Кони Мейсън
Екстаз в пустинята (10)

10

Тази нощ лагеруваха в малък оазис навътре в Сахара. На Криста той й се стори като зелен остров сред огромното море жълта пустош, финикови палми и плодови дървета растяха в изобилие в разкошния тропически пейзаж. Сред зеления рай криволичеше дори поток с прозрачна прясна вода. Криста се отпусна на колене и пи дълго, копнеейки да се потопи в прохладната вода и да отмие дразнещия пясък, който протриваше нежната й кожа под задушаващите я дрехи.

Изведнъж усети, че не е сама, вдигна очи и видя Ахмед, застанал до нея, а в очите му се четеше такава нежност, че главата й се замая.

— Ела — каза той и протегна ръка.

Без да се замисля нито миг, тя му подаде ръка и му позволи да я отведе. Зад тях вървеше намусената Елиса с пълна кошница. В нея имаше различни неща, които Ахмед я бе накарал да вземе.

— Къде отиваме? — осмели се да запита Криста, когато видя, че се отдалечават от останалите.

— Моите хора са заети с издигането на лагера — обясни Ахмед, — а аз знам, че една баня би ти се отразила добре след пясъчната буря от вчера. Водя двете ви с Елиса на едно уединено място, където можете да се изкъпете, докато аз ви пазя.

Едва тогава Криста видя Елиса, която вървеше след нея. Тя се задъхваше леко от товара си, изглеждаше сгорещена и изпотена.

— На мене банята много ще ми хареса — изрече момичето и хвърли кос поглед към Ахмед. — Още колко имаме да вървим, господарю?

— Почти стигнахме, Елиса.

Заобиколиха един храсталак и Криста ахна при вида на красивата гледка, която се откри пред уморените й очи. Малкото езерце беше ослепително синьо, заобиколено от разцъфнали цветя във всякакви цветове; тя нямаше търпение да се потопи в успокояващата му хладина.

Елиса извика от възторг и започна да съблича дрехите си; протегна се чувствено, преди да навлезе подлудяващо бавно във водата. През всичките тези седмици тя бе копняла за възможността да покаже женските си чарове пред Ахмед и беше благодарна за представилия й се случай. Знаеше, че стройната фигура на Криста бледнее в сравнение с щедро заоблените очертания на собственото й тяло и искаше Ахмед сам да забележи разликата. Докато Криста се взираше смутена в нея, Елиса парадираше без срам пред мъжа, който бе неин собственик, но още не бе притежавал жадуващото й тяло.

Ахмед седеше на брега, леко смръщил вежди, докато Елиса се плискаше в плитката вода, излагайки на показ чаровете си. Не само никак не се срамуваше, но и беше безкрайно горда с женските си атрибути. Досега бе смятал, че все още е дете, но сега видя, че е узряла млада жена, готова за леглото. И жадуваща за него, ако се съдеше по забулените погледи и съблазнителните пози. Откъсна нерешително очи от примамливата гола фигура и погледна към Криста, която стоеше неподвижно като статуя, без да показва никакви признаци, че желае да се присъедини към Елиса.

— Мислех, че искаш да се изкъпеш — каза той леко учуден.

— А ти… тук ли ще стоиш да ни гледаш? — избъбри плахо Криста.

Дяволита усмивка раздвижи пълните му устни.

— Освен ако не предпочиташ някой от моите хора да ви пази.

Сърдита червенина обагри шията й.

— Можеше да се обърнеш.

— Знам как изглеждат жените без дрехи — напомни й той развеселен. — Хайде, Криста, изкъпи се. Елиса май доста се забавлява.

— А ти май се забавляваш да я гледаш — отвърна кисело Криста.

Силен смях се откъсна от гърлото на Ахмед.

— Да не ревнуваш, скъпа?

— Разбира се, че не! — заяви тя разгорещено.

Дори да ревнуваше, никога нямаше да си го признае. Явно жените му се лепяха. Дали и Елиса му се наслаждава? Криста нервно поклати глава, съзнателно отпъждайки тази мисъл.

Изведнъж тя взе решение. Банята беше лукс, който не би могла да си позволи да отхвърли. Освен това беше благодарна на Ахмед, че се интересува толкова от нея, та я е довел тук, когато явно има много по-наложителни задачи. Бяха споделили твърде много неща, бяха стигнали твърде далече, за да се прави сега на горделива. И тя започна бавно да се съблича с естествена грация, докато не стигна до последната дреха, копринен кафтан с цвета на гъст мед. После бавно пристъпи към брега.

Ахмед затаи дъх в почуда, докато Криста излизаше от пашкула на дрехите и се представи пред погледа му обвита само в бледорусия воал на дългите си коси. Той много пъти бе съзерцавал голотата й в полумрака, но никога не я бе виждал във великолепието на залязващото слънце, което обагряше тялото й в златисто сияние. Белите полукълба на седалището, които грациозно се полюшваха при всяка стъпка, го омайваха и той закопня да обхване тези заоблени издутини и да я притисне към твърдите мускули на тялото си. Искаше да зарови устни в русата горичка, защитаваща нейната женственост, а после да потъне в стегнатата й топлина, докато насладата отнесе във вълните си и двамата. Но сега не беше време за това, укори се той строго. Макар че можеше да отпрати Елиса, дългът стоеше на първо място. Криста трябваше да почака. И след страстната интерлюдия в разгара на пясъчната буря желанието на Ахмед го пришпорваше безпощадно.

 

 

Облечена в прозрачен розов кафтан, Криста крачеше напред-назад из ограниченото пространство на шатрата. След като се бяха върнали от езерцето, тя повече не видя Ахмед, макар да очакваше той да дойде при нея. От пламтящия поглед, който й отправи, когато се разделиха, тя разбра, че той ще брои минутите, които го разделят от нея. Елиса ясно бе изразила желанието си към своя господар, но машинациите й явно не бяха оказали особено въздействие върху него, затова Криста го обичаше още повече.

Най-накрая бе приела факта, че обича един берберски принц, и знаеше, че и той я обича. Обичаше я достатъчно, за да не иска друга жена. Тя обви ръце около раменете си, припомняйки си екстаза, изпитан в прегръдките му, и особената светлина в очите му, когато се любеше с нея. Никоя друга жена не се бе чувствала толкова обожавана.

Само да можеше да не обръща внимание на думите на Елиса, когато й бе донесла вечерята. Момичето бе тръснало подноса на ниската масичка в краката на Криста и я бе изгледало критично, преди да обяви:

— Шейх Ахмед изглеждаше много доволен от мене днес. Видя ли желанието в очите му, когато ме гледаше?

— Това са детски мечти — заяви решително Криста, макар че не можеше да отрече, че бе видяла искрица интерес в очите на Ахмед, докато гледаше голото тяло на Елиса. Наистина ли я намираше привлекателна? — Той те погледна случайно.

— Аз съм жена, изкусна в любовните умения — изрече поверително Елиса, — макар че навърших петнадесет години пред два дни. Довечера Ахмед отново ще вкуси от насладите на моето тяло. Ти си само временно увлечение.

— Лъжеш! — ахна Криста. — Ахмед те смята за дете. Разбира се, че ще те погледне. Той е мъж — добави тя, сякаш това обясняваше всичко.

— Определена съм да споделя леглото му довечера — излъга Елиса. — Ахмед е силен шейх, велик принц, здрав, мощен, с достатъчно мъжка сила, за да задоволи много жени. Когато стане бей, ще има много наложници в харема си, които да го ощастливяват, а ти най-вероятно ще заемаш низше положение в сарая му.

Елиса сигурно просто иска да я ядоса с лъжите си, помисли Криста с необичайна за нея неувереност. След като момичето излезе, тя дълго мисли за бъдещето си, ако имаше бъдеще с Ахмед. Вярно, и на думи, и с дела той бе показал, че я обича, често й бе казвал, че двамата са предопределени един за друг. Но как да живеят заедно? Вече бе признал, че не може да се ожени за нея, въпреки че искаше тя да не се отделя от него. Тя не желаеше да бъде негова наложница. Ако това имаше предвид за нея, трябваше да го убеди да я пусне да си отиде. Щеше да умре затворена в харем, независимо колко пъти Ахмед ще й повтаря, че я обича. Тази вечер бе решила да го предизвика и да го накара да й каже какви са плановете му за нея.

Стана доста късно, а Ахмед все не се появяваше. Криста не можеше повече да чака отговора му за нейното бъдеще и реши да поеме нещата в свои ръце. Бързо навлече джелабата си и излезе от палатката, потръпвайки, когато студеният нощен въздух облъхна кожата й. Наоколо нямаше стражи, тази предпазна мярка отдавна бе станала излишна. Тя вече бе забелязала къде е шатрата на Ахмед и решително се отправи натам, като по пътя констатира, че целият лагер е заспал и наоколо няма жива душа.

Докато разговаряше с Омар, Ахмед забеляза, че вече става много късно, а още не може да се освободи, и мислено изстена. Знаеше, че Криста го очаква, и броеше минутите, които го отделяха от пламенните й прегръдки. Накрая Омар излезе от палатката му и лагерът затихна, когато хората един по един отидоха да спят. Едва тогава дългът го освободи и му позволи да потърси и той своето удоволствие. Замислен за Криста и за часовете, които щеше да прекара с нея, преди зората да ги раздели, Ахмед взе чисти дрехи и се отправи към езерцето, защото не искаше да отиде при своята любима изпотен и мръсен. Не забеляза как една дребна фигурка се отдели от сенките и го последва.

Елиса загледа жадно как Ахмед се съблича под ярката лунна светлина и се потапя във водата, вече изстинала в хладната нощ. Той се изкъпа бързо, мисълта за стройното бяло тяло на Криста го караше да бърза също толкова много, колкото и студената вода. Избърса се с дрехите, които беше съблякъл, и облече чистите, препасвайки около стройните си хълбоци камата, с която никога не се разделяше. Събра мръсните дрехи и се запъти обратно към лагера.

Изведнъж се напрегна, космите по тила му настръхнаха. По-скоро почувства, отколкото да види опасността, която го заплашваше. Някакво шесто чувство го предупреждаваше, че по петите му има някой, инстинктите му се изостриха. Да не би хората на Абдулла да са толкова близо, че да са навлезли в оазиса, без никой да разбере? Забави крачка и предпазливо зачака невидимата заплаха да се приближи достатъчно близко, дясната му ръка стисна дръжката на камата.

Елиса радостно констатира, че Ахмед се бави. Усмихна се тайнствено, помисли, че я е видял да се крие в храсталаците и е спрял, за да може тя да се доближи. Дълго бе чакала и бе кроила планове за тази нощ. Бе видяла как Ахмед я гледа с желание и страст и знаеше, че я иска. На пътя й стоеше само онази чужденка, без нея тя щеше да стане негова фаворитка. А когато той станеше бей, щеше да я почете, като се ожени за нея. Тя бе планирала всичко. Но първо трябваше да го отнеме от Криста. Беше убедена, че след като Ахмед спи с нея, вече няма да изпитва желание към бледокожата наложница. Това беше нейният шанс, сега той беше само неин, трябваше да го накара да я пожелае достатъчно силно, за да изостави тази чуждестранна курва.

Ахмед усети топлината на тялото много преди да чуе издайническите стъпки зад гърба си. Извърна се рязко, извади камата от ножницата и едва не я заби в гърлото на забулената фигура, която вървеше по петите му; сряза булото и откри нежна кожа.

Елиса отвори уста да извика, но изпусна само една дълга въздишка и се строполи в краката на Ахмед, изплашена до обезумяване. Ахмед се отпусна на едно коляно и се взря отблизо в лицето на дребната фигура, лежаща на земята, ахвайки смаяно, когато я разпозна.

— Аллах да ме пази! — измърмори той извън себе си, когато разбра, че едва не е убил едно беззащитно младо момиче. Тя щеше да бъде мъртва, ако някакъв инстинкт не го бе предупредил да не нанася смъртоносния удар. — Какво те е прихванало така да се промъкваш зад гърба ми, Елиса?

Елиса не го чу, не помръдна и когато Ахмед леко я разтърси. Сигурно беше страшно изплашена, помисли той разсеяно, когато вдигна отпуснатото й тяло. Изглеждаше толкова млада и така уязвима, че той се изруга, задето така я бе изплашил. Но защо го бе последвала? Нетърпелив да узнае причината за нощните й скитания, Ахмед се насочи към шатрата си, водейки се по светлината от лампата, която се процеждаше през отвора на шатрата.

Когато се свести в силните ръце на Ахмед, Елиса се усмихна на себе си и нарочно продължи да се прави на припаднала. Нямаше нужда Ахмед да знае, че е напълно в съзнание и прекрасно усеща как твърдото му тяло се притиска към нейната нежна мекота. Щом като беше принудена да го съблазни, налагаше се да остане насаме с него, далече от любопитни погледи.

Оскъдната светлина, която идваше от шатрата на Ахмед, накара Криста да се усмихне, представяйки си го застанал с оголени бронзови гърди, как се приготвя да си легне. Предусещането я накара да ускори стъпки.

Точно когато наближиха шатрата на Ахмед, Елиса зърна с ъгъла на окото си една женска фигура с развята роба. Веднага разбра, че това е Криста, която без съмнение идваше, за да достави удоволствие на господаря си. Е, точно тази нощ Ахмед нямаше да има нужда от услугите на чуждестранната наложница, помисли ликуващо Елиса. И сякаш за да вгорчи още повече оскърблението, което нанасяше на Криста, тя обви красивите си ръце около врата на Ахмед и зарови лице в рамото му.

Приближавайки се към шатрата, Криста разсеяно се запита дали Ахмед ще се учуди, като я види. Дали щеше да я приеме с радост? Не й беше съдено да разбере това, защото високата фигура на Ахмед се появи изневиделица, крачейки уверено към шатрата с някакво вързопче в ръце. Озадачена, Криста загледа неразбиращо как от вързопчето се подадоха две тънки ръце, за да обгърнат врата на Ахмед, докато в същото време една великолепна черна женска коса се разстла по рамото му.

Криста веднага се скри в сенките, а по лицето й се изписа непоносима мъка.

— Елиса — изстена тя полугласно и болката от предателството накара сърцето й да се свие.

Нали Елиса й бе казала, че тази нощ ще сподели леглото на Ахмед? Каква глупачка е била да мисли, че момичето лъже! Явно Ахмед е искал Елиса страшно много, за да тръгне да я търси и после да я донесе на ръце в шатрата си. Сякаш някой заби остър нож в сърцето й и го завъртя, за да засили болката. Защо се влюби в този мъж, чиято култура позволяваше — не, дори насърчаваше — многото интимни партньорки? Защо нейният любим трябваше да има нужда от цяло ято жени, които само да очакват зова му? Тя не искаше да живее в свят, където жените трябва насила да се подчиняват на желанията на мъжете под страх от наказание. Дори цяла вечност брак с Брайън изглеждаше за предпочитане пред това да стане една от курвите на Ахмед. Тя се извърна рязко и тичешком се върна в палатката си, за да премисли бъдещето си — бъдеще, което вече не включваше Ахмед.

Ахмед разбра, че Елиса се е свестила, когато меките й ръце се плъзнаха по раменете му и когато усети топлия й дъх да гъделичка врата му. Внесе я вътре и полека я положи да стъпи на земята.

— Добре ли си? — запита я със строг поглед. — Какво те е прихванало да ме следиш?

Трепвайки под гнева, който се четеше в очите му, Елиса задиша дълбоко, мъчейки се да си придаде смелост. Точно сега не биваше да се показва като страхливка. Не и когато й оставаше толкова малко, за да постигне мечтата на сърцето си.

— Аз… надявах се да остана за малко насаме с тебе — призна тя, свеждайки покорно очи.

Дългите черни мигли хвърлиха сянка върху бледите й бузи, подобно на две изящни пеперуди, и за първи път Ахмед наистина си даде сметка за зрялата й красота.

— Какво толкова важно има, че си изчакала да се стъмни, за да говориш с мене? Не разбираш ли, че можех да те убия?

— Н… не, тоест, не помислих. Моля те, господарю, не бъди суров с мене.

— Наричай ме шейх Ахмед — изръмжа недоволно Ахмед; годините, прекарани в Англия, го караха да се чувства неудобно от това обръщение, което подсказваше пълно подчинение. — А сега, щом вече си тук, можеш да ми кажеш какво искаш. Страхувам се, че вече е твърде късно за това, което имах намерение да правя.

Елиса тайно ликуваше. Ахмед нямаше да посети наложницата си тази нощ и най-вероятно щеше да потърси при нея успокоение за тялото си.

— Знаеш ли, че наскоро станах на петнадесет години? — започна тя нерешително.

— Такава почтена възраст? — пошегува се Ахмед, видимо преувеличавайки изненадата си. — Не виждам бели коси.

Елиса се изчерви и веднага се възползва от доброто му настроение — приближи се до нега толкова близо, че връхчетата на пълните й гърди докоснаха неговите. Без да обръща внимание на неодобрителния му поглед, тя запита игриво:

— Не е ли приятно да ме гледаш, шейх Ахмед?

Ахмед се намръщи още повече.

— Знаеш, че си хубаво дете, Елиса. Какво намекваш?

— Вече не съм дете! — изфуча тя недоволно. — Аз съм напълно зряла жена. Погледни ме и ми кажи, че не съм желана.

С тези думи тя хвърли джелабата си и разкри, че отдолу е гола. Ахмед се напрегна, очите му се плъзнаха бавно по разкошните извивки и примамливите ямки, щедро изложени на показ пред очите му. Едно трепване в слабините го накара да се размърда. Елиса разбра какво става с него и се почувства възнаградена от реакцията му.

Ахмед щеше да излъже, ако кажеше, че възбуждащата гледка на младото, съблазнително тяло на Елиса не го вълнува. Но ако се поддадеше на този подтик, щеше да бъде повече от нечестно. Макар да не я искаше сексуално, той не можеше да забрани на очите си да бродят по гъстите къдрави косъмчета на мястото, където се събираха красиво оформените й бедра и нагоре, чак до стърчащите гърди с техните тъмно рубинени връхчета, които щръкнаха под изгарящия му поглед. Ахмед призова цялата си воля, за да откъсне очи от примамващото го женско тяло.

