Ангел Каралийчев
Трите мишлета (Монголска народна приказка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009 г.)

Издание:

Ангел Каралийчев. Приказки от цял свят

Издателство „Пан“, 1998

История

  1. — Добавяне (сканиране и редакция: NomaD)

Имаше три мустакати мишлета с дълги опашки. Те живееха в дълбока дупка, която се намираше в една нивичка, голяма колкото детска длан. През зимата върху мишата нивичка падна половин шепа сняг. Трите мишлета щом напече пролетното слънце, изскочиха от дупката и се заловиха да гребат снега с мишите си лопатки. По едно време неочаквано мишлетата намериха замръзнало парче масълце, голямо колкото грахово зърно, внесоха го в дупката и го предадоха на най-малкото мишле да го пази. Но щом двете по-големи мишлета излязоха навън пак да ринат снега, малкото им братче помириса масълцето, устата му се налях и то го изяде. По едно време уморените братлета влязоха пак в дупката и потърсиха масълцето. Щом разбраха, че най-малкото им братче се е съблазнило и го е изяло, те се ядосаха, започнаха да го тупат и го отведоха при съдията да го накаже.

Съдията седеше с увиснали бели мустаци и опашката му стигаше от стола до земята.

Той захвана да разпитва мишлетата защо са дошли. Първо се изправи най-голямото мишле и започна да говори.

— Ние сме трима братя.

— Каква голяма дружина! — извика съдията.

— Ние имаме нива, голяма колкото детска длан…

— Че вашата нива е цяла държава — плесна с ръце съдията.

— На нашата нива падна сняг колкото половин кривач!

— Ах — учуди се съдията, — там с бушувала същинска снежна виелица!

— Като изгря слънцето, ние изскочихме с лопати и захванахме да ринем снега.

— С много тежка работа сте се заловили! — поклати глава съдията.

— Неочаквано — пропищя средното мишле — намерихме в снега късче масло, голямо колкото грахово зърно.

— Вие сте намерили цяло съкровище! — усмихна се съдията.

— Предадохме го на най-малкия си брат и му поръчахме да го пази в дупката, докато се върнем.

— Какъв добър пазач! — промълви съдията.

— Но този пазач се съблазнил и излапал масълцето.

— Много лакомо мишле е вашият брат! — викна съдията.

— Тогава ние се нахвърлихме върху него и хубаво го натупахме.

— Вие сте водили истинска война! — затресе се съдията и издаде такава присъда: — Сключете мир помежду си не се бийте и живейте занапред като братя. А сега приберете се пак в мишата дупка!

Край
Читателите на „Трите мишлета“ са прочели и: