Филип К. Дик
Юбик (4)

4

Новият сос за салата Юбик, нито италиански, нито френски, притежава великолепен и непознат за вас вкус, който ще пробуди света. Отворете очите си за Юбик и вкусът на дивото! Безвреден, ако се използва според инструкцията.

Завърнал се обратно в Ню Йорк, след посещението си в „Мораториума на любимите събратя“, Глен Рунсайтър се приземи с наетата изящна напълно-електризирана лимузина на покрива на централната служба на „Рунсайтър асошиейтс“. Свръхскоростен асансьор го отведе до кабинета му на петия етаж. Точно в девет и тридесет сутринта — местно време — той се разположи в масивното, старомодно, облицовано в кожа кресло зад бюрото и набра номера на Отдела за връзки с обществеността.

— Тамиш, тъкмо се връщам от Цюрих. Разговарях с Ела — Рунсайтър вдигна глава към секретарката, застанала на вратата. — Какво има, мисис Фрик? — запита я той.

Мисис Фрик, възрастна дама със сбръчкано лице, гъсто покрито с грим, направи безпомощен жест, за да му покаже, че съобщението е важно.

— Добре, мисис Фрик. Какво има?

— Нов клиент, мистър Рунсайтър. Мисля, че трябва да се срещнете с нея.

Тя едновременно се приближаваше към него и отстъпваше — сложна маневра, по силите единствено на мисис Фрик. Необходими й бяха десетина години, за да я усъвършенства.

— Веднага след като приключа с разговора — рече й Рунсайтър. После произнесе в слушалката: — С каква честота се появяват рекламите ни в междупланетния телевизионен канал? Все още ли са на три часа?

— Не съвсем, мистър Рунсайтър. През деня поддържаме този режим, но като се имат пред вид цените за излъчване на реклами в ефир…

— Искам ги на всеки час — заяви Рунсайтър. — Такова е мнението на Ела. — На обратния път вече се беше спрял на рекламата, която му допадаше най-много. — Чухте ли за последното решение на Върховния съд — според което мъжът може съвсем легално да премахне жена си, ако е в състояние да докаже, че тя не би му дала развод при никакви обстоятелства?

— Да, така нареченото…

— Не ме интересува как е наречено. По-важно е че вече разполагаме с подобна реклама. Тъкмо се мъчех да си я припомня. Какво представляваше?

— Ами, — отвърна Тамиш, — разказва се за мъж, наскоро разведен, уморен от живота. Първо показваме съдията, после заседателите, сетне прокурора в едър план, който произнася: „И така, сър, изглежда, че вашата съпруга…“

— Точно така — кимна Рунсайтър. Самият той бе участвал в написването на сценария. За него това бе още една проява на неизчерпателните му умствени заложби.

— Предполага се, — продължи Тамиш, — че изчезналите е.с. специалисти са наети групово за някоя от могъщите инвестиционни компании. Не бихме ли могли да използваме този слух в нашата рекламна кампания? Какво ще кажете за това, мистър Рунсайтър? Мъжът се прибира у дома, все още е облечен в работно облекло, отпуска се уморено на дивана, смъква ръкавиците и промърморва намръщено: „Божичко, Джил, бих искал да знам защо се чувствам така зле през целия ден. А и напоследък, все по-често ме безпокои мисълта, че някой се рови в мислите ми!“ И тогава жената произнася: „Ако наистина се безпокоиш за това, защо не се свържеш с най-близката Служба Бдителност? Ще наемем неутрализатор и скоро всичко ще бъде наред!“ Мъжът изведнъж се усмихва щастливо и заявява: „Още щом си го помислих и вече се чувствам по-добре…“

Мисис Фрик отново бе застанала на вратата.

— Моля за вашето внимание, мистър Рунсайтър — очилата й потрепнаха.

Той кимна.

— Тамиш, ще продължим разговора по-късно. А междувременно, рекламите да се появяват на всеки час. — Той изключи и кимна на мисис Фрик.

— Мистър Рунсайтър се освободи, мис Уирт — секретарката кимна и в кабинета влезе едра, пълна жена. Главата й беше кръгла като баскетболна топка и подскачаше нагоре-надолу, масивното й тяло се дотътри до най-близкото кресло и тя се отпусна в него, поклащайки късите си крачета. Облечена бе в палто, разкрасено като паяжина, което я караше да прилича на огромно и закръглено насекомо. На лицето й цъфтеше усмивка. Изглеждаше уверена в себе си. Около четирийсет годишна, реши Рунсайтър, вече оставила зад себе си времето, в което би трябвало да е привлекателна.

— Съжалявам, мис Уирт, не мога да ви отделя много време. Да преминем направо към въпроса. Какво ви тревожи?

— Имаме проблеми с телепатите — рече тя с нисък глас. — Поне така мислим, но не сме съвсем сигурни. Имаме си наш собствен телепат, познаваме го и го назначихме за да слухти сред персонала. И да ни докладва, ако надуши друг телепат, ясновидец или… — тя погледна многозначително Рунсайтър. — Да съобщи незабавно на моя директор. В края на миналата седмица телепатът се е обърнал към него. Разполагаме с доклад, от една частна фирма, относно способностите на различни Служби Бдителност. Вашата се оценява най-високо.

— Зная — кимна Рунсайтър. Беше виждал това изследване. Но до този момент то не беше довело до кой знае колко значително увеличаване на клиентелата. — И колко телепати засякохте? Повече от един ли?

— Най-малко двама.

— Или повече?

— Възможно е — кимна мис Уирт.

— Ето как процедираме — рече Рунсайтър. — Първо определяме наличието и силата на екстрасенсорното поле, за да знаем с кого си имаме работа. Това отнема от една седмица до десет дни, в зависимост от…

— Моят шеф, — прекъсна го мис Уирт, — би желал да изпратите неутрализаторите си незабавно, без да губите време за подобни тестове.

— Но в такъв случай няма да знаем колко неутрализатора да изпратим. И от какъв тип. Нито къде да ги разположим. Неутрализиращата операция се извършва на няколко етапа — не разполагаме с вълшебни пръчици или обеззаразяващ спрей, с който да напръскаме в ъгъла. Ще трябва да се противопоставяме на хората на Холис един по един, на всяка дарба да отвръщаме с анти-дарба. Ако във фирмата ви са се вмъкнали хора на Холис и те са действали така — промъквали са се един по един. Първият се е наместил в отдел кадри, наел е друг, който е оглавил следващия отдел и така нататък… месеци наред. Не можем да разрушим за двадесет и четири часа онова, което те са градили продължително време. Подобни планове се подреждат внимателно, като мозайка, противникът пипа търпеливо и ние също трябва да действаме така.

— Но моят шеф, — заяви мис Уирт — е нетърпелив.

— Ще поговоря с него — Рунсайтър протегна ръка към видеофона. — Кой е той и какъв е неговия номер?

— Преговорите ще стават чрез мен.

— Тогава може и да не преговарям. Защо не ми кажете кого представлявате?

Той натисна един таен бутон под бюрото, с чиято помощ викаше служебния телепат — Нина Фрийд в съседния кабинет, откъдето да проследи мислите на мис Уирт. Не мога да работя с тези хора, мислеше си Рунсайтър, ако не знам кои са всъщност. Ами ако отсреща е не друг, а самият Рей Холис?

— Бихме желали да запазим инкогнито — говореше мис Уирт. — Всичко, което искаме от вас е бързина. Това е изключително важно за нас. Трябва да ви съобщя, че отделът, в който са проникнали не се намира на Земята. За нас този отдел е от изключителна важност, що се отнася до перспективите на нашата фирма и осъществените инвестиции. Моят директор е вложил в това начинание всичките си спестявания. Никой не бива да научава за това. Ако знаете само какъв шок беше, да научим, че телепати са проникнали в…

— Извинете ме за малко — прекъсна я Рунсайтър и се надигна. — Трябва да проверя какво количество хора можем да отделим за тази задача — той затвори вратата зад себе си и се отправи към Нина Фрийд, която се бе разположила в съседния кабинет и пушеше съсредоточено. — Открий кого представлява — рече й той. — А после постарай се да научиш кой стои над всичко това.

Разполагаме с тридесет и осем безработни неутрализатори, мислеше си Рунсайтър. Може би ще намерим занимание за повечето от тях в тази работа. Нищо чудно да узная къде са се скрили хитреците на Холис. Къде изчезна цялата им проклета банда.

Той се върна в своя кабинет и седна зад бюрото.

— В случай, че във вашата фирма наистина са се промъкнали телепати, — заговори Рунсайтър, — съветвам ви да приемете моето заключение, че предприетото от вас начинание вече не представлява тайна. Противникът разполага с цялата налична информация по случая. Така че, не бихте ли ми разкрили, за какъв проект става дума?

— Не зная — отвърна след известно колебание мис Уирт.

— Или къде е разположен отделът?

— Не — тя поклати глава.

— А знаете ли, кой е вашият шеф?

— Работя за второстепенна фирма, контролирана финансово от него. Моят непосредствен началник е мистър Шепърд Хауърд, но не зная кой стои зад него.

— Ако ви предоставим необходимият брой неутрализатори, ще ни съобщите ли къде ги изпращате?

— Вероятно не.

— Ами ако никога не се върнат?

— Защо да не се върнат? Ще се върнат — след края на операцията.

— Случвало се е, — произнесе бавно Рунсайтър, — хората на Холис да премахват изпратените срещу тях неутрализатори. Длъжен съм да се грижа за неприкосновеността на моите служители. Не мога да го сторя, ако не знам къде ще ги пращате.

Скритият в ухото му миниатюрен говорител изпращя и той чу слабия глас на Нина Фрийд:

— Мис Уирт представлява Стантън Мик. Тя е негов поверителен помощник. Лице на име Шепърд Хауърд не съществува. Отделът, за който става дума е разположен на луната и е свързан с „Техпрайз“, изследователската служба на Мик, чийто контролен пакет акции държи самата мис Уирт. Тя не е запозната с техническите подробности, никога никой не й е представял някакви подробни доклади или научни разработки и от известно време тази мисъл я подтиска. Все пак успяла е да се добере чрез някои от служителите на Мик до общия смисъл на проекта. Ако може да се вярва на сведенията получени от втора ръка, отделът на луната разработва принципно нов, не особено скъп двигател за междузвездни полети, способен да развива скорост близка до тази на светлината. Подобен двигател представлява интерес за не една политическа или етническа групировка. Далечната мисъл на Мик е двигателят да бъде използван за осъществяване на широкомащабна звездна колонизация. Тоест, да се сложи край на монопола на отделни държавни институции.

Нина изключи връзката и Рунсайтър се отпусна замислено назад в креслото.

— Какво ви тревожи? — запита го мис Уирт.

— Чудя се, — рече Рунсайтър, — дали сте в състояние да си позволите подобна услуга? Тъй като не разполагам с точна информация, мога само да предполагам колко неутрализатора ще ви бъдат необходими… около четирийсет.

— Четирийсет — произнесе мис Уирт. — Хм… множко са.

— Колкото повече използваме, толкова по-бързо ще приключим с тази работа. Казахте че бързате, значи ще ги отправим наведнъж. Ако сте упълномощена да подпишете с нас договор от името на вашия работодател — той вдигна пръст към нея, — ще приключим с този проблем в рамките на седемдесет и два часа.

Рунсайтър зачака търпеливо отговора й.

— Като притежател на „Техпрайз“, — изпращя микроговорителчето в ухото му, — тя е упълномощена да взема всякакви финансови решения. В настоящия момент се опитва да изчисли размера на сумата по днешните цени на пазара — настъпи пауза. — Стигна до заключението, че се касае за няколко милиарда поскредита. Но идеята да се обвърже с договор никак не й се нрави. Предпочита с това да се заемат адвокатите на Мик, дори ако това би означавало забавяне от няколко дни.

Само че те бързат, помисли си Рунсайтър. Нали така каза.

Микроговорителят изпращя отново:

— Интуицията й подсказва, че вече знаете — или предполагате — кого представя. Бои се, че ще поискате по-високо заплащане. Все пак името на Мик е известно по целия свят. Именно затова е използвал нея като подставено лице. От друга страна, искат да наемат колкото се може повече неутрализатори. Независимо от цената.

— Четирийсет неутрализатора — произнесе замислено Рунсайтър и се зае да драска в бележника си. — Я да пресметнем. Шест по петдесет по три. По четирийсет.

Мис Уирт го наблюдаваше с изцъклен поглед и щастлива усмивка, очаквайки резултата с видимо напрежение.

— Интересно, — произнесе Рунсайтър, — кой ли е платил на Холис за да вмъкне хората си във вашия отдел?

— Това не ви касае, нали? — рече мис Уирт. — Важното е, че вече са там.

— Невинаги ги откриват — рече Рунсайтър. — Същото е, както когато кухнята ви се напълни с мравки. Не се питате какво търсят там, а се заемате час по-скоро да ги прогоните.

Рунсайтър най-сетне се беше спрял на цената, която смяташе да поиска.

И тя беше огромна.

— Трябва да помисля — произнесе объркано мис Уирт, все още под впечатление на сумата, която бяха поискали от нея. — Има ли наблизо кабинет, където бих могла да остана насаме? И където има видеофон?

Рунсайтър също се надигна.

— Рядко се случва някоя Служба Бдителност да разполага с толкова свободни неутрализатори. Ако изчаквате, ситуацията може да се промени. Налага се да вземете незабавно решение.

— Наистина ли смятате, че ще са ни необходими толкова много неутрализатори?

Той протегна ръка към мис Уирт и я поведе по коридора към картографската на фирмата.

— Ето тук, — рече й, — се виждат местонахожденията на нашите неутрализатори, плюс тези на другите фирми. Освен това са отбелязани предполагаемите места, където се намират екстрасенсите на Холис. — Той преброи свалените от картата флагчета и накрая се спря на последното — символизиращо С. Доул Мелипоун. — Сега вече знам къде са отишли — обърна се той към мис Уирт, която разглеждаше със замръзнала усмивка разположената на стената карта. Глен пое влажната й длан и положи в нея флагчето на Мелипоун, след което затвори пръстите й отгоре. — Можете да останете тук и да обмислите всичко. На другия край има видеофон — той махна с ръка. — Никой няма да ви пречи. Аз ще съм в кабинета си. — Рунсайтър напусна стаята като си мислеше: Не зная дали наистина са там. Но е възможно. А и самият Стантън Мик не желаеше да си губи времето с рутинната процедура по изследване на полето. Следователно, дори да наеме повече неутрализатори, отколкото му бяха необходими, може да вини само себе си.

От юридическа гледна точка, „Рунсайтър асошиейтс“ беше длъжна да уведоми незабавно Съвета за това, че част от изчезналите ясновидци и телепати — а може би всичките са открити. Но срокът беше петдневен… и той реши да отложи за някой от следващите дни. Поръчка от такъв мащаб се случваше само веднъж в живота.

— Мисис Фрик, — рече Рунсайтър, когато влезе в предверието. — Напишете договор, относно наемането на четирийсет… — той млъкна.

В стаята го чакаха двама души. Мъжът, Джо Чип, имаше изтерзан и унесен вид, а лицето му беше по-мрачно от когато и да било. До него се беше настанило дългокрако момиче с лъскава черна коса и искрящи очи, толкова красиво, че в стаята сякаш незабавно бе просветляло.

Изглежда така свежа, помисли си Рунсайтър, като че ли току що се е пробудила. Той пресече стаята и се обърна към тях:

— Доколкото разбирам, Дж. Дж. се е завърнал от Топека.

— Това е Пат — рече Джо Чип. — Без фамилия. — Той кимна многозначително на Рунсайтър, сетне въздъхна. Изглеждаше някак сломен, примирен и въпреки това, дълбоко в него се долавяше зараждащо се съпротивление. Далечен и слаб намек на жизненост, зад завесата на отчаянието, сякаш наскоро бе преживял ужасно духовно терзание и още не можеше да се възстанови от него.

— Анти-какво? — попита Рунсайтър момичето, което все още седеше, изпружило крака.

— Анти-кетогенеза — промърмори момичето.

— Какво означава това?

— Спирам процеса на кетоза — обясни момичето. — От глюкозния цикъл.

— Обясни ми — обърна се Рунсайтър към Джо.

— Покажи заключението на мистър Рунсайтър — обърна се Джо към момичето.

Пат бръкна в джоба на ризата си, порови малко, измъкна смачкан лист хартия и го подаде на Рунсайтър.

— Невероятен резултат — каза Рунсайтър. — Наистина ли е толкова добра? — попита той и в същия миг забеляза двата подчертани кръста отдолу — символ на подозрение или дори на предателство.

— Най-добрата, която съм срещал — кимна Джо.

— Елате в кабинета ми — каза Рунсайтър и се обърна.

Отнякъде се появи дебелата мис Уирт, задъхана, с изцъклен поглед.

— Свързах се с мистър Хауърд — информира го тя. — И получих от него нови инструкции — мис Уирт се обърна и впери поглед в момичето и Джо Чип, поколеба се за миг, сетне продължи. — Мистър Хауърд би желал да уредим въпроса незабавно. Ще можем ли да продължим нашата среща? Вече ви запознах с обстоятелствата, които изискват бързина на действието. Не бихте ли ни изчакали? — усмихна се тя на Джо и момичето. — Работата ми с мистър Рунсайтър не търпи отлагане.

Пат я погледна и се засмя презрително.

— Вие ще трябва да почакате, мис Уирт — каза й Рунсайтър. В него се надигаше страх, той извърна очи към Пат и страхът му се усили. — Седнете, мис Уирт — той й посочи с ръка креслото в чакалнята.

— В състояние съм вече, мистър Рунсайтър, да ви съобщя точния брой на неутрализаторите, които ще ни бъдат необходими.

— И колко са те?

— Единадесет — произнесе мис Уирт.

— Ще подпишем договора след малко — каза й Рунсайтър. — Веднага щом се освободя — той побутна Джо и момичето към кабинета и затвори вратата, след което се настани. — Няма да се справят — обърна се към Джо. — Нито с единадесет, нито с петнадесет или двадесет. Особено, когато отсреща е самият С. Доул Мелипоун — беше уморен и изплашен. — Значи това е нашият потенциален сътрудник, който мистър Ашууд е открил в Топека? И ти си уверен, че трябва да я наемем? И двамата с Ашууд сте уверени? Е, в такъв случай ще я вземем. — Може би трябва да я изпратя на Мик, помисли си той. Да я причисля към единадесетте. — Никой досега не успя да ми разясни, — продължи той, — коя от екстрасенсните дарби е в състояние да неутрализира.

— Мисис Фрик ми каза, че идваш от Цюрих — прекъсна го Джо. — Какво те посъветва Ела?

— Повечко реклами — рече Рунсайтър. — По телевизията. На всеки час. — Той се наведе към микрофона и произнесе: — Мисис Фрик, подгответе договор за работа между нашата фирма и лице на име Джейн Доу, с начална заплата — определената през месец декември…

— Каква е началната заплата? — попита Пат и в гласа й се долови недоверие, детинска подозрителност.

Рунсайтър я огледа.

— Аз дори не знам какво можете да правите.

— В сферата на ясновидството, Глен — изграчи Джо Чип. — Само че по-различно. — Не уточни повече, изглеждаше напълно изчерпан, като изтощена батерия.

— Готова ли е да започне работа? — попита го Рунсайтър. — Или първо трябва да я обучаваме и да чакаме. Имаме четирийсет безработни неутрализатори, а сега наемаме още един. Дори да намерим работа на единадесет, пак ще останем с тридесет свободни. Не зная, Джо, просто не зная. Може би трябва да уволним разузнавачите. А, щях да забравя, мисля че открих изчезналите хора на Холис. Ще ти разкажа за това по-късно. — Той продължи да нарежда в микрофона: — Подчертайте, че си запазваме правото да освободим от работа Джейн Доу без предварително уведомяване и без да изплащаме компенсации и осигуровка, а също че няма право на отпуска през първите деветдесет дни. — Рунсайтър се обърна към Пат. — Началната заплата при нас обикновено е четиристотин поскредита на месец, при двадесет часова работна седмица.

— Когато поддържах телефонните линии в кибуца Топека, — възрази Пат, — получавах доста повече. Вашият разузнавач, мистър Ашууд, ми обеща…

— Нашият разузнавач ви е излъгал — прекъсна я Рунсайтър. — А и не съм длъжен да се придържам към обещанията му — вратата се отвори и мисис Фрик внесе отпечатания договор. — Благодаря, мисис Фрик. Имам двадесет годишна съпруга, — обърна се той към Джо, — която лежи в охладителна камера. Но не мога да разговарям дори с нея, защото в разговора ни се вмъква някакво хлапе на име Джори и я заглушава напълно. Ела, красивата Ела лежи замразена в оня ужасен ковчег, а аз трябва всеки ден да гледам да гледам тази годзила — моята секретарка. — Той се извърна към Пат и я огледа, плъзна поглед по черната й коса и сочните устни и почувства как в него се надигат неясни желания, които нямаше да го отведат доникъде, а само засилваха усещането му за празнина.

— Ще подпиша — каза Пат и се протегна за химикалка.