— Облечи се! — заповяда той със стегнато гърло.

— Шейх Ахмед, знам, че ме искаш — настоя Елиса. — Очите ти ми казват, че съм желана. Вземи ме, шейх Ахмед. От рождение съм обучавана за този момент. Мога да те направя щастлив много повече, отколкото онази бледокожа курва, с която спиш. Обичай ме, шейх Ахмед, позволи ми да ти покажа изкуството си. Използвай ме за онова, за което съм създадена.

Ахмед замръзна; пренебрежителната забележка на Елиса по адрес на Криста внезапно го отрезви. Макар тялото му да копнееше да вземе девствеността на Елиса, душата и сърцето му бяха обвързани с Криста.

— Елиса… — помъчи се да й обясни чувствата си възможно най-меко, — ти си красива жена. Всеки мъж би те погледнал с желание. И аз със сигурност не съм безразличен. — Като видя прилива на радост в очите й, бързо добави: — Но аз не съм мъжът за тебе. Обрекъл съм сърцето си на една жена. Макар да признавам, че си изпитание за сетивата ми, само ще те използвам, ако те взема.

Елиса озадачено набръчка чело. За какво приказва Ахмед, в името на Аллах? Да не би да е научил тези странни идеи в далечната Англия? Това трябва да е страна без никакви удобства, където на мъжа се позволява само една жена.

— Мъжът е предназначен да притежава много жени — заобяснява тя предпазливо. — Природата му е такава, че не може да бъде верен само на една жена. Майка ми ме е учила, че така е било през вековете. Може би е щяло да бъде по-добре, ако баща ти те беше държал в собствената ти страна, за да не си пълниш ума с чуждестранни измислици.

— Може би — произнесе замислено Ахмед. — Но аз живях там. И научих неща, които не могат да се научат тук, в тази страна. Дори един ден да стана бей, съмнявам се, че ще си направя харем.

Докато изричаше тези думи, той разбра колко истина има в тях, в това, което досега не се бе осмелявал да произнесе на глас. Любовта на Криста му бе дала смелост да се отрече от традициите на поколения преди него, традиции, според които мъжете от неговата култура използваха жените само като съдове, в които да утоляват страстта си. Ако можеше да се наложи, подобни непоносими привички щяха да бъдат премахнати при неговото властване. Когато направеше Криста своя любима жена, тя щеше да споделя целия му живот.

Елиса упорито не искаше да повярва на думите на Ахмед, който заявяваше своята любов и привързаност към една жена. Суетата й я караше да мисли, че ще може да сломи защитата му и да го отучи от странните навици, които беше придобил през годините живот под чуждо влияние, като разпали желанието му отвъд границите на човешката издръжливост. Тя изхлипа и се уви около твърдото, мускулесто тяло на Ахмед, сплитайки ръце на врата му, за да го задържи.

— Шейх Ахмед, нима ще ми откажеш правото да стана жена в твоите ръце? Ти унижаваш баща ми, като отказваш да ме използваш за целта, за която съм предназначена. Той ме даде на тебе с пълното си доверие.

Ахмед се замисли, стреснат от това, че досега не се бе съобразил с чувствата на Омар. Наистина, Елиса му бе дадена с намерението един ден да топли леглото му. Чест беше за един баща да подари дъщеря си на бей или дори на бъдещ бей и Ахмед беше я приел именно с тази мисъл. Дори от най-ранна възраст си личеше, че Елиса ще стане голяма красавица, и Ахмед на драго сърце прие дара на Омар. Сега обаче при първа възможност щеше да поговори с него.

— Ще говоря с баща ти и ще му обясня положението, Елиса — изрече той на глас. — Може би ще успеем да ти намерим добър съпруг. Или, ако предпочиташ, можеш да се върнеш в Бискра.

— Не — протестира Елиса, нацупвайки сърдито устни. — Не искам друг мъж. Всички бледнеят в сравнение с тебе, велики шейх.

— Аллах да ме пази от неразумни жени — измърмори ядосано Ахмед. Наведе се, взе джелабата и уви голото й тяло. — Върви си, Елиса, преди да съм загубил търпение и да съм те набил. Уморих се от безсмислените ти приказки. Ще имаш мъж, и то скоро, обещавам ти. Служи добре на Криста и ще ти осигуря съпруг и достатъчно злато, за да бъдете щастливи заедно.

После я избута не особено деликатно през тесния отвор на палатката навън, в чернотата на нощта.