Пиндар
Из „Химни“

Фр. I

Дали сега за Исмен да пея,

или за Мелия^[1] със златното вретено,

за Кадъм или за рода свещен

на силните мъже спартански,

или за Тива, синьодиадема,

или пък за непобедимия Херакъл,

или за Дионис, даващ радости,

или за сватбата на белоръката Хармония?…

О, нека най-напред възпеем

премъдрата Темида — някога

доведоха я Парките орисници

на колесница, карана от златни

коне — от извори далечни

на Океана, по блестящ път, до Олимп

свещения… Тогава стана тя

съпруга на спасителя Зевс

и истинските хора тя роди

с корони златни и прекрасни плодове.

Фр. IV

Не трябва да излагаме в очите

на чужденците нашите нещастия…

Това ти казвам. Само тоя дял,

съдбата който ни отреже

като добро и радости — това

ще трябва ний открито да покажем.

Когато боговете решат

на някого да пратят зла беда,

той трябва да я скрие в сянка…