според правилата.

— Обичам те, Регън.

Тя примигна объркано. Усмивката му бе обезоръжаваща.

— Да, наистина, обичам те. Тя не му повярва.

— Но ти каза: „Ако някой път дойдеш в Бостън…“

— Няма да отида никъде без теб.

Регън бе твърдо решена да го поизмъчи малко, преди да му прости. Но сърцето й му принадлежеше. Отстъпи назад и каза:

— Ако някой път дойдеш в Чикаго…

Тя опита да затвори вратата. Кракът му й попречи. Той се усмихна, когато я избута назад и прихлопна след себе си.

— Май не си забелязала…

Колко го обичаше! Искаше да му го каже, но само попита:

— Кое?

— Вече съм тук.