Ангел Каралийчев
Петимата добри приятели (Бирманска народна приказка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009 г.)

Издание:

Ангел Каралийчев. Приказки от цял свят

Издателство „Пан“, 1998

История

  1. — Добавяне (сканиране и редакция: NomaD)

Искате ли да чуете една приказка за петимата добри приятели?

Живееха в една къщичка петима братя.

Най-старият от тях беше по-силен и по-опитен от четиримата. Той нямаше висок ръст, но беше набит и як, затуй го наричаха Юначага.

Вторият брат носеше име Побойник, защото винаги първи показваше оня, с когото ще започнат бой при някое скарване.

Третият се наричаше Дангалак, защото всъщност той на ръст надминаваше всичките братя. Беше най-високият.

Четвъртият носеше име Богатия, защото беше най-загриженият, най-внимателният и най-пестеливият.

Петият брат се наричаше Малчо, тъй като между другите изглеждаше най-мъничък.

Дълго време ходиха по света тези петима добри приятели, задружно работеха, заедно се хранеха и нощем лягаха да спят един до друг. Когато станаха големи, петимата братя започнаха да вършат подвизи, които учудваха мало и голямо.

Веднъж братята стигнаха до стените на някакъв голям и богат град, където царуваше много жесток цар.

Като погледна високите стени, които окръжаваха града Юначагата викна на четиримата си братя:

— Чуйте какво ще ви кажа! Доста сме яли и пили! Доста сме бродили по света и сме вършили дребни работи, от които няма да спечелим никаква слава Я хайде, братя да се заловим и да завладеем този град, където се е разположил елин много жесток владетел. Ние ще нападнем града и ще освободим неговите заробени граждани, които страдат под игото на своя цар. Съгласни ли сте?

— Съгласни сме! — отговориха дружно останалите четирима братя и наближиха до златните стени на града.

Най-напред се втурна Побойника и стъпи на Златната стена.

— Нека излезе царят на този град! — извика той и посочи към царския дворец.

— Защо ти е нашият цар? — отвърнаха много гласове отвътре.

— Ние сме дошли да се бием с него. Ние искаме да го победим.

— Тъй ли? — разсърдиха се царските слуги, разтвориха царските врати и се втурнаха с оръжия срещу петимата братя.

Пламна лют бой. Петимата братя се биеха задружно против царя и неговите телопазители. В този бой на първо място излезе и се отличи Най-високия. Един след друг той първи хващаше царските хора и ги пръскаше по бойното поле. Най-сетне жестокият цар дигна ръце нагоре и се призна за победен, а златният град въздъхна с облекчение, защото петимата братя му смъкнаха робските вериги.

Тогава петимата братя се събраха на съвет и почнаха да мислят кой да поеме управлението на града.

Четиримата казаха, че Юначагата трябва да управлява освободения град, защото той е най-якият, най-опитният и от другите е по-стар. Но Юначагата поклати глава и скромно отказа. Той предложи градът да бъде управляван от Побойника, защото той първи бе повикал царя на бой и започнал сражението.

Но и Побойника не рачи да поеме управлението. Той каза, че тази чест се пада на Най-високия, защото той се бе отличил по време на битката и донесъл победата.

Но и Най-висока не склони. Той каза, че в града има толкова много съкровища, които не се наема да преброи. По-добре ще бъде управителят на този град да стане Богатия.

Богатия също не пожела да управлява града. Нека поеме управлението Малчо.

— Нашият Малчо — извика той — е най-слабият от всичките братя. Той никога не може да си завладее друго царство.

— Дума да не става! — извика с тънкия си гласец Малчо. Какъв управител ще стана аз, когато съм толкова мъничък и слаб?

Дълго спориха добрите петима приятели и най-сетне стигнаха до единодушно съгласие: „Ще управляваме града — решиха те — задружно петимата.“

А сега, деца, погледнете своите ръце! Всяка ваша ръка има също петима добри приятели, готови вярно да ви служат. Ето вижте. Най-големият — той е палецът, най-силният и най-якият пръст на ръката. Вашият показалец е Побойника, защото, когато искате да раздразните някого, го посочвате с показалец! Средният ви пръст е по-висок от другите, той е Най-високият от всички пръсти. Безименният пръст е Богаташа, защото върху него възрастните носят сребърни и златни пръстени. А ваше то кутре, то се знае, е Малчо, защото е такова мъничко, слабичко и смешно.

И тъй, деца, вие виждате, че имате на всяка ръка по петима добри приятели, които са готови да ви помогнат в работата. Те ще станат ваши неразделни помощници, когато тръгнете да си търсите късмета.

Край
Читателите на „Петимата добри приятели“ са прочели и: