Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Desert Ecstasy, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Славянка Мундрова-Неделчева, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 93 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и начална корекция
- Xesiona (2009)
- Сканиране
- ?
Издание:
Кони Мейсън. Екстаз в пустинята
ИК „Ирис“
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от alba)
22
Настоятелното чукане накара Елиса веднага да се спусне към вратата с надеждата, че Алън е дошъл да я вземе. Мъжът, когото бе обикнала, щеше ужасно да й липсва, но сега Криста се нуждаеше от нея. Освен това, дълбоко в сърцето си тя знаеше, че не е достатъчно добра за Алън, чието княжеско потекло го правеше брачна партия, недостъпна за нея, въпреки че той я уверяваше в противното. Двамата имаха коренно различно положение в живота. Най-добре щеше да бъде тя още сега да си замине, защото колкото повече време прекарваха двамата, толкова по-трудно щеше да й бъде да се раздели с него, когато дойдеше време той да си избере съпруга. Елиса отвори вратата с тъжно изражение и бе доста учудена, когато видя не Алън, а брат му Марк застанал на прага.
— Марк, ти се върна! Слава на Аллаха! Криста толкова ще се зарадва!
Марк погледна момичето, застанало пред него, с повече дружелюбие, отколкото преди няколко месеца в пустинята, когато се бе опитала да го съблазни. Беше доказала, че е добра приятелка на Криста, а брат му се бе привързал необикновено много към нея.
— Къде е Криста? — запита Марк, влизайки вътре.
Като кършеше нервно ръце и поглеждаше към стълбите, Елиса отговори:
— Ще я доведа. Тя… тя си почива. И понечи да се отдалечи.
— Почакай! — заповяда Марк с нетърпящ възражение глас. — Сам ще отида.
Елиса замръзна на място, с широко отворени от уплаха Очи, докато наблюдаваше как Марк бавно се качва по стълбите.
Знаеше, че Криста целия ден се бе чувствала зле и повечето си време бе прекарала превита на две над гърнето в тоалетната стаичка. Елиса не искаше Марк да я види така. И не беше сигурна, че Криста ще му каже за бебето. Разкъсвана от неразрешимата си дилема, тя се помъчи да го предупреди:
— Моля те, Марк, може би е най-добре първо аз да вляза.
Той й отправи леден поглед.
— Има би някаква причина да не влизам при нея?
— Н-не — заекна тя, почти изгубила дар слово.
— Тогава ти предлагам да изчакаш Алън тук. Той ще дойде всеки момент — изрече Марк със снизходителен тон, докато изкачваше стълбите. — Коя е стаята на Криста?
Тъй като не можеше да попречи на Марк да направи това, което е намислил, тя отвърна:
— Първата врата вляво.
Марк застана пред стаята на Криста, питайки се дали да почука или да влезе без никакво предизвестие. Доброто възпитание надделя и той подраска лекичко на вратата.
— Влез, Елиса — чу се отвътре гласът на Криста, която помисли, че Елиса й е донесла вечерята, макар че самата мисъл за някаква храна караше стомаха й да се гърчи.
Тя се сви над гърнето, повръщайки съдържанието на стомаха си, докато най-накрая останаха само силни, разтърсващи я тръпки.
Звуците, които се дочуваха отвътре, накараха кръвта на Марк да зачука диво във вените, а гледката, на която се натъкна, когато влетя в стаята, го накара да остарее с десет години. Криста, измъчена и бледа лежеше в леглото, с отпусната настрани глава, и правеше отчаяни усилия да повърне, макар да нямаше какво.
— Криста, но ти си болна! О, любов моя, затова ли не отговаряше на писмата ми? Ако знаех, щях да се върна веднага. А Алън не ми каза, че си болна.
Криста проговори с едва чут глас:
— Не съм получавала никакви писма, Марк, иначе щях да им отговоря. Защо се забави толкова? — запита тя с укор.
— Скъпа, трябва да има някакво недоразумение. Откога си болна? Посъветва ли се с лекар?
— Няма нищо — настоя Криста. — Само временно неразположение. Не е толкова сериозно, че да се съветвам с лекар.
Марк я погледна невярващо, но не намери причина да се усъмни в думите й. Наведе се над нея, вгледан в очертанията на пребледнялото й лице, и изведнъж си спомни Брайън Кент и твърдението му, че заминава заедно с Криста за континента.
— Изглежда, съм се върнал точно навреме. Каква е тази глупост, че си щяла да пътуваш за Франция с Кент? Не разбирам как може да го направиш, Криста. Обеща да ме чакаш.
— Колко време трябваше да чакам? — нападна го тя.
— Писмата ми обясняваха всичко.
— Не съм получавала никакви писма.
— Трябва да си получила. Уилоу ме увери, че нейният кочияш ти ги е давал в ръцете.
— Уилоу! — изфуча презрително Криста. — Марк, кога най-сетне ще я разбереш каква е? Тя би направила всичко, което й е по силите, за да ни раздели.
Марк сви вежди.
— Признавам, Уилоу е малко отегчителна, но няма защо да се страхуваш от нея. Знае, че обичам само тебе. Тя… — Той млъкна, осъзнал най-накрая, че Уилоу наистина е постъпила извънредно коварно, като е криела писмата му до Криста и го е заблуждавала. — Любов моя, забрави за Уилоу. Тя не е важна. Кажи ми за Брайън Кент. Вярно ли е, че си щяла да избягаш с него?
На Криста й се стори, че думите му имат за цел да оневинят Уилоу.
— Вярвай каквото си искаш, но аз няма никъде да замина заедно с Брайън — изфуча тя, раздразнена. Защо да му обяснява, когато той не искаше да говори за постъпката на Уилоу?
— Кент не мисли така.
— Е, значи греши. Брайън просто ми уреди пътуването до Франция, като услуга. Родителите ми са там, в замъка на леля ми… в моя замък всъщност. Майка ми е болна и се възстановява, трябва да оздравее достатъчно, за да продължи пътуването си към Англия.
— Ти имаш замък във Франция?
Криста кимна и му разказа как леля й е загинала трагично в Италия и й е оставила забележително наследство.
— Защо не ме изчака? Щях с радост да те заведа във Франция — каза Марк с лек укор. — Нямаше защо да прибягваш до услугите на Кент.
Силната ревност накара думите му да прозвучат по-сурово, отколкото възнамеряваше. На него се падаше да й помогне в това, а не на Брайън Кент.
— Не бях сигурна, че ще се върнеш — призна Криста.
— Но писмата ми… Както и да е, няма значение. Сега съм тук и двамата ще заминем заедно. Нямам търпение да се запозная с родителите ти. Съжалявам за майка ти… и за леля ти — каза той с известно закъснение.
— Марк, аз…
Каквото и да бе искала да каже, то се загуби, когато Криста изведнъж пребледня и се хвърли към гърнето.
— Криста, веднага отивам за лекар!
— Марк, недей! Не исках да ти казвам все още, докато не бъда сигурна, че Уилоу не те е настроила срещу мене. Толкова дълго те нямаше, че аз… започнах да се съмнявам в чувствата ти към мене.
— Какво да ми кажеш, Криста? Не разбирам нищичко. Как си могла да се усъмниш в любовта ми и какво общо има това с болестта ти?
— Бременна съм, Марк. Макар че все още не съм се съветвала с лекар. Сигурна съм, че нося дете.
— Бременна!
Невероятна радост обля сърцето му, но щастливият вик замря в гърдите му, когато една ужасна мисъл прекоси ума му и пося семената на съмнението. Ако Криста носеше неговото дете, защо й трябваше да заминава с Брайън Кент? И той несъзнателно изля на глас предположенията си. — Мое ли е детето? Или си спала с Кент, преди да се съберем отново?
— Господи, Марк, какви ужасни неща говориш! Не вярвам, че такава мисъл може да ти мине през ума. Върви си и ме остави сама. Нямам нужда от тебе. Съвсем способна съм сама да отгледам детето си.
— Криста, трябва да знам. Защо ще бягаш с Кент, ако не носиш неговото дете?
— Не чу ли какво ти казах? Вече не ме интересува какво мислиш. Независимо дали ти харесва или не, аз заминавам за Франция. Сама. Нито с Брайън, нито пък с тебе. Върви си при Уилоу. Тя е единствената, която заслужава твоята лоялност. Благодарение на леля ми съм достатъчно богата, за да се погрижа за себе си и за детето си. Нямам нужда от мъж да ми усложнява живота.
Тогава Марк избухна:
— Като съдя по отговора ти, предполагам, че все още не искаш да кажеш кой е бащата на детето ти. Знаеше ли, че си бременна, когато се любихме?
Защо й говореше тези ужасни неща, запита се той. Нима Алън не му бе казвал, че един ден избухливият темперамент ще му изиграе лоша шега?
— Върви по дяволите, Марк — извика Криста, потискайки импулса си да скочи от леглото и да го удуши. Балансираща на ръба на истерията, тя се отпусна на възглавниците, задъхана, упорито отказвайки да погледне Марк, като се правеше, че го няма в стаята.
Марк почти насила се овладя и осъзна, че трябва или да се оттегли, или да втълпи малко здрав разум в прелестната й главица. Искаше от нея само едно — да признае, че детето, което носи, е негово. Толкова много ли беше това? Дълбоко в сърцето си той отхвърляше нелепата мисъл, че тя е могла да легне с мъж като Кент. Но глупавите му обвинения я бяха вбесили и отказът й да признае истината на свой ред бе разпалил гнева му. Той призна пред себе си, че е действал, подтикван от болезнена ревност, и това бе накарало нещата да излязат извън релси.
Изведнъж Марк се изправи, искаше му се да я успокои, но не можеше да овладее гнева си. Тя изглеждаше толкова болна и той не можеше да се понася, задето нарочно я бе предизвикал, влошавайки още повече състоянието й.
— Тръгвам си, Криста — Никакъв отговор. Сякаш беше оглушала и онемяла. — По дяволите! Докато не ми кажеш истината, няма за какво да говорим. Предупреждавам те, не напускай Лондон, докато този въпрос не се уреди — подхвърли той през рамо, отваряйки вратата.
— Какво се е случило, Марк? — запита го Алън, който едва не се сблъска с брат си, когато Марк изскочи от стаята.
— Питай Криста! — отвърна той и се стрелна покрай него.
Елиса, застанала зад гърба му, изгледа гърба на отдалечаващия се Марк и после открехнатата врата на стаята на Криста. Не трябваше да бъде особено проницателна, за да разбере какво се е случило. Защо Марк излезе толкова сърдит? Нима не иска дете? Ако беше така, Криста сигурно беше съсипана.
— Криста има нужда от мене — каза тя, промъквайки се покрай Алън.
— Какво става тук, Елиса? От какво може толкова да се е вбесил Марк?
Алън последва Елиса вътре, но спря на място, когато зърна Криста, простряна на леглото с мъртвешки вид.
— Заради Аллаха, какво ти е направил Марк? — извика той потресен.
Марк изхвръкна, разгневен на себе си, защото бе позволил на ревността да му замъти разума, и на Криста, задето нарочно го бе предизвикала. Щеше да му мине, но дотогава той представляваше заплаха и за себе си, и за нея. Имайки предвид извънредно лошото си настроение, реши да потърси място, където да остане сам, докато гневът му се уталожи. По дяволите, защо Криста трябваше да бъде толкова упорита, когато той искаше от нея само един прост отговор? А сега се нуждаеше от едно питие… не, от цяла бутилка!
С облекчение откри, че Омар не го чака навън в каретата, и се запъти надолу по улицата. Падналият мрак и сгъстяващата се мъгла скоро го погълнаха. В такова състояние нямаше нужда от бавачка. Без да знае накъде отива, той искаше само да се отдалечи от красивия квартал, където живееше Криста, и да потъне в плетеницата на лондонските улички, в които хората изчезваха безследно.
Врявата, която се дочуваше от един мръсен хан, привлече вниманието му и Марк насочи стъпките си към ярко осветената зала, която тъкмо започваше да се оживява с падането на нощта. Рядко бе посещавал подобни съмнителни заведения, но тази вечер беше в такова настроение, че никак нямаше да му бъде трудно да се смеси с тълпата, да стане просто още едно анонимно лице. Понеже можеше да си позволи да поръча цяла бутилка, разчиташе да бъде обслужен, без да му се задават излишни въпроси.
Марк преброи монетите в джоба си и изчака, докато сочната кръчмарка дойде да вземе поръчката му. Рядко се случваше такъв привлекателен и елегантен мъж да влезе в „Настръхналата гъска“ и момичето не можеше да не го огледа възхитено, подръпвайки надолу корсажа си, за да привлече вниманието му. Богатите рядко посещаваха подобни скромни ханове, освен когато идваха на групи от по трима-четирима за по-сигурно.
— Какво ще поръчате, сър? — запита момичето. — Казвам се Софи и ще бъда много щастлива да ви обслужа с каквото искате — добави тя, вдигайки многозначително очи.
Без да обръща внимание на нескритото предложение, Марк стовари шепа монети на масата.
— Вземи една за тебе, Софи, и за останалите ми донеси да пия — или докато пукна, или докато ти поръчам нещо друго.
Софи ококори очи и русите й къдрици трепнаха, когато впери поглед в огромната купчина пари на масата.
— Божичко, сър, да не сте луд? Това може да ви държи влага цяла седмица!
— Може и да съм луд, Софи — призна кисело Марк. — Само гледай да ми донесеш добро пиене, не от оная отрова, която ханджията нарича бренди. Разбра ли?
— Да, сър — каза Софи, с къдрици, подскачащи по белите й рамене и гърдите, които надничаха от ниско изрязаното деколте на корсажа и. — Ако ви трябва нещо друго — каквото и да е, — само ми кажете.
И тя се отдалечи, за да се върне скоро след това с прашна бутилка и замъглена стъклена чаша. Остана до масата още няколко секунди, но когато Марк не й обърна никакво внимание, тя сви рамене и се отправи към един по-настоятелен клиент.
Само след минути Алън тръгна по стъпките на Марк, но когато чу разказа на Криста за необичайното му поведение, брат му вече беше изчезнал във все по-сгъстяващата се мъгла.
— По дяволите — изруга той, взирайки се в мрака.
Къде може да е отишъл? Върна се обратно в къщата и завари Омар в кухнята заедно с Ленор; обясни им, доколкото можа, какво се бе случило междувременно.
— Ти познаваш навиците му по-добре от мене, Омар. Къде може да е отишъл Марк в това си състояние? — запита угрижен Алън.
— Някъде, където ще може да пие, без да привлича ничие внимание — отвърна замислено Омар.
— В град като Лондон има хиляди такива места — изстена Алън. — Е, Омар, май ни се отвори доста работа. Винаги съм предупреждавал брат си, че характерът ще му изиграе лоша шега.
Въпреки че търсиха до късно през нощта, нито Алън, нито Омар успяха да открият някаква следа от Марк. Едва когато изтощението ги надви, те се отказаха от търсенето и се върнаха у дома, за да си починат за няколко часа, преди да продължат на другия ден. Как беше възможно Марк да изчезне без никаква следа, питаше се удивен Алън.
Отначало силното питие не повлия по никакъв начин на Марк, само усили гнева му, докато си припомняше раздразнилия го разговор с Криста. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се обвиняваше заради безсмисленото им пререкание. Не трябваше да изказва на глас такива съмнения. Никой освен него не би могъл да бъде баща на детето на Криста. Аллах да му прости, задето се бе показал такъв твърдоглавец.
Нима искаше детето му да се роди като копеле? Копеле! Думата заседна в гърлото му. Докато можеше да диша, никой нямаше да се осмели да нарече детето му копеле. Нито него, нито другите деца, които щеше да има от Криста. Когато ужасният му гняв отминеше, щеше да иде при нея и да я помоли за прошка. Тъй като чакаше дете, тя нямаше друг избор освен да се омъжи за него, и то веднага. Ако бяха в Константин, тя щеше да бъде само негова наложница, както майка му беше наложница на баща му. Но докато живееше в Англия, с радост щеше да се подчини на английския закон и Криста щеше да стане негова съпруга, а децата му щяха да носят неговото име.
Колкото повече пиеше Марк, толкова повече се замисляше, а услужливата Софи носеше ли, носеше от безкрайните си запаси от бренди. От време на време успяваше да го уговори да хапне поне малко, но той не показваше никакъв апетит за ядене, предпочитайки да подхранва отчаянието си със силно питие.
Дори на някого да му се бе сторило странно, че един добре облечен мъж седи сам часове наред пред бутилка бренди, никой не каза и дума, защото на всеки от посетителите му се бе случвало да иска да удави мъката си в пиене. По едно време на другия ден Марк достигна точката на насищането, мозъкът му вече не функционираше рационално, а тялото му вече не можеше да поеме нито капка повече. Когато накрая се свлече на масата в блажена забрава, трябваше да благодари на Софи, че с останалите му пари му нае една стаичка зад кухнята.
Благодарен за помощта й, той се стовари на леглото и почти веднага изпадна в тежък сън. Слушайки несвързаните му думи, Софи се запита какви ли призраци има в миналото му. Можеше да разбере пропадналите типове, които обикновено посещаваха кръчмата, за да потърсят в алкохола отдушник на болките от мизерните си съществувания, но това явно беше мъж от високо потекло и със завидно богатство. Тя не знаеше, че когато Марк започна да пие, не само мислите за Криста разпалваха жаждата му, разяждаше го и потиснатата болка, която се бе породила при смъртта на родителите му и бе нараснала с жестоките мъчения, наложени от Абдулла на тялото и мисълта му. След месеци потискане на тази болка брендито му бе дало облекчението, което досега си бе отказвал. Като сви рамене философски, Софи излезе на пръсти от стаята му, присмивайки се на предпазливото си поведение, защото дори цял ескадрон да минеше в галоп през стаята му, не би могъл да събуди този мъж.
Продължаващото отсъствие на Марк още повече разгневи Криста. Той нямаше причина да действа по този отвратителен начин, кипеше тя вътрешно. Беше очаквала да се върне почти веднага, разкаян и търсещ прошка. Къде беше отишъл? Не беше при Уилоу, защото Алън вече бе го потърсил там. На практика те двамата с Омар бяха го търсили къде ли не. Не беше в характера на Марк да постъпва така глупаво и тя започна да се тревожи да не би да му се е случило нещо ужасно.
След три дни чакане и безпокойство търпението на Криста изведнъж се изчерпа. Защо да се притеснява за него, когато него явно изобщо не го е грижа за нея? Предвид обстоятелствата първоначалният й план да отиде при родителите си във Франция започна да й се струва по-привлекателен. Ако Марк реши да я потърси, Алън ще знае къде да я намери. Но когато каза на Алън за решението си, той протестира разпалено:
— Криста, знам, че на брат ми никак няма да му хареса да заминеш сега. Дай му още малко време. Носиш детето му и той сигурно скоро ще дойде на себе си.
— Знаеш къде да ме намериш, Алън, искам да се видя с родителите си. Очакват ме. Обясних всичко това на Марк, но той отказа да ме разбере. Неразумно ли е да очаквам да ми повярва? Повярвах му, когато замина с Уилоу. Не може ли и той да направи същото за мене?
— Криста, знам, че Марк постъпи неразумно, но той преживя толкова много, че не можа да понесе мисълта, че друг мъж те е докосвал. Твоят отказ да му кажеш истината само вложи положението. Когато овладее чувствата си, той ще се върне.
— А междувременно аз трябва да седя тук и да го чакам като послушна съпруга — отбеляза тя хладно. — Дори не сме женени и няма изгледи това да стане. Заминавам утре за Франция, както бях запланувала, независимо дали Марк ще се върне или не.
Алън загледа как Криста излиза като вихрушка от стаята, изпитвайки разочарование, задето се бе провалил в опита си да промени решението й. Ядосваше се не само на нея, но и на брат си, защото той трябваше досега да е разбрал грешката си и да побърза да дойде, за да се обвърже с жената, която носеше неговото дете. Точно тогава Елиса влезе в стаята и той грейна. За краткото време, откакто бе опознал красивото берберско момиче, у него се бяха породили чувства, които досега му бяха непознати. Но Алън беше доста по-умен от разпаления си брат. Той имаше намерение да поиска Елиса завинаги.
Макар да бе прекарал вече доста време в Англия, Алън така и не успя да свикне с нравите и обичаите й, както бе направил брат му. В сърцето си той копнееше за огромните пясъчни простори, за искрящото синьо небе и нежните пурпурни нощи на пустинята. Как искаше да язди арабския си жребец през дюните и да ходи на лов със соколи заедно с приятелите си! Елиса с мургавата си чувствена красота го приближаваше към всичко, което бе обичал и загубил. Не само това, но и самото момиче бе пленило сърцето му.
— Алън, какво има? — запита Елиса, когато Алън продължи да се взира в нея със странен поглед. — Можа ли да убедиш Криста да остане в Лондон?
— Тази жена е доста своенравна — със съжаление поклати глава Алън, макар тайно да се възхищаваше на духа й. — Брат ми е намерил своята половинка. Съюзът им, когато стане постоянен, ще е всичко друго, само не и спокоен.
Елиса се усмихна, припомняйки си как Криста смело я бе защитила от повторната атака на еничарите на Абдулла. Ако бяха постигнали своето, сега тя сигурно щеше да бъде мъртва поради тяхната жестокост. Само намесата на Криста я бе спасила.
— Криста знае какво трябва да направи.
Погледът на Алън омекна.
— Аз… не искам да се разделям с тебе, Елиса. Ужасно ще ми липсваш. Нека Криста отиде, щом иска, но ти остани тук с мене. Ще се грижа за тебе.
Сърцето на Елиса се изпълни с любов и тъмните й очи се замъглиха. Алън със сигурност я обича, щом иска да се грижи за нея. Дали не я иска за своя любовница? Ако беше така, тя нямаше да му откаже, защото знаеше, че стои доста под него, за да може да му стане съпруга. За да остане близо до него, беше готова на всякакъв вид връзка.
— Не мога да оставя Криста точно сега — каза тя със съжаление. — Дължа й лоялност. Ако е решила да замине за Франция, ще отида с нея.
— Елиса, мисля, че вече знаеш колко съм привързан към тебе. Няма така лесно да се откажа от тебе. Когато Марк се върне, ще дойда във Франция при тебе. И… и когато дойда, ще те запитам нещо.
Той посегна и я привлече към себе си, притискайки дребното й, пищно тяло към своето. Силни ръце я обвиха и тя почувства как мъжествеността му се надига твърда и пулсираща срещу нейната мекота. Тогава устните му завладяха нейните. Макар че я бе целувал безброй пъти до този момент, тази свирепа целувка опустошаваше устата й както никога досега. Езикът му пробиваше защитата й и я вкусваше, притискаше и засмукваше нейния език, оставяше я без сили и воля. Тя искаше това да продължи вечно, въпреки че се боеше дали ще може да реагира пълноценно на един мъж, след като беше изтърпяла толкова жестокост. Но Алън скоро разсея съмненията й и страстта му накара нейната да избухне и да я обвие в пламъци. И когато помисли, че ще се стопи, обхваната от бял дим, той изведнъж я пусна и тя залитна, но силните му ръце я задържаха.
— Ако не спра сега, ще те взема още тук, на пода — прошепна той накъсано, опитвайки се да не изгуби и малкото останало му самообладание. — Ти си толкова красива, че подлагаш на изпитание търпението на всеки мъж. Скоро, Елиса, съвсем скоро ще те поискам. Не съм ти безразличен, нали?
Елиса се вгледа с любов в зелените му очи, искаше й се да му каже, че го обича безумно, но само изрече предпазливо:
— Никой друг не ме е карал да се чувствам така, както ти, Алън.
Отговорът й явно го задоволи, защото той я прегърна за кратко, преди да я отстрани лекичко от себе си.
— Трябва да тръгвам, любов моя, необходимо е да намеря Марк, преди вие с Криста да отплавате. Но ако не успея, ще дойда по-късно при вас. Брат ми може да е съсипал собствения си живот, но няма да му позволя да направи същото и с моя.
И той излезе, оставяйки Елиса да гледа с блеснали очи вратата, която се затвори зад гърба му.
Криста бе опаковала багажа си и бе готова, когато наетата карета спря пред къщата. След като кочияшът с много пъшкане и полугласни ругатни подреди планините багаж, пътничките потеглиха сред шумолене на поли, докато се настаняваха удобно на седалките. В последната минута Елиса не можа да се въздържи да не погледне през рамо, с надеждата, че Алън може да дойде, за да се сбогува с нея. Дори Ленор беше разочарована, понеже Омар също не дойде.
Когато пристигна на пристанището, Криста разгневена откри Брайън да я причаква на борда на кораба „Крал Хенри“. Той нервно тъпчеше на едно място, докато жените си пробиваха път през навалицата, и хвърляше тревожни погледи към тях.
— Брайън, какво правиш тук? — запита остро Криста.
Прекалено страхлив, за да оспори открито заповедта на Марк да стои далече от Криста, той се бе осмелил да се покаже едва днес, надявайки се, че тя все още има намерение да замине от Лондон, за да отиде при родителите си без дука. Освен това, из целия град се носеше мълвата, че той е изчезнал мистериозно преди няколко дни. Ако се бе случило нещо между Криста и любовника й, той възнамеряваше да се възползва от това отчуждение.
— И аз като тебе съм пътник — разкри предпазливо Брайън. — Отпуската ми свършва, пътувам за Марсилия, а оттам за Тунис. Може би си забравила, че работя за прехраната си. Не всички от нас са родени богати.
Криста леко се намръщи на прикрития му упрек, но предпочете да не му обърне внимание.
— Сама ли си? — продължи Брайън, като претърсваше с поглед кея.
— Както виждаш, Елиса и Ленор са с мене — отвърна тя рязко.
— Къде е твоят… дукът?
— Възпрепятстван е.
Брайън се подсмихна многозначително. Възпрепятстван, наистина! Може би все пак не всичко беше загубено. Той имаше пред себе си много дни, през които да убеди Криста, че не може да се вярва на Марк и че той, Брайън, е много по-подходяща партия за нея от този надменен дук.
— Хайде, скъпа — каза той и я хвана собственически за лакътя. — Нека те отведа до каютата ти.
Беше минало толкова много време, че Алън вече не вярваше да открие Марк жив и здрав, преди Криста да е напуснала Англия. Само ако му попаднеше, щеше да го удуши, задето беше причинил толкова мъка на всички им през тези три дни. Но колкото повече време минаваше, толкова по-вероятно му се струваше брат му да е преживял някаква злополука, поради която не е могъл досега да се върне у дома си.
В деня, когато Криста замина, двамата с Омар се озоваха в една недотам благонадеждна част от Лондон, която не бяха успели да огледат при досегашните си търсения. Решиха да се разделят. Омар пое в една посока, а Алън в друга. И така той се намери пред хана „Настръхналата гъска“.
Когато влезе в тъмното, неугледно помещение, понечи да се обърне и веднага да излезе, сигурен, че брат му не би си и помислил да седне в подобно ужасно заведение, колкото и зле да се чувства. Но преди да беше успял да си тръгне, към него се приближи Софи и побърза да му се представи.
— Ще искате ли маса, господине? — запита тя, оценявайки с вещ поглед богатото му облекло и красивата му външност, като веднага си помисли, че този мъж е също толкова красив, колкото и онзи, които бе нахълтал в хана онази вечер.
— Не мисля… — протестира Алън, но после сви рамене, променяйки внезапно решението си.
Беше жаден, а и реши, че това пищно създание може да е виждало Марк. Кимна и Софи го заведе до една малка маса в празната зала, почти без никакви клиенти в този час на деня.
— Бира — каза Алън, загледан в полите на Софи, които се полюшваха от въртеливото движение на ханша й, докато се отдалечаваше.
Тя се върна съвсем скоро и сложи пред него една препълнена и разпенена кана.
Събуденото любопитство на Софи я накара да се позагледа заинтересувано в Алън. Той някак си й напомняше на непознатия, който сега спеше в стаичката зад кухнята. Алън беше толкова погълнат от мислите си, че не забелязваше интереса й към него, докато не вдигна поглед и не срещна питащите й кафяви очи. Вдигна учудено вежда.
— Извинете, господине — заекна Софи, изчервена под пронизителния поглед на тези изумрудени очи. — Не искам да бъда груба, обаче не се случва често двама изискани джентълмени да дойдат в „Настръхналата гъска“ само за една седмица. — Смутена, тя се обърна и се приготви да се отдалечи.
Думите й като че ли забиха гвоздей в мозъка на Алън и без никакво предупреждение той посегна и я спря, хващайки я за китката.
— Казваш, че още някакъв джентълмен е бил тук? Как изглеждаше? — Във вълнението си той стисна още по-силно ръката на Софи.
— Моля ви, господине, боли ме — изхленчи момичето, внезапно изплашено.
— Съжалявам, госпожице — извини се той и я отпусна. — Не исках да ви плаша. Как се казвате?
— Софи, господине — отвърна тя разтреперана, питайки се какво ли е казала, та толкова да ядоса този джентълмен.
— Добре, Софи, искам сведения и съм готов да заплатя добре.
— На драго сърце ще ви помогна, стига да мога — преглътна Софи, мачкайки нервно престилката си.
— Споменахте преди малко някакъв друг мъж — усмихна се любезно Алън, предизвиквайки прилив на руменина по и без това розовите бузи на Софи. — Опишете ми го. Кога за последно го видяхте? Знаете ли къде е отишъл?
Марк изстена, докато бавно се пробуждаше. Усещаше главата си като балон, който всеки момент ще се пръсне, някаква топка с отвратителен вкус изпълваше устата му. Един тънък лъч светлина, проникващ през мръсното стъкло на прозорчето, му позволи да огледа странната обстановка. Опитвайки се да седне, той стисна главата си с две ръце. Къде, по дяволите, се намираше?
Стаята се въртеше диво през очите му и когато най-накрая спря, той направи гримаса при вида на мръсната дупка, която служеше за нещо като спалня. Тясното легло, на което се намираше, бе снабдено със сламеник, покрит с мръсен сив чаршаф от някаква груба материя и скъсано одеяло. Нощна масичка с един счупен крак стоеше подпряна накриво до одъра. До другата стена бе опрян тумбест сандък с чекмеджета, на който се мъдреха леген и кана с огромни пукнатини.
Марк неуверено се изправи и направи няколко стъпки към сандъка, въздъхвайки с чувство на благодарност, когато видя, че каната е пълна с прясна вода. Пренебрегна мръсната чаша, която намери до нея, и загълта едри, жадни глътки направо от каната. Когато се напи, се наведе над легена и изля остатъка от водата върху разчорлената си глава. Изправи се и се почувства човек… почти, но не съвсем.
С бавни, но решителни движения Марк се върна на леглото, приседна и остави ума си да се прочисти достатъчно, за да започне да мисли ясно. И когато ясните мисли дойдоха, той се изруга безжалостно. Какво го беше прихванало да избяга така? Та нали щеше да става баща! Жената, която обичаше, носеше дете — неговото дете! И как реагира той на тази стряскаща новина? Избяга в пристъп на гняв, за да се напие до безпаметство. Криста сигурно го мрази. И Марк се замоли дано любовта й към него да е достатъчно силна, за да преживее това, на което я беше подложил. Би ли могла тя да му прости тази отвратителна постъпка?
Само една мисъл прогаряше мозъка му. Трябва веднага да отиде при нея и да я помоли за прошка. Трябваха му всички тези дни — а колко ли бяха? — за да се справи с всичко, което му се беше случило, откакто Абдулла бе убил родителите му и бе завзел бейлика. А сега, когато призраците бяха останали зад гърба му, оставаше само все по-нарастващата му потребност да направи Криста своя законна съпруга и да предяви претенциите си към своето дете.
Прояснил ума си така, както не му се бе случвало от месеци насам, Марк се изправи на треперещите си крака и приглади изпоцапаните си и омачкани дрехи. Предположи, че трябва да благодари на Софи за стаята, и имаше намерение щедро да награди момичето, задето му бе намерило безопасно място, където да си отспи след пиянството. Ако не беше тя, сигурно щяха да го изхвърлят навън в тъмната уличка, където щеше да бъде ограбен, а може би и убит. Прокарвайки дългите си пръсти през гъстата си объркана коса, той посегна към дръжката на вратата